Решение по дело №280/2022 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 268

 

гр.Плевен, 13.06.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                         КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 280 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 110 от 23.02.2022 год., постановено по НАХД № 20214430202246/2021 год., Районен съд – гр.Плевен потвърдил Наказателно постановление № 21-0938-003123/20.08.2021 год., издадено от началника на Сектор „ПП“ при ОД МВР - Плевен, с което по отношение на Г.И.Д., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП на наложени наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

         Против горния съдебен акт е постъпила касационна жалба от Г.И.Д., подадена чрез адв. Е.Р. ***, в която се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на производството пред РС – Плевен, изразяващи се в неизслушване обясненията на нарушителя и неизясняване на част от обстоятелствата, относими към правния спор, както и липса на изложени доводи във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН. Не се оспорва обстоятелството, че е налице осъществено нарушение от страна на касатора, но се твърди, че от същото не са настъпили вредни последици, АНО не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.53, ал.1 от ЗАНН да отчете наличието или липсата на обстоятелства, обуславящи приложимостта на чл.28 от ЗАНН преди издаване на НП и е наложил наказание, което не е съобразено с критериите, посочени в чл.27, ал.2 от ЗАНН.

         Оспорват се мотивите на първостепенния съд, свързани с формата на вината, при която е осъществено нарушението, излагат се съображения за липса на настъпили вредни последици от него и наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед което се твърди, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В заключение е направено искане за отмяна на решението на РС – Плевен и отмяна на оспореното НП.

         В съдебно заседание  касаторът се явява лично и с адв. Р., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Касаторът също поддържа жалбата и прави искане да бъде отменено НП в частта му, с която е наложено наказанието лишаване от право да управлява МПС, тъй като автомобилът е нужен за него и семейството му.

Ответникът не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че решението на РС – Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Първостепенният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен. Неоснователни са оплакванията, свързани с неизслушване обясненията на жалбоподателя. Няма процесуална пречка за изслушване на такива обяснения, това съставлява процесуално право на страната в съдебното производство, но такова искане не е налице нито в жалбата, с която е сезиран РС, нито пък се установява такова искане да е направено в хода на съдебното производство. Освен това жалбоподателят е изложил своите доводи, вкл. тези, свързани с установената фактология както в самата жалба, така и в представената пред РС писмена защита, а и непосредствено пред съда в хода по същество, с оглед което касационната инстанция намира, че не е налице нарушение на правата му.

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на проведеното съдебно такова са събрани други доказателства, които да са в противовес на доказателствена съвкупност, съобразена от РС, а и в подадената касационна жалба фактът на осъществено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП също не се оспорва, поради което следва да се приеме, че описаното в АУАН деяние се установява по несъмнен начин от обективна страна и установената от чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на същия не е оборена.

По отношение на твърденията на касатора, свързани с приложимостта на чл.28 от ЗАНН и липсата на съображения в НП, както и в съдебното решение, свързани с тази разпоредба, следва да се посочи следното:

Действително административнонаказващият орган и първостепенният съд не са изложили мотиви, касаещи чл. 28 от ЗАНН, но горното не съставлява съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяна на оспорения съдебен акт, респективно обжалваното НП. Такова нарушение би било допуснато единствено ако в действителност са налице обстоятелства, даващи основание за приложение на горната разпоредба, които не са били съобразени от АНО и съда. В конкретния случай се касае за нарушение, което е на формално извършване и за съставомерността му  не се изисква настъпването на вредни последици.  При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Нарушителят сам твърди в жалбата си, че е възприел наличието на поставени пътни знаци Ж3, Г1 и В2, с които е въведена временна организация на движението и забрана за влизане по улица „Иван Миндиликов“, но не се е съобразил с тях по чисто субективни причини. Ето защо няма как да се приеме, че осъщественото от него формално нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност и се отличава от другите нарушения от същия вид. Обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН подлежат на съобразяване единствено с оглед индивидуализацията на наказанията, които следва да бъдат наложени, което в конкретния случай не е възможно, тъй като санкциите, посочени в разпоредбата на чл.183, ал.7 от ЗДвП са кумулативни и фиксирани по размер.

Предвид горепосоченото оспореното пред РС наказателно постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установените в ЗАНН и ЗДвП правила, удостоверява съставомерно и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата, с оглед което въззивният съд е постановил правилно решение, което следва бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110 от 23.02.2022 год., постановено по НАХД № 20214430202246/2021 год.  по описа на Районен съд – Плевен.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.                   2.