РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 17 януари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д.
като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. № 188 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 286, ал. 1 ТЗ,съединен с акцесорен иск за лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД
Производството по делото е образувано по
повод подадена пред Районен съд Габрово искова
молба с Вх.№12820/08.12.2017 г. от „Л.“
ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Габрово срещу „А.С.“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище в с. Дерманци, общ. Луковит, с която се твърди, че ищецът
изработил по възлагане на ответника конструктивно-монтажни детайлни чертежи
(КМДЧ) на хале за обект в поземлен имот с кадастрален №******, м. Р.М.,
землището на с. Дерманци и предал работата – чертежите, на ответника чрез
куриер на 01.12.2016 г. За цената на изработката в размер на 9 720.00 лева била
издадена Данъчна фактура № **********/06.12.2016 г. Ответникът не платил
цената. Затова ищецът иска осъждането на ответника да заплати цената на
изработеното 9 720.00 лева, както и обезщетение на забава в размер на
законната лихва, изчислена за периода от 21.12.2016 г. до 28.11.2017 г. в
размер на 926.10 лева, както и законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Представени са писмени доказателства.
С исковата молба е било отправено и
искане за налагане на обезпечителни мерки.
По образуваното пред Районен съд Габрово
гр.д.№2805/2018 г. съдът е връчил препис от исковата молба и приложенията на
ответника и е уважил молбата за обезпечение и след внасяне на определения
размер от 1000 лева на гаранция от страна на ищеца, е издал в негова полза
обезпечителна заповед, с която е наложен запор върху всички сметки на ответника
до общ размер на сумата 10 646.10 лева.
С
отговора на исковата молба ответното дружество „А.С.“ ЕООД е направило възражения, свързани с това, че не е страна
по договор с посочения от ищеца предмет,
тъй като представляващият ответника не е сключвал договор с ищеца (нито писмен,
нито устен), нито е упълномощавал друго лице за това. Позовава се на комисионен договор, сключен
между дружеството – ответник и С.П.С., по силата на който последният е имал
задължение по свой избор и на своя отговорност да сключи договор с изпълнител
за конструктивен проект с количествено-стойностна сметка за описания в исковата
молба обект. В изпълнение на този договор комисионерът С.С. изтеглил сумата
18 000 лева от сметката на доверителя, за да заплати на изпълнителя по
договора за изработка. Твърди, че комисионерът С.С. сключил договор с ищеца при
условията, посочени в комисионния договор. Ищецът „Л.“ ООД не изпълнил договора
в срок, поради което комисионерът уговорил нов срок за изпълнение, след което
поел задължение да предаде за осчетоводяване издадената фактура. И в новия срок
Л. не изпълнил задължението. След получаване на нотариална покана та 15.11.2017
г., според писмен отчет на комисионера, ищецът бил неизправен кредитор по
договора. В отговор на поканата, комисионерът дал срок до 30.11.2017 г. на
ищеца да изпълни изцяло договореното с комисионера. Поради неизпълнение,
комисионерът данъчната фактура с №1079/06.12.2016 г. била анулирана и начисленият
данък по нея – възстановен на бюджета. Представени са писмени доказателства към
отговора.
С отговора е направено и възражение за
подсъдност, което е прието за основателно от Районен съд Габрово, който с
определение от 13.02.2018 г. е прекратил производството и е изпратил делото на
Районен съд Луковит, местно компетентен според седалището на ответника.
След указания на Районен съд Луковит с
допълнителна молба с Вх.№2081/29.05.2018 г. ищецът уточнява, че договорът за
изработка на КМДЧ е сключен в устна форма
на среща между управителите на двете дружества – Д.С. и П.Д., проведена в края
на м. септември 2016 г., на която са присъствали С.С. и технолозите И.Г.и П.Г..
Предмет на договора била изработка на проект в част „Строителни конструкции“ и „План за безопасност и здраве“, които са
приложени към исковата молба. Частите „Архитектура“, „Електро“, „ВиК“ и др. не
са изработени от „Л.“ ООД. Срокът за изпълнение бил до първата 10-дневка на м.
декември 2016 г., за да бъде внесена документация в Министерство на земеделието
за парично финансиране по европейски програми. Уточнена е банковата сметка на
ищеца, по която претендира да получи плащане.
С горното разпореждане съдът е дал
указания и към ответника, които частично са изпълнени с Молба с
Вх.№2549/25.06.2018 г., в която е заявено, че оспорва управителят на ответното
дружество да е постигал устни или писмени уговорки с ищеца и не е упълномощавал
никого за това. Оспорва всички факти, на които се позовава ищеца. Заявява, че
ответното дружество няма практика да сключва устни договори.
След уточненията на ищеца, свързани с
обстоятелствата, следва да се направи извод, че „Л.“ ООД основава претенцията
си на търговска сделка, сключена устно между управителите на страните, имаща
правните белези на договор за изработка на проект - конструктивно-монтажни
детайлни чертежи, в част „Строителни
конструкции“ и „План за безопасност и здраве“
По искане на ответника и с оглед
защитните му възражения съдът на основание чл. 220, вр. чл. 219, ал. 1 ГПК
допусна участието на С.П.С. в
качеството на трето лице – помагач
на ответника „А.С.“ ЕООД.
В
съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от пълномощника адв. С.К., който поддържа исковата
молба и изразява становище за неоснователност на насрещните възражения,
направени от ответника. Претендира сторените разноски, съобразен списък. В
писмени бележки развива подробно правните си съображения, систематизирани както
следва: 1.) твърдението, че С.П.С. е
действал в качеството на комисионер, счита за недоказано. Представените от
ответника доказателства счита, че нямат достоверна дата и не кореспондират с
другите доказателства – съдебно-счетоводната експертиза, банковите документи,
както и ограниченията на плащанията в брой. Опровергава тезата на ответника за
това, че договорът с „Л.“ ООД е сключен от комисионера С.С., като се позовава
на това, че последният не е върнал получената сума по комисионния договор, след
като се твърди, че договорът за изработка е бил развален; 2.) Изтъква фактите, по които няма спор – че приложените по
делото проекти са изработени от служител на „Л.“ ООД и че същите са внесени за
одобрение и финансиране в Община Луковит и МЗХГ, от които прави извод, че
ответникът е приел изпълнението по договора за изработка и се е ползвал от
проекта, осчетоводявайки издадената от ищеца фактура и ползвайки данъчен кредит
за същата. Счита, че едва след предявяване на претенцията за плащане от ищеца е
записана обратна счетоводна операция в нарушение на правилата на Закона за
счетоводството и Закона за данъка върху добавената стойност; 3.) Счита, че възражението за недействителност на устния договор
за изработка между страните търговци, направено от ответника, е недопустима,
тъй като е заявено извън преклузивния срок за това, регламентиран в чл. 133 ГПК. Излага и правните си съображения за неоснователност на това възражение.
Счита, че нормата на чл. 29, ал. 1 от Закона за камарата на архитектите и
инженерите в инвестиционното проектиране, съответстваща на чл. 160, ал. 2 от
Закона за устройство на територията, не дерогират разпоредбите на чл. 258 от
Закона за задълженията и договорите относно неформалния характер на договора за
изработка. Счита, че писмената форма е за доказване, а не за валидност, като
сочи Определение №865/18.11.2013 г. по г.д.№1363/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о.
Алтернативно се позовава на това, че по аргумент от чл. 286 и чл. 287 от
Търговския закон сделката между страните е търговска, като са налице достатъчно
доказателства за това, че изработеното е прието безусловно, като тезата се
подкрепя с Решение №71 от 22.06.2009 г., т.д.№11/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.
По изложените съображения счита, че
исковете следва да бъдат изцяло уважение заедно със сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът „А.С.“ ЕООД се представлява от
адв. Н.Л., която оспорва изцяло претенцията на ищеца.
Третото лице – помагач С.П.С. не се
явява, представлява се от адв. П.Р..
