Решение по дело №90/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 183
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Лилия Маркова Руневска
Дело: 20191800900090
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е   183

 

 гр. София, 17.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 90 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

К.Ц.Г. е предявил срещу „П.“ АД обективно съединени искове, както следва: главен иск за прогласяване нищожността на следното решение на извънредно общо събрание на акционерите на „П.“ АД, проведено на 15.04.2019 г.: решението по т. 1 от дневния ред: „Общото събрание на акционерите отменя решението „Да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството пропорционално между акционерите според акционерното им участие в капитала на дружеството“, което решение е взето по т. 1 от дневния ред на извънредно общо събрание на акционерите, проведено на 08.12.2014 г. от 12.00 ч. в гр. К., ул. „С.“ № 9“; иск, предявен при условията на евентуално обективно съединяване спрямо главния иск, за отмяна на същото решение на ОС на акционерите. В исковата молба се твърди следното: На 15.04.2019 г. от 12.00 ч. било проведено извънредно общо събрание на акционерите в „П.“ АД, на което било прието следното решение: „Общото събрание на акционерите отменя решението „Да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството пропорционално между акционерите според акционерното им участие в капитала на дружеството“, което решение е взето по т. 1 от дневния ред на извънредно общо събрание на акционерите, проведено на 08.12.2014 г. от 12.00 ч. в гр. К., ул. „С.“ № 9 “. Ищецът бил акционер в ответното дружество, притежаващ 35120 броя акции от регистрирания капитал на дружеството, всяка с номинална стойност 1 лев, от които 5025 бр. - обикновени поименни акции с право на глас и 30095 бр. - акции на приносител. Към момента на вписване на дружеството в ТР притежаваните от ищеца акции представлявали 50 % от капитала на дружеството, което към същия момент било с регистриран капитал в размер на 70240 лева. Останалите 50 % от капитала на дружеството се притежавали от Х. К., който притежавал 25 броя акции на приносител, и от „П.Л.“ ЕООД, което притежавало 5000 броя поименни акции и 30095 броя акции на приносител, като правата по тях били упражнявани от Х. К., тъй като той бил едноличен собственик на капитала на „П. Л.“ ЕООД и негов управител. С приемането на решение за изменение на устава по т. 2 от дневния ред на ОС, проведено на 08.12.2014 г., Х. К. лично и чрез управляваното от него дружество „П. Л.“ ЕООД гласувал да се делегира на СД правото по чл. 196, ал. 1 ТЗ да приема решения за увеличение на капитала и правото по чл. 196, ал. 3 ТЗ да приема решения за отнемане правото на акционерите да запишат и придобият част от увеличения капитал, съответна на притежаваните от тях акции. В състава на СД към този момент били лицата И. Я., Х. К., Л. Х. и ищецът. След изменението на устава от 08.12.2014 г. СД провел четири заседания, за свикването на които ищецът твърди, че не е бил уведомяван, на които били приети решения, както следва: решения от 12.01.2015 г. и от 10.06.2015 г. за отнемане правото на акционерите да придобият акции от увеличението на капитала; решения за увеличаване на капитала от 12.01.2015 г. и от 16.06.2015 г. Въз основа на тези решения Х. К. записал нови 1165250 броя поименни акции, И. Я.– 2000 броя поименни акции, а „П. Л.“ ЕООД – 487000 броя поименни акции, а участието на ищеца било намалено от 50 % на 2,04 % от капитала на дружеството, като по този начин бил лишен от възможността да упражнява контрол над дейността на дружеството и да участва в управлението му. Решенията от горепосочените дати били оспорени от ищеца и били образувани т. д. № 111/2015 г. по описа на Окръжен съд - София и т. д. № 112/2015 г. по описа на Окръжен съд – С., които към момента били висящи. Преди акционерното участие на ищеца да бъде намалено, на 08.12.2014 г. в гр. К., в офиса на „П.“АД, ***, било проведено извънредно ОС на акционерите на „П.“ АД с дневен ред: т. 1. Вземане на решение за разпределяне на дивиденти между акционерите за сметка на натрупана печалба от предходни години; т. 2. Промени в устава на дружеството; т. 3. Разни. На събранието присъствали акционерите Х. К. - лично и като представител на акционера „П.Л.“ ЕООД, притежаващи 35120 броя акции, от които 5000 броя поименни акции с право на глас и 30120 броя - акции на приносител с право на глас, които представлявали 50 % от записания капитал на дружеството съгласно списък на присъстващите акционери/техни представители, изготвен и подписан на основание чл. 225 ТЗ. На проведеното събрание присъствали и Х. Г. К. – председател на СД, И. П.Я. - изпълнителен директор и Л. А. Х. - заместник-председател на СД, които били избрани съответно за председател, секретар и преброител на извънредното ОС на акционерите. Видно от протокола от същото, по т. 1 от дневния ред било взето единодушно решение да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството пропорционално между акционерите според акционерното им участие в капитала на дружеството. За това решение ищецът твърди, че узнал впоследствие, след като установил, че участието му в дружеството било намалено до 2,04 % с горепосочените решения на СД. Към 08.12.2014 г. регистрираният капитал на „П.“ АД бил в размер на 70240 лева, разпределен на 70240 броя акции с номинална стойност 1 лев всяка, като притежаваните от него общо 35120 броя акции представлявали 50 % от регистрирания капитал на дружеството. Към същата дата неразпределената печалба от предходни години от дейността на „П.“АД била в размер на 2709000 лева /1470000 – натрупана и неразпределена печалба за предходни години и 1239000 – тещуща печалба за 2013 г./, видно от счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2013 г., заверен на 12.03.2014 г. от регистриран одитор. ГФО за 2013 г. бил приет на ОС, проведено на 29.07.2014 г. В качеството си на основен акционер в „П.“ АД с акционерно участие от 50 % от капитала към момента на вземане на решението по т. 1. от дневния ред на проведеното на 08.12.2014 г. извънредно общо събрание на акционерите ищецът имал право да получи дивидент съобразно участието си в размер на 1354000 лева. Решението за разпределение на печалбата не било оспорвано по реда на чл. 74 ТЗ, съответно било влязло в сила и съгласно чл. 247а, ал. 5 ТЗ дружеството следвало да изплати на акционерите гласувания от общото събрание дивидент в срок от три месеца от провеждането на ОС, доколкото в устава не бил предвиден друг срок. Съответно срокът за изплащане на дивидентите на акционерите бил изтекъл на 09.03.2015 г. Ответното дружество изпаднало в забава по отношение изплащането на дължимия дивидент. Поради липсата на плащане в горния срок ищецът предявил претенцията си по чл. 247а  ТЗ по съдебен ред и по исковата му молба било образувано т. д. № 204/2015 г. по описа на Окръжен съд – С., което приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът бил осъден да му плати сумата от 1065330 лева, представляваща дивидент в брутен размер, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочен период. Въз основа на решението ищецът се снабдил с изпълнителен лист на 08.08.2017 г. и насочил принудително изпълнение срещу дружеството за събиране на присъдените вземания, за което било образувано изпълнително дело № 20177810400678 по описа на ЧСИ Г. Д.. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на 19.09.2017 г. На 13.03.2019 г. в ТР с вписване № 20190313150215 била обявена покана за извънредно общо събрание на акционерите на „П.“ АД, свикано за 15.04.2019 г. при следния дневен ред: т. 1. Вземане на решение за отмяна на решението, взето по т. 1 от дневния ред на извънредно общо събрание на акционерите, проведено на 08 12.2014 г. от 12.00 ч. в град К., ул. „С.“ № 9, а именно отмяна на решението: „Да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството пропорционално между акционерите според акционерното им участие в капитала на дружеството“; т. 2. Разни. Към приложената към заявление Г1 № 20190307095028 в ТР покана за свикване на общо събрание не били приложени материалите за свиканото общо събрание, включително и обоснован доклад на СД какво налага гласуването на подобно решение 5 години след вземане на предходното решение и 9 месеца след влязлото в сила осъдително съдебно решение, с което на ищеца е присъден дължимият дивидент. На провелото се общо събрание на 15.04.2019 г. чрез упълномощения си представител ищецът възразил изрично срещу провеждането на това извънредно общо събрание и гласуването на решение по т. 1 от така посочения дневен ред. Подробни писмени възражения депозирал с вх. № 01/15.04.2019 г. и представил на останалите акционери в присъствието на свидетели. Въпреки това събранието било проведено при определения дневен ред, ищецът гласувал „ПРОТИВ“ приемането на решението по т. 1. от дневния ред с всички притежавани от него акции, но въпреки това решението било прието. С това решение се засягали правата на ищеца като акционер, вкл. правото да получи припадащата му се част от печалбата, разпределена с решението от 08.12.2014 г., засягало се и правото му да получи плащане по влязлото в сила съдебно решение, с което му било присъдено вземане в размер на 1065330 лева. Поради всичко гореизложено се предявяват настоящите искове, като във връзка с описаните по-горе фактически твърдения се излагат и подробни правни такива за това, че атакуваното решение на ОС е нищожно като противоречащо на постановеното съдебно решение по т. д. № 204/2015 г. по описа на Окръжен съд – С. и съответно взето извън компетентността на ОС и незаконосъобразно като взето в нарушение на императивното правило на чл. 181, ал. 1 ТЗ и при неспазване на чл. 247а, ал. 5 ТЗ, целящо единствено увреждане на съдружника.

Главният иск е с правно основание чл. 75, ал. 2 ТЗ, евентуалният – с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.

Ответникът оспорва исковете. Излага доводи за тяхната неоснователност. Твърди, че проведеното на 15.04.2019 г. ОС било надлежно свикано и проведено. В поканата за ОС било посочено, че материалите, свързани с дневния ред, са на разположение на акционерите, но до датата на събранието ищецът не пожелал да се запознае с тях, а във връзка с депозирано от негов представител на самото събрание възражение, на същия било предложено да получи материалите, но той отказал. Решението от 15.04.2019 г. за отмяна на взето решение от ОС, проведено на 08.12.2014 г., за разпределяне на дивидент било ново решение, което не преразглеждало съдебното решение, с което прключило производството по т. д. № 204/2015 г. по описа на Окръжен съд – С., а било съобразено с него поради обстоятелството, че изплащането на дивиденти в посочения размер на всеки от акционерите съобразно участието им към 08.12.2014 г. към момента би довело до влошаване на финансовите показатели на дружеството. В правомощията на ОС било да взема решения за отмяна на предишни свои решения, доколкото последните още не били изпълнени. По отношение размера на акционерното участие на ищеца - същото се определяло съобразно записания капитал към датата на събранието. Именно с размера на акциите, притежавани към този момент от акционера, неговият представител се разписал в списъка на присъствалите акционери. Оспорва твърдението на ищеца, че с решението от 15.04.2019 г. се целяло увреждане на ищеца. Дружеството не било изплатило дивиденти съгласно атакуваното решение на нито един акционер, нито разполагало с парични средства за изплащането им.

С допълнителната искова молба и допълнителния отговор страните допълват и поясняват първоначалните и излагат насрещни доводи.

            Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

В проведеното по делото открито съдебно заседание се е явил процесуален  представител на ответника и е депозирал молба от ответника, с която последният признава исковете.

Във връзка с така направеното признание на исковете ищецът чрез процесуалните си представители е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение съобразно признанието.

С оглед направеното от ответника признание и искането на ищеца съдът е прекратил съдебното дирене и е указал, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на исковете.  

Налице са условията на чл. 237, ал. 1 ГПК за уважаване на предявения  главен иск – съдът го намира за основателен и доказан с оглед направеното от ответника признание на исковете, като съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да излага други мотиви, същевременно не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Съобразно изводите за основателност на главния иск съдът не следва да се произнася по иска, предявен при условията на евентуално обективно съединяване.

С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски е  основателно. Ищецът е направил разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в общ размер от 2480 лв., от които 80 лв. за държавна такса и 2400 за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение предвид направеното признание на исковете, което съдът намира за основателно. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и направеното още в първото по делото о. с. з. признание на исковете от страна на ответника съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на половината от цялото платено от него такова, т. е. в размер на 1200 лв. С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 1280 лв.   

            Воден от горното и на основание чл. 237 ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПРОГЛАСЯВА за нищожно следното решение на извънредно общо събрание на акционерите на „П.“ АД с ЕИК **********, проведено на 15.04.2019 г.: решението по т. 1 от дневния ред: „Общото събрание на акционерите отменя решението „Да се извърши разпределение на натрупаната печалба от предходни години от дейността на дружеството пропорционално между акционерите според акционерното им участие в капитала на дружеството“, което решение е взето по т. 1 от дневния ред на извънредно общо събрание на акционерите, проведено на 08.12.2014 г. от 12.00 ч. в гр. К., ул. „С.“ № 9“.

            ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Я. – член на СД, да плати на К.Ц.Г. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 0201 сумата от 1280 лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски – в размер на 80 лв. за държавна такса и в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: