№ 18437
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110140905 по описа за 2020 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „С. в.“ АД срещу Т. Р. Д. с искане да се признае за
установено, че дължи следните суми: сумата от 891,61 лева, представляваща цена за
потребена вода през периода от 04.09.2017г.- 02.02.2020г. за имот, находящ се на адрес: гр.
С., ж.к., ул., бл., вх., ет., ап.,, клиентски №, ведно със законна лихва от 03.06.2020г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 60,68 лева за периода от 05.10.2017г.
до 02.02.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 21696/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги, регламентирано от „Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С. в.“ АД. Сочи,
че съобразно Общите условия потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Поддържа, че
ответникът бил ползвал предоставени ВиК услуги за процесния период, които не заплатил.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че представената настанителна
заповед доказва, че ответникът не е собственик или вещен ползвател на имота. Със
заповедта било разрешено сключване на договор за наем до 31.08.2016г., без да има
доказателство такъв договор да е бил сключен, респ. дали ответникът се е настанил в имота.
Освен това било видно и че ответникът не бил единственият настанен в тази заповед, а било
настанено и друго лице- дъщеря й. Липсвали фактури или други счетоводни документи,
1
установяващи търговска сделка. Липсвали картети/отчетни картони/ за показанията на
водомерите или каквито и да било документи, удостоверяващи потребление на вода.
Липсвали и документи за техническа годност на общия водомер в ЕС, както и на
индивидуалните водомери. Поддържа, че клаузата от ОУ за рекламация била неравноправна.
Твърди, че не били представени доказателства, установяващи количеството на потребена
питейна вода и нейното отвеждане.
Във възражението по чл. 414 ГПК е посочено, че не дължи сумите поради давност и
липса на облигационни отношения. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна
и фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже валидно възникнало договорно
отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесния период, осъществявано
при ОУ, одобрени от КЕВР, изпълнението на задължението за предоставяне на ВиК услуги
за периода на посочената стойност, както и изпадането на ответника в забава, съответно
размера на обезщетението за забава.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно
правоотношение между страните.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/.
2
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод, че ответникът Т. Р. Д. - З. няма качеството потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от
Наредба № 4/ 14.09.2004г., тъй като не е установено по делото, при доказателствена тежест,
принадлежаща на ищеца, да притежава вещно право върху имота /право на собственост,
право на строеж или право на ползване/. Ответникът оспорва да е потребител на ВиК-
услуги в процесния имот, позовавайки се на липсата на доказателства за притежавано от
него право на собственост върху същия имот. За установяване на наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото е представена Заповед № РТР16-
РД-66-6 от 09.08.2016г. на кмета на район „Т.“, с която на основание чл. 19, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Столична община е настанена Т. Р. Д. - З. и дъщеря й- Х. Х. З., в общинско
жилище, находящо се в гр. С., ж.к., бл., вх., ет., ап.,, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения с полезна площ от 61,68 кв.м. и жилищна площ от 30,19 кв.м. /АОС
148/09.06.1997г./. Т.е. по делото е установено, че ответникът не е собственик на процесния
имот, доколкото същият е общински съгласно АОС 148 от 09.06.1997г.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия на „С. в.“ АД, приложими за процесния
период, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги -
за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора или
бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да
бъде потребител на В и К услуги за определен срок.
При тълкуване на така описаните дефиниции съдът намира, че облигационно
правоотношение за осъществяване /доставяне на ВиК услуги възниква между ищцовото
дружество и собствениците или ползвателите на даден имот, съответно наемателите при
наличие на декларация от собственика. В конкретния случай от представените по делото
доказателства единствено се установява, че ответникът е настанен с дъщеря си в процесния
имот по силата на горецитираната заповед за настаняване. По делото не са ангажирани
доказателства, респ. не са направени доказателствени искания, за сключен между
собственика на имота- Столична община, и ответника договор за наем за процесния период,
както и не е представена декларация от собственика на имота с нотариална заверка на
подписа, че именно ответникът в качеството й наемател на процесния имот ще бъде
потребител на ВиК услуги за определен период от време. Представената по делото заповед
за настаняване сама по себе си не е достатъчно доказателство за наличие на облигационно
правоотношение между страните с оглед изричната разпоредба на чл. 2, ал. 3 ОУ на „С. в.“
АД.
3
Поради което по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на
ВиК услуги през процесния период. Така, при прилагане неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е
легитимиран като кредитор, а ответникът- като длъжник по спорните вземания за цената на
доставени в процесния имот ВиК- услуги.
При липсата на първата и основна предпоставка за възникване договорната
отговорност на ответницата, останалите предпоставки, както и възражението й за изтекла
погасителна давност, не следва да бъдат разглеждани.
Предявените установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответницата. Същата е
сторила разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, платени изцяло в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023г.
Релевираното с исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като неговият размер съответства напълно на
минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ. Ето защо в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. в.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул., №, ет., Б. Ц. И., срещу Т. Р. Д. - З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., №, вх.,
ет., ап.,, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Т. Р. Д. - З. дължи на „С. в.“ АД
следните суми: сумата от 891,61 лева, представляваща цена за потребена вода през периода
от 04.09.2017г.- 02.02.2020г. за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к., ул., бл., вх., ет., ап.,,
клиентски №, ведно със законна лихва от 03.06.2020г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва в размер на 60,68 лева за периода от 05.10.2017г. до 02.02.2020г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 21696/2020г. по
описа на СРС, 161-ви състав.
ОСЪЖДА „С. в.“ АД да заплати на Т. Р. Д. - З. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 400 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4