В писмени бележки ответникът и третото
лице-помагач развиват обща защитна теза, оспорваща твърдението, че между „Л.“
ООД и „А.С.“ ЕООД има сключен договор, като изтъква следните аргументи: 1.) представляващият последното
дружество не е водил преговори и не е постигал устни договорки за изработването
на конструктивно-монтажни детайлни чертежи и не е подписвал никакви документи
във връзка с това; 2.) представляващия ответното дружество не е упълномощавал
никого за водене на преговори и сключване на договор от негова страна, за
приемане на документи и подписване на такива; 3.) твърди, че ответникът
(комитент) има сключен комисионен договор с третото лице – помагач
(комисионер), по силата на който последният приел от свое име и на своя
отговорност, но за сметка на комитента, да проучи пазара и да сключи сделка по
своя преценка и на своя отговорност с изпълнител със съответната проектантска
правоспособност, който да изготви конструктивен проект с количествено
стойностна сметка на обект кравеферма за 160 крави, намираща се в д. Дерманци
при условия за плащане – до 15.11.2016 г. комитента дължи да плати на
комисионера сумата от 18 000 лева, с уговорена комисионна. В подкрепа на
това се позовава на изтеглените от комисионера от сметката на комитента
18 000 лева. Твърди, че между ищеца и комисионера – третото лице, била
постигната уговорка за изработване на проекта, което довело до издаване на
процесната фактура и предаването й за осчетоводяване на ответното дружество
(комитент). След като ищецът не изпълнил в срок договореното, ответното
дружество анулирало фактурата и върнало ползвания данъчен кредит. Развива теза,
че договорът между страните е за проектиране, за който договор чл. 29, ал. 1
ЗКАИИП изисква писмена форма, която в случая не е спазена.
По тези съображения считат, че не е
доказано наличието на договор между ищеца и ответника, което обуславя
отхвърляне на предявените искове, като се иска присъждане на сторените
разноски.
Въз
основа на представените в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа
обстановка:
Ответникът „А.С.“ ЕООД се представлява от
едноличния собственик на капитала – Д.П.С., което е видно от приложената
справка в Търговския регистър.
Третото лице – помагач С.П.С. е брат на
представляващия ответното дружество, което обстоятелство е безспорно между
страните и се потвърждава от съвпадението между бащиното и фамилно име на
двамата.
Ответникът е собственик на поземлен имот
с кад. №******, находящ се в землището на с. Дерманци, местността „Р.М.“, с
начин на трайно ползване Машинна промишленост, което е видно от приложения към
молбата за обезпечение Нотариален акт №**/**** г. на нотариус Б. М.
„А.С.“ ЕООД е кандидат по Програма за
развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 с проект по мярка 4.1 за
финансиране на земеделско стопанство в горния имот, представляващо два
подобекта, единият от които „Кравеферма за 160 дойни крави и техните приплоди и
преустройства на съществуващата масивна сграда в доилна зала с млекосъбирателен
пункт, родилни боксове, стационар и зона за подрастване“. Тези обстоятелства са
удостоверени от Министерство на земеделието, храните и горите (ЗЗХГ), видно от
нарочното писмо, изпратено от Дирекция „Правна“ на министерството за нуждите на
производството – л. 162.
През м. октомври 2016 г. за обект
„Кравеферма за 160 дойни крави и техните приплоди и преустройства на съществуващата
масивна сграда в доилна зала с млекосъбирателен пункт, родилни боксове,
стационар и зона за подрастване“ в ПИ с кад.№******, м. Р. м., землище на с.
Дерманци (наричан по нататък „Обекта“) е изработен
технически проект в част „План за безопасност и здраве“, а през
м. ноември 2016 г. и част „Конструктивна“
и от инж. Г.И., инж. М.М., като е осъществен технически контрол върху
конструктивната част на проекта от инж. М.Г..
Инж. Г.И., притежаващ проектантска
правоспособност за „Конструктивна организация и изпълнение на строителството“ за
2016 г., към 2016 г. заемал длъжността „строителен техник“ при ищеца „Л.“ ООД
от 2012 г., видно от приложения трудов договор (с последващи споразумения) и
удостоверение за ограничена проектантска правоспособност №20032.
Обстоятелството, че е изработен проект за
посочените две части, се установява от техническата документация приложена от
ищеца и носеща подписите на правоспобните лица, в които при полагане на подписи
и печати е поставена датата месец ноември 2016 г.
Техническият контрол, осъществен от инж. Г.,
е в удостоверен по предписания в чл. 14, ал. 2 от Наредба №2 за проектантската
правоспособност на инженерите, регистрирани в Камарата на инженерите в
инвестиционното проектиране – с подпис и личния печат на челния лист,
обяснителната записка, статико-динамични изчисления, оразмеряване и чертежи по
част конструктивна.
