О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. Велико Търново, 5.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VIII–ми състав,
в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. №604/2020 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Постъпила е молба вх.№ 3936/19.10.2020г от ... с. пълномощник на К.Д.П. *** за допълване на определение №.358/14.10.2020г. , постановено по настоящото дело с което е отменено Решение №Ц1012-04-54#1/31.8.2020г. издадено от Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което производството по подадената от него жалба вх.№ Ц1012-04-54/30.7.2020г. срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/16.7.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В.Търново е спряно. Към молбата се представят договор за правна помощ и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева , заплатени напълно и в брой.От съда се иска да постанови определение, с което да допълни горепосоченото определение, като присъди сторените от страната разноски в размер на 350 лева.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК от страна на процесуалния представител на Директор на ТП на НОИ В. Търново е постъпило становище за неоснователност на така подадената молба. Счита, че това е станало несвоевременно, доколкото съгласно чл.199 от АПК делото се разглежда в закрито заседание, поради което жалбоподателят не е могъл да има очаквания, че това ще стане в открито съдебно заседание. Освен това договореното възнаграждение е за процесуално представителство и защита, каквото по делото не е осъществявано, тъй като адвокатската услуга е била само за изготвяне на жалба. Позовава се на практиката на СЕС, С-427/2016 и С-428/2016г. , в които съдът посочва, че Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения противоречи на чл.101, §1 от ДФЕС. На следващо място прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното: Подадена е жалба от 24.9.2020г., изпратена от НОИ до АСВТ с вх. № 3618/1.10.2020 г. против Решение №Ц1012-04-54#1/31.8.2020г. издадено от Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което производството по подадената от него жалба вх.№ Ц1012-04-54/30.7.2020г. срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/16.7.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В.Търново е спряно. В жалбата е направено искане за разноски, но към същата не е представено доказателства за тяхното извършване. С определение №.358/14.10.2020г. , постановено по настоящото дело настоящият състав е отменил оспорваното решение, като не е присъдил разноски, поради липса на доказателства за тяхното извършване. В срока по чл. 248от ГПК във вр. с чл.144 е подадена настоящата молба за допълване на решението.
Въз основа на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК от страна, в чиято полза е постановен съдебния акт и на която съгласно чл. 143 от АПК се дължат сторените по делото разноски т.е. подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
В определението си АСВТ не се е произнесъл по искането за разноските, затова искането е за допълване на определението с присъждане на разноски, а не за изменение на определението в частта за разноските. Ето защо, приложение намира не разрешението, дадено в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относимо към молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебен акт по чл. 81 ГПК в частта за разноските, а т. 8 от същото тълкувателно решение, според която, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на акта в частта му за разноските.
Преобладаващата практика на ВКС, която настоящият състав споделя, приема, по аргумент от чл. 80 ГПК, че искането за присъждане на разноски в хипотезата когато производството приключва с произнасяне в закрито заседание, като жалбата не се разглежда в о.з. какъвто е настоящия случай с оглед разпоредбата на чл.199 от АПК, за да е допустимо, следва да бъде заявено най-късно до приключването на това заседание. В този срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършването на претендираните разноски, за да е на свой ред и основателно искането за присъждането им. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. В този смисъл са: определение № 1189 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 167 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3303/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 29 от 24.01.2014 г. по т. д. № 1427/2013 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 397 от 11.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2600/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 106 от 16.05.2017 г. по т. д. № 2248/2016 г. на ВКС, I-во т. о.
В разглеждания случай до приключване на закритото заседание, проведено на 14.10.2020г. молителят макар да е поискал присъждането на разноски, не е представил доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, макар да е разполагал с него. Твърдението на молителя, че съдът е следвало да остави молбата без движение, поради липса на представителна власт би било уместно само в случай, че договорът за правна защита и съдействие е след посочената дата. Страната не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение, за да удължава предвидените от закона приклузивни срокове. Извършените действия от съда не са порочни, доколкото с представеното пълномощно по делото същите се явяват припотвърдени, тъй като представителната власт е възникнала преди произнасянето на съда.
При това положение искането за допълване на определението, с което е отказано присъждането на разноски по съображения, че не са представени доказателства за заплащането им, се явява неоснователно.
Съгласно трайната практика на ВКС напр.Определение № 408 от 16.10.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1099/2020 г., II т. Определение № 269 от 2.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1091/ В случая не намира приложение т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то е постановено в хипотеза на реално проведено съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, след фаза на устни състезания, какъвто не е настоящият случай.
Освен това в трайната си практика на ВКС, при прекратяване на производството по делото в закрито заседание, с оглед конкретната фактическата обстановка, ответникът може да представи доказателствата за разноските с молбата си по чл. 248, ал. 1 ГПК. В този смисъл и определение № 101 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 102/2012 г. на ІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че когато ответникът не е разполагал с възможност да представи доказателства за реалното им извършване, той може да направи това и след прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на иска. Явно настоящата хипотеза не може да бъде приравнена на тази практика ,тъй като не се касае за присъждане на разноски на ответника, а на жалбоподателя, които са сторени преди подаването на жалбата и след като адвокатът е знаел, че по този вид дела не се провеждат открити съдебни заседания съгласно чл. 197 от АПК, то същият е следвало да представи доказателства за тяхното извършване към този момент или по- късно до провеждане на откритото съдебно заседание т.е. в едномесечен срок от постъпване на жалбата.
Доколкото в случая се касае до разноски за адвокатско възнаграждение, преценката дали те действително са направени се извършва съобразно дадено разрешение в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В разяснителната част на същото е пояснено, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане и когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, който има характер на разписка в частта, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Въпреки наличието на тези доказателства, както се посочи по- горе молбата се явява неоснователна.
С оглед на това съдът намира ,че не следва да се произнася по искането за прекомерност на стореното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, както т, по отношение на цитираните от ответника решения на СЕС.
Или тъй като съдът не би могъл да присъди в производството разноски, за които с жалбата не са представени доказателства да са били направени, искането по чл.248 ГПК в подобна хипотеза не би могло да се приеме за основателно. В този смисъл определение №157 от 05.07.2018г. по гр.д.№4575/2017г. на Първо ГО на ВКС, както и посочените в него определение № 1189 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 167 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3303/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 29 от 24.01.2014 г. по т. д. № 1427/2013 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 397 от 11.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2600/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 106 от 16.05.2017 г. по т. д. № 2248/2016 г. на ВКС, I-во т.
Предвид горното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК Административен съд Велико Търново осми състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.Д.П. *** чрез ... с., ***за допълване на
определение № 358/14.10.2020г. постановено по настоящото дело, в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: