№ 57
гр. Тетевен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100004 по описа за 2022 година
Предявени са искове за прогласяване нищожността на договорни клаузи,с посочено
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди,че е страна по договор за паричен заем Standart 14 №5633152-
04.09.2020г,подписан с ответното дружество „Вива кредит“-ООД.
Съгласно чл.1,ал.3 от договора ищцата трябва да заплати такса за експресно
разглеждане на документи по отпускане на кредита в размер на 628.80 лева.
Наред с това,в чл.4,ал.2 от договора е предвидено и заплащане на неустойка в размер
на 419.40 лева.По този начин общата сума освен сумата за получаване от 1000.00 лева,която
следва да заплати е в размер на 2306.40 лева.
Счита,че посочените клаузи са нищожни,поради обстойно изложените в исковата
молба съображения.
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме,че клаузите,съдържащи се в
договор за паричен заем Standart №5633152-04.09.2020г,подписан с ответното дружество
„Вива кредит“-ООД,прпедвиждащи заплащане на такса експресно разглеждане на
документи в размер на 628.80 лева и заплащане на неустойка в размер на 419.40 лева, са
нищожни,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,в-ка с чл.22,чл.10а,чл.11,чл.19 от ЗПК,както и по
чл.143,ал.1 от ЗЗП,чиято невалидност моли да бъде прогласена.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който се възразява срещу предявените искове и моли същите да бъдат оставени
1
без уважение.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за паричен заем Standart 14 №5633152-04.09.2020г,подписан
между страните,по силата на който ответникът се е задължил да предаде в собственост на
ищцата сума в размер на 1000.00 лева.
В чл.1,ал.3 от договора е предвидено ,че ищцата дължи за извършена допълнителна
услуга такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 628.80 лева.
В чл.4,ал.2 от договора е предвидено,че в случай на неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение,ищцата дължи неустойка в размер на 419.40 лева.
Последната падежна дата по договора е 29.10.2021 година.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Трайно установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи служебно за
нищожност на договора или на клаузи в него, дори и да липсва надлежно възражение в този
смисъл, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; когато нищожността се отнася до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; когато е налице противоречие с
добрите нрави / решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС,
т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/; когато е налице неравноправна клауза,
както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани
с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради
изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без
да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е
необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение,
договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение. В случая обаче, при така уговорена неустойка, съдът намира, че
същата противоречи на добрите нрави, по следните съображения:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
2
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка във фиксиран размер от 419.40 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл.
21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 4 от договора.
Съдът счита за нищощожна и клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено,
че заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на заема в размер на 628.80 лева, поради нейната неравноправност Тази такса е
уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер или в случая повече
от 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и
3
извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП, неравноправни са клаузи,
които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива
дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а
и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения в договора
размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен
характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса,
представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса
преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
В предвид горните съображения предявените установителни искове следва да бъдат
уважени.
При този изход на делото и съобразно приложения договор за правна защита и
съдействие/стр.31 от делото/,на пълномощника на ищцата-адвокат М.,следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.Правото на
адвоката да предостави безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 600.00 лева,на основание чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ищцата ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноски в размер на 100.00 лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.22,чл.10а,чл11,чл.19 от ЗПК и
чл.143,ал.1 от ЗЗД,нищожността на клаузите на Договор за паричен заем Standart
№5633152-04.09.2020г,сключен между "Вива кредит"-ООД-София и В. Т. ИВ. от град
Ябланица,Лов.обл. на 04.09.2020г.,предвиждащи заплащане на такса експресно разглеждане
на документи в размер на 628.80 лева и заплащане на неустойка в размер на 419.40 лева .
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, „Вива кледит“-ООД,с ЕИК:*********,със
4
седалище и адрес на управление в град София,ж.к. Люлин 7,бул.“Двавахарлал Неру“
№28,бл.АТЦ „Силвър център“,ет.2,ап. Офис 73Г,представлявано от Д. СТР. Д., да заплати на
В. Т. ИВ.,ЕГН:********** от град Ябланица,Лов.обл.,със съдебен адрес в град
Пловдив,сумата от 100.00/сто/лева,представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Вива кледит“-ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
в град Саофия,ж.к. Бюбин 7,бул.“Двавахарлал Неру“ №28,бл.АТЦ „Силвър център“,ет.2,ап.
Офис 73Г,представлявано от Д. СТР. Д., да заплати на адвокат Д.В. М.,-АК-Пловдив,с
адрес на кантората в град Пловдив,бул.“Пещерско шосе“ №81,ет.3,ап.Б,за осъществена
правна помощ по реда на чл.38а,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00/шестстотин/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5