РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Бургас, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500443 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на Г. А. С.
– ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Марков, срещу Решение
№7/02.02.24г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№2657/23г., с което е прието
за установено на основание чл.422 от ГПК, в отношенията между страните, че Г. А. С.
дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, гр.Варна, сумата от 257,41 лева,
представляваща главница за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури, издадени
за периода 13.08.2018 г. – 09.07.2021 г., както и за сумата от 47,88 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от
посочените фактури (26.09.2020 г.) до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 23.01.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми има издадена по ч.гр.д.№1044/2023 г. по
описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№499/23.02.2023 г.; въззивницата е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от
ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да заплати на ищеца, сумата от 1019,87 лева,
представляваща сторени от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно
на уважената част от исковете, от които 945,61 лева за исковото производство и 74,26
лева за заповедното производство.
Въззивницата изразява недоволство от обжалваното решение и намира
същото за незаконосъобразно, явно несправедливо издадено в противоречие с
материалното и процесуално право, както и в противоречие на Европейското
законодателство. Излага съображения, че се е разпоредила с правото на собственост
1
върху имота, „още преди 6 месеца от нотариалното прехвърляне“, поради което са
изтекли преклузивните срокове завеждане на иска. Намира за странен факта, че
дружеството е прекъснало захранването, но продължава да начислява такси за
ползване. Излага съображения, че електроенергията е движима вещ, поради което
нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба, при който
купувачът дължи заплащане на продажната цена, за реално предоставена стока.
Според въззивницата, предвидените в чл.38 от Общите условия допускат
изчисляване на корекция, без да се вземе в предвид началния момент на неотчитане
или неточно отчитане на ел. енергия, както и допускат възможността сметката на
абоната да бъде коригирана едностранно от ответника въз основа на количество
електроенергия, което реално не е доставено и не е потребено. Намира, че
поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване, е
задължение на електроразпределителното дружество. Поради това намира, че
разпоредбата на чл.38, ал.3 от Общите условия на „Е.ОН България Мрежи“АД
съществено би противоречала на основни принципи на правото, както и на добрите
нрави.
Относно възможността за едностранна корекция в сметките за използвана
през изминал период енергия посочва и цитира съдебна практика, вкл. задължителна
такава по чл.290 от ГПК, във връзка с т.2 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 год.
по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 165/2009 год. по т.д.№ 103/2009г. ТК,
П т.о., Решение № 104/2010 г. по т.д.№ 885/2009г. ТК, II т.о. на ВКС, Решение
№189/2011г. по ТД №39/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение №29/15.07.2011 г. по
търговско дело №225/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС. Позовава се и на практика на
Европейският съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета, относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 1 от ДР на същият, според
която националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на
договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически
обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага. Така
намира, че клаузата на чл.38 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.14 от
Закона за защита на потребителите и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 26, ал.4
ЗЗД не следва да се прилага.
Въззиваемият – ищец „Енерго Про Продажби“ – АД, чрез адв. Игнатов
представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него излага подробни
съображения за потвърждаване на решението. Счита, че е налице е правно основание
за възникване на вземанията на „Енерго - Про Продажби” АД към Г. А. С., в
качеството й на собственик на обект, находящ се в с. Петковци, общ. Елена,
представляващ „жилищна сграда”, с клиентски №********** и абонатен
№**********. Към датата на съставяне на процесните фактури, е титуляр на партидата
в системата на дружеството е „Бългериан Бизнес Проджект” ЕООД. От електронна
справка извършена в Служба по вписвания, Имотен регистър - Варна се установява, че
Г. А. С. е придобила имота на 15.01.2018г. Според въззивника, правоотношението е
възникнало на основание Закона за енергетиката и е обвързано с титулярството на
вещното право на собственост, когато за електроснабдявания имот няма сключен
договор между крайния снабдител и ползвателя за доставка на електроенергия, съгл.
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция на понятието „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди“ по см. на § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ.
Според въззивника, крайният снабдител “Електроразпределение Север” АД
не би могъл да знае каква е актуалната собственост на имота и дали носители на
правото на собственост и респективно на правото да им бъде открита партида за
снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица (чл. 11 и 12 от ОУ на
“Енерго - про Продажби” АД). Поради това е предвидено задължението по чл. 17, т.3
от ОУ за лицата, при промяна в собствеността на обекта, в 30 - дневен срок от
настъпване на съответното основание, да уведомят крайния снабдител за настъпилата
промяна и като представят съответните документи. Поради това счита, че към момента
на съставяне на процесните фактури спрямо ищеца, собственик и ползвател на
процесния имот, находящ се в с. Петковци, общ. Елена, представляващ „жилищна
2
сграда”, с клиентски №********** и абонатен №**********, е Г. А. С. с ЕГН
**********. и между страните по делото съществува облигационно правоотношение
по продажба на ел. енергия.