При това положение за съда не възниква
съмнение, че това е времето на изготвяне на проектите.
На 06.12.2016 г. ищецът „Л.“ ООД е издал данъчна фактура № 1079/06.12.2016
г. (Наричана по-нататък „Фактурата“) с получател ответникът „А.С.“ ЕООД с
посочено основание „Изготвяне на КМД чертежи на хале“ с единична цена и данъчна
основа 8100 лева, начислена ставка ДДС 1620.00 лева, общо сума за плащане
9720.00 лева. Посочен е начин на плащане – по банка, с посочени две банкови
сметки в Уни Кредит Булбанк и ПИБ АД. Фактурата е приложена към делото и не е
оспорена от ответника.
Фактурата за сумата 9 720.00 лева е
осчетоводена при ищеца „Л.“ ООД в сметка 411 „Клиенти“ по аналитичната партида
на ответника „А.С.“ ЕООД.
На 13.01.2017 г. ищецът е включил
фактурата в справка – декларация по ДДС за данъчен период м. декември 2016 г. в
отчетен регистър „Дневник продажби“.
Ответникът „А.С.“ ЕООД осчетоводил
горната фактура по дебита на счетоводна сметка 301 „Доставки“ и по кредита на
сметка 401/6 „Доставчици на фактурирани доставки при определени условия“.
Фактурата е включена в справка –
декларация по ДДС за данъчен период м. януари 2017 г. в отчетен регистър
„Дневник покупки“.
Обстоятелствата свързани със счетоводните
записвания и подадените декларации пред НАП за нуждите на ДДС се установяват от
безспорно приетите основно и допълнително заключение на съдебно-икономическата
експертиза, изготвена на вещото лице Д.П.. Съдът прие, че вещото лице е
изпълнило задачата пълно, точно, обективно и безпристрастно, въпреки
създадените пречки от страна на ответника, които наложиха съдът да му наложи
процесуална санкция за това, че не изпълнява задължението си по чл. 395 от
Закона за съдебната власт да окаже съдействие на вещото лице.
На 20.07.2017 г. на името на „А.С.“ ЕООД
е издадено Разрешение за строеж №**/**** г. за описания Обект. Одобрените от
главния архитект на Община Луковит инвестиционни проекти под №**/**** г.
включват и описаните технически проекти в част „Конструктивна“ и „План за
здраве и безопасност“, изработени от инж. Г.И. и инж. М.М., с извършена оценка
за съответствие от инж. Г.. Тези обстоятелства са удостоверени от кмета на
Община Луковит и началник отдел „РУТОС“ при Община Луковит в нарочно писмо от
18.10.2018 г. за нуждите на настоящия процес (л. 194).
На 15.11.2017 г. ответникът „А.С.“ ЕООД е
получил нотариална покана от ищеца „Л.“ ООД, което се установява от записаното
от ответника съдържание на писмо, изпратено до ищеца (л. 60 гр.д.№2805/2017 г.
на РС Габрово).
На 29.12.2017 г. „А.С.“ ЕООД е сключил
договор за финансово подпомагане по Програмата за развитие на селските райони
(ПРСР) 2014-2020 със сума на одобрените разходи 1 936 833.09 лева,
видно от удостовереното от МЗХГ. За сключване на договора ответникът е
представил приложените към делото проекти в част „План за безопасност и здраве“ и част „Конструктивна“ , като
върху същите е положен подпис и печат за „Възложител“ от името на „А.С.“ ЕООД,
видно от приложените от МЗХГ заверени копия от челните страници на проектите в
двете части.
На 07.01.2018 г. „А.С.“ ЕООД подал справка
– декларация по ДДС пред НАП за данъчен период м. декември 2017 г., с която в отчетен регистър „Дневник покупки“
включило Фактурата от 06.12.2016 г. със знак „минус“.
За това счетоводно записване вещото лице Д.
Н. не е намерила документално основание, с което счита, че е нарушен реда на
чл. 115 и чл. 117 ЗДДС.
Съдът се довери на заключението на вещото
лице за нередовност в счетоводните записвания при ответното дружество, тъй като
изводът на експерта съответства на нормативните правила, регулиращи отчетността
на търговците за нуждите на счетоводството и на фиска.
Съгласно чл. 115 – 117 от Закона за
данъка върху добавената стойност при развалянето на доставка, за която е
издадена фактура, или при погрешно съставяне на фактура, задължително се
издават известие или се подписва двустранен протокол, като погрешно издадените фактури
се анулират.
Обратните счетоводни записвания, каквито
са направени от ответника, са допустими само при наличието на такъв документ,
което следва и от общото правило на чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството,
задължаващ предприятията да осъществяват счетоводството на основата на
документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват
изискванията за съставянето на документите съгласно действащото
законодателство.
Ответникът по делото представя документи,
с които се домогва да докаже, че изработването на проектите е в резултат на
сделка между третото лице – помагач С.П.С., действащ в качеството на комисионер
по възлагане на „А.С.“ ЕООД.
Приложен е Протокол №1 от 04.08.2016 г.
за заседание на общо събрание на съдружниците на „А.С.“ ЕООД, на което е прието
решение чрез управителя Д.П.С. дружеството да сключи комисионен договор с С.П.С.,
както и да упълномощи последния да изтегли и/или усвои от сметката на
дружеството суми, съгласно уговореното в комисионния договор.
Представен е Комисионен договор с
посочена дата 05.08.2016 г. подписан от ответника „А.С.“ ЕООД, като комитент, и
С.П.С., като комисионер, по който комисионерът поел задължение да проучи пазара
и да сключи сделка с изпълнител с проектантска правоспособност, който да
изготви конструктивен проект с количествено стойностна сметка (КСС) за обект,
идентичен с описания подробно и наречен по-горе „Обекта“. В чл. 2 уговорили, че правата и задълженията,
поети към трети, възникват за комисионера. В чл. 3, б. „а“ уговорили срок за
предаване на КСС до 15 ноември 2016 г., а в б. „г“ - издадената данъчна фактура
за КСС да бъде с получател „А.С.“ ЕООД. Уговорено е плащане в размер на
18 000 лева, от които 1 000 лева комисионно възнаграждение.
Приложена е Декларация от С.П.С. с дата
14.11.2016 г. за това, че изтеглил/усвоил от сметката на „А.С.“ ЕООД сумата от
18000 лева, съгласно комисионния договор, както следва: на 20.09.2016 г. – 1000
лева, на 25.10.2016 г. – 2000 лева, на 26.10.2016 г. – 5000 лева, на 14.11.2016
г. – 10 000 лева. Посочено е, че сумите са изтеглени с цел заплащане на
дължимите суми на изпълнителя, изготвил конструктивен проект с КСС на обект,
съгласно клаузите на комисионния договор.
Представените документи нямат достоверна
дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, затова изводите на съда са само относно
съдържащите се изявления в тях на посочените лица, съгласно чл. 180 ГПК.
Приложени са извлечения от банковата
сметка на „А.С.“ ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД, от които е видно, че на посочените в
декларацията на С. дати са теглени същите суми с основания, както следва: „стоп
разходи“, „бр сума“, „бр“, „бр сума“ и „теглене“.
Съдебно-икономическата експертиза е
установила, че в счетоводните записвания на двете дружества няма аналитични партиди
на името на третото лице – помагач С.П.С. и съответно няма счетоводни
записвания.
Представена е справка за размера на законната лихва върху главница от
9720.00 лева за периода от 21.12.2016 г.
до 28.11.2017 г. в размер на 926.10 лева,
направена чрез електронен калкулатор.
„А.С.“ ЕООД е представил документи
(дневници, декларации, уведомления и др.), свързани със счетоводната отчетност
и ДДС, които съдът намира, че не следва да коментира отделно, доколкото същите
са съобразени и са били необходими за нуждите на съдебно икономическата
експертиза.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявените от „Л.“ ООД срещу „А.С.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ, за заплащане на 9 720.00 лева, представляващи цената за
изработения проект -
конструктивно-монтажни детайлни чертежи, в част „Строителни конструкции“ и
„План за безопасност и здраве“, по възлагане на ответника, както и акцесорен
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 926.10 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.12.2016 г. до 28.11.2017
г.
Първият въпрос, който съдът следва да обсъди, е правната природа на договора,
от който ищецът черпи правата си.
Това е договор за проектиране, който е представлява разновидност на
договора за изработка, сключен между търговци. В този смисъл вж. Решение № 196/11.04.2012
г. по т.д. №994/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., посоченото от ищеца Определение
№865/18.11.2013 г. по т.д.№1363/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. и други.
Обстоятелството, че и двете страни са търговци квалифицира твърдения
договор помежду им като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от
Търговски я закон (ТЗ).
Чл. 293, ал. 1 ТЗ предвижда, че писмената форма за действителност на
търговски сделки е необходима само в случаите, предвидени в закон.
Договорът за изработка е консенсуален договор, за който законът не
предвижда специална форма за валидност, съгласно правната уредба, съдържаща се
в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД, която не съдържа изисквания към формата за
действителност.
Това означава, че и в случая устната договора е достатъчна, за да
породи желаните правни последици, като в тежест на ищеца остава да установи
съдържанието на договореното.
В случая ищецът се е задължил да извърши технически проект на стопанския
обект на ответника в част„Строителни конструкции“ и „План за безопасност и
здраве“, а ответникът – да му заплати възнаграждение за изработеното в размер
на 9720.00 лева с ДДС.
Този извод почива на представените проекти, които представляват предмет
на договора. След като е представен резултатът, то логично е, че преди това е
имало основание да започне изработката, след като се касае за отношения между търговци.
Освен веществения резултат – изработените проекти, в екземплярите,
представени пред МЗХГ и за нуждите на субсидиране по програма, ответникът е
положил подпис за „Възложител“ върху проекта, с което е признал качеството си
на такъв по договора.
Налице е още едно доказателство за сключения договор – приложената
фактура, издадена от ищеца на 06.12.2016 г., която е била осчетоводена и от
двамата търговци и включена в дневниците им за покупки, съответно продажби, за
м. декември 2016 г.
Осчетоводяването на сделката от ищеца, чието счетоводство е редовно
водено според категоричното заключение на експерта, е достатъчно на основание
чл. 55, ал. 1 от Търговския закон да убеди съда в наличието на сделката.
Освен това поведението на ответника също свидетелства за сключването на
договора с посоченото съдържание на основните задължения. С осчетоводяването на
фактурата и включването на същата в Дневника за покупките за м. декември 2016
г. и ползването на данъчен кредит за същата, ответникът е признал основанието за
издаване на фактурата.
Неоснователна е тезата, поддържана от процесуалния представител на
ответника, че за договорите за проектиране е предвидена писмена форма, за което
черпи аргументи от нормата на чл. 29, ал. 1
от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното
проектиране (ЗКАИИП).
Съгласно посочената норма инженерите (и другите специалисти в
проектирането) - регистрирани в съответната камара, получават възнаграждение за
предоставяне на проектантски услуги, определено в писмен договор с възложителя
на проектантска услуга, въз основа на свободно договаряне.
С тази норма не се въвежда форма за валидност на
гражданските/търговските взаимоотношения във връзка с проектирането, а се
предвижда ред, който от една страна да гарантира възнагражденията на
инженерите, а от друга – да гарантира свободните правила и конкуренция на
пазара по предоставяне на проектантски услуги.
Горния решаващ извод за отхвърляне на възражението на ответника се
базира на обхвата на специалния ЗКАИИП - закон, регламентиращ проектантската
правоспособност за упражняване на професиите "архитект" и
"инженер" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране,
както и устройството и организацията на дейността на професионалните им
организации.
За постигане на част от целите на закона е предвидено и задължението за
инженерите на свободна практика да уговорят писмено възнаграждението си с
възложителя.
В конкретния случай обаче не е налице самостоятелно договаряне на
възложителя – ответното дружество, с инженерите работили по двете части на
проекта, а с търговеца – „Л.“ ООД, който чрез своите работници, един от които
инженер Илиев, е предоставил комплексната услуга по изработване на проекта.
В случая са били спазени изискванията на ЗУТ, след като административното
производство по одобрение на проектите от главния архитект на Община Луковит и
издаване на разрешение за строеж въз основа на същите.
Дори и тези изисквания да не бяха спазени, същите биха могли да се
преценяват на плоскостта на качество на изпълнение на заданието, ако са
повдигано подобни възражения, което в случая и с оглед защитната теза на
ответника е неотносимо.
Сроковете и етапите на изработване са посочени в сключения между
страните договор. В този смисъл възражението на ответника по иска, че ответникът
не е представил задание за проектиране по отношение на изготвянето на ПУП е
неоснователно, до който извод е стигнал и въззивният съд.
След като се направи извод, че ищецът успешно доказва наличието на
облигационна връзка с ответника, чието съдържание се регулира от общите правила
на договора за изработка, то следва да се продължи с преценка на това, дали
ищецът е изправен кредитор.
Основното задължение на изпълнителя по договора за изработка е на свой
риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна – възложител.
Възложителят насреща дължи да заплати уговореното възнаграждение.
Изработеното е доказано с прилагането на самите проекти. Доказа се, че
възложителят – ответникът е приел изработеното без възражения. Този извод
следва от конклудентното му поведение – ползвал се е от овеществения резултат,
представяйки го за одобрение в Община Луковит и в МЗХГ като основание за
безвъзмездно финансиране на изпълнението и реализацията на проекта.
Съдът не приема тезата на ответника, че между него и третото лице –
помагач е имало сключен комисионен договор, в изпълнение на който третото лице С.П.С.
е договарял на своя отговорност с ищеца.
Аргументите на съда за този извод почиват на следния комплексен анализ
на доказателствата, чрез които ответникът се опитва да установи такива
отношения.
Представените в тази насока писмени доказателства нямат достоверна дата
и предвид родствената връзка между представляващия ответника и третото лице
помагач, които са братя, навеждат на обосновано съмнение, че подписаните от тях
документи са съставени за обслужване на тезата да се откаже плащане.
Именно близките родствени отношения обясняват обстоятелството, че С.П.С.
е оперирал със средства от сметките на ответното дружество. В банковите документи
няма дори най-малка индиция за това, че изтеглените от него средства са били
във връзка с представения комисионен договор.
В подкрепа на извода, че такъв договор не е бил налице, е и
обстоятелството, че в счетоводството на „А.С.“ ЕООД няма никакви записвания по
партида на С.П.С.. Това означава, че сумите, изтеглени от него, не са били в
изпълнение на договорни отношения, защото в противен случай във връзка с тях би
следвало да има счетоводни записвания.
От самото съдържание на комисионния договор се налага извод, че
уговорките са привидни и целят да разколебаят логичните и законосъобразни
изводи за това, че „А.С.“ ЕООД е приело и осчетоводило фактурата, издадена на
основание сключения договор с „Л.“ ООД.
В противоречие с клаузите на представения комисионен договор, а именно,
че комисионерът С.П.С. ще действа от свое име и на своя отговорност при
сключване на комисионния договор, е предвиденото в чл. 3, б. „г“ – изпълнителят
да издаде данъчна фактура с получател „А.С.“
ЕООД.
Това противоречи и на общата уредба в чл. 348 и сл. ТЗ на комисионния
договор и правния резултат, който същия договор урежда. Следва да се държи
сметка за това, че от комисионният договор по правило поражда три групи
отношения: 1.) отношения между доверителя и комисионера – с оглед твърденията
на ответника последният е действал като доверител, който е възложил на С.С. –
комисионер, да проучи пазара и да сключи от свое име договор за проектиране; 2.)
отношение между комисионера и третото лице – ищеца, които следва да се развият
по правилата на договора за проектиране, по който страна да е С.С.. На този
втори етап от отношенията при настояване, че С.С. действа като комисионер, то той
би следвало да бъде и възложител. 3.) финалния етап, когато комисионерът
прехвърля правата по сделката на доверителя си и се отчита – отчетна сделка
(чл. 355 ТЗ).
В разрез с правилата на комисионния договор, обаче, навсякъде в
изработените проекти като възложител е посочен „А.С.“ ЕООД, а не С.С.. Това
означава, че дори последният да е участвал в процеса по възлагане или приемане
на изпълнението на договора за изработка, той е действал като представител на
ответника, макар и без изрично упълномощаване, а не като комисионер.
На последно място и за пълнота следва да се посочи, че дори и
договореностите по изработването на проекта да са постигнати между ищеца и
третото лице – помагач, в качеството му на комисионер, от поведението на
ответника следва категоричният извод, че той е приел изработеното,
осчетоводявайки издадената от ищеца фактура, полагайки подпис върху проектите и
използвайки същите пред Община Луковит и МЗХГ, за да сключи договор за
финансиране и субсидиране на Обекта си.
С приемането на изработеното от „А.С.“ ЕООД следва, че същото е било
престирано качествено и в уговорения срок.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващия (възложителя) трябва да заплати
възнаграждение за приетата работата.
Дължимото възнаграждение съдът прие, че е това, което е осчетоводено в
двете дружества и което се претендира от ищеца.
При липсата на твърдения за плащане на това задължение, то и
предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен, за да се гарантира на
изправния кредитор възможността да получи дължимото.
Основателността на главния иск за сумата 9 720.00 лева,
представляваща възнаграждение за изработения проект, води до извод за
основателност и на акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно посочената норма при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, на който се позовава ищецът, при липса на уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактурата.
В случая за получател на фактура е положен подпис и дата – 06.12.2016
г., затова и с изтичането на 14-дневен срок (на 20.12.2016 г.) от тази дата
ответникът е изпаднал в забава и от следващия ден – 21.12.2016 г. дължи законна
лихва.
Законната лихва е нормативно установена по размер, затова и размерът
може да бъде изчислен без използване на специални знания. Приложената справка
от изчисления размер на лихва за забава в размер на 926.10 лева за периода от 21.12.2016 г. до 28.11.2017 г. (дата на
предяваване на иска) не е оспорена и следва да се приеме за вярна.
Законна последица от уважаване на иска е присъждането на законна лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението,
затова освен размера на лихвата за забава, изчислен преди предявяването на
иска, такъв следва се присъди и след този момент.
При този изход на делото и пълна основателност на исковите претенции,
ищецът има право да получи пълния размер на сторените разноски по водене на
процеса – адвокатско възнаграждение, държавни такси и разходи за експертиза,
представени в списък по чл. 80 ГПК, като
бъде приспадната сумата от 150.00 лева за допълнителното заключение на вещото
лице, която бе възстановена на ищеца след внасяне на същата от задължената
страна – ответника. Сумите, които следва
да бъдат признати на ищеца, като доказани със съответните документи като реално
сторени разходи, са както тези по настоящото дело (431.00 лева – държавна такса, 850.00 лева –
адвокатско възнаграждение, 150.00 лева – разноски за вещо лице), така и
разходите по обезпечаване на иска (15.00 лева – такса за вписване на възбрана и
588.00 лева – такса на ЧСИ за налагане на възбрана).
Претенциите за разноски на ответника и третото лице са неоснователни
при този изход на делото.
Мотивиран от горното, Луковитският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД „А.С.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Д, общ.
Л, ул. „Х. Б.“№*, представлявано от управителя Д.П.С., действащ чрез адв. Н.Л. ДА
ЗАПЛАТИ на „Л.“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „Ж.“№**, представлявано
от управителя П.Д. Д., действащ чрез адв. С.К., по банков път – по сметка в
„Уникредит Булбанк“ АД с номер IBAN
***.00 лева (девет хиляди седемстотин
и двадесет лева), представляващи цената за изработения проект - конструктивно-монтажни детайлни
чертежи, в част „Строителни конструкции“ и „План за безопасност и здраве“, по
възлагане на ответника, заедно със законната лихва от датата на
предявяване на иска (08.12.2017 г.), както сумата 926.10 лева (деветстотин двадесет и
шест лева и 10 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от
21.12.2016 г. до 28.11.2017 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.С.“ ЕООД
с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Л.“
ООД с ЕИК ********* по банков път – по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с
номер IBAN *** , сумата 2 034.00 лева (две хиляди тридесет и четири
лева), представляваща разноски по делото и по обезпечаване на иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на основание чл. 220, вр. чл. 219, ал. 1 ГПК на С.П.С. с ЕГН ********** ***2 в качеството му на трето лице – помагач
на ответника „А.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок
от връчването му на страните (ищеца, ответника и третото лице –
помагач).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………………………..…