Решение по дело №468/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано е по жалба на Г. Е., г. на Р. [държава] срещу Заповед № 343з-1964 от 18.07.2024г., издадена от Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на жалбоподателя и на основание чл. 40 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 11 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е приложена принудителна административна мярка, обективирана като "Отнемане на правото на пребиваване в Република България". Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от ЗЧРБ, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. С подробно изложени доводи оспорващият твърди, че е нарушена процедурата по съобщаване на акта, поради което административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не изпълнил задължението си по чл. 36 ал. 1 от с.к. да събере служебно всички доказателства, относими към случая. Фактическите констатации на ответника, послужили като основание за издаване на атакуваната заповед били основани на твърденията на друга институция, без да е извършена реална проверка на същите. Във връзка с изложеното счита, че заповедта не е редовно връчена, не е влязла в сила и не е годно основание за налагане на ПАМ. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. административният орган Началник група „Миграция“ към ОД МВР Сливен, редовно и своевременно призован, се явява лично С. и. Д. Д., представляван и от надлежно упълномощен главен юрисконсулт К. Б.. Считат жалбата за неоснователна, а заповедта – за законосъобразна, в която насока излагат доводи и в писмено становище по делото, с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли се съда да отхвърли жалбата.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен смята, че в кориците на делото са налични категорични доказателства, от които ставало ясно, че са налице основанията на чл. 40, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ, присъединява се към аргументите, изложени в писмения отговор на Сектор „Миграция“ и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение рег. № 1077168/22.03.2024 г. на Началника на група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен на настоящия жалбоподател Е. Г. било разрешено право на продължително пребиваване в Република България, с посочен адрес [населено място], обл. С.. Във връзка с подаденото заявление била разпоредена проверка на посочения адрес, с домакин Н. Х., в резултат на което разпореждане била извършена проверка от полицейски инспектор, с констатация, че имотът от доста време е необитаем, а г-жа Х. от доста време не го е посещавала (Докладна записка УРИ1670р-8369/22.03.2024 г.). Видно от събраните по административната преписка писмени доказателства, приобщени и по делото, от група „Миграция“ при ОД на МВР – Разград на чужденеца е било издадено предишно разрешение за пребиваване № ********* с валидност от 24.04.2023 г. до 13.03.2024 г., със същия посочен адрес. С писмо рег. № 343р-5407/26.03.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен от ОД на МВР – Разград било изискано административно досие за водене на отчет на Е. Г..

От представеното досие се установява следното:

С писмо рег. № 330000-13644/03.04.2024 г. Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Разград уведомил Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, че от АИС на МВР е установено, че няколко юридически лица на територията на Област Разград са назначили чужди граждани - законно пребиваващи на територията на РБългария в разрез с императивната норма на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, а именно: Лазимекс ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Разград, обл. Разград, бул. България № 36, офис № 4; Самспед ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Разград, обл. Разград, бул. България, № 36, офис № 4; Улусой - БГ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Разград, обл. Разград, ж.к. Освобождение № 71, вх. 1, ап. 16; Транс 4 Ю ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Разград, обл. Разград, бул. България, № 36, офис №4; Адо Транспорт ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Разград, обл. Разград, бул. България № 36, офис 12; Ялмаз Интернационал ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление град Разград, обл. Разград, ул. Хаджи Димитър № 18. Изискана била информация относно: Извършвани ли са проверки от ИТ на тези юридически лица; Ако са извършвани такива, установени ли са нарушения на чл.8, ал.1, т. 2 от ЗТМТМ; При наличие на констативни протоколи от извършени проверки, административно - наказателно производства, започнати по реда на чл. 36, ал.1 или чл. 36, ал.2 от ЗАНН, да се предоставят заверени копия на същите, с оглед прилагане на принудителни административни мерки на чужденците по чл. 40,ал.1, т. 2 от ЗЧРБ.

В отговор на горното писмо с такова рег. № 330000-15647/19.04.2024 г. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград уведомил ОД на МВР – Разград, че през периода от 13.06.2023 г. до 24.07.2023 г. е извършена проверка в „Самспед" ООД, ЕИК *********, приключила с протокол № ПР2322200 от 24.07.2023 г. с установени нарушения по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. Приложен бил и самият протокол от извършената проверка, видно от който, „Самспед“ ООД, п. от Е. К., в к. на р. е приело Г. Е., г. на РТ., с разрешение за пребиваване в РБългария на основание чл. 24 ал. 1 т. 10 от ЗЧРБ да предоставя работна сила на д. „ш. т. а./м. п.“, считано от 14.12.2022 г. по силата на трудов договор № 235/14.12.2022 г. при условията на чл. 8 ал. 1 т. 2 от ЗТМТМ, без да има право на достъп до пазара на труда, като видно от ведомости за работни заплати, на лицето са начислени и изплатени трудови възнаграждения.

Видно от Справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател, извършена в регистрите на Национална агенция за приходите, Г. Е. е предоставял работна сила по трудов договор, сключен с работодател „Ефе Кая 2021“ ЕООД – гр. Стара Загора в периода 28.12.2022 г. до 01.04.2023 г.

С писмо рег. № 330000-18555/14.05.2024 г. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора уведомил ОД на МВР – Разград, че служители на дирекцията са посетили адреса на управление на дружеството, но не е бил открит нито управител, нито работещи за това дружество лице, като на този адрес развива търговска дейност „Транс Кибернетика“ ЕООД. Съгласно съдържанието на това писмо, при направена служебна справка в регистър „Трудови договори“ в ГИТ било установено, че всички трудови договори, сключени между „Ефе Кая 2021“ ЕООД и негови работници са прекратени на 01.04.2023 г., в т.ч. и това на Г. Е.. Според писмото, изискана била информация от група „Миграция“, според която Е. К. (едноличен собственик на капитала и у. на посоченото дружество) няма данни за получен статут и регистриран адрес на пребиваване в РБългария, а същият е напуснал територията на страната на 06.06.2023 г. през ГКПП Капитан Андреево шосе. Така установеното пък препятствало извършване на проверка на това дружество в качеството на работодател.

С писмо рег. № 330р-15381/27.05.2024 г. Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Разград изпратил горното писмо до група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен, като уведомил, че информацията се явява законен повод за започване на административно производство по чл. 40 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 11 от ЗЧРБ против Е. Г..

По повод посоченото по-горе писмо рег. № 330000-18555/14.05.2024 г. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, младши полицейски инспектор извършил проверка в имота в [населено място], заявен като адрес на Е. Г., при която установил, че имотът е видимо необитаем, а по данни от А. Б. М., в имота от доста време не живее никой. Установеното било обективирано в Докладна записка рег. № 343р-9108/05.06.2024 г. и Сведение от А. М..

В хода на административното производство на 03.06.2024 г. от служител в група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен била извършена справка за пътуване на лице – ч. г. за Е. Г. в периода 01.01.2024 г. до 03.06.2024 г., от която се установяват седем влизания и излизания в и от РБългария през различни ГКПП.

На 18.07.2024 г. Началник Група „Миграция“ в ОД на МВР – Сливен издал Заповед № 343з-1964, с която на основание чл. 40 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 11 от ЗЧРБ приложил принудителна административна мярка, обективирана като „Отнемане на правото на пребиваване в РБългария“ на лицето Е. Г., роден на [дата]. , г. на РТ., с адрес на пребиваване [населено място], общ. С., обл. С.. След провеждане на процедура по връчване по реда на чл. 18а от АПК, заповедта била връчена лично на лицето в присъствието на преводач на 12.09.2024 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 16.09.2024. Съгласно мотивите на административния орган, чужденецът е нарушил трудовото законодателство по см. на чл. 10 ал. 1 т. 11 от ЗЧРБ, предвид справките в регистрите на НАП, чрез платформата Regix, констатираното от проверките на дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора и дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, като е предоставял работна сила в „Ефе Кая 2021“ ЕООД, ЕИК ********* и „Самспед“ ООД, ЕИК ********* в нарушение на чл. 8 ал. 1 т. 2 от ЗТМТМ, забраняваща достъпа до пазара на труда на чужденци, получили право на пребиваване на основание чл. 24 ал. 1 т. 10 от ЗЧРБ.

От представеното в хода на съдебното дирене писмо изх. № 24092022/18.10.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград се установява, че през периода от 13.06.2023 г. до 24.07.2023 г. е извършена проверка на „Самспед“ ООД, приключила с Протокол № ПР2322200 от 24.07.2023 г., издадени със същия са 8 броя принудителни административни мерки по чл. 72 ал. 1 от ЗТМТМ със срок за изпълнение 31.07.2023 г., влезли в сила на 01.08.2023 г. като необжалвани.