Въззиваемият анализира разпоредбите на т. 8 ДР на ПТЕЕ , пар.1, т.15 ДРЗЕ
относно понятията „мрежови услуги“ и „достъп“, нормата на чл. 33 и сл. от Наредба
6/2014г., чл. 4, ал. 2 ОУ на дружеството относно понятието „потребител на енергия за
стопански нужди”, легалното определение на понятието „потребител на енергийни
услуги“ дадено в пар. 41б.“б“ на ДР на ЗЕ. Така обоснова извод, че процесният обект е
присъединен към електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност от
31,00 кВтч., ответницата е абонат на дружеството и за нея възниква и задължението по
заплащане на потребяваните услуги за ел. енергия и мрежови услуги, по цени съгл. чл.
91, ал.1 вр.чл.92, т. 4 и чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 ЗЕ.
Въззиваемият излага съображения, че ползвателите на съответната мрежа, с
изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора
на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата,
за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в
мрежата или потребени от нея, като цените за достъп и/или пренос се дължат от
производителите на електрическа енергия, операторите на електроразпределителни
мрежи за количеството ел. енергия за покриване на технологичните разходи по
преноса и от крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система, освен
в случаите по чл. 119, ал.1, т.2 и ал. 2 /какъвто настоящият не е/, а редът, условията и
съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните
мрежи се определят с Правилата за търговия с ел.енергия /чл. 104 ЗЕ/.
Въззиваемият анализира и нормите на чл.104а ЗЕ, както и измененията на
закона - ДВ 6р. 57/2020г., в сила от 01.10.2020г., предвиждащи, че небитовите клиенти,
какъвто е и ответницата, следва да направят избор на доставчик на електрическа
енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото
доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95 вр. чл. 94а ЗЕ/, защото крайният
снабдител осигурява снабдяване на ел.енергия само за обекти на битови абонати.
Позовава се на дефиницията на пар.286. “а“ ЗЕ, относно понятието „краен снабдител“
и нормата на чл. 95а ЗЕ и чл. 91, ал. 2 относно фигурата на доставчик от последна
инстанция, както и нормата на пар. 15 ПЗР на ЗЕ предвиждаща, че в 30-дневен срок от
влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки
небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1
октомври 4 2020г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. Излага съображения, че
в случай, че до 30 септември 2020г. включително, клиент по ал. 1 не е сключил договор
с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на
електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на
титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5. Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с
клиентите, които до 30 септември 2020г. включително не са сключили договор с
търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г.
до 30 юни 2021 г. и до сключването на типовия договор, доставчикът по ал. 2
осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно
заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
Според въззиваемия, в случая не се твърди и не се установява ответницата да
е сключила за процесния обект договор с търговец на ел.енергия по свободно
договорени цени, поради което в срок до 30.06.2021г. тази доставка се осъществява от
доставчика от последна инстанция и без наличието на сключен типов договор. Затова
счита, че възраженията й за недължимост на сумите, поради липса на договор, са
неоснователни, след като процесното задължение касае период обхванат от пар. 15, т.З
ПЗР на ЗЕ.
При анализ на нормата на чл. 29 ПТЕЕ /ДВ бр.№ 40/2020г. в сила от
05.05.2020г./, както и предвид факта, че през процесния период ответницата е
присъединена към електроразпределителната мрежа, въззивникът намира, че същата
дължи заплащане на мрежовата услуга „достъп“, след няма данни електрозахранването
3
да е било преустановено, респ. СТИ да е демонтирано. Потребителят реално е имал
техническа възможност да използва договорената мощност, защото достъпът до
електроразпределителната мрежа на обекта му не е бил преустановен.
Според въззиваемия, при така анализираната нормативна уредба, действаща
за периода, цената на достъпа до електроразпределителната мрежа е поставена в
зависимост от възможността за потреблението на електрическата енергия. Съгласно
нормативната уредба и Решенията на КЕВР, цената за достъп до
електроразпределителната мрежа се формира на база на предоставената и заявената от
клиента мощност при небитови клиенти и не зависи от консумацията на
електроенергия в обекта на клиента. При предоставена техническа възможност за
потребяване на електрическа енергия, е реално възможно да се ползва договорената
мощност, което прави възможен и достъпа до електроразпределителната мрежа. Затова
и цената за мрежова услуга „достъп“ е дължима.
Изводите си въззиваемият обосновава и с тълкувателните разяснения,
изложени в т. 1 от ТР № 2/17,05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, както и
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 169/17.12.2020 г„ постановено по
гр.дело № 340/2020 г. по описа на ВКС, което цитира.
Въззиваемият излага аргументи за опровергаване на твърденията, че липсва
основание за начисляване на цена на достъп до електроразпределителната мрежа за
процесния период. Позовава се на т. 8 ДР на ПТЕЕ и пар.1, т.15 ДРЗЕ относно
понятията „мрежови услуги“ и „достъп“, за да обоснове извод, че цената за достъп се
заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на
електрическа енергия. Снабдителното дружество е резервирало мощност от 31,00 квт
от капацитета на електроразпределителната мрежа за присъединените обекти на
ответницата. Въззиваемият излага съображения, че разходите за поддръжка и
управление на мрежата зависят от ангажирания за нуждите а всеки отделен клиент
капацитет от мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Така всеки
небитов клиент заплаща цена за поддръжка на резервирания от него капацитет от
мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване
към мрежата. Съгласно чл. 33 и сл. от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се
заявява от клиента в искането за проучване на условията за присъединяване на база на
необходимите за ползване в обекта приемници на електрическа енергия. Според
въззиваемия, ответницата не е предприела действия и не е подавала заявления за
намаляване на първоначално заявената от нея мощност от 31,00 кВт. Поради това
качеството на небитов потребител на ел. енергия за присъединения обект към
електроразпределителната мрежа при резервирана мощност от 31,00 кВт, която не е
била променяна, създава за потребителя задължението по заплащане на потребяваните
услуги за ел, енергия и мрежови услуги. Според въззиваемия, качеството на
собственик на обекта присъединен към електроразпределителната мрежа, на основание
чл. 29 ПТЕЕ го задължава да заплаща мрежовата услуга „достъп“, представляваща
цена за поддръжка на резервирания от него капацитет от мрежата.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира, че от събраните писмени доказателства и
извършените съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертизи
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
които на осн. чл.272 ГПК следва да бъдат споделени. Установил е, че с договор за
покупко – продажба, сключен с нот.акт №9, т.I, рег.№86, д.№10/15.01.2018 г. на
нотариус с рег. №321 и район на действие РС-Елена ответницата е придобила правото
на собственост върху недвижим имот с идентификатор 56011.400.9 с площ от 1405
кв.м., адрес на ПИ – с.Петковци, заедно с построените в имота жилищна сграда със ЗП
от 62 кв.м. с идентификатор 56011.400.9.1, селскостопанска сграда със ЗП от 112 кв.м.,
с идентификатор 56011.400.9.2, селскостопанска сграда със ЗП от 6 кв.м. с
4
идентификатор 56011.400.9.3, и селскостопанска сграда със ЗП от 20 кв.м. с
идентификатор 56011.400.9.4. С договор за покупко – продажба, сключен с нот.акт
№192, т.III, рег.№2080, д.№488/15.09.2021 г. на нотариус с рег.№321 и район на
действие РС-Елена, на 15.09.2021 г. ответницата Г. А. С. се е разпоредила в полза на Р.
Ж. С. с правото на собственост върху имотите. Съдът е установил, че за периода, в
който ответницата е била собственик на имота, е имала качеството на „небитов
клиент“ по смисъла на §1, т.33а от ПЗР към ЗЕ, присъединен към
електроразпределителната мрежа заплаща на „Енерго-Про Продажби“ АД, поради
което е дължала да заплаща цена за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос
на ел.енергия по електроразпределителната мрежа.
Установил е, че ответницата не е уведомила ищеца за промяната на
собствеността – както към момента на придобиването, така и към момента на
продажбата на имота. Поради това за предоставения достъп до мрежата на името на
продавача са издадени фактури на обща стойност 259,46 лева за консумирана
ел.енергия в периода от 2 1.10.2017 г. до 02.06.2021 г., стойността по които не е
заплатена от ответника.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение е в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение по изложените в жалбата съображения следва да се каже: за
основателността на предявения иск на първо място ищецът следва да установи, че
ответникът е потребител на ел. енергия, тъй като този факт се оспорва от последния. В §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според
посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
битови нужди. В §1, т.33а е дефинирано понятието „небитов клиент“ – такъв е клиент,
който купува електрическа за небитови нужди.
В настоящия случай, въпреки че оспорва това си качество, ответницата е била
небитов клиент, независимо че се касае за недвижим имот – жилище, доколкото същата
не е изпълнила задължението си да уведоми доставчика за промяната на собствеността.
За срока, в който е била собственик, респ. – клиент, същата дължи заплащане на
дължимите суми за цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на
база предоставена мощност.
Аргументите, изложени във въззивната жалба са неотносими към процесния
случай – претенцията, предявена от ищеца не е основана на извършена едностранна
корекция на сметката на ответницата, поради това аргументите й в тази връзка не следва
да се обсъждат. Не се претендира и заплащане на цената на доставената и използвана
електроенергия, поради което аргументите по този въпрос не следва да се обсъждат.
Касае се за претенция за заплащане на цена на мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност на небитов клиент, която
ответницата дължи предвид обстоятелството, че не е уведомила ищеца че е придобила
имота. Исковете претенция касае периода, в който тя е била собственик на имота –
преди продажбата му с нотариален акт на 15.09.2021г. Поради това и аргументите, че 6
месеца по-рано го е продала са също неоснователни.
Поради изложените съображения Бургаският окръжен съд намира искът за
основателен. Решението на поморийския районен съд, постановено в този смисъл е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, в размер на 480.00 лева съгласно представените договор и
фактура.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №7/02.02.24г., постановено от Районен съд Бургас
по гр.д.№2657/23г.
ОСЪЖДА Г. А. С., ЕГН **********, адрес в ***, да заплати на ищеца
„Енерго[1]Про Продажби“ АД, ЕИС *********, седалище и адрес на управление в
гр.Варна, Варна-Тауърс-Г, бул.“Владислав Варненчик“ №258, представлявано заедно
от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Дариела
Колева Димитрова, сумата от 480.00 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, направени във въззивното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6