Р E Ш Е Н И Е
№ ……….…./07.01.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6745/2020 г.
Производството е образувано по
обективно съединени искови претенции от С.К.П., ЕГН **********, адрес: ***
срещу „А.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** с
искане да се осъди ответника да му заплати следните суми:
- 3000 лева,
представляващи дължимо обезщетение след уволнение
поради
закриване на част от предприятието или съкращаване на щата за оставането му без
работа за период от 1 месец 19.03.2020 г. до 19.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.06.2020
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 222, ал.1 КТ;
- 5931,82 лева /след направен частичен отказ по реда на чл. 233 ГПК
в проведеното с.з. от 18.12.2020 г. за горницата над
5931,82 лева до пълно претендирания размер от 5999,85
лева/, представляващи обезщетение
за незаконно задържане на трудовата му книжка за времето от 24.04.2020 до
22.06.2020 г., след като трудовото правоотношение е било прекратено, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 22.06.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226, ал.2 КТ;
С протоколно определение от 18.12.2020 г. в проведеното открито съдебно
заседание ищецът се е отказал от исковата претенция с
правна квалификация чл. 222, ал.1 КТ, поради което съдът на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по отношение на същата. Горецитираният
съдебен акт е влязъл в сила, с оглед липсата на постъпили частни жалби в законовоустановения срок. Предвид това съдът дължи
произнасяне по същество единствено по отношение на исковата претенция с правна
квалификация чл. 226, ал.2 КТ в претендирания от
ищеца размер, след направения частичен отказ.
В депозираната искова молба ищецът излага
следните фактически твърдения:
С
ответника се намирали в трудово правоотношение за периода от 03.04.2019 г. до
19.03.2020 г. На 19.03.2020 г. получил по имейл предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. На 07.04.2020 г.
получил трудовата си книжка, както и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. На 22.04.2020 г. изпратил декларация на ответника, получена от
последния на 23.04.2020 г., с която го уведомява, че за периода 19.03.2020 г.
до 19.04.2020 г. не е полагал труд по трудово правоотношение или приравнено на
трудово правоотношение, поради което е поискал изплащане на обезщетение по реда
на чл. 222 КТ. Заявява, че работодателят не му е изплатил поисканото обезщетение.
На 22.04.2020 г. изпратил и трудовата си книжка на работодателя, получена от
последния на 23.04.2020 г., с оглед оформяне в същата в част обезщетения.
Твърди, че трудовата книжка не му е върната до датата на депозиране на исковата
молба. Заявява, че определеното нетно трудово възнаграждение е в размер на 3000
лева, включващо и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. Сочи, че за процесния период от
24.04.2020 г. 22.06.2020 г. дължимото обезщетение е в размер на 5999.85 лева.
Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника. Заявява, че исковите претенции са
неоснователни, тъй като са предявени след срока по чл. 358, ал.1, т.2 КТ. По
отношение на исковата претенция с правна квалификация чл. 222 КТ заявява, че
същата е заплатена на 07.07.2020 г. чрез банков
превод. По отношение на исковата претенция с правна квалификация чл. 226 КТ
твърди, че е изпълнил коректно задълженията си като при прекратяване на
трудовото правоотношение е предал трудовата книжка. На 22.04.2020 г. ищецът
изпраща трудовата си книжка заедно с декларация по чл. 222 КТ, но не е предявил
искане за връщане на трудовата книжка или указания за начина на нейното
връщане. Поради това счита, че не е налице противоправно
задържане на трудовата книжка и не е в забава относно изпълнение на
задължението си за нейното връщане. Твърди, че забавянето на самото изплащане
на обезщетението по чл.222 КТ се е дължало на въведеното извънредно положение в
Република България и създалите се след това последствия. Веднага след изплащане
на обезщетението на 07.07.2020 г. трудовата книжка е
надлежно заверена и изпратена на работника като последния я е получил на
09.07.2020 г.
Съдът след
запознаване с материалите по делото, с оглед събраните по делото доказателства
и при съблюдаване на относимите правни норми, намира
от фактическа и правна страна следното:
За безспорни между страните са обявени следните
обстоятелства: 1/ че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата
на сключен между тях трудов договор за периода от 03.04.2019 г. до 19.03.2020
г.; 2/ че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 015-ТД/19.03.2020
г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ; 3/ че на 22.04.2020 г. ищецът изпраща до
ответника декларация с искане за заплащане на обезщетение по реда на чл. 222 КТ
ведно с трудовата си книжка; 4/ че на 07.07.2020г.
ищецът С.К.П., е получил сумата от 3135,25 лева, представляваща обезщетение по
чл.222 от КТ; 5/ че на 09.07.2020г. С.К.П., е получил трудовата си книжка от
ответника „А.С.“ООД чрез „Е.“ на 09.07.2020г.; 6/ както и че на 07.04.2020г.
при прекратяването на трудовото правоотношение отново е получена трудовата
книжка чрез куриерската служба „Е.“.
Спорен между страните е въпросът дали е налице
неправомерно задържане на трудовата книжка от страна на работодателя и дали се
дължи претендираното от ищеца обезщетение.
За да бъде уважен искът по чл. 226, ал.2 КТ, трябва да
бъде установено по несъмнен начин, че съществувалото между страните трудово
правоотношение е прекратено, че работодателят е задържал незаконно трудовата
книжка на работника или служителя след прекратяване на трудовото правоотношение
и че са претърпени имуществени вреди - презюмирани и
нормативно установени, които са в причинно-следствена връзка с незаконното
задържане на трудовата книжка.
Нормата на чл. 349, ал.1, т.10 КТ е посочено, че в
трудовата книжка се вписват изплатените обезщетения при прекратяване на
трудовото правоотношение. Алинея втора на същата разпоредба посочва, че
работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка
данните по предходните алинея. От систематичното тълкуване на тези две алинеи следва
изводът, че работодателят е длъжен своевременно да вписва в трудовата книжка и
изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, каквото
се явява и това по чл. 222 КТ.
Когато работодателят не е изпълнил задълженията си по
чл. 349, ал. 2 да впише в трудовата книжка данните по чл. 349, ал. 1 от КТ, за
работникът възниква правен интерес от иска по
чл. 226 КТ.
Безспорно е между страните в настоящото производство,
че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 015-ТД/19.03.2020 г., на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ като трудовата книжка е върната на 07.04.2020 г.
на ищеца като последният я е получил чрез куриерска служба „Е.“. В последстие я е изпратил на 22.04.2020 г. отново на
работодателят /като и този факт е обявен за безспорен между ищеца и ответника/,
който я е получил на 23.04.2020 г. /видно от приетото като писмено
доказателство извлечение от курирерска служба „Е.“/,
с оглед изплащане на обезщетение по реда на чл. 222 КТ. Последното е заплатено
на 07.07.2020 г., а трудовата книжка е върната на
09.07.2020 г. с куриерска служба „Е.“. Последните два факта също са обявени за
безспорни между страните.
Предвид прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ П. е имал право на обезщетение по реда на чл.
222 КТ, поради което изпраща декларация от 22.04.2020 г., с искане за изплащане
на същото. Този факт е обявен за безспорен между страните. Наличието на
основание за получаване на обезщетение по чл. 222 КТ, обуславя и необходимостта
от оформяне на трудовата книжка досежно същото,
аргумент от чл. 349, ал.1, т.10 КТ, поради което и правилно трудовата книжка е
изпратена от П. до работодателя ведно с декларацията, с която се отправя искане
за заплащане на обезщетение по реда на чл. 222 КТ.
От съвкупния анализ на обявените за безспорни факти и
горепосочените писмени доказателства се установява, че трудовата книжка се е
намирала у работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение за периода
от 23.04.2020 г. до 08.07.2020 г. вкл., тъй като на 09.07.2020 е върната на С.К.П..
Когато трудовата книжка е предадена след деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е настоящия случай – за
оформянето й досежно изплащането на обезщетение по
реда на чл. 222 КТ, задълженията на работодателя да я оформи и предаде стават
изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ако по някаква причина
работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в забава. В
този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019 г. по описа на ОСГК на
ВКС.
С оглед гореизложеното следва изводът, че трудовата
книжка досежно обезщетението по чл. 222 КТ е следвало
да се оформи в същият ден на получаването й – 23.04.2020 г. и да се върне на
работника/служителя. След тази дата работодателят е изпаднал в забава. Ако е
считал, че не трябва да изплаща обезщетение по реда на чл. 222 КТ или е бил в
невъзможност да заплати обезщетението е следвало отново веднага да върне
трудовата книжка, а не да я задържа и да я връща едва на 09.07.2020 г. - два
дни след като е изплатил обезщетението по чл. 222 КТ. Неоснователни са
възраженията в исковата молба, че ищецът не е предявил искане за връщане на
трудовата книжка или указания за начина на нейното връщане, тъй като задължение
на работодателя е своевременно да вписва данните в трудовата книжка и да я
предаде на работника/служителя, аргумент от чл. 349 КТ без да е налице
необходимост от покана. Липсата на указания за начина на връщане или на отправено
искане за връщане, не освобождава работодателя от задължение за навременно
оформяне на книжката и нейното връщане.
Работодателят се освобождава от последиците на
забавата единствено когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава,
защото не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното
изпълнение. В настоящ случай не са ангажирани доказателства, че работникът е
бил поканен да си получи книжката и същият не е отишъл да стори това или
неоснователно е препятствал нейното получаване. Напротив по безспорен начин се
установява, че трудовата книжка е върната едва на 09.07.2020 г. с куриерска
служба „Е.“ на С.К.П.. Неоснователни са твърденията, че ищецът е искал
единствено изплащане на обезщетението по реда на чл. 222 КТ, но не и връщане на
трудовата книжка, за което е представено приетото като писмено доказателство
съобщение, изпратено по електронната поща. Това съобщение е ирелевантно
тъй като е изпратено от Виктор Георгиев, а не от ищеца и от него не може да
бъде направен еднозначния извод, че се иска единствено заплащане на
обезщетението, но не и оформяне на трудовата книжка, предвид законово вмененото
задължение на работодателя да оформя трудовата книжка и досежно
изплатените обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение каквото
се явява и това по чл. 222 КТ.
На основание гореизложеното следва изводът, че
трудовата книжка е неправомерно задържана от работодателят за периода от
24.04.2020 г. до 08.07.2020 г. вкл., предвид факта, че е върната на 09.07.2020
г. на П..
За
задържането й не са установени никакви уредени в закона основания. Това
безспорно води настъпване на вреди за работника, а именно до ограничаване на
конституционното право на труд, защото без трудовата книжка работникът или
служителят не може да постъпи на друга работа, които се намират в причинно –
следствена връзка с неправомерното задържане.
Непредаването на трудовата книжка на
работника от страна на работодателя препятства работника и да реализира трудов
доход, поради което законът презумира настъпилите от
незаконното задържане вреди. Не е необходимо нарочното им доказване от
работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос. Такъв спор не
е повдиган от ответника, срещу когото е насочен искът. Когато обстоятелството,
че в периода на задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал
социално осигурен доход се оспорва от работодателя, то в негова тежест е да
установи, че работникът е реализирал доход и в какъв размер. Такова оспорване в
настоящия случай също не е направено. В този смисъл решение № 519 от 9.01.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1741/2010 г., IV г. о., решение № 606 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 908/2009
г., IV г. о., ГК.
Размерът на обезщетението е нормативно
определен, на основание чл. 226, ал.3 КТ – в размер на брутното трудово
възнаграждение за периода на задържането.
В настоящият случай ищецът е отправил искане
за присъждане на обезщетение за периода от 24.04.2020 г. до 22.06.2020 г., а не
до 08.07.2020 г. вкл., предвид връщането на трудовата книжка на 09.07.2020 г.
Ищецът претендира обезщетение за по-кратък период, поради което съдът дължи
произнасяне в рамките на заявеното от ищеца.
Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, което съдът цени като компетентно изготвено. От него
се установява, че обезщетението по чл. 226, ал.2 във вр.
с ал.3 КТ, изчислено за периода 24.04.2020 г. до 19.06.2020 г. на база брутното
трудово възнаграждение е в размер на 7238,52 лева, а на база нетното трудово
възнаграждение – 5795,45 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за
периода от 24.04.2020 г. до 22.06.2020 г. обезщетението по чл. 226 КТ на база
брутното трудово възнаграждение възлиза на 7408,84 лева, а на база нетното
трудово възнаграждение – 5931,82 лева.
Предвид законово определения размер, а именно
брутното трудово възнаграждение следва изводът, че искът е основателен за
сумата от 7408.84 лева, но предвид изрично заявеното от страна на ищеца чрез
неговия процесуален представител, че претендира сумата от 5931,82 лева, съдът
следва да уважи искът за заявения размер, с оглед основополагащия принцип на
гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6 ГПК, а именно този на диспозитивното начало.
Предвид основателността на исковата претенция
съдът дължи произнасяне и по наведеното възражение от страна на ответника, че
искът не е предявен в срока по чл. 358 КТ. Предявената искова претенция по реда
на чл. 226, ал.2 КТ се предявява в тригодишен срок от деня, в който правото
предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, аргумент от
чл. 358, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл. 358, ал.2, т.2 КТ. Предвид датата на
депозиране на исковата молба и при съблюдаване на горецитираните
разпоредби следва изводът, че възражението за предявяване на исковата претенция
след давностния срок се явява неоснователно и следва
да се остави без уважение.
С оглед гореизложените мотиви, исковата
претенция с правна квалификация чл. 226, ал.2 КТ подлежи на уважаване в цялост.
По отношение
на разноските:
Двете страни са поискали присъждане на сторените
разноски, но предвид изхода на спора, такива се следват само на ищцовата страна. Същата е поискала присъждането на сумата
от 700 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за завеждане на
исково производство и процесуално представителство. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
от страна на ответника. Адвокатското възнаграждение се изчислява върху
материалния интерес като под материален интерес следва да се разбира цената на
иска, определен към момента на неговото предявяване. В този смисъл е решение №
208/29.06.2016 г. по гр.д.№ 1261/2016 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, което е задължително за съдилищата. С оглед цената на иска и при
съблюдаване на Наредба № 1 от 9.07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира че минималният размер на адвокатското
възнаграждение по трите предявени иска възлиза в общ размер на 626,59 лева,
аргумент от чл. 7, ал.2, т.3. Настоящия състав счита, че предвид предприетите
действия за установяване на действителните правни отношения между страните,
заявеният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен. Още повече че
ответникът претендира адвокатско възнаграждение в почти двоен размер от този на
процесуалния представител на ищеца. Действително е налице завишаване на претендирания размер на адвокатското възнаграждение, но
предвид че за установяване на релевантните по делото твърдения са предприети
редица процесуални действия /включително и такива за обезпечаване/, съдът
счита, че претендираното адвокатско възнаграждение не
следва да се редуцира до минималния размер, а да се присъди в цялост. С оглед
гореизложените мотиви в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски
в размер на 700 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„А.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
С.К.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5931,82 лева, представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за времето от
24.04.2020 до 22.06.2020 г., след като трудовото правоотношение е било
прекратено, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
22.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
226, ал.2 КТ
ОСЪЖДА
„А.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
С.К.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 700 лева, представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
УКАЗВА
на „А.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, че може да заплати на С.К.П., ЕГН **********, адрес: ***
присъдените суми по банковата му сметка, посочена на лист 72 от делото
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: