№ 12208
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110119312 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „**“ ООД, ЕИК : **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. „**“, бл.50, ап.офис 3, чрез адв. Х., срещу „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, за признаване
на установено, че ищеца не дължи на ответника, сумата от 3946,00 лв., представляваща
начислена на ищеца неустойка по Сметка №**г. по сключен между страните Договор за
мобилна телефонна услуга - „А1 Vip M клас“ от 07.10.2017 г., Договор за мобилна
телефонна услуга - „А1 М клас“ от 26.03.2019 г., Договор за мобилни електронни
съобщителни услуги от 13.02.2020 г. и Договор за предоставяне на услугата “А1 ТВ”.
Предявен е и иск за осъждане на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, да заплати на „**“ ООД,
сумата от 3672,00 лв., представляваща получена без основание сума по Договор за
видеонаблюдение от м.07.2019г., за периода 06.2021г.- 12.2021г., за което са издадени
фактура № ** г., фактура № ** г., фактура № **/27.09.2021 г., фактура № ** г., фактура № **
г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 11.04.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Ищецът твърди, че между него и ответника били сключени Договор за мобилна
телефонна услуга - „А1 Vip M клас“ от 07.10.2017 г., Договор за мобилна телефонна услуга -
„А1 М клас“ от 26.03.2019 г., Договор за мобилни електронни съобщителни услуги от
13.02.2020 г. и Договор за предоставяне на услугата “А1 ТВ”, като всички били обединени
под №**. На 20.12.2021г. била издадена Сметка №** от ответника за сумата от 3946,00 лв.,
като неустойка по посочените договори. Излагат се съображения за недължимост на тази
сума, поради липса на основание.
На следващо място ищеца твърди, че през месец юни 2019г., между страните бил
сключен Договор за видеонаблюдение, който бил със срок 24 месеца. Независимо от това,
ответника продължил да издава фактури на ищеца и след този срок, въпреки прекратения
договор, ответника получил без основание сумата от 3672 лв., с което се обогатил
неоснователно.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
1
предявените искове. Навежда доводи за недопустимост на установителен иск, както и
съображения за неоснователност на претенциите. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. По делото е постъпила
писмена молба, с която същия моли съда да уважи исковете.
Ответника, редовно призован, се представлява от юрк. Петков, който поддържа
писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което
представя списък.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
По делото е представен Договор за активиране и условия за предоставяне на услугата
„Видеонаблюдение“ от 21.05.2019г., ведно с Приложение №1 и №2, сключен между
страните, по силата на който ответника се е задължил да предоставя на ищеца срещу
заплащане (612лв. без ДДС) услугата „Видеонаблюдение“, като съгласно т.13 срока на
договора е 24 месеца, считано от датата на подписване на Констативен протокол по чл. 7.
Предствени са Фактура № ** г. за периода 23.06.2021г.-22.07.2021г., Фактура № ** г.,
за периода 23.07.2021г.-22.08.2021г., Фактура № **/27.09.2021 г., за периода 23.08.2021г.-
22.09.2021г., Фактура № ** г., за периода 23.09.2021г.-22.10.2021г., Фактура №
**/26.11.2021 г., за периода 23.10.2021г.-22.11.2021г. и Фактура № **/26.11.2021 г., за
периода 23.11.2021г.-22.12.2021г., всички на стойност 612 лв. без ДДС или 734,40 лв. с
включен ДДС.
Представени са платежно нареждане от 30.07.2021 г., платежно нареждане от
08.09.2021 г., платежно нареждане от 29.10.2021 г., платежно нареждане от 05.11.2021 г.,
платежно нареждане от 17.12.2021 г. за платени суми по Фактура № ** г. Фактура № ** г.,
Фактура № **/27.09.2021 г., Фактура № ** г., и Фактура № **/26.11.2021 г.
Ответника е издал Сметка №**г., за дължима от ищеца неустойка в размер на сумата
от 3946 лв.
Съгласно приложеното в цялост ч.гр.д. №65877/2022г. по описа на СРС, въз основа
на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от ответника, е издадена Заповед за изпълнение
№36690/20.12.2022г. срещу ищеца, в която е включена сумата от 5857,71 лв. неустойка за
неизпълнение на договорни задължения. Заповедта е влязла в сила на 25.02.2023г. и въз
основа на нея е издаден изпълнителен лист от 29.03.2023г. Към делото е приложено ч.г.д.
№9801/2023г. образувано по подадено възражение по чл. 423 ГПК, по което с Определение
№13294/06.11.2023г. състав на СГС не е приел подаденото възражение по чл. 423 ГПК.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че Фактура № ** г. Фактура № ** г., Фактура № **/27.09.2021 г., Фактура № **
г., Фактура № **/26.11.2021 г. и Фактура № **/26.11.2021 г., са включени в дневниците за
покупки на ищеца и по същите е ползван данъчен кредит.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.124, ал.1
ГПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Предявеният иск е недопустим. Видно от приложеното в цялост ч.гр.д.
№65877/2022г. по описа на СРС, има издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, с която е установено процесното задължение за неустойка в размер на сумата от
3946,00 лв., съгласно Сметка №**г. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
претендирана неустойка в размер от 5857,71 лв., като на стр. 6 от ч.гр.д. №65877/2022г.,
където е посочено как се формира тази претенция, изрично е отбелязана и сумата от 3946,00
лв. по Сметка №**г.
Издадената по ч.гр.д. №65877/2022г. по описа на СРС Заповед за изпълнение
№36690/20.12.2022г. е влязла в сила на 25.02.2023г. Създаденият специален ред за защита на
длъжника в заповедното производство и преди влизането в сила на заповедта за изпълнение
(възражение по чл. 414 ГПК, възражение по чл. 423 ГПК), изключва правния интерес на
2
ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, за
несъществуването на вземането-предмет на заявлението и издадената заповед (Определение
№ 643 от 2.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2009 г., II т. о., ТК ). Извън уредените в
заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита
(Определение № 688/14.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 692/2009 г. на ВКС-III г.о., Определение №
244/12.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 180/2010 г. на ВКС-III г.о.), включително и преди, и след
влизането в сила на вече издадена заповед за изпълнение (освен по чл. 439 ГПК). С
влизането в сила на заповедта за изпълнение, доводите на ищеца за недължимост на сумите
по издадената заповед, който се основат на факти и обстоятелства, предхождащи срока за
възражение по чл. 414 ГПК, са преклудирани и ищцовата страна не може да се позовава на
тях. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет, както за размера на
вземането-предмет на издадената заповед, така и за неговото основание.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е процесуално недопустим, поради което
производството по делото в тази част, следва да бъде прекратено.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищеца е предявил иск за неоснователно обогатяване за платена в полза на ответника
сума без правно основание. За да бъде уважен така предявеният иск, ищеца следва да докаже
по безпорен и категоричен начин извършено плащане на процесните суми, за които се
твърди, че са платени на ответника без основание, а последния да докаже основание за
получаване на тези суми.
Въпреки, че по делото не са налице доказателства за извършено от ищеца плащане по
Фактура № **/26.11.2021 г., за периода 23.11.2021г.-22.12.2021г., доколкото този факт не се
оспорва от ответника, следва да бъде прието, че сумата и по тази фактура също е заплатена.
Съдът счита обаче, че по делото не се установи процесните суми да за заплатени без
основание. Действително сключеният между страните договор е със срок от 24 месеца, но
съгласно чл. 13 от същия, срока започва да тече от подписване на Констативен протокол по
чл. 7. Ищеца не е ангажирал доказателства кога е подписан този протокол и от кога е
започнал да тече 24-месечния срок. Дори този срок да е изтекъл, съдът намира, че по делото
се установи, че между страните е бил налице сключен договор за процесния период,
независимо, че срока по представения писмен такъв е изтекъл. Страните в настоящото
производство са търговци по смисъла на ТЗ, поради което писмената форма не е условие за
действителност на договора между тях. С оглед установеното от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, че процесните фактури са включени в дневниците за
покупки на ищцовото дружество и че по тях е ползван данъчен кредит, съдът намира, че по
делото безспорно се установява сключен между страните договор и за този период, предвид
непротиворечивата съдебна практика, че извършването на тези действия, представлява
извънсъдебно признание за наличието на сключен договор (В този см. Решение №
252/3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 46/6.04.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о.).
По така изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е изцяло
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 450 лв., от които 350 лв. за заплатен депозити за
вещо лице и 100 лв. за юрисконсултко възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №19312/2023г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав, в частта по предявения от „**“ ООД, ЕИК : **, със седалище и
адрес на управление: гр. София, кв. „**“, бл.50, ап.офис 3, иск за признаване за установено
по отношение на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, че ищеца не му дължи сумата от 3946,00 лв.,
представляваща начислена на ищеца неустойка по Сметка №**г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „**“ ООД, ЕИК : **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. „**“, бл.50, ап.офис 3, за осъждане на ответника „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, да заплати на
ищцата сумата от 3672,00 лв., представляваща получена без основание сума по Договор за
активиране и условия за предоставяне на услугата „Видеонаблюдение“ от 21.05.2019г., за
периода 06.2021г.- 12.2021г., за което са издадени Фактура № ** г. ., Фактура № ** г.,
Фактура № **/27.09.2021 г., Фактура № ** г., Фактура № **/26.11.2021 г., ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК : **, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
„**“, бл.50, ап.офис 3, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, сумата от 450,00 лева
(четиристотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4