По доказателствата е приобщена Заповед № 343з-320/14.02.2018 г., с която Директорът на ОД на МВР – Сливен е оправомощил Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото годни писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения законов ред. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и следва да бъде уважена, при следните съображения:

Административния акт е издаден от компетентен административен орган, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност - Началник на група „Миграция“ към ОД на МВР Сливен, нарочно оправомощен със Заповед № 343з-320/14.02.2018 год. на Директора на ОД на МВР - Сливен, с която на длъжностното лице са предоставени правомощия да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Глава пета Раздел I от ЗЧРБ. Спазена е предвидената в закона писмена и предметна форма, като в заповедта са изложени както фактическите, така и правните основания за нейното издаване. Описани са и всички релевантни обстоятелства, установени в хода на административното производство. В хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърдяното в жалбата, че е допуснато нарушение при връчване на акта, такова съдът не установява, доколкото оспорената заповед е връчена на нейния адресат лично, с нейното съдържание той се е запознал посредством извършен превод и е депозирал жалбата си до съда в указания в акта и закона срок. Освен това процедурата по връчване на административния акт не е елемент от производството по неговото постановяване и не влияе върху законосъобразността му, а правото си на защита засегнатото лице е осъществило чрез депозиране на настоящата жалба. Това мотивира съда да приеме, че оспорената заповед е валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

При преценка на всички събрани по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт, макар валиден и процесуално законосъобразен, е постановен в противоречие с материалния закон, при следните съображения:

Фактическо основание за издаване на оспорената заповед е установеното от административния орган обстоятелство, че Е. Г., г. на РТ. е предоставял работна сила в „Ефе Кая 2021“ ЕООД, считано от 28.12.2022 г. до 01.04.2023 г. и „Самспед“ ООД, считано от 14.12.2022 г. по силата на сключени трудови договори и при условията на чл. 8 ал. 1 т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Според мотивите в акта в тяхната фактическа част, чужденецът е нарушил трудовото законодателство по см. на чл. 10 ал. 1 т. 11 от ЗЧРБ, предвид справките в регистрите на НАП, чрез платформата Regix, констатираното от проверките на дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора и дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, като е предоставял работна сила в „Ефе Кая 2021“ ЕООД, ЕИК ********* и „Самспед“ ООД, ЕИК ********* в нарушение на чл. 8 ал. 1 т. 2 от ЗТМТМ, забраняваща достъпа до пазара на труда на чужденци, получили право на пребиваване на основание чл. 24 ал. 1 т. 10 от ЗЧРБ. В жалбата не се излагат твърдения, отричащи възприетото от ответния орган, че Е. Г. е полагал труд при посочените работодатели, а и това се установява по безспорен начин от приобщените по преписката и настоящото съдебно производство писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 20 – 22 и 26, както и в случаите по чл. 26, ал. 3. Нормата е приложена във връзка с чл. 10 ал. 1 т. 11 от същия закон, според която се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната. Настоящата съдебна инстанция не споделя изложените от административния орган в тази връзка изводи. На първо място, по делото липсват доказателства, че предходно издаденото разрешение за пребиваване на чужденеца в РБългария е било издадено на основание чл. 10 ал. 1 т. 11 от ЗЧРБ. При условията на тази норма е издадено приложеното по преписката Разрешение за пребиваване BG701324658 от 27.03.2024 г., издадено от ОД на МВР – Сливен.

На следващо място, съдът намира, че за да приложи разпоредбата на чл. 10 ал. 1 т. 11 от ЗЧРБ, административният орган, притежаващ материалната компетентност да постановява актове чл. 40 ал. 1 от ЗЧРБ следва да установи по безспорен начин, че при предишно пребиваване в страната чужденецът е нарушил трудовото законодателство. Контролът по спазване на трудовото законодателство е дейност, която е вменена на държавна структура – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, осъществяваща дейността си в рамките и по реда и условията, регламентирани в съответните нормативни актове. От разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се установява, че същият безспорно попада в обхвата на въведеното от законодателя в чл. 10 ал. 1 т. 11 от ЗЧРБ понятие „трудово законодателство“. За да се приеме обаче, че е осъществен юридическият факт, установен в хипотезата на цитираната правна норма и се породят целените правни последици по отнемане правото на пребиваване, следва да са налице неоспорими доказателства, че лицето е извършило нарушение на конкретна разпоредба от попадащите в кръга на трудовото законодателство нормативни актове, като това нарушение е установено и санкционирано по надлежния ред от компетентен оправомощен орган и с формални актове – акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. В разглеждания случай ответният административен орган е приел, че е извършено нарушение на трудовото законодателство, но данни за установяване на такова по посочения ред от компетентните органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по преписката и делото липсват. Административното нарушение според определението, дадено в чл. 6 от ЗАНН е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Установяването на нарушенията е строго формална дейност, която се осъществява от оправомощени със съответния закон длъжностни лица от системата на администрацията, чиято компетентност е един от основните елементи, обуславящи законността на издадения акт. В случая административният орган е приел, че жалбоподателят в настоящото производство е нарушил забраната по чл. 8 ал. 1 т. 2 от ЗТМТМ, според която, право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. Дори да се приеме, че предходното разрешение за продължително пребиваване на Е. Г. е било издадено на основание чл. 24 ал. 1 т. 10 от ЗЧРБ, в каквато насока липсват доказателства, то по отношение на същия не са събрани и доказателства, че е извършил нарушение на трудовото законодателство, доколкото такова следва да е установено с надлежен, съставен от компетентен орган акт. Видно от представените по преписката писмени доказателства, такова нарушение е установено от компетентни длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2322200/24.07.2023 г., но извършител на това нарушение не е Г. Е., а „Самспед“ ООД. Т.е. по отношение на оспорващия, като г. на трета държава, нарушил забраната по чл. 8 ал. 1 т. 2 от ЗТМТМ за достъп до пазара на труда, липсват доказателства за установено по надлежния ред закононарушение.

В подкрепа на гореизложеното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 75а от ЗТМТМ регламентира различни хипотези на нарушения с оглед дееца, като съставите на чл. 75а, ал. 1 и ал. 2 от ЗТМТМ очертават елементите на административно нарушение, предвидено за деяние по предоставяне на работна сила/приемане на чужденци – граждани на трети държави, които имат право на достъп до пазара на труда, но без да е спазен съответния разрешителен или регистрационен режим. Съставът на чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ препраща само по отношение на предвидените в ал. 1 и ал. 2 от същия закон административни наказания, като санкционира, в зависимост от субекта на отговорността, приемането или предоставянето на труд при установена забрана за достъп до пазара на труда (чл. 8, ал. 1 от същия закон) както чужденците - граждани на трети държави, които пребивават законно на територията на Република България, но нямат право на достъп до пазара на труда, така и работодателите, за които се предоставя или които приемат престиране на труд от чужденец без право на работа.

 

В конкретния случай Г. Е. попада в хипотезата на чл. 75а ал. 5 от ЗТМТМ, доколкото е установено престиране на работна сила в периода, за който се твърди, че не е имал достъп до пазара на труда, с оглед чл. 8 ал. 1 т. 2 от ЗТМТМ като пребиваващ в страната на основание чл. 24 ал. 1 т. 10 от Закона за чужденците в Република България, но по отношение на него липсват доказателства за констатирано по посочения по-горе нормативно установен ред административно нарушение и приложено административнонаказателно обвинение от съответните компетентни органи. С. Г. Е. не е съставен акт за образуване на административнонаказателно производство по реда на чл. 36 и сл. от ЗАНН, липсват и доказателства за ангажирана административнонаказателна отговорност по реда на чл. 53 и сл. от същия закон. Това налага извода, че не е доказано и извършено от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство.

В оспорената Заповед за прилагане на принудителната административна мярка административният орган единствено е констатирал факти по отношение на жалбоподателя, които покриват състав на евентуално административно нарушение, но това при горните съображения не е достатъчно, за да се приеме, че от страна на жалбоподателя е било извършено нарушение на трудовото законодателство в страната по смисъла на чл. 10 ал. 1 т. 11 от ЗЧРБ. С оглед изложеното съдът приема, че не е налице материалноправното основание на чл. 40 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 11 от ЗЧРБ за прилагане спрямо жалбоподателя на принудителната административна мярка, обективирана като „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“.

При горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е основателна, а атакуваната Заповед № 343з-1964 от 18.07.2024г., издадена от Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на жалбоподателя и на основание чл. 40 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 11 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е приложена принудителна административна мярка, обективирана като "Отнемане на правото на пребиваване в Република България", като материално незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

 

Разноски не се претендират от страните, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 343з-1964 от 18.07.2024г., издадена от Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Е. Г., г. на Р. [държава] и на основание чл. 40 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 11 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е приложена принудителна административна мярка, обективирана като "Отнемане на правото на пребиваване в Република България".

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.