РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Пазарджик, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20215200100639 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, вх.№2776/15.09.2021г. от
„Ново финанс“ООД гр.Варна,чрез адв.Д.Т. против М. А.Г. и Г. Г.Г. двамата от гр.П.
,осъдителни искове при условията на солидарност в общ размер на 71 875 лева за
неплатени задължения по два договора за заем както следва: 1) Неплатена главница,
представляваща предоставената заемна сума (главница) по договор за заем №201-ПЗ-
17.07.2018г. , в размер на 22 500.00лв. (двадесет и две хиляди и петстотин лева), 2) Лихва
/ГПР/ по договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г., в размер на 3 225.00лв. /три
хиляди двеста двадесет и пет лева), съобразно уговорения размер 20 % (двадесет процента)
на годишна база, към датата на прекратяване на договора 02.03.2021г., изчислени върху
главницата от 22 500.00лв.; 3) Наказателна лихва в размер на 25 237.50лв. (двадесет и пет
хиляди двеста тридесет и седем лева и петдесет стотинки), съгласно текстовете на чл. 2.6. и
чл.2.8. от договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.; 4) Договорна неустойка в
размер на 13 500.00лв. (тринадесет хиляди и петстотин лева), съгласно текстовете на чл.
2.7. от договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.; 5) Претендират и законната
лихва по договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г., върху главницата от 22
500.00лв., от датата на прекратяване на договора 02.03.2021 г. до датата на подаване на
настоящото заявление, в размер на 225.00лв.(двеста двадесет и пет лева); 6) Неплатена
главница, представляваща предоставената заемна сума (главница) по чл.2.2. от договор за
заем №199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г., в размер на 2 500.00лв. (две хиляди и петстотин
лева); 7) Лихва /ГПР/ съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж” и б.”з” от договор за заем №199-
ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г., в размер на 358.33лв. (триста петдесет и осем лева и
тридесет и три стотинки); 8) Наказателна лихва в размер на 2 804.17лв. (две хиляди
осемстотин и четири лева и седемнадесет стотинки) съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8.
от договор за заем №199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г.; 9) Договорена неустойка: 1
500.00лв. (хиляда и петстотин лева), съгласно текстовете на чл. 2.7. от договора за заем
№199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г.; 10) Претендират и законната лихва по договор за
заем №199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г., върху главницата от 2 500.00лв., считано от
датата на прекратяване на договора 02.03.2021г. до датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК в размер на 25.00лв. (двадесет и пет лева); Претендират и законната лихва
1
върху главниците по двата договора за заем от датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК до окончателно погасяване на задълженията.С допълнителна молба вх.
№3288/12.10.2021г. ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба като е
индивидуализирал всяка от претенциите за неустойка ,лихва за съответен период ,вид и
размер и е формулиран надлежен петитум.
С исковата молба ищеца е заявил да се за изиска ч.гр.д.№1239/2021г. на РС-Пазарджик ,
за риемане на писмени доказателства описани и.м. и ,както и за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза,която да отговори на поставени в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците М. и Г.Г.и не е постъпил отговор.Не сочат
доказателства и не правят доказателствени искания. В съдебно заседание,чрез
пълномощника им адв.Р.П. оспорва предявените искове и по основание и по размер, като
считам, че спорът е търговски по смисъла на Глава 35 от ГПК, а не общия исков процес,
защото тези договори за заем и „Ново финанс“ като финансова институция, занимаваща се с
кредитиране по занятие, е осъществила търговска сделка. твърденията му ще се отнасят за
двата договора едновременно, тъй като те са еднотипни, в тях е сменен само размера на
сумата и вноските. Всичко останало е идентично. Заявява, че договор № 199 от 16.07.18г. и
договор № 201 от 17.07.18г. не са влезли в сила, тъй като съгласно параграфи 2 - до 4 на
всеки един от договорите не са внесени гаранциите от 4500, респективно 500 лева, по чл.1 от
тези договори. Следователно като не е влязло в сила, парите са дадени без основание и се
дължи връщането от момента на поканата 02 март 2021 година и то само на главницата 2500
и респективно 22500, без лихви, неустойки и такива. В този смисъл следва да бъде
приспаднато внесените по 23 вноски от всеки или от договора № 199 да се приспаднат
958.41, а от договор № 201 да се приспаднат 8625 лева. Приложени са превод от 17.07.18г.,
16.26ч. и ги оспорва, тъй като това пише за информация и не е ясно дали е гаранция и за
какво е преведена тази сума. Освен това доверителите му твърдят, че на 18 юли „Ново
финанс“ е превел по сметката на М.Г. 4500 лева в Общинска банка, която веднага, след една
две минути, е върната обратно на „Новофинанс“ и в този смисъл , от документите, които са
приложени към исковата молба, на 19-ти фактически по договор 201 са получени само 18
000 лева, а не 22500. На следващо място възразява, че и по двата договора доверителите му
не са запознати, не са им представени приложените по делото общи условия. Тези условия
не са подписани от никога и не ни е ясно кога и как, а те са неразделна част от двата
договора. На следващо място като потребителски кредити не са изтекли поне 14 дни от
подписаните евроформуляри, по които могат да се откажат страните, тъй като и двата
евроформуляри са с дата 03.07.18г. , като от същата дата са приложени и предварителни
договори и в този смисъл до 16- ти, респективно 17.07.18г. не са изтекли поне 14 дни. Освен
това оспорва, че страните не са подписали всяка една страница от евроформуляра, а на една
отделна страница са положени подписите. Твърди, че в случая не са подписани договори с
така наречената индивидуална клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите и
Закона за кредитиране на недвижими имоти на потребителя. Възразявам, че към годишния
процент на разходите, ГТР-то няма подробна информация съгласно чл.24, ал.1, т.9 от Закона
за кредитите на недвижимите имоти на потребителя. И за двата договора твърди, че има
неравноправни клаузи, по които следва да се има предвид, че се прилага чл.40 от Закон за
кредитите на недвижими имоти на потребителите, във връзка с чл.143 - до 148а от ЗЗП.
Макар и практиката на ВКС страната да не е длъжна да конкретизира всяка една от
неравноправните клаузите, съгласно чл.7 ал.3 съдът е длъжен служебно да следи за
неравноправни клаузи, да уведоми страните за това, за да могат те да вземат становище и ще
посоча 3 решения на ВКС: Решение № 87 от 2020г по ТД № 2165/19 на първо търговско
отделение, Решение № 189/21г. по Търговско дело № 1884/19г. на второто търговско и
Решение № 115 от 2020 г по Търговско дело № 559/20г. на второ търговско отделение.
Въпреки това твърди следните неравноправни клаузи. В нарушение на чл.143, ал.1, т.5 и
т.10 от ЗЗП първо е налице прекомерна договорна наказателна лихва в размер на
25237.50лв, считано от 17.07.20г. - до 02.03.21г., тоест 5 % върху главницата, чиито падеж
не е настъпил, защото те са дали определение, че заемната сума е главницата. Забавя се
вноска от 375, респективно 43.67, но се начислява наказателна лихва върху главницата
2
чиито падеж не е настъпил. В чл.2 т.6 и на двата договора няма уговорка, че тази лихва се
дължи за всеки ден забава. Това е добавено в исковата молба и уточнителната молба или се
получава, че се иска наказателна лихва 60 % годишно. Прекомерна се явява и неустойката
по чл.2 т.7, във връзка чл.92 ал.2 от ЗЗД, прави възражение, че се дължи освен наказателната
лихва и неустойка от 60 % върху 22500 или 13.500 и върху 2250 – 1500. Прекомерна се явява
и наказателната лихва по смисъла на чл.2 т.8, 5 % месечно, заедно с наказателната лихва от
5 % месечно по чл. 2.6 или общо две по 60 - 120% годишно неустойка. Твърди, че дължимата
законова лихва не се дължи от 09 април 2021гоина, датата на заявлението по чл.417, а от
предявяване на иска от 15.09.2021г. Не сме в хипотезата на чл.422 от ГПК, за да може да се
твърди, че се претендира от датата на подаване на заявлението, касае се за самостоятелен
осъдителен иск, за който законодателят единствено облекчение е предвидил облекчение, че
се довнасят 2 % такса. Оспорва, че дължимата договорна лихва от 3225 не е такава по
размер, а евентуално е 3187.50 за забава 8 месеца и 14 дни. Твърди, че има противоречие
между чл.2.6 и чл.2.8 за сумата 2804.17лв. за така наречената наказателна лихва по точка 6
от уточнителната искова молба от 12 октомври. Имайки предвид изложеното моли да се чете
определение, или сега, или в закрито заседание относно използване Вашите правомощия за
неравноправните клаузи да се произнесете, за да може страната да вземе становище. Всичко
това дава отражение и върху формулираните въпроси от исканата съдебно икономическа
експертиза, която може да бъде обоснована след проверка по банковите сметки на
доверителката и на доверителя ми в Общинска банка и в ОББ за „Новофинанс“.Имам
извлечения от сметките във връзка с горните твърдения и мога да ги представя, но с оглед
на това, че те не са отговорили не знам дали страната ще възрази за преклудиране. Даваме
съгласие за разкриване банковата тайна в сметката на М.Г. в Общинска банка при която ще
се види, че е налице това разместване на тези 4500 лева. Представям извлечение от банкова
сметка на М.Г. във връзка с твърдението ни, че е имало превод на 4500 лева от „Ново
финанс“ по банковата сметка на М.Г., няколко минути след това я връща и, че са преведени
на практика 18 000 лева и не е даден заема от 22500 лева, няма внесена и гаранция.
По делото е допустата и изслушана СИЕ от в.л. Л.Я.-Т., която е депозирала
заключение, с уточнения в с.з. на 09.05.2022г., което е прието като компетентно, обосновано
и не е оспорено от страните.От същото се установява, че заема от:- 2500лв. е отпуснат на
16.07.2018г - преди внасянето на гаранцията от 500лв. на 18.07.2018г.; - 22500лв. е
отпуснат на два транша от: 1/ 4500лв. на 17.07.2018г., върнат от М.Г. след това на 18.07.
2018г. за гаранция, и 2/ 18000лв. на 18.07.2018г., т е част от заема е прихванат като
гаранция, а не тя да бъде внесена предварително от заемополучателя и едва след това
договора за заем да влезе в сила.
Относно изчисленията за лихви в.л.Я.-Т. изчислява, че договорната/ възнаградителна
лихва по ДЗ № 1 е 358.33лв., а по ДЗ № 2 тя е 3215лв. (при база 360 дни) и 3225лв. (при база
365 дни); наказателната лихва по ДЗ № 1 е 2806.41лв., а по ДЗ № 2 тя е 25237.50лв.;
наказателната неустойка по ДЗ № 1 е 1500лв., а по ДЗ № 2 тя е 13500лв. За разликата от
3.59лв. от внесените и осчетоводени суми експертизата не разполага с данни. При така
изложеното съдът намира за установена следната фактическата обстановка,а
именно: Не се спори,установи се от
доказателствата по делото,че между ищеца и ответника са сключени два договора за заем,
които са обезпечени с учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. Тези ДЗ
били предхождани от предварителни договори, сключени на 03.07.2018г. Тогава били
запознати и подписали по всеки ДЗ Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити (СЕФПИПК).Към ИМ са приложени ОУ, които не
са връчвани и не са подписани от М. и Г.Г.и. Към всеки ДЗ били подписани погасителни
планове (ПП). Съгласно тях ответниците дължали ежемесечни вноски само на договорната
лихва (41.67лв. по ДЗ № 1 и 375.00лв. по ДЗ № 2), а главниците се дължали на падежа -
17.07.2023г. по двата ДЗ. В договорите били уговорени неравноправни клаузи за наказателни
лихви, договорни неустойки и други санкциониращи клаузи.
1. На 16.07.2018г. срещу разписка и в брой М.Г. получила сумата от 2500.00лв. по
3
договор за заем № 1.
На 18.07.2018г. ответницата М.Г. от своята б.с. в „Общинска банка” АД платила по б.с.
на ищеца в „ОББ” АД сумата от 500.00лв. по ДЗ № 1, която била получена на същия ден, но
отразена в счетоводството на ищеца като платена на 16.07.2018г. , съгласно СИЕ.По този
начин била усвоена сумата от 2500.00лв. по договор за заем № 1.
2. На 17.07.2018г. ищецът превел по б.с. на М.Г. в „Общинска банка” АД сумата от
4500.00лв. по ДЗ № 2, която била получена на 18.07.2018г.
От своя страна М.Г. ги изтеглила веднага в брой и по същия начин ги внесла на
18.07.20218г. като гаранция от 4500.00лв. по б.с. на ищеца в „ОББ” АД (§2-§4 от ДЗ № 2),
която била получена на 19.07.2018г..
15
На 18.07.2018г. в 17ч. ищецът превел по банкова сметка на М.Г. в „Общинска банка”
АД сумата от 18000.00лв. по договор за заем № 2, която била получена на 19.07.2018г.По
този начин била усвоена сумата от 22500.00лв. по договор за заем № 2.
3. В последвалия период от 17.08.2018г. (падежа на всяка вноска по двата ДЗ) до
19.07.2019г. от съответните гаранции били удържани от ищеца ежемесечните вноски
по 41.67лв. и 375.00лв. (общо 416.67лв.) за погасяване на договорните лихви.. В
периода от 23.08.2019г. до 18.11.2020г. от банковата сметка в „Банка ДСК” АД на Г. П.
[1] -та
(дъщеря на ответниците) с 10 вноски по 417.00лв. и 11 вноска на 05.05.2021г.
вноска от 420.00лв. (включващи вноските от 41.67лв. и 375.00лв. и надвнасяне по
0.33лв. за всяка вноска, а за последната 3.33лв.) постъпили общо 4590.00лв., като на
24.01. 2020г. били внесени 417.00 лева от М.Г..
По този начин ответниците погасили по двата договора общо 10007.00 лева.
На 02.03.2021г. двамата ответници с уведомителни писма № 62 и № 63 били уведомени,
че двата ДЗ се прекратяват, поради забавата за плащане на вноски повече от 30 дни,
съгласно чл.2.7. от всеки ДЗ и стават предсрочно изискуеми с дължими 7162.50 лева по ДЗ
№ 1 и 64462.50лв. по ДЗ № 2.
На 09.04.2021г. било подадено заявление по чл.417,т.2 от ГПК и образувано ч.гр.д.№
2139/2021г. на ПзРС, по което са издадени ЗНИ и ИЛ.
При така установената фактическа обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно осн. чл.415ал.1 т.3 във вр. с ал.3 от ГПК във вр.с чл.79
и 86 от ЗЗД по два броя договори за заем с №199 Пз/16.07.2018г. и №201 Пз /17.07.2018г.
Същите са предявени в указания от съда срок съгласно разпореждане №1890/08.04.2021г. по
гр.д.№1239/2021г. по описа на ПРС.
Безспорно между страните по делото е, че сумите по двата представени договора за заем
са дължими, усвоени са ответниците и описаните в исковата молба погашения са направени
от тях в размерите, които са посочени от ищеца по делото и са установени от заключението
на в.л.
С оглед съдържанието на процесните договори и предвид основната дейност на
ищцовото дружество, следва да се приеме, че договорите имат характер на потребителски.
Заемите са предоставени на физически лица, които се явяват потребители по см. на § 13, т. 1
от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Няма спор между страните и обстоятелството, че страна по
заемните правоотношения са ответниците в качеството им на физически лица, поради което
същите имат качеството "потребител", съобразно определението дадено в разпоредбата
на пар. 13, т. 1 ЗЗП и пар. 1, т. 20 от ДРЗКНИП. Следва да бъде посочено, че доколкото
задълженията по двата процесни договора са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, то
4
по силата на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК, посоченият закон не намира
приложение. Предвид вида на сключените договори, приложение намира Закона за
кредитите на недвижими имоти на потребители. В този смисъл позоваването на
ответниците,чрез процесуалния им пълномощник на потребителската защита, предоставена
от ЗПК не се споделя от настоящият състав. Доколкото обаче ЗКНИП също съдържа
разпоредби в защита правата на потребителите и предвид служебното задължение на съда да
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, такава преценка
се дължи.
При извършване на тази преценка, съдът установи следното: Процесните договори са
изготвени в писмена форма, подписани са от страните, налице са стандартизирани
европейски формуляри. От страна на кредитора е предоставена и преддоговорна
информация, чрез представените предварителни договори (проекти), в които са
възпроизведени клаузите на окончателните договори, в т. ч. са придружени и от примерни
погасителни планове. Не се констатира нарушаване на посочените в чл. 38 ЗКНИП,
разпоредби на чл. 23, чл. 24, т. 5-9 и чл. 25, ал. 3 от същия Закон. Същевременно, не е било
предмет на спор между страните и, че от страна на ответниците са били извършвани
плащания, погасяващи главницата по двата договора и, че същата не е дължима в пълен
размер. При така събраните доказателства съдът намира, че искът е частично основателен и
доказан по отношение на длъжниците,тъй като с изявление за прекратяване на договора за
заем и покана за доброволно изпълнение е обявена предсрочна изискуемост на договора за
заем поради не плащане на дължими вноски ,като прекряатяването е считано от датата на
получаване на поканата-02.03.2021г. , т.е налице е уведомяване надлежно за настъпилата
предсрочна изискуемост, съставляваща основанието на предявения иск по чл. 415, ал. 1, т.
3 във вр. с ал. 3 от ГПК.
Що се отнася до размера и основателността на предявения иск съдът намира, че на
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ се дължи връщане на главниците по двата заемни
договора, в размера установен от вещото лице по делото. При обявяване на предсрочна
изискуемост се дължи връщане и на непадежиралата главница по договора, тъй като
длъжникът губи преимуществата на срока. По тези съображения искът за главниците е
основателен и доказан по отношение на двамата ответници, в размера, установен от вещото
лице-сумата о Това означава, че ответниците дължат връщане на двете суми от 2500.00лв.,
след приспадане на внесените 23 вноски по 41.67лв. (958.41лв.) по договор за заем от
16.07.2018г. и от 22500лв., след приспадане на внесените 23 вноски по 375.00лв. ( 8625.00лв.) ,
респ. сумата от 1 541,59лв. по първия договор и сумата от 13 875лв. по втория договор,а с
оглед акцесорния характер на иска за законна лихва и следващата се законната такава от
15.09.2021г. (датата на предявяване на ИМ) до окончателното плащане, както и съдебните
разноски по компенсация , съобразно уважената и отхвърлената част на исковата
претенция .
По възнаградителната лихва: Както бе посочено в установеното по фактите и по двата
сключени договора за заем е уговорена фиксирана възнаградителна лихва от 20 %, годишно,
5
чието заплащане е разписано между страните в приложените погасителни планове и се
извършва на ежемесечни вноски. Видно от Договорите е, че годишният процент на
разходите е определен на 20 %, включва всички разходи по кредита, в случая само
договорна лихва и заедно с предоставената в заем главница формира общата дължима от
заемополучателя сума в края на срока на договорите 2, видно от представените погасителни
планове и Стандартните европейски формуляри. Така уговорен ГПР не води до извод за
наличие на противоречие със забраната, въведена с разпоредбата на чл. 29, ал. 9 ЗКНИП,
предвиждаща, че размерът на ГПР по кредита не може да бъде по-висок от 5 кратния размер
на законната лихва по просрочени задължения в левове и чуждестранна валута, определена
с постановление на МС, а именно 50 %. Поради изложеното, в случая не се констатира
противоречие и с разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, регламентираща хипотези на
неравноправност, тъй като клаузите не създават възможност за облагодетелстване на
заемодателя за сметка на заемополучателя-потребител и не създават дисбаланс в правата и
задълженията на страните по договорите.
Съгласно чл. 430ал. 2 от ТЗ длъжникът се задължава да заплати и договорената
възнаградителна лихва, в уговорения между страните размер. Уговорката за фиксирана
лихва в размер на 20 % не е нищожна, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП,
съгласно която ГПР по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и чуждестранна валута, определена с
постановление на Министерския съвет. Възнаградителната лихва се дължи от датата на
предоставяне на сумата по договора 17.07.2018г. до датата на прекратяване на договора на
02.03.2021 г. и е в размера, установен от вещото лице, а именно - че договорната/
възнаградителна лихва по ДЗ № 1 е 358.33лв., а по ДЗ № 2 тя е 3215лв. (при база 360 дни) и
3225лв. (при база 365 дни);
Що се отнася до наказателната лихва, като се има предвид и начина й на начисляване,
посочен в т. 2. 6. и т. 2. 8 от двата договора, съдът намира, че начисляването й не върху
просрочените вноски, а върху остатъчната заемна сума противоречи на добросъвестността и
води до неравноправност на клаузата, на основание чл. 146 във вр. с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във
вр. с чл. 40 от ЗКНИП, тъй като уговарянето й поставя потребителя в неравностойно
положение спрямо икономически по-силната страна в правоотношението. По същността си
така уговорената лихва има характер на неустойка, тъй като се начислява не върху
просрочената месечна вноска, а върху главницата, изискуема след крайния падеж на
договора. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 2. 8 от договора, който
предвижда като санкция при предсрочното прекратяване на договора наказателна лихва в
размер на 5 % месечно върху стойността на главницата до нейното окончателно плащане.
Уговорката е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Неустойката, предвидена в чл. 2. 7. от договора от една страна е недействителна, тъй
като оскъпява съществено кредита, а от друга страна излиза извън присъщата си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Не на последно място уговорени са
две санкции за едно и също неизпълнение. Клаузата на чл. 2. 7. от договора е нищожна,
6
поради противоречие с чл. 143, т. 5 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.
Твърдението за наличие на индивидуално договаряне, макар и доказано по делото, не
променя извода на съда, че се отнася до нищожни клаузи, на основание чл. 26, ал. 1,
предложение 3 от ЗЗД.
Предвид изложеното исковете за присъждане на наказателна лихва и договорна
неустойка подлежат на отхвърляне.
По претендираната законна лихва върху главниците от датата на прекратяване на
договорите- 02.03.2021 г. до посочената в заявлението по чл. 417 ГПК дата- 09.04.2021 г.:
Предвид установеното задължение за плащане на главниците по договорите за заем,
установено по основание се явява и вземането за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД.
Определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, лихвата за забава
върху главницата от 22 5 00 лв. за исковия период възлиза на 225 лв., а върху главницата
от 2 500 лв. -25лв. т. е. толкова, колкото се претендира от ищеца. Ето защо, исковете за
парично вземане за лихви за забава в полза на ищеца спрямо ответниците в посочените
размери се явяват основателни и следва да се уважат.
Върху главниците се дължи и претендираната законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда- 09.04.2021 г. до окончателното изплащане
на сумите.
За заповедното производство на ищеца се дължат разноски до размера на
претендираното вземане, за което настоящият иск е уважен, а именно сумата от 774лв. , от
осъдените ответници.
За настоящото производство осъдените ответници дължат на ищеца сумата от 2 384лв.,
сторени съдебно деловодни разноски, пропорционално на уважената част от иска.
На ответниците се присъждат разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска
срещу тях, а именно сумата от 2 502 лв. разноски по делото, платими от ищеца.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. Г.,ЕГН:********** и Г. Г. Г.,ЕГН:********** ,двамата от
гр.П.,ул.“В.“№29 да заплатят на "НОВО ФИНАНС"ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление-гр. Варна, ул. "Иван Страцимир"№ 2, представлявано от управителя
Б.П., чрез адв. Д.Т. от ВАК, със съдебен адрес гр.Варна,ул.“Иван Страцимир“№2, следните
суми:
-сумата от 1 541,59лв. , представляваща главница по Договор за заем № 199-
Пз/16.07.2018г. , ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата;
-сумата от 13 875лв. представляваща главница по Договор за заем № 201-
7
Пз/17.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021г. до окончателното
изплащане на главницата;
-сумата от 358,33 лв., представляваща договорна лихва по Договор за заем №199 -
Пз/16.07.2018г..,считано от 17.07.2020г. до 02.03.2021г.
-сумата от 3 215 лв., представляваща договорна лихва по Договор за заем №201-
Пз/17.07.2018 г.,считано от 17.07.2020г. до 02.03.2021г.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата на сумата от 1541,59лв. до 2250лв. . представляваща
главница по Договор за заем № 199-Пз/16.07.2018г. , ведно със законна лихва, считано от
15.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата; , за разликата на сумата от
13 875лв. до 22 500лв. представляваща главница по Договор за заем № 201-Пз/17.07.2018 г.,
ведно със законна лихва, считано от 15.09.2021г. до окончателното изплащане на
главницата; за сумата от 2 804,17лв. представляващи наказателна лихва за забава по Договор
за заем №199-Пз/16.07.2018 г. за периода от 17.07.2018 г. до 02.03.2021 г.; за сумата от
25 237,50 лв. представляващи наказателна лихва за забава по Договор за заем № 201-
Пз/17.07.2018 г., както и за сумата от 1 500 лв. , представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на Договор № 199 Пз/ 16.07.2018г. и за сумата от 13 500 лв. представляваща
неустойка при предсрочно прекратяване на Договор № 201 Пз/17.07.2018 г.
ОСЪЖДА М. А. Г.,ЕГН:********** и Г. Г. Г.,ЕГН:********** ,двамата от
гр.П.,ул.“В.“№29 да заплатят на "НОВО ФИНАНС"ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление-гр. Варна, ул. "Иван Страцимир"№ 2, представлявано от управителя
Б.П. сумата от 774 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 2 384 лв. разноски
в настоящото производство.
ОСЪЖДА "НОВО ФИНАНС"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр. Варна, ул. "Иван Страцимир"№ 2, представлявано от управител Б.П. да
заплати на М. А. Г.,ЕГН:********** и Г. Г. Г.,ЕГН:********** ,двамата от гр.П.,ул.“В.“№
2 502 лв. -сторени по делото разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8