№ 468
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000365 по описа за 2022 година
Производството е по чл.294 ГПК и се разглежда за втори път от
въззивния съд след отмяната на предходното въззивно решение с Решение №
45 от 18.04.2022 г. на ВКС, с което делото е върнато на САС за ново
разглеждане от друг състав на евентуално съединения иск по чл.59,ал.3 от
ЗБН. Затова съдът ще разгледа единствено доводите във въззивната жалба,
касаещи този евентуално предявен иск, т.е. предмет на разглеждане в
настоящото производство е единствено решението на СГС в частта, с
която е отхвърлен предявения евентуален иск с правно основание чл.59
ал.3 от ЗБН.
Настоящото въззивното производство /след отменителното решение
на ВКС/ е образувано по жалба на синдиците на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“-АД /Н/ А. Д. и К. М. – ищец в първата инстанция
против решение №507 от 08.03.2018г. по т.д. №1010/2017г. на Софийски
градски съд, TO, VI - 20 с-в, с което е отхвърлен предявения евентуален иск с
правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“-АД /Н/,
извършеното прихващане с изявление от ответника ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В.
Г.“, с вх.№ 9617/22.10.2014г. по входящия регистър на деловодството на
банката.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са
1
изложени подробни и конкретни доводи за това.
Жалбоподателят твърди, че под „знание” по см. на чл.59,ал.3 да
следва да се разбира запознатостта, осведомеността на кредитора с
икономическото състояние на „КТБ“ АД, в резултат на която осведоменост
кредиторът е предприел сключването на договора за цесия и отправил
изявление за прихващане към банката. Поддържа, че знанието е видно и от
самото съдържание на представения по делото Договор за цесия, а освен това
следва и от общоизвестната и достъпна за всички клиенти на банката
информация за икономическото и състояние, включително предвид
поставянето на банката под специален надзор с решение № 73 от 20.06.2014г.
на УС на БНБ, както и с оглед качеството на ответника на търговец. По
изложените доводи моли решението да бъде отменено изцяло като
неправилно и бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените
искове.
С молба от 03.06.2022 г. /л.12 от настоящото дело/ жалбоподателите
са пискали за първи път в тази инстанция въззивният съд, с оглед
разясненията, дадени в ТР №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – че съдът следва
служебно да следи за нищожността на процесните правни сделки /двустранни
и едностранни/, преди да се произнесе по основателността на иска с правно
основание чл.59,ал.3 ЗБН, най-напред да се произнесе по въпроса за
нищожността на прихващането, извършено от ответника с Изявление за
прихващане вх.№9617 от 22.10.2014 г. до „КТБ”-АД /Н/ с вземане по
изявлението за прихващане в размер на 439 710,96 евро, придобито от
ответника чрез цесия, съгласно Уведомление с вх.№ 9592 от 21.10.2014 г. по
регистъра на банката, съгласно което „Кастамо Трейдинг Лимитид“ –
Лимасол, Кипър, на осн. чл.99,ал.3 ЗЗД е съобщило на „КТБ”-АД , че с
Договор за цесия от 21.10.2014 г. е прехвърлило на ответника ЕТ „Орхидея –
сем.Г. – В. Г.” свое вземане в размер на 439 710,96 евро, произтичащо от
сключен между „Кадстамо Трейдинг Лимитид“ и „КТБ”-АД Договор за
разплащателна сметка в евро от 26.08.2013 г. Това искане се поддържа от
синдиците и в писмената им защита.
Жалбоподателят навежда доводи за нищожност прихващането с
твърдения, че Договорът за цесия, по силата на който същото е извършено, е
сключен в нарушение на закона, по - специално на решение на УС на БНБ №
73/20.06.2014 г. за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор. Твърди, че
поставянето на банката под специален надзор включва и забрана за
извършване на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС.
