Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………2022 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито заседание,
проведено на девети май 2022 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №13 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от К.П.Б., като представляващ СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ срещу Решение № РД-02-14-1064/13.12.2021 г. издадено от директор Дирекция „Правна“ към МРРБ.
В жалбата се сочи, че с решението са му дадени
формални отговори на зададените от него въпроси. Настоява, че по т.1 от
заявлението, същото е следвало да бъде изпратено на Областен управител на
Варна, на който бившия зам. министър на МРРБ К Р е разпоредил да преактува 5 ПИ, които след
това са продадени. Молбата към съда е да задължи министъра на МРРБ да изпълни
ЗДОИ пунктуално.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно
призован се явява лично. Чрез процесуалният си представител поддържа жалбата на
сочените в нея основания. Представя писмо са зам. министър К Р от 26.01.2009 г., с което последният указва на
Областният управител на Варна в най-кратък срок да представи в министерството
АДС за изброени имоти от КК на гр. Варна. Твърди, че описаните в писмото имоти
незаконосъобразно са преактувани от имоти Публична държавна собственост в имоти
Частна държавна собственост, което предполага, че зад действията на областният
управител стои корупционен интерес.
Ответната страна, редовно призована, не се явява,
не се представлява. Чрез депозирани писмени бележки от процесуален представител
оспорва жалбата. Твърди, че с обжалваното решение е предоставена точна,
конкретна и разбираема информация по зададените от него въпроси. Твърди, че с
първия отговор е удовлетворено искането по точки 1 и 4. По въпрос 2 искането е
препратено на компетентен орган, а по въпрос 3 е дадена конкретна информация.
Молбата към съда е за отхвърляне на жалбата.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Административното производство е започнало по
инициатива на жалбоподателят. Същият е подал заявление за достъп до информация
с вх.№94-00-155/25.11.2021 г. В
заявлението са формулирани четири въпроса, както следва:
1. Запозната ли сте с т.н. „проект Алея І-ва“ на Холдинг
Варна, чрез който същият се сдоби със 122 дка от крайбрежната плажна ивица на
Варна, като инвеститор „Клас А“ по ЗНИ и който вече над 12 г. не е реализиран?
Какви мерки са предприети от МРРБ?
2. Възможно ли е у нас да бъде узаконен „частен
път“ с 690 паркоместа, какъвто вече втора година се експлоатира в района м/у
рибарско селище в м-ст „Траката“ и заведението „Рапонги“? Има ли акт?
3. Платени ли са от държавата над 100 млн. лева за
брегоукрепването на ската на Морската градина в горния участък, собственост на
холдинг „Варна“, от фонд „Бедствия и аварии“?
4. Известни ли са в МРРБ скандалните заменки и
продажби на ПИ, преактувани от ИДС в ЧДС, в района на м-ст „Траката“?
По така подаденото заявление за достъп до
обществена информация, Директор дирекция „Правна“ в МРРБ, на основание Заповед
№ РД-02-14-467/25.05.2021 г. е издал процесното решение, като е дал отговори на
първи и трети въпрос, а по втори въпрос, искането е препратено на главният
архитект на Община Варна.
Съобразно така установената фактическа обстановка
съдът намира, че жалбата срещу решението е допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна, а разгледана по същество същата са явява неоснователна по
следните съображения.
При преценка за законосъобразността на акта, съдът
е длъжен преди да се произнесе по съществото на спора, да прецени неговата
валидност, т.е. дали е постановен от компетентен орган, в кръга на неговите
материални и териториални правомощия.
В настоящия казус обжалвания акт е издаден от Директор
дирекция „Правна“ в МРРБ, на основание Заповед № РД-02-14-467/25.05.2021 г.
Съгласно чл. 28, ал.2 от ЗДОИ административният
орган разполага с правомощието да определи длъжностно лице от кръга на
поверената му администрация, което да се произнася с решения по чл. 28 от ЗДОИ,
поради което настоящият състав на съда счита, че обжалваното решение е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите материални и териториални правомощия.
Дефиницията на понятието “обществена информация” е
дадена в разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, съгласно която обществена
информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Съобразявайки тази дефиниция, административният
орган е предоставил на заявителя тази информация, с която разполага и която
представлява „обществена“ такава, по смисъла на закона.
Не се споделя възражението, че по точка 1 от
заявлението административният орган не е следвало да предоставя информация, а
да препрати заявлението на Областният управител на област с административен
център Варна. Заявителя е формулирал конкретни въпроси към МРРБ и е получил
конкретни отговори, че посочените сделки са извършени от Областният управител
на Варна и МРРБ няма контролни функции по отношение на тези сделки. Ако
заявителя е искал да получи друга информация от Областен управител на област
Варна е следвало да отправи заявлението си за достъп до обществена информация
не до МРРБ, а до Областна администрация Варна.
По втория въпрос напрактика не се иска достъп до
обществена информация, а се цели получаване на становище дали е възможно
възникването на определено правоотношение. Ето защо съдът намира за
законосъобразно изпращането на заявлението му в тази част на Главния архитект
на Община Варна, който е страна в тези правоотношения и негова следва да бъде
преценката дали исканата информация е обществена и дали да даде отговор на
въпроса.
По третия въпрос, заявителя също е получил
конкретен отговор, че запитаният орган, по смисъла на ЗДОИ не е предоставял
описаните в заявлението средства за брегоукрепване на „Холдинг Варна“.
Съдът намира, че със задаването на четвъртия
въпрос, заявителя не е целял получаване на обществена информация, а по скоро е
искал да привлече вниманието на администрацията на МРРБ към, незаконни според
него заменки. Така зададеният въпрос изисква отговор „ДА“ или „НЕ“, което не
представлява предоставяне на обществена информация по смисъла на закона.
Изложените
по-горе доводи навеждат на извод за липса на основанията, предвидени в чл.146
от АПК за отмяна на проверявания акт. Жалбата е неоснователна.
Предвид
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Б., като представляващ СНЦ „Отворен обществен съвет на
протестиращите“ срещу Решение № РД-02-14-1064/13.12.2021 г. издадено от
директор Дирекция „Правна“ към МРРБ.
Решението, на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :