РЕШЕНИЕ
№ 4303
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20211110208706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на адв. Р., в качеството му на повереник на С. Х.
П. срещу наказателно постановление/НП/ № 42-0000955/06.04.2021г.,
издадено от директор на РД”АА”, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.
89, т. 4 от Наредба 33 от 03.11.1999г. и 10лв. глоба за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на издаденото НП. По отношение на
първото нарушение се твърди се, че неправилно е описано нарушението, като
АНО визира изобщо липса на валидна карта за квалификация, а цифровата
квалификация се отнася за непредставянето на документа. Излагат се доводи,
че разпоредбата на чл. 7б, ал. 5 от ЗАвП към която препраща чл. 89, т. 4 от
Наредбата предполага нарушението да е извършено от превозвача, а не от
водача. Твърди се, че не е посочено пълното име на Наредбата по която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. По отношение на второто
нарушение се излага, че липсва конкретизация, както в акта, така и в НП, коя
от двете хипотези на нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се визира. Излагат
1
се доводи и за некомпетентност на актосъставителя и АНО. Твърди се и липса
на доказателства за твърдяното нарушение и липса на описание на
обстоятелствата при които е било извършено. Според жалбоподателя АНО не
е обсъдил възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се и представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. Р..
Въззиваемата страна Директор на РД „АА”, редовно призована, не
изпраща представител и не взима становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 19.03.2021г. около 10.30ч. жалбоподателят П. управлявал специален
автомобил от категорията N3, марка “Д.” с рег. номер ................, собственост
на „С. Л.” ООД в област С., с. Д. Б., по републикански път 1-6, с посока на
движение гр. Е. П. Там бил спрян за проверката от инспектор И. Т. и колегата
му А. Г., които извършили проверка на документите на товарния автомобил и
водача му. Свидетелите установили, че към момента на проверката водача
управлява МПС без карта за идентификация на водача, издадена по реда на
Наредба по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвП и без контролен талон към свидетелството за
правоуправление на МПС.
За така констатираните нарушения св. Т. съставил АУАН № 288089 от
19.03.2021г. и в него описал подробно фактическите констатации, като
отразил и съответните правни норми, които счита че са нарушени.
Въз основа на така издадения АУАН на 06.04.2021г. било издадено и
процесното Наказателно постановление, с което при идентично фактическо
описание на сочените нарушения и правна квалификация на жалбоподателя
били наложени две глоби за отделните две административни нарушения в
размер на съответно на 2000лв. и 10лв.
Видно от заповед № РД-08-30/24.02.20г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията,
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства,
2
както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.
Т..
Съдът счете, че гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които са единни и непротиворечиви, с оглед и ги кредитира в цялост.
Съдържанието на гласните доказателствени средства е хронологично и
последователно, като свидетелят дава точни и ясни сведения относно фактите
непосредствено възприети от него, както и мястото на установяване на
нарушението.
В този смисъл съдът прие, че може и следва да кредитира и приетия
като писмено даказателство АУАН, тъй като въведените в него фактически
констатации намират потвърждение в цялата доказателствена съвкупност. Ето
защо той може и следва да се цени и от към съдържание.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. До този извод съдът достигна съобразявайки, че НП
е било връчено на жалбоподателя не лично, а по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от АУАН и приобщената по делото заповед и
длъжностни характеристики. Ето защо в тази им част възраженията на
жалбоподателя се явяват неоснователни.
Съдът счита, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити,
посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като при издаването им не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
По отношение на нарушението по чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ:
В процесния случай несъмнено се доказа, че жалбоподателят не е
представил на проверяващите карта за квалификация на водача, с което е
3
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на
нарушение по чл. 89, т. 4 от Наредба 33. За непредставяне в момента на
проверката на документи, които се изискват от подзаконови нормативни
актове по прилагането на ЗАвП, водачът на МПС, който извършва превоз на
обществен товар, следва да бъде наказан на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП. В случая на жалбоподателя е ангажирана отговорност по същия състав,
предвиждащ глоба във фиксиран размер от 2000 лева, която не може да бъде
редуцирана.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неправилно е
описано нарушението, като АНО визира изобщо липса на валидна карта за
квалификация, а цифровата квалификация се отнася за непредставянето на
документа. Както в акта, така и в НП ясно е посочено, че водачът при
проверката е без карта за квалификация на водача, т.е. не е представил такава,
като е налице единство между словестно и цифрово посочване.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбодателя, че
в случая се предполага нарушението да е извършено от превозвача, а не от
водача. Разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредба 33 е ясна и конкретна относно
изискването при проверка водачът да представи поисканите документи, а
именно карта за квалификация на водача. Такова задължение превозвачът
няма.
Неоснователно е и възражението, че не е посочено пълното име на
Наредбата по която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Както в
акта, така и в НП ясно е посочено, че се касае за чл. 89, т. 4 от Наредба 33 от
03.11.1999г. на МТ, което е напълно достатъчно и конкретно, като не остава
неяснота за жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Законодателят е предвидил, че водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него.
Безспорно жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, което
се установява и от свидетелските показания на св. Т..
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл. Субектът на нарушението е имал представи в съзнанието
4
си, че управлява товарен автомобил, като не разполага с контролен талон към
СУМПС. При тези представи е осъществил нарушението и пряко е допуснал
настъпването на вредоносния резултат- нарушаването на установения правен
ред, касаещ извършването на съответната дейност, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието.
Размерът на глобата е определен правилно и справедливо от АНО, като
поради фиксирания й размер за съда не съществува възможност за нейното
редуциране.
Неоснователно е възражението в жалбата, че липсва конкретизация,
както в акта, така и в НП, коя от двете хипотези на нормата на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП се визира. Както в акта, така и в НП ясно е посочено, че водачът е
санкциониран тъй като не е представил контролен талон към СУМПС,
следователно не възниква никаква неясното относно това какво не е
представил - контролен талон или СУМПС.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че
липсват на доказателства за твърдяното нарушение и липса на описание на
обстоятелствата при които е било извършено. Както от АУАН, който сам по
себе си има доказателствена сила относно отразеното в него, така и от
показанията на св. Т. безспорно се установява извършеното нарушение.
Обстоятелствата около неговото извършване също са подробни и конкретни,
посочени както в АУАН, така и в НП.
АНО се е произнесъл по приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съдът също
счита, че нарушенията не са маловажни по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като
същите по никакъв начин не се отличават от други нарушения от същия вид и
за извършването им законодателят е предвидил определена санкция,
отразяваща степента на обществената им опасност.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено
законосъобразно и правилно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ № 42-
0000955/06.04.2021г., издадено от директор на РД”АА”, с което на С. Х. П. е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба 33 от 03.11.1999г. и 10лв. глоба за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6