Развити са съображения за това, че цесията имала характер на
платежна операция, доколкото уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД имало
характер на платежно нареждане. В тази връзка, с оглед на наложения с
Решение № 73/20.06.2014 г. на БНБ мораториум върху плащанията на „КТБ“
АД /Н/, извършената цесия не била породила действителни правни
последици, откъдето се правел и извод за нищожност на извършеното от ЕТ
2
„ОРХИДЕЯ - сем. Г. - В. Г.“ прихващане.
Въззивникът поддържа, че процесното прихващане било нищожно
поради това, че вземането на упражняващия правото на прихващане (в случая
ЕТ „ОРХИДЕЯ - сем. Г. - В. Г.“) не било изискуемо поради наложения на
банката мораториум за плащания.
Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.94 от ЗБН, като
твърди, че със сключването на договора за цесия и извършеното впоследствие
прихващане се нарушавал редът за удовлетворяване на кредиторите на
банката.
Въззиваемата страна ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“ , оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи за неоснователност на
предявения евентуален иск по чл.59, ал.3 ЗБН и оспорва доводите на
жалбоподателя за установено по делото знание у ответника за
неплатежоспособността на банката, като поддържа, че е налице трайно
установена практика на ВКС, че под „знание” следва да се разбира конкретно
отношение - мисловен процес у едно лице, което усвоява информация от
заобикалящата го действителност. Твърди, че банковата
неплатежоспособност е специално правно понятие, като по делото не са
събрани никакви доказателства за знанието у ответника за наличието на
последната като фактическо състояние по отношение на „КТБ“ АД. По
изложените доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно.
В писмената защита развива подробни доводи за неоснователност на
искането на жалбоподателя съдът да се произнесе по евентуалната
нищожност на прихващането, респ. цесията. Твърди, че уведомлението за
цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не съдържа каквото и да било нареждане за
плащане или предоставяне на каквато и да било услуга от страна на банката.
Единствено приложимите разпоредби в случая са тези на ЗЗД, съгласно които
старият кредитор уведомява длъжника за това, че е прехвърлил вземането си
в полза на новия кредитор. От длъжника не се изисква каквото и да е съгласие
или съдействие. Твърди също, че прехвърлянето на право на вземане е съвсем
различно от прехвърлянето на реални парични средства.
Несъстоятелността на твърдението на жалбоподателя, че
прихващането било нищожно поради това, че вземането на упражняващия
правото на прихващане (ответника) не било изискуемо поради наложения на
банката мораториум за плащания, се обосновава със самия текст на чл.119,
ал.1 от ЗКИ (към настоящия момент отменен, но действащ към момента на
извършване на процесното прихващане), който предвижда, че са нищожни
всички действия и сделки, извършени от банката в нарушение на чл.116, ал.2,
т.1 - 4 след обявяването в ТР на решението на БНБ (за поставяне на дадена
банка под специален надзор), и на чл.119, ал.3 от ЗКИ (отм.) - който все пак
допуска изпълнението от страна на квесторите на банката на определени
нейни задължения.
3
По отношение твърдението на жалбоподателя, че със сключването
на договора за цесия и извършеното впоследствие прихващане се нарушавал
редът за удовлетворяване на кредиторите на банката, въззиваемият поддържа,
че самият ЗБН не само не изключва, но и изрично урежда възможността
кредиторите на банката да извършат прихващане на свои задължения към нея
с насрещни вземания, които имат към банката, което е видно от разпоредбата
на чл.59, ал.1 от ЗБН, както и чл.144, ал.1 ЗКИ.С оглед изложеното моли съда
да приеме, че прихващането и предхождащата го цесия не са нищожни, а
напълно валидни сделки, породили желаното действие.
Предвид нормата на чл.269 ГПК, въззивната инстанция дължи
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в
обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените с жалбата
основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите
императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон.
Страните не спорят по фактическата обстановка и същата се
установява от събраните по делото доказателства, а именно:
По силата на Договор за банков кредит от 30.01.2009г. ответникът
ЕТ В. Н. Г., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Орхидея - сем.
Г. - В. Г.“, е получил от „КТБ“ АД кредит в размер на 2 000 000 лв., като
задълженията на кредитополучателя ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“, към
21.10.2014г. по същия Договор за кредит са в общ размер на 1 354 530,30
лв., формиран от главница, лихви и неустойки, съобразно приложено от
банката извлечение от счетоводните й книги.
С Договор за прехвърляне на вземания от 21.10.2014г., сключен
между „Кастамо Трейдинг Лимитид“- Лимасол, Кипър като цедент и ЕТ
„Орхидея - сем. Г. - В. Г.“, като цесионер, ответникът придобил вземания
срещу „КТБ“ АД в размер на 439 710,96 евро по Договор за разплащателна
сметка в евро. Длъжникът „Корпоративна търговска банка“ АД е уведомена
от цедента за прехвърлянето на вземането с писмено известие на 21.10.2014г.,
като размерът на вземанията по разплащателната сметка не се оспорва от
длъжника „КТБ“ АД.
С писмено изявление вх.№ 9617/22.10.2014г. ответникът ЕТ
„Орхидея - сем. Г. - В. Г.“, уведомил „КТБ“ АД, че извършва прихващане с
придобитите от него с горния договор за цесия вземания в размер на 439
710,96 евро и своето задължение към банката по договор за кредит от
30.01.2009г. до размера на по-малкото.
Между страните няма спор по възникването и размера на
насрещните вземания /активното и пасивното вземане/ на страните по
процесното прихващане, както и по датата, на която извършената цесия и
изявлението за прихващане са достигнали до КТБ-АД /Н/.
От служебно извършена справка в ТР по партидата на „КТБ”-АД се
4
установяват следните обстоятелства, които също не са спорни между
страните /писмени доказателства за това са представени и по делото/:
С решение №73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, „КТБ”-АД е
поставена под специален надзор съгласно чл.116 от ЗКИ, постановено е
спиране на плащанията за определен срок и са назначени квестори.
Решението е обявено в ТР на 23.06.2014 г. С последващо решение от
16.09.2014 г. на УС на БНБ е продължен до 20.11.2014 г. срока, за който
банката е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на
всички произтичащи от това мерки. В решението е оповестено, че банката
продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на
банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и
другите кредитори, т.е. че банката не разполага с достатъчно активи.
Решението е обявено в ТР на 18.09.2014 г.
С решение №138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лиценза за
извършване на банкова дейност на „КТБ”-АД, като решението е обявено в ТР
на 07.11.2014 г.
С Решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС е
обявена неплатежоспособността на „КТБ”-АД, с начална дата 06.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена
в несъстоятелност и дейността й е прекратена. Това решение е частично
отменено с Решение №1443 от 03.07.2015 г. на САС в частта за началната
дата на неплатежоспособността, като за такава е определена датата
20.06.2014 г. Решението на САС е влязло в сила, видно от определение
172/06.07.2016г. по т.д. 3342/2015г. на ВКС, I ТО, и определение
583/09.11.2016г. по ч.т.д. 1875/2016г. на ВКС, II ТО.
Спорът между страните е правен.
При така установените факти, по които няма спор, спорен е
въпросът налице ли е нищожност, респ. относителна недействителност по
см. на чл.59,ал.3 от ЗБН на извършеното от ответника прихващане при
заявените от ищеца хипотези.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че цесията имала
характер на платежна операция, доколкото уведомлението по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД имало характер на платежно нареждане и с оглед на наложения с
Решение № 73/20.06.2014 г. на БНБ мораториум върху плащанията на „КТБ“
АД, извършената цесия не била породила действителни правни последици,
откъдето следвал извод за нищожност на извършеното прихващане.
Както съгласно ЗПУПС, така и съгласно Наредба № 3 от 16.07.2009
г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти, уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД
не представлява нито платежно нареждане, нито каквото и да е
нареждане за извършване на платежна операция от страна на банката.
Съгласно чл.12, ал.1 от Наредба №3 от 16.07.2009г. на БНБ
5
„Кредитният превод е платежна операция, наредена от платеца чрез неговия
доставчик на платежни услуги, с цел средствата да се предоставят на
разположение на получателя чрез неговия доставчик на платежни услуги.“
Така, за да бъде извършена платежна операция от страна на доставчика на
платежни услуги (банката) и да бъде изпълнено и осчетоводено каквото и да е
платежно нареждане за кредитен превод, съгласно изискванията на чл.12, ал.2
от горната наредба, получателят на платежната услуга трябва изначално да
има свой доставчик на платежни услуги (своя банка) и следва платецът да е
посочил и предоставил на своя доставчик на платежни услуги бизнес
идентификационния код на банката (BIC) и международния номер на
банковата сметка (IBAN) или друг уникален идентификатор на сметката на
получателя чрез попълването им в платежното нареждане. Нещо повече,
минималното съдържание на платежното нареждане е посочено в чл.13 от
Наредба №3, а в чл.14 е посочено, че подуправителят, ръководещ управление
„Банково“ на БНБ, определя с указание, публикувано на интернет страницата
на БНБ, примерни формуляри-образци на платежно нареждане за кредитен
превод и изискванията за съставянето им, когато доставчикът на платежни
услуги е банка.
Уведомлението за цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД обаче не съдържа
каквото и да е нареждане за плащане или предоставяне на каквато и да е
услуга от страна на банката. Единствено приложимите разпоредби в случая са
тези на ЗЗД, съгласно които старият кредитор уведомява длъжника за това, че
е прехвърлил вземането си в полза на новия кредитор, за което от страна на
длъжника не се изисква каквото и да е съдействие или съгласие.
Следва да се има предвид и това, че прехвърлянето на право на
вземане е съвсем различно от прехвърлянето на реални парични средства,
както се поддържа от въззивника, за да се обоснове нищожност на
прихващането поради липса на такива парични средства. Прихващането е
способ за погасяване на две насрещни задължения до размерна на по-малкото
от тях и за осъществяването му е необходимо двете страни да имат насрещни
вземания, а не да разполагат с реални пари. Именно за да се спести една
такава двойна размяна на реални пари се извършва прихващане, поради което
за него е необходимо активната страна да притежава право на вземане,
каквото в случая е придобито с договора за цесия, а не реални пари, които
преди това банката да му е превела по сметката вследствие на полученото
уведомление за цесията. Поради това доводите, развти в молбата на
въззивника от 03.06.2022 г. са неоснователни.
Неоснователно е и твърдението за нищожност на прихващането
поради това, че вземането на упражняващия правото на прихващане
(ответника) не било изискуемо поради наложения на банката мораториум за
плащания. Това произтича от самия текст на чл.119, ал.1 от ЗКИ (към
настоящия момент отменен, но действащ към момента на извършване на
процесното прихващане), който предвижда, че са нищожни всички действия
и сделки, извършени от банката в нарушение на чл.116, ал.2, т.1 - 4 след
6
обявяването в ТР на решението на БНБ (за поставяне на дадена банка под
специален надзор. Това, че няма абсолютно никаква връзка между
изискуемостта на задълженията на банката съгласно основните принципи на
облигационното право и административната мярка по спиране на
изпълнението на задължения на банката, личи и от въведената от
законодателя фикция на чл.119, ал.4 от ЗКИ (също отменен към настоящия
момент, но в сила към момента на извършване на процесното прихващане),
според която в случай на налагане на тази мярка и за периода, за който БНБ е
упражнила това правомощие, се смята, че банката не е в забава относно
изпълнението на паричните задължения, чието изпълнение е спряно - т.е.
макар банката да е в забава, се приема, че не е. Същото е видно и от чл.119,
ал.5 от ЗКИ (отм.), с която е изключена имуществена отговорност на банката
за неизпълнението на задълженията й, чието изпълнение е спряно със
специалния надзор. Ако от налагането на самата мярка спиране на
изпълнението следваше твърдяната неизискуемост, на законодателя нямаше
да му се налага изрично да въвежда фикцията на чл.119, ал.4 от ЗКИ (отм.) и
да изключва имуществена отговорност на банката за неизпълнението на
спрените й задължения.
Гореизложеното категорично води до извода, че налагането на
мярката по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ единствено забранява/въвежда мораториум
за банката да изпълнява свои задължения. Въпреки, че препятства
възможността кредиторите на банката да искат реално изпълнение по своите
вземания, мярката не се отразява на изискуемостта на тези задължения и
на възможността кредиторите на банката да прихващат с тях срещу
банката - т.е. няма действие спрямо правото на кредиторите да прихващат
вземанията си срещу банката. Мярката по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ не прави
задълженията на банката неизискуеми, като единствено препятства
възможността кредиторите на банката да поискат изпълнение извънсъдебно
или чрез иск за реално изпълнение, като оневинява банката и изключва
отговорността й за това неизпълнение именно с цел да съхрани възможността
и осигури време за набавяне на ликвидни средства и за стабилизиране
дейността на банката.
Неоснователни са доводите на въззивника, че по см. на чл.94 от ЗБН,
със сключването на договора за цесия и извършеното впоследствие
прихващане се нарушавал редът за удовлетворяване на кредиторите на
банката. ЗБН не само не изключва, но и изрично урежда възможността
кредиторите на банката да извършат прихващане на свои задължения към нея
с насрещни вземания, които имат към банката. Това е видно от разпоредбата
на чл.59, ал.1 ЗБН, според която „кредитор може да извърши прихващане със
свое задължение към банката, ако преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са
съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било
изискуемо, освен е случаите по ал.5 (последната добавка е с изм. на ЗБН в
сила от 28.11.2014 г., след извършване на процесното прихващане).
7
Горното се потвърждава и от чл.144, ал.1 ЗКИ, съгласно който
законодателят изрично е допуснал извършването на прихващания срещу
банката и то както по време на особения надзор, така и по време на открита
процедура по несъстоятелност, като е указал, че „прилагането на
оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка
не засяга правото на кредиторите й за прихващане на свои вземания срещу
вземания на банката към тях, когато са налице условията за това съгласно
закона, приложим към вземането на банката.“
Доводите в насока какво би получил ЕТ „ОРХИДЕЯ - сем. Г. - В. Г.“
като кредитор за придобитото от него вземане, ако не беше извършил
процесното прихващане, при извършено разпределение на осребреното
имущество на банката, са ирелевантни за спора, тъй като към датата на
извършване на прихващането няма открито производство по
несъстоятелност, няма маса на несъстоятелността, няма и кредитори на
несъстоятелността.
По изложените съображения изложените от жалбоподателя доводи
за нищожност на процесното прихващане са неоснователни. Същото е
извършено валидно и не е нищожно.
По предявения иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН:
Процесуалните предпоставки за иска по чл.59, ал.3 от ЗБН са
висящо производство по несъстоятелност на банката и предявяването на иска
в петгодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за
банката, съгласно чл.62, ал.2 от ЗБН. В случая решението за откриване на
производството по несъстоятелност на банката е постановено от СГС на
22.04.2015 г. Иска е предявен в рамките на законоустановения преклузивен
срок от легитимирано лице - синдика на банката, поради което предявените
искове по чл.59, ал.3 от ЗБН са допустими за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗБН, прихващането може
да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че
е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.
Следователно, за да бъде уважен този конститутивен иск, следва да
са налице следните кумулативно предвидени предпоставки:
1) извършване на валидно изявление за прихващане от страна на
ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност;
2) вземането на ответника, както и задължението му към банката да
8
са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и
3) наличие на знание у ответника към момента на придобиване на
вземането или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на
банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
По отношение на знанието с разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗБН е
закрепена необоримата презумпция, че кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след
датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.36, ал.2 от
ЗКИ.
Между страните не е спорно и се установява от събраните
доказателства, че цедираното вземане е съществувало и е изискуемо към
момента на извършеното изявление за прихващане. Вземането в размер на
439 710,96 евро е придобито от ответника ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“ по
силата на Договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен с цедента
„КАСТАМО ТРЕЙДИНГ ЛИМИТИД“- Лимасол, Кипър, което произтича за
цедента от Договор с „КТБ“-АД за разплащателна сметка в евро.
Видно от посочената в уведомлението дата на Договора за цесия,
както и от самия Договор за цесия от 21.10.2014г., вземането е придобито от
ответника ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“ преди постановяване на решението
от 22.04.2015 г. по т.д № 7549/2014 г. на СГС за откриване на производство
по несъстоятелност на „КТБ”-АД, както изисква нормата на чл.59, ал.3 от
ЗБН.
От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът
ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“ е имал задължения към „КТБ”-АД по Договор
за банков кредит от 30.01.2009г. Видно е, че задължението на ответника
към банката също е възникнало преди датата на откриване на производство
по несъстоятелност на банката.
Съгласно разпоредбата на чл.103 ЗЗД, когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу вземането
на насрещната страна, т.е. срещу задължението си. Изискванията за
прилагане на последиците на материално правното (извънсъдебно)
прихващане са ликвидност и изискуемост на двете насрещни вземания. За да
настъпи действието на извънсъдебното прихващане до размера на по-малкото
от двете насрещни вземания, респ. да бъде същото зачетено от съда, следва
към момента на прихващането да са безспорно установени между страните
насрещните еднородни вземания, като активното вземане, което се
противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да е изискуемо. В
случая това е цедираното вземане по Договор на цедента с „КТБ“-АД за
разплащателна сметка в евро, което не е спорно между страните по делото.
В Решение №149 от 30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г. на ВКС, II т.о.
9
е прието, че правният ефект на материалноправното изявление за прихващане
на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно
прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане
съгласно чл.104, ал.1 от ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат
погасени. Изявлението за прихващане с вх.№9617 от ответника е доведено
до знанието на „КТБ”-АД (Н) на 22.10.2014 г. С достигането му до
квесторите на банката, същото е породило предвиденото в чл.104, ал.2 от ЗЗД
действие и насрещните вземания на страните се считат погасени до размера
на по-малкото от тях. Без правно значение в случая е дали и кога банката е
осчетоводила прихващането.
Предвид горното, по делото е установено наличието на първите два
елемента от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН: извършено е валидно
изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор на банката,
спрямо която е открито производство по несъстоятелност, като вземанията и
задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
Относно установяване на последния елемент от фактическия
състав на чл.59, ал.3 от ЗБН, изискващ наличието на знание от страна на
кредитора за настъпилата неплатежоспособност на банката, релевантен
за което е и въпросът кога се счита, че цесионерът е придобил вземанията към
банката по сключените договори за цесия, с оглед преценка прилагането на
презумпцията по чл.59, ал.4 от ЗБН, настоящият съдебен състав намира
следното:
Доказателствената тежест за установяване на този елемент от
фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН /знанието/ е за ищеца - синдиците на
„КТБ”-АД (н), тъй като с оглед датата на сключване на Договора за цесия -
на 21.10.2014 г., е неприложима презумпцията за знание по чл.59, ал.4 от
ЗБН. /Лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ”-АД е отнет с
решение №138 от 06.11.2014г. на УС на БНБ , като решението е обявено в ТР
на 07.11.2014 г./.
В съдебната практика непротиворечиво е утвърдено разрешението
на въпроса за знанието на кредитора на банката за настъпилата й
неплатежоспособност към момента на възникване на неговото вземане. По
този въпрос са постановени: Решение №51/21.07.2020 г. по т.д. № 3109/2018
г. на ВКС, II т. о.; Решение №59/10.08.2020 г. по т.д. №1920/2018 г.,I т.о.;
Решение №143/12.02.2021 г. по т.д. №2343/2019 г., II т.о.; Решение
№39/07.05.2021 г. по т.д. №2359/2019 г., I т.о.; Решение №142/21.01.2021 г.
по т.д. № 1904/2019 г., II т.о. на ВКС; Решение №112 от 28.10.2020 г . по
т.д.1721/2019 г. на II т.о.; Решение №142 от 21.01.2021 г. по т.д.№1904/2019
г. на II т.о. и други.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло дадените разрешения по
повод тълкуването на разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗБН. Твърденията в
исковата молба се свеждат до наличието на знание за неплатежоспособността
10
на банката у ответника от датата 20.06.2014 г., на която банката е поставена с
решение № 73/ 20.06.2014 г. на УС на БНБ под специален надзор поради
изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми
влогове (чл.115, ал.1 ,т.1 от ЗКИ). Твърди се, че поставянето на банката под
специален надзор, поради спирането на плащанията към клиенти, е ноторно
известен факт, тъй като към датата 20.06.2014 г. всеки гражданин е разполагал
с тази информация. Знанието на ответника е обосновано по смисъла на чл.59,
ал.3 от ЗБН с публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г.
и от 16.09.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор за времето до
20.11.2014г. С оглед тези доводи, е поискано от съда да прогласи за
недействително извършеното на 22.10.2014 г. прихващане от кредитора на
банката.
Въззивният съд намира изложените доводи за неоснователни.
Придобиването на вземането /21.10.2014г./, с което ответникът е извършил
оспорваното прихващане, следва по време публичното оповестяване на
цитираните решения, но предвид възприетото в практиката на ВКС
разрешение по приложното поле на чл.59, ал.3 от ЗБН, узнаването на
решенията от ответника вследствие надлежното им разгласяване по
предвидения в закона ред не може да се приравни на знание за настъпила
неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН. Оповестителното
действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се
изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и
заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в
съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови
затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки
да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен
орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност. За разлика от актовете на
БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в
Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се
считат за известни на всички трети лица по силата на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ
/напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и
за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на
информацията, разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ,
не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази
информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея
зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се
информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът,
че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила
публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност
на „КТБ”-АД, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание
по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на
поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи
за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния
орган - БНБ.
11
Уважаването на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН обаче е
предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции
и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за
прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е
могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В контекста
на изложеното следва да се има предвид становището, изразено в мотивите
към решението по т.д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т.о., че в хипотезата на чл.59,
ал.3 от ЗБН законът би следвало да санкционира само недобросъвестното
възползване от достъп до обективно формирано от БНБ становище за
неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на
лицензията за банкова дейност.
При липса на категорични доказателства, че към релевантния за
спора момент ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане
на лиценза на банката, последвано от иницииране на производство по
несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при извършване
на прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено
при наличие на знание, релевантно за уважаване на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН.
Поради недоказване на субективния елемент от фактическия състав на чл.59,
ал.3 от ЗБН, предявеният евентуален иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По така изложените съображения и поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, решението на СГС в частта, с която е
отхвърлен евентуалния иск по чл.59,ал.3 от ЗБН, следва да бъде
потвърдено като правилно и съобразено със закона. Доводите, изложен във
въззивната жалба са неоснователни и същата следва да се остави без
уважение.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.7 от ЗБН, „КТБ”-АД /н/ следва да
бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
САС държавна такса в размер на 34 992,72 лева от масата на
несъстоятелността.
Въззиваемата страна ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“ не е направила
искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №507 от 08.03.2018г. по т.д.
№1010/2017г. на Софийски градски съд, TO, VI-20 с-в, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за
обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“-АД /Н/, извършеното прихващане с изявление от
ответника ЕТ „Орхидея - сем. Г. - В. Г.“, с вх.№ 9617/22.10.2014г. по
входящия регистър на деловодството на банката.
12
В останалата част, с която е отхвърлен иска по чл.59,ал.5 ЗБН,
решението е влязло в сила с отменителното решене на ВКС от 18.04.2022 г.
ОСЪЖДА „Корпоративна Търговска банка“ АД /н/, ЕИК-
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф
Игнатиев“ №10 да заплати от масата на несъстоятелността на основание
чл.59, ал.7, във вр. с чл.62,ал.2 от ЗБН в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на САС държавна такса в размер на 34 992,72 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационнHYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=2030&ToPar=Art122_Sent2&Type=201/"о
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13