Разпореждане по дело №315/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.44, във вр. с чл.45, ал.3 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест и е образувано след задържане на българския гражданин Ю. О. Х. от с.У., общ. Джебел, обл.К., с ЕГН *, по реда на чл. 43, ал.3 във вр. с чл. 42, ал.2 от ЗЕЕЗА, във връзка с постъпила Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 24 юни 2010 година от П. – Берлин, Федерална Република Германия, с която се иска предаването на компетентните власти – посочената П. на задържаното лице.

Исканото лице Ю. О. Х., в проведеното на 10.08.2010 година открито съдебно заседание по делото, с участието на З., е дало съгласие за предаването му на издаващата държава членка, както и е направило отказ от прилагане принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА, по реда на чл. 45, ал.1 от ЗЕЕЗА. Лицето, също така, е направило изявление, че съгласието е дадено доброволно и разбира последиците от това и съда, след като се увери, че това е така, същото бе отразено и в съдебния протокол и бе подписано от лицето и защитника му, по реда на чл. 45, ал.1, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗЕЕЗА. В тридневния срок по чл. 45, ал.2 от ЗЕЕЗА, Ю. О. Х. не е оттеглил съгласието си по ал.1 на същата разпоредба и същото е станало неотменимо.

В съдебно заседание, представителят на О. П. – К. сочи, че издадената европейска заповед за арест отговаряла по форма и съдържание на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА, като в същата се съдържали пълни данни за самоличността на исканото лице, както и данни за органа, издал заповедта, която била придружена и с превод на български език. От заповедта било видно, че Прокуратурата в Берлин, Република Германия моли екстрадирането на българския гражданин Ю. О. Х. с цел наказателно преследване. Налице били и условията, визирани в чл.36 от ЗЕЕЗА, за прилагане на европейската заповед за арест. Видно било, че исканото лице било извършило две деяния – грабеж и умишлено причиняване на телесно увреждане, които се наказвали съгласно правото на искащата държава с наказание “лишаване от свобода” до 15 години. Деянията, за които била издадена заповедта, съставлявали престъпление по законодателството на Република България, а отделно от това исканото лице в съдебно заседание изразило съгласие да бъде предадено на германските власти. Счита, че били налице условията за предаването на исканото лице на компетентните германски власти с цел наказателно преследване.

Защитникът на исканото лице сочи, че по делото били представени убедителни писмени доказателства, от които можело да се направи извод, че деянието било извършено. Спазена била процедурата по искането. Ю. Х. изразява съгласие да бъде предаден на искащата страна.

При тези данни, Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Видно от приложения превод на български език на Европейска заповед за арест, същата е издадена на 24 юни 2010 година от П. - Берлин, Федерална Република Германия, за задържането и предаването на българския гражданин Ю. О. Х. от с. У., общ. Джебел, обл.К., с ЕГН * на издаващата държава членка, с оглед осъществяване на наказателно преследване срещу него за извършени от него две деяния – грабеж и умишлена телесна повреда - престъпления по §249 и §223 от Германския Наказателния кодекс. Актът е издаден от компетентен орган на държава членка на Европейския съюз - П. - Берлин, Федерална Република Германия, и представлява ЕЗА по смисъла на чл.3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. В Европейската заповед за арест е посочено, че деянията, за които е издадена същата, се наказват в издаващата държава с лишаване от свобода с максимален срок от 15 години. Деянията, за които е издадена Европейската заповед за арест, съставляват престъпления и по законодателството на Република България – чл.198, ал.1 от Наказателния кодекс и Раздел ІІ “Телесна повреда” от Глава Втора на Наказателния кодекс.

От постъпилите по делото и приети писмени доказателства: писмо рег. № 10453/09.08.2010 г., изд. от ОД на МВР –К., справка от унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България с дата 09.08.2010 г., заповед за задържане на лице ре. № 10/03.08.2010 г., писма рег. № А-12513/03.08.2010 г. и рег. № А-12532/03.08.2010 г. на Дирекция “Международно оперативно полицейско сътрудничество” при МВР, писмо рег. № 10175/03.08.2010 г., на ОД на МВР – К. и свидетелство за съдимост (приложено по ч.н.д. № 227/2010 г. по описа на ОС – К.), се установява, че за лицето Ю. О. Х. няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения в Република България, както и, че същият е неосъждан.

Постъпила е по делото гаранция от компетентния орган на издаващата държава членка - телефакс от Главна П. – Берлин реф. № 69/10 от 06.08.2010 г. с превод на български език, в която се сочи, че се дава съгласие преследваното лице, при условие, че се съгласи, да бъде върнат, за да изтърпи наказанието (лишаване от свобода), което не е било прекратено, при условията на Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 21.03.1983 година. Прави се искане за уведомяване за времето, през което исканото лице е било задържано във връзка с изпълнение на европейската заповед за арест, както и дали исканото лице е дало съгласие да бъде предадено на искащата държава и се отказало от принципа на особеността.

При тези данни и при наличието на съгласие за предаване от страна на исканото лице Ю. Х., което е станало неотменимо след изтичане на срока по чл. 45, ал.2 от ЗЕЕЗА, както и отказ от прилагане принципа на особеността по чл. 61 от Закона, съдът, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.3 от Закона, следва да обсъди налице ли са условията за предаване на исканото лице по чл.36 и 41 от същия закон, както и има ли основания за отказ по чл.39 от Закона. В тази връзка, от гореизложеното се установява, че са налице условията по чл.36 от ЗЕЕЗА за предаване на исканото лице: европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане не по-малко от една година или с друго по-тежко наказание, като деянията съставляват престъпление и по законодателството на Република България. Налице са и условията по чл.41 от ЗЕЕЗА за предаване на лицето – по делото са постъпили от издаващата държава гаранциите, предвидени в чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА, че ако преследваният Ю. Х. бъде осъден във Федерална Република Германия на наказание лишаване от свобода, същият, при условие, че се съгласи, ще бъде върнат в Република България за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава членка наказание.

Настоящият съдебен състав прецени, че не са налице основанията за отказ да се изпълни Европейската заповед за арест, посочени в чл.39, т.1, т.2 и т.3 от ЗЕЕЗА, представляващи абсолютни пречки за допускане на изпълнението, а именно: престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и попадат под нейната наказателна юрисдикция; исканото лице Х. не е осъдено за същите престъпления, за които е издадена Заповедта