Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Казанлък, 23.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Р.А. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 897 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.
В исковата си молба ищцата сочи, че с ответника сключили граждански брак на г. в гр. М., първи и за двамата. От брака си имат родени две деца, като към настоящия момент непълнолетен е сина им С. Д. Н., роден на ***г. След сключване на брака семейството живеело в разбирателство. Сочи, че по време на брака съпрузите придобили семейно жилище, представляващо апартамент в гр. К. Твърди, че дълго време семейството с двете им деца пребивавало в И., като живяли на квартира в К.. Постепенно отношенията между съпрузите охладняли. Ответникът започнал често да отсъства от дома им без да даде обяснение за причините за това му поведение и не внасял парични средства в семейния бюджет. През м. февруари 2005г. ищцата научила, че с подправени документи и без нейно знание съпруга й продал семейното жилище, като получената сума задържал за себе си. Наред с това разбрала, че ответника поддържа извънбрачни връзки с други жени. Ищцата сочи, че в края на м. май 2005г. съпруга й напуснал семейното жилище и с друга жена заминал за Б.. От тогава ответника не се е интересувал от съпругата си и двете им деца, не им давал издръжка, не контактувал по никакъв начин с тях. Предвид дългата фактическа раздяла, липсата на близост и взаимно разбирателство, на неизпълнение на морални и правни съпружески задължения счита брака за изпразнен от съдържание и формално съществуващ, като запазването му не би могло да е в интерес на страните. Сочи, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответника, който е поддържам извънбрачни връзки, не се е интересувал от семейството си, не участвал в издръжката му, напуснал жилището на страните, а трайната фактическа раздяла датира
Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, като предостави на нея упражняването на родителските права спрямо непълнолетния С. Д. Н. и определи режим на лични контакти между бащата и сина им всяка първа и трета неделя от месеца от 8.00 часа до 18.00 часа, както и по един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Не претендира издръжка за себе си. Моли съда да осъди ответника да заплати издръжка за минал период- от м. февруари 2011г. до м. февруари 2012г., за сина им С. Д. Н. в размер на 300лв. месечно или общо 3600лв., както и да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на непълнолетния С. Н. в размер на 300лв. Моли съда да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име А..
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, адв.К. П. ***. Счита предявения иск за развод за допустим и вероятно основателен. Заявява, че не е успял да осъществи връзка с ответника. Счита, че продължилата повече от седем години фактическа раздяла може да обоснове извода за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. Оспорва вменените на ответника брачни провинения. Счита иска за присъждане на издръжка на непълнолетния син на страните за допустим и основателен, но го оспорва по размер, както и претенцията по чл. 149 от СК за издръжка за минало време. Не се противопоставя на искането на ищцата след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име.
Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината. При заявено желание от страна на непълнолетния С. Д. Н. моли съда да постанови детето да живее при майката и тя да упражнява родителските права спрямо него, като даде възможност на бащата да осъществява режим на лични контакти, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 8.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и по един месец през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. В случай, че съдът предостави родителските права на майката, то моли съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на непълнолетния си син в определения в чл. 142 ал.2 от СК размер, като приеме, че доходите на ответника се равняват на минималната работна заплата за страната, както и да отхвърли претенцията за издръжка за минало време, като несъобразен с изискванията на чл. 149 от СК. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име А..
Заинт.страна-
АСП, Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., редовно призовани, не се явяват и не
изпращат представител в съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен
към делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на г. в гр. М./удост. за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № г. на Община М./, първи и за двамата. От брака си съпрузите имат родени две деца, като синът им С. Д. Н. към настоящия момент не е навършил пълнолетие.
От показанията на свид. И. П. К., леля на ищцата, желае да свидетелства, се установява, че съпрузите са разделени от 2005г. Повод за раздялата им били неприятности и разправии между двамата. Твърди, че ответника напуснал съпругата си, като заживял с друга жена, с която съжителства и в момента. Свидетелства, че ищцата по категоричен начин желае развода. Сочи, че племенницата й се грижи за сина си С..
На осн. чл. 176 от ГПК съдът поиска обяснения от ищцата в съдебно заседание, която на зададени въпроси отговаря, че с ответника са във фактическа раздяла от м. юли 2005г. Като причини за настъпилото разстройство в брака ищцата посочва случай от м. февруари 2005г., когато съпруга й с дадено от нея пълномощно е следвало да поднови задграничните документи на децата им, а той, възползвайки се от дадените му пълномощия продал жилището им, находящо се в гр. К. При идването си в Б. ответника бил с друга жена, с която съжителствал и до момента. Наред с това, макар и да работел, съпруга й не давал издръжка за децата, не осигурявал и средства за общите семейни разходи. Ищцата твърди, че в момента ответника живее и работи в Ю. И.. Съжителстващата с него жена също работи. Сочи, че двамата нямат родени деца от съвместното им съжителство. Ищцата заявява, че е категорична за развода.
Съдът указа на родителят, при когото в момента живее непълнолетния С. Д. Н. да го доведе за изслушване в съдебно заседание. Предвид обстоятелството, че към настоящия момент същият е в Р.И. това указание не е изпълнено.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най- общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка- иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от повече от седем години страните по делото са във фактическа раздяла и до този момент няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най- характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от повече от седем години. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече- никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Х.Н. и Д.Н., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака има мъжа, като аргументите за това са следните: Именно ответника е започнал извънбрачна връзка с друга жена, като впоследствие е заживял с нея и до настоящия момент живее с тази жена. Точно това обстоятелство е принудило ищцата и двамата й синове да напуснат наетото жилище в И. и да заживеят тримата отделно.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето. С оглед възрастта на детето, факта че същото е ученик, че майката понастоящем живее и работи в Р.И. и по делото не се доказа същата да не притежава необходимите нравствени и морални качества да възпитава и полага грижи за детето си, съдът намира, че в интерес на непълнолетния С. е същият да бъде отглеждан от майка си.
Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен обичаен режим на лични контакти между непълнолетния С. и ответника, както следва: всяка седмица от месеца, от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване между дните, както и по тридесет дни през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето непълнолетно дете. При определяне размера на дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на чл. 142 от СК, според която съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя.
Настоящото производство е образувано след
01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия минималната издръжка на едно дете е
равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 300 от 10.11.2011 г. на
Министерски съвет, минималната работна заплата за страната, считано от
01.05.2012г. е определена в размер на 290лв., от което следва, че гарантирания
от СК минимален размер на издръжката не може да е под седемдесет и два лева и
50 стотинки.
Към настоящия момент непълнолетният С. е на 17 години и девет месеца.
Вземайки предвид възрастта на детето, факта че същият е ученик, както и обстоятелството, че бащата живее и работи в Р.И.- страна с по- високи доходи от Р. България, съдът приема, че за задоволяване на потребностите на детето е необходима месечна издръжка в размер на 300.00 лева, които бащата следва да осигурява, останалите, ведно с грижите следва да се осигуряват от майката. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от настъпване на падежът й. Издръжката се дължи от датата на влизане в сила на постановеното съдебно решение.
На осн. чл. 149 от СК ищецът има право да търси издръжка за минало време най- много за една година назад.
Ищцата претендира присъждане на издръжка на непълнолетният С. за периода от м. февруари 2011г. до м. февруари 2012г. Исковата молба е депозирана в съда на 19.03.2012г. По делото се събраха доказателства, че от раздялата на родителите му през 2005г. ответникът не е полагал грижи по отглеждането и възпитанието на С. и не е давал издръжка за сина си. По изложените съображения съдът намира, че следва да уважи ищцовата претенция и присъди месечна издръжка в размер на 150лв., считано една година назад от депозиране на исковата молба в съда, а именно- от 19.03.2011г. до 19.03.2012г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като в частта до претендираните 300лв. следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Установи се, че съпрузите са живели на квартира в жилище, находящо се в К., Р.И.. Ищцата не претендира ползването му. По тези съображения съдът счита, че следва да предостави ползването му на ответника.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга- първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ищцата изрично заявява, че желае след развода да носи предбрачното си фамилно име- А..
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1125лв., от които 600лв. възнаграждение за един адвокат, 500лв. разноски за депозит за назначаване особен представител на ответника и 25лв. държ. такса.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40лв., която ответника следва да заплати по сметка на РС- Казанлък. Последният ще следва да заплати и 432.00лв. държ. такса върху размера на присъдената издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на г. в гр. М. граждански брак между Д.Д.Н., ЕГН **********, с последен известен адрес: гр. К. и Х.С.Н., ЕГН ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа.
ПОСТАНОВЯВА детето С. Д. Н., ЕГН ********** да живее при майката Х.С.Н., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо роденото от брака дете С. Д. Н., ЕГН ********** на майката Х.С.Н., като два възможност на бащата Д.Д.Н. да осъществява режим на лични контакти с детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване между дните, както и по един месец през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати на
непълнолетния си син С. Д. Н., със съгласието на майка му Х.С.Н. месечна
издръжка в размер на 150лв., дължима на осн. чл. 149 от СК за периода от
19.03.2011г. до 19.03.2012г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
до претендираните 300лв. месечно,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплаща на непълнолетния си син С. Д. Н., със съгласието на майка му Х.С.Н. месечна издръжка в размер на 300.00лв./ триста лева/, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение и до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от настъпване на падежът й.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в К., Р.И. на Д.Д.Н..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачното
си фамилно име – А..
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати на Х.С.Н. направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 1125.00лв.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. по сметка на Казанлъшки районен съд окончателна държавна такса в размер на 472.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: