№ 485
гр. Варна, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110200897 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. К. К.,
против НП №22-0819-003901/ 30.08.2022г. на Началник група в ОД МВР-
Варна, сектор ПП, с което на въззивника е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за
срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
С жалбата се твърди, че в хода на адм.производство има допуснати
съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание възз.К. се представлява от процесуален
представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява представил.
Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за това, че
жалбата е неоснователна и се иска постановлението да бъде потвърдено. Иска
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В хода на проверката на било установено, че на 23.01.2021г. около 20.58
часа в гр.Варна по бул.“Васил Левски“ със АТСС ARH CAM S1 със
1
Електронен фиш Серия К 4400886 било установено извършено нарушение на
правилата за движение – движение със скорост над максимално допустимата.
При обработване на електронния фиш било установено, че автомобила бил
спрян от движение.
При проверката на документацията било установено, че въззивника
управлявал лек автомобил който бил спрян от движение. Било установено, че
за след като жалбоподателят в двумесечен срок от придобиването на
управляваното от него превозното средство не е изпълнил задължението си
по чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира
придобитото МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от Наредбата, на
07.12.2021г., регистрацията на автомобила била прекратена служебно и
автоматично.
Автомобилът бил закупен от въззивницата 22.07.2020г. с договор с
нотариална заверка на подписите сключен 22.07.2020г. Съгласно
изискванията на закона въззивнока не е изпълнил задължението си в указания
двумесечен срок от придобиването да регистрира МПС. До 22.09.2020г.
автомобила не бил пререгистриран, поради това на същата дата служебно
била прекратена регистрацията му.
Поради това материалите от извършената проверка били изпратени на
РП Варна за преценка дали е осъществен състав на престъпление от общ
характер.
Въз основа на материалите от извършената проверка материалите били
изпратени в РП Варна за преценка за образуване на досъдебно производство
по чл. 345 от НК. Прокурор изготвил постановление за отказ да се образува
досъдебно производство, като било прието, че деянието му представлявало
адм. нарушение. С оглед на това преписката била прекратена, а материалите
били изпратени в КАТ-Варна за преценка за налагане на адм.наказание.
Въз основа на постановлението на ВРП и на основание чл. 36 от ЗААН,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел, че въззивницата на 23.012.2021г. в е управлявала
МПС с прекратена регистрация. Нарушението отново било квалифицирано
като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началника сектор ПП при ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз- 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на
нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота
и конкретика. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че въззивницата е управлявала автомобил,
който е бил с прекратена регистрация. Причина за това е било нейното
неправомерно поведение, тъй като в двумесечен срок от придобиването на
превозното средство не изпълнила задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира придобитото МПС, на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от Наредбата, на 16.07.2019 г.,
регистрацията на автомобила била прекратена служебно и автоматично.
В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се
установява, че автомобила е бил с прекратена регистрация. Безспорно
3
въззивницата не е бил уведомена за прекратяването на договора за
застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила. Това обаче в конкретния случай не води до извод, че въззивника
не е осъществил и от субективна страна вмененото му във вина нарушение.
От друга страна именно въззивника не е изпълнил задължението си в
указания двумесечен срок от придобиването да регистрира МПС. Поради това
и съдът намира, че не следва възз.К. да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. За същата, като водач на МПС има задължения, за
неизпълнението на които в ЗДП е разписана процедура, с която се прекратява
регистрацията на автомобила. Тя е била длъжна да познава закона, съответно
да знае, че при липса на застраховка, автомобилът подлежи на служебна
дерегистрация. За разлика от престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, което
изисква наличие на умисъл като форма на вината, за да е извършено
административно нарушение, е достатъчно да е налице непредпазливост.
След като е била длъжна да знае, че превозното средство не е регистрирано
по надлежния ред след придобиването му, била е длъжна да познава закона и
е могла да предположи, че превозното средство е дерегистрирано, то
въззивницата е осъществила от субективна страна състава на нарушението
при непредпазлива форма на вината. В този случай не се установяват никакви
конкретни обстоятелства, които да са довели лицето до погрешни възприятия
относно фактите, от които зависи наличието на регистрация, съответно – на
служебна дерегистрация.
Фактите описани в процесното НП не се оспорват и не се опровергават
от въззивната страна. Не се оспорва управлението на автомобила на
посочената дата, нито факта, че е бил придобит въз основа на възмездна
сделка от въззивноцата.
След като собственика на автомобила не е изпълнил задължението си да
го регистрира по надлежния ред предвиден в закона, е проявил небрежност, а
това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две
основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има
две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още
«несъзнавана непредпазливост». При нея деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
4
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на
извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
въззивникът следва да носи административно наказателната отговорност по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не
оправдава никого.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали
органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият
е със служебно прекратена регистрация, тъй като уведомяването не е елемент
от фактическия състав по прекратяване на регистрацията на МПС. На водача
на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС,
което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на
автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е,
че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи
на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието
на факта, че управляваният от въззивника автомобил е със служебно
прекратена регистрация, се дължи на неговото неправомерно поведение.
Безспорно е установено, че към датата на проверката регистрацията
на процесния автомобил е била прекратена служебно (на 22.09.2020г.),
поради това, че Георгиев не е регистрирал същия в двумесечен срок от
придобиването му. Тъй като по време на проверката е установено
управлението на автомобила, безспорно е осъществен състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно е установено извършеното
нарушение и неговият извършител, като дадената от АНО правна
квалификация е правилна. Със служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е осъществена първата
хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като описанието на нарушението в АУАН и
НП изцяло кореспондира с нея. Като правоспособен водач въззивника е бил
длъжен да знае реда за регистрация на придобитото от него МПС. Релевантен
5
за съставомерността на деянието е факта, че МПС е било с прекратена
регистрация – т. е., макар да е с налични регистрационни табели, вече не е
било регистрирано по надлежния ред.
Съдът не приема възражението, че деянието е несъставомерно от
субективна страна, т. к. въззивника не бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията. В хипотезата на служебно прекратяване – с
отбелязване в автоматизираната информационна система, законът не
предвижда уведомяване на собственика на превозното средство. Такова
задължение за уведомяване не е предвидено и в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредба № I-45 ). Това е така, защото прекратяването на регистрацията в
процесната хипотеза настъпва по силата на закона – с изтичане на срока, в
който приобретателя е длъжен да регистрира автомобила, а не от момента на
уведомяването.
Промяната в собствеността е основание за промяна в регистрацията
на МПС (чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45), в който случай се подменя
свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер – по
желание на собственика (чл. 17 от Наредба № I-45). Задължение на
приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи в
определения срок за извършване на промяната в регистрацията (чл. 4 от
Наредба I-45), като за целта подава заявление, което се попълва служебно и
се подписва от него, към което прилага посочените в наредбата документи,
удостоверяващи промяната в собствеността (чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба I-
45).
Следва да се посочи, че нотариусите имат служебно задължение да
подадат информация до съответната служба за извършеното прехвърляне на
автомобил. Електронният обмен на информация между МВР и Нотариалната
камара за превозното средство и сключения договор, не освобождава
приобретателя от така регламентираните задължения. Нотариусът
удостоверява сключената сделка за прехвърляне на собствеността на
превозното средство след получаване на верифицирани данни от МВР по
6
направеното искане и при отчитане на съответните законови ограничения и в
случай че е платен данъкът върху превозното средство – чл.16, ал.4 от
Наредба I-45. В случай, че сделката е извършена, от информационната
система на Нотариалната камара към информационната система на МВР се
изпраща информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил
сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред
който е записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се
записват към информацията за превозното средство – чл.16, ал.5 от
Наредбата.
Именно такъв обмен на информация между нотариуса, пред който е
сключен договора за продажба и ИС на МВР е документиран в представената
по делото справка, според която е подадена само информация във връзка с
регистрирането на договор за продажба.
Поради това настоящия състав приема, че административно
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Наложените санкциите – «глоба» в минималния
размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6
месеца, са определени в минимален размер, поради което съдът не следва да
излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на въззивнока,
съгласно правилото на чл.27 от ЗАНН. Не са налице основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните
нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Правилото ne bis in idem забранява окончателно осъдено или
оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да
бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще.
Дублиране на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях
започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в
сила акт.
Според изискванията на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС,
приключилото първо по ред административно-наказателно производство, ако
7
е с наказателен характер по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията, съставлява
процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно
производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то
осъществява признаците на престъпление по НК. Когато административно-
наказателното производство и нарушението се определят като наказателни,
съгласно критериите "Енгел", не само образуването, но и провеждането на
последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец,
нарушава принципа ne bis in idem.
Съдът не споделя и доводите, свързани с незаконосъобразно издаване
на НП на база постановлението за прекратяване на ДП, респ. за това, че с
издаденото НП е бил нарушен принципът Ne bis in idem. Вярно е, че е била
извършена проверка срещу жалбоподателя, за абсолютно същата като вид
деятелност (с всички съставомерни признаци от обективна и субективна
страна), за каквито в последствие е било издадено и процесното НП. В чл.36,
ал.1 от ЗАНН принципно е установено, че административнонаказателното
производство се образува със съставяне на АУАН срещу определено лице.
Изключение от правилото на ал.1 е уредено от хипотезата на чл.36, ал.1 от
ЗАНН, съгласно която административнонаказателното производство може да
се образува и без приложен АУАН, в случаите, когато по отношение на
същото деяние е било образувано наказателно преследване, което обаче е
прекратено от органите на съда или прокуратурата. Предпоставка за
прилагането на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е наказателното производство да е било
прекратено от съда или от прокуратурата и да е препратено на АНО. В този
случай не се прилагат правилата на чл.37 и чл. 40 - чл. 46 от ЗАНН, като
производството се развива в един стадий – този, установен в разпоредбите на
чл.52 – чл. 58 от ЗАНН. Воденото преди това наказателно производство е
достатъчно за реализиране на административнонаказателната отговорност,
при условие че събраните в хода на разследването доказателства са годни да
установят по безспорен начин извършеното нарушение /в т. см. е
Тълкувателно Решение 46/79 г. на ОСНК на ВС/. За надлежното образуване
на административнонаказателно производство по реда на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН е необходимо актът за прекратяване на досъдебното производство от
прокурора, да съдържа посочване на лицето срещу, което производството е
водено и се прекратява, описание на обективните и субективните признаци на
престъпното деяние, неговата правна квалификация, както и основанието за
8
прекратяване на производството. В случаят обаче дори не е било водено
досъдебно производство, а само преписка, в която прокурора е прекратил с
постановения от него отказ да се образува досъдебно производство, като е
указал материалите по преписката да се изпратят на РПУ за реализиране на
адм. отговорност. Всички това напълно съответства на изискванията на
закона, поради което и правилно АНО е преценил, че може да издаде НП на
база на прокурорското постановление.
Не се споделя тезата от жалбата за нарушаване на принципа ne bis in
idem - за едно и също деяние, спрямо едно и също лице да са били образувани
и водени две производства. Проведеното пред РП Варна производство няма
характера на наказателно производство в духа на ТР № 3/22.12.2015 г. по
тълк. д. № 3/2015 на ОСНК на ВКС. Коментираният акт на РП Варна
всъщност е постановление, с което се отказва да се образува наказателно
производство, което само по себе си води до несъстоятелност на изложената
теза. Предварителната проверка не може да доведе до ангажиране на
отговорност.
По наведеното възражение, че и изтекъл предвидения в чл. 34 от ЗАНН
срок за съставяне на процесното НП съда следва да посочи следното: С
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е предвидено
административноказателното производство да се прекрати, ако в шестмесечен
срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. В
случая този шестмесечен срок към момента на издаване на обжалваното НП е
изтекъл. Видно от съдържанието на изпратената от РП Варна преписка
материалите от извършената проверка ведно с постановлението на прокурора
за отказ да се образува досъдебно производство са били изпратени на
Директора на ОД МВР Варна на 13.05.2021г. Именно това е датата от която
следва да се изчисляват сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като Директора на
ОД МВР Варна е компетентен и надлежен орган който може да разпореди
издаването на НП. Видно от писмото на него е поставена резолюция за
изпълнение на служител с имена Илиев. Повторното изпращане на
преписката през 2022г. в ОД МВР Варна сектор „ПП“ не санира този срок. От
първоначалното изпращане на преписката до издаване на процесното НП е
измил срок от близо 14 месеца. Това се явява съществено процесуално
нарушение и само поради това процесното НП следва да бъде отменено.
9
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният
има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с
оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143
от Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на
жалбоподателя също следва да се присъдят направените по делото разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480
лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е над
минималния размер, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения / при интерес от 1000 до 5000 лв. - 400 лв. /. Като съобрази
размера на уважената част на иска и факта, че възнаграждението е в
минимален размер от 400 лева и ДДС в размер на 80 лева съдът намира, че на
въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 480лв. и същите не
следва да се ревизират от съда.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление НП №22-0819-003901/
30.08.2022г. на Началник група в ОД МВР- Варна, сектор ПП, с което Г. К.
К. ЕГН ********** е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна, да заплати на Г. К. К., ЕГН
********** сумата от 480лв. за сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК .
10
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11