Разпореждане по дело №371/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. С. П. против решение № 5801/27.7.2011 г. постановено по гр.д. № 368 по описа за 2011 г. описа на БРС.

Б. районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от М. П. срещу Т. О. У. “Д.Т.”, Б. искове с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 375,21 лв., представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение, която е следвало да получи за периода от м. 12.2009 г. до 31.8.2010 г. и мораторна лихва върху тази сума за периода от 1.12.2009 г. до 3.2.2011 г.

Сочи се от жалбоподателя, че съдът неправилно е отхвърлил иска за заплащане на неполучената част от дължимите му възнаграждения за периода от м. 12.2009 г. до м. август на 2010 г., включително. Твърди, че е налице намаление на трудовото възнаграждение, установяващо се от експертното заключенине.

Ответникът оспорва жалбата, сочейки, че възнаграждението е съобразено с нормата на преподавателската му заетост. Подробни съображения са изложени в отговора по въззивната жалба.

Жалбата е допустима, но неоснователна. От събраните по делотото доказателства се установява следното: Страните са трудовоправни отношения. С допълнително споразумение № 139/06.10.2008 г. към трудовия договор, подписано от тях едоговорено О. месечно трудово възнаграждение от 570.00 лева, считано от 06.10.2008 г. За м. декември, 2009 г. от процесния период с неподписано от М.П. допълнително споразумение № 196/15.9.2009 г. възнаграждението му е намалено на 542 лв., като впоследствие с изготвено допълнително споразумение № 229/16.12.2009 г. също неподписано, отново основното месечно трудово възнаграждение е определено на 570 лв. В последните две споразумения е посочено, срещу графата “длъжност “учител по физическо възпитание и спорт” – 95%”. В последвалите други две допълнителни споразумения № 092/22.2.2010 г. и № 111/1.9.2010 г., и те неподписани от ищеца - месечното му възнаграждение е определено съответно на 603 лв. и 633 лв., като в графа “за работно време” е отразено “пълно работно време - 95% “.

Предвид така установените факти, Окръжният съд счита отхвърлянето на предявените искове за правилно и законосъобразно.

Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да заплаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Размерът на уговореното между страните О. трудово възнаграждение според подписаното допълнително споразумение № 139/06.10.2008 г. към трудовия договор е 570 лв. Експертизата установява неговото плащане, по който факт страните не спорят. Твърдението на жалбоподателя, че за м. 12.2009 г. до м. 8.2010 г. включително, са му плащани по неподписани споразумения, с които е намалено основното му трудово вънаграждение според настоящият състав се опровергава от събрания доказателствен материал. В неподписаните от П. допълнителни споразумения размера на основното трудово възнаграждение за месеците от процесния период е 570 лв. съотв. 633 лв., които са равни и в по-голям размер в сравнение с размера от подписаното доп. споразумение. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ част от съдържанието на трудовия договор, по която страните се споразумяват е основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Според действалата до 15.1.2010 г. Наредба № 2/18.2.2008 г. и действащата след нея и към момента Наредба № 1/4.1.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от систематата на народната просвета в чл. 4 /и от двете наредби/ се сочи, че индивидуалните основни месечни работни заплати се договарят. В случая не се установи намаление в уговорения между страните размер на основното възнаграждение. Ето защо Окръжният съд счита, че не е нарушен чл. 118, ал. 3 от КТ позволяващ едностранното увеличаване на трудовото възнаграждение на работника или служителя, не и намаляването му. Експерта обяснява, че полученото възнаграждение за процесния период съответства не на пълна заетост на работното време /100%/, а е изчислено на заетост от 95%. Но очевидно е, че промяната в заетостта не се е отразила върху договорения между страните размер, а задължението на работодателя по чл. 128, т. 2 от КТ е да плати уговореното трудово възнаграждение. Затова въззивният съд счита за неоснователен довода на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакувания акт с аргумента, че ако е действало подписаното споразумение би получил повече. От друга страна съдът съобрази, че задължението на работодателя да заплати трудово възнаграждение на служителя/работника като насрещна престация произтича за предоставената му и използвана от него работна сила т.е. трудовото възнаграждение той дължи срещу положен труд по трудово правоотношение. В случая работодателя оспорва полагането на труд през претендирания период при 100% заетост. В тази връзка основателно е направеното възражение от ответника, че посоченото в неподписаните споразумения О. възнаграждение е съобразено с реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование, като за размера им е от значение и нормата за задължителна преподавателска работа. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/18.2.2008 г за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета - нормите на преподавателската работа представляват броя на учебните часове, които се изпълняват от педагогическия персонал в рамките на работното време, установено в трудовия договор. Съгласно списък образец № 1 за учебната година 2009/2010 г. е видно, че за М. П. при сравняване на индивидуална ЗНПР/задължителна норма преподавателска дейност/ на преподавателя от 720, с броя часове по норматива за щатното място от 684 се очертава недостиг до ЗНПР от 36 часа /вж. срещу името на жалбоподателя от списъка съответно графи 13,14, 15 и 16/. В съответствие с недостига на ЗНПР е определено и основното трудово възнаграждение на П. и следователно изплатеното му възнаграждение за процесния период е адекватно на определената за изпълнение в списък № 1 норма на преподавателска дейност за него. Затова неоснователно се претендира трудово възнаграждение при неположен труд при 100% заетост. По тези съображения Окръжният съд потвърждава като законосъобразен първоинстанционния акт. Поради неоснователността на иска за плащане на трудово възнаграждение, то неоснователен е и иска за заплащане на претендираната върху него лихва. На ответника ще следва да се присъдят и направените от него пред настоящата инстанция разноски в размер на 150 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5801/27.7.2011 г. постановено по гр.д. № 368 по описа за 2011 г. описа на БРС.

Осъжда М. С. П. да заплати на Т. О. У. “Д. Т.”, Б. направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 150 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: