РЕШЕНИЕ
№ 8532
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110172380 по описа за 2021 година
Ищецът С. Т. К. твърди, че на 22.10.2019 г., в периода 19:30 - 20:15 ч., той и кучето му
порода „папийон“ са били нападнати от куче порода „самоед“, собственост на ответника А.
Н. С.. Ищецът водел своето куче на повод, когато без видима причина оставеното без
физически контрол куче самоед ги нападнало. Съпругът на ответника се опитал да спре
атаката, но не успял и сам бил ухапан. Телесни повреди получили и Ст. К. и неговия
домашен любимец. К. получил разкъсване на ръката, наложило извършване на няколко
шева, поставяне на дренаж и болезнен възстановителен период, през който той не могъл да
си служи с дясната ръка за период от 1 месец. Заради раните, причинени от ухапванията, се
наложило да потърси медицинска помощ в МБАЛ Т. ЕАД и УМБАЛ А. ЕАД, както и да се
подложи на медикаментозно лечение. Претърпял имуществени вреди в размер на 264, 26
лева, от които 220 лева за медицински прегледи и манипулации, и 44, 26 лева за лекарства и
медицински консумативи.
Ищецът потърсил помощ и за раните на своя домашен любимец, който е бил с
разкъсана задница и множество ухапвания. Първоначална помощ е оказана в клиника
“Централна ветеринарна клиника”. Във ветеринарна клиника „Добро хрумване“ са
извършени промиване на раните, продължителна медикаментозна терапия, както и
ежедневна промивка и третиране на раните от специалист в продължение на седем дни.
Поради извършеното лечение на домашният любимец претърпял имуществени вреди в
размер на 264,54 лева.
Ищецът моли съда да:
-/осъди ответника А. Н. С. да заплати на С. Т. К. обезщетение за имуществени вреди в
общ размер на 528, 80 лева за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи по лечението на уврежданията на здравето на кучето му - порода
„Папион“ и на неговото лично здраве, причинени вследствие на ухапвания от куче порода
„Самоед“, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху дължимото
обезщетение, считано от 22.10.2019 година до окончателното изплащане на обезщетението.
1
-/осъди ответника А. Н. С. да заплати на С. Т. К. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в общ размер на 2000 лева, вследствие на ухапвания от куче порода
„Самоед", собственост на ответника, ведно със законната лихва върху дължимото
обезщетение, считано от 22.10.2019 година до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира разноски.
В писмения си отговор ответната страна изцяло оспорва иска. Твърди, че ищецът сам е
причинил нападението. Според отговора К. добре познавал кучето, което го е нападнало. На
посочената дата той минавал край дома на ответника носейки кучето си на ръце. Кучето на
С. се приближило и в този момент любимецът на К. излаял, а самият К. се опитал да
отстрани с крак любимеца на С.. Това дало начало на инцидента, който според ответника
бил кратък и след приключването му ищецът отрекъл да има нужда от помощ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетения за
имуществени вреди в размер на 528, 80 лв. и неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.,
всичките причинени от инцидент от 22.10.2019 г. от ухапване от куче.
При реализиране на отговорност по чл. 50 ЗЗД следва да се установят предпоставките
за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно деяние,
вреди (имуществени и/или неимуществени), причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредите и вина на делинквента, както и една допълнителна
предпоставка: причиняване на вредите от животно, което е под негов надзор.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и обективна, тя може да бъде ангажирана
без виновно поведение при осъществяване на надзора над животното. Отговорността има
гаранционно-обезпечителен характер и се реализира дори да не съществува техническа
възможност за пълното обезопасяване на животното. За нанесените вреди отговаря
собственикът на животното, респективно лицето, под чийто надзор се е намирало кучето,
като отговорността на последните е солидарна съгласно правилото на чл. 50 ЗЗД.
Отговорността за вреди от животни не изисква животното да е носител на особени
качества, нито да е източник на повишена опасност. По делото са ангажирани писмени
доказателства и свидетелски показания.
На първо място следва да се уточни, че няма спор по отношение на идентичността на
животното, за което се твърди, че е причинило вредите на ищеца и кучето му. Макар от
представените доказателства по делото да е видно, че на места кучето е определено като
порода „Самоед“ (в исковата молба и свидетелските показания в о.с.з. от 06.03.2023 г.
например), а на други – порода „Белгийска овчарка“ (в епикриза от ветеринарна клиника
„Добро хрумване“ – л. 8, и сигнала за нападение от агресивно домашно куче до Столична
община – л. 71), съдът приема, че е установена идентичността на животното, за което се
твърди, че е причинило вреди на ищеца и кучето му.
По отношение на противоправността на деянието на ответника съдът стига до
следните заключения:
По делото е представена адм.пр. № РВТ20-КЦ01-145-[5]/20г. от която е видно, че на
31.01.2020 г. ищецът е подал сигнал до Столична община за нападение от агресивно
домашно куче, в който сигнал подробно е описан процесния инцидент. Видно от
представената преписка ответникът не е изпълнил предписанието да вземе мерки
домашният му любимец да не създава опасност за хора и други животни, като впоследствие
е съставен Акт № 20-26К-121 за установяване на административно нарушение, в който е
установено, че животното, собственост на ответника, е излязло без повод и намордник и е
нападнало друго куче и собствениците му. В същия акт е записано, че ищецът в настоящото
2
производство и кучето му, порода „Папийон“, са претърпели вреди от това нападение.
По делото са изслушани свидетелските показания на двама очевидци на инцидента –
св. Н. И. К.а, майка на ищеца, и св. В.С. С., съпруг на ответника. Показания още са дали
свидетелите неочевидци Т. С. К., баща на ищеца, В. В. М. дъщеря на ответника, и Р.Г. Я.,
приятел на ответника.
От свидетелските показания на очевидците на инцидента се установява, че
действително на 22.10.2019 г. е имало инцидент, в който са участвали кучето на ответника,
порода „Самоед“, ищецът и кучето на ищеца, порода „Папийон“. Показанията на св. К.а
потвърждават твърденията на ищеца за поведението на кучето на ответника, както и за
вредите, които то е нанесло на ищеца и домашния му любимец. Св. С. твърди, че ищецът и
кучето му не са били ухапани от домашния любимец на ответника, а ищецът в стремежа си
да отблъсне нападенията на самоеда е паднал на земята при опит да ритне последния и от
това е получил нараняванията си. Предвид факта, че св. С. е съпруг на ответника и
заинтересовано лице, съдът не кредитира показанията му в тази част – по отношение на
нанесените вреди от инцидента. Показанията на св. К.а кореспондират с представените
писмени доказателства – медицинска документация, поради което същите се кредитират от
съда като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
По отношение на надзора върху животното съдът приема, че са нарушени
изискванията на чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЗЖ. Инцидентът се е случил пред къщата, съответно
двора, в който живее кучето на ответника, т.е. на обществено място. Цитираните разпоредби
на Закона за защита на животните гласят, че собственикът на животно-компаньон взема
мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда
собственост или на обществени места, както и същият е длъжен да предотврати всяка
проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни. При нарушение на тези свои
задължения собственикът на животното следва да носи отговорност за причинените вреди
на основание чл. 50 ЗЗД.
По отношение на вредите, претърпени от ищеца от нападението на кучето на
ответника, съдът приема следното:
Видно от Амбулаторен лист № 454 от 22.10.2019 г. на ищеца е направен преглед по
оплакване от ухапване от куче в болница Токуда. От същия лист се установява обективното
състояние на пострадалия, а именно наличие на лацеро-контузна рана в областта на дясната
мишница без увредени мускули, кръвоносни съдове и нерви, с големина около 2 см. От
амбулаторен лист № 557 от 24.10.2019 г. се установява, че са били налични болки в областта
на раната.
Видно е от Съдебномедицинско удостоверение № 832 от 23.10.2019 г., ден след
твърдения инцидент, че ищецът С. К. е получил травматични увреждания в резултат от
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, каквито характеристики притежават
кучешките зъби и нокти, и могат да се получат по време и начин, както е съобщил ищецът.
Установени са хирургически обработена (зашита) рана от ухапване, повърхностни рани на
лявата ръка, множество охлузвания на десния горен и двата долни крайници.
От Епикриза от ветеринарна клиника „Добро хрумване“ от 23.10.2019 г. е видно, че
кучето на ищеца, порода „Папийон“, е постъпило в клиниката след ухапване от куче, като
раните били обработени предната вечер в Централна ветеринарна клиника. Дадено е
предписание за обработка на раните, причинени от ухапване – две дълбоки ухапни рани в
областта на бедрения мускул вляво и странична коремна стена отдясно.
3
По отношение на имуществените вреди, претърпени от ищеца, са представени
следните писмени доказателства: Фактура № ********** от 22.10.2019 г. за 85 лв. за
първичен преглед и консултация със специалист; Фактура № ********** от 23.10.2019 г. за
40 лв. за преглед на лице при лека телесна повреда с издаване на СМУ; Фактура №
********** от 24.10.2019 г. за 95 лв. за първичен преглед; Фактура № ********** от
23.10.2019 г. за 38, 96 лв. за закупени медицински консумативи и Фактура № ********* от
24.10.2019 г. за 5, 30 лв. за закупено лекарство. Разноските, които ищецът е понесъл за
собственото си лечение, възлизат на 264, 26 лв.
По отношение на имуществените вреди, претърпени във връзка с лечението на
кучето на ищеца, са представени следните писмени доказателства: Фактура № **********
от 23.10.2019 г. за ветеринарни услуги на стойност 57 лв.; Фактура № ********** от
06.11.2019 г. за ветеринарни услуги на стойност 107, 54 лв. и Фактура № ********** от
22.10.2019 г. за терапия на пациент – кучето на ищеца, на стойност 100 лв. Разноските,
които ищецът е понесъл за лечението на домашния си любимец, възлизат на 264, 54 лв.
Съдът отчита, че направените разноски са сторени именно във причинно-следствена
връзка с претърпения инцидент, тъй като в противен случай – ако не се беше случило
нападението от кучето на ответника – ищецът нямаше да ги понесе. Поради което счита и
причинно-следствената връзка за доказана.
За последиците от деянието, за което бе установена причинно-следствена връзка,
следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди на обща стойност 528, 80 лв.
Следователно искът за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на неимуществените вреди, претърпени от ищеца, съдът стига до
следните заключения:
От показанията на св. К.а ищецът вследствие на инцидента не е могъл в продължение
на около месец да ползва пълноценно дясната си ръка, оплаквал се е от силни болки в този
период. Същото се потвърждава и от представения амбулаторен лист № 557 от 24.10.2019 г.,
където е установено, че персистират болки в областта на раната. Св. К.а също заявява, че
ищецът е бил стресиран от случката, доста време е бил уплашен.
Съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в причинно-
следствена връзка с процесния инцидент. Такава връзка се установява от доказателствения
материал по делото и същата е житейски обоснована като логична при лице с нормална
психика. Не противоречи на житейската логика едно лице да изпитва болки и страдания от
причинена от животно рана, както и да изпитва страх и силен стрес вследствие на едно
такова травмиращо събитие.
За последиците от деянието, за което бе установена причинно-следствена връзка,
следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди. При преценка на справедливия
размер на обезщетението – чл. 52 ЗЗД, както и съобразявайки постановките на т. 11 от
ППВС № 4 от 23.12.1968 г. съдът преценява, че пострадалият е изпитал вследствие на
преживяното страх, силен стрес и физическа болка, поради което заключава, че искът за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при дължимост на обезщетение за вреди вследствие на
непозволено увреждане, деецът е в забава и без покана, а обезщетение за забава в размер на
законната лихва се следва от датата на извършване на деликта – 22.10.2019 г. На основание
чл. 162 ГПК съдът определя мораторна лихва за забава за периода 22.10.2019 г. – 16.12.2021
г. в размер на 552, 81 лв.
4
Относно разноските, предвид пълното уважаване на двата иска на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът следва да възстанови изцяло разноските на ищеца по делото в размер на
502 лв. – 102 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.“ № ...., да заплати на С. Т.
К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „У.“ № 1, на основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 528, 80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
ищеца при инцидент с нападение от куче от 22.10.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 17.12.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.“ № ..., да заплати на С. Т.
К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „У.“ № ..., на основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД сумата
от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
при инцидент с нападение от куче от 22.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 17.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.“ № ..., да заплати на С. Т.
К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „У.“ № ..., на основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД сумата
от 552, 81 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 22.10.2019 г. до
16.12.2021 г.
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „С.“ № ..., да заплати на С.
Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „У...“ № .., на основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 502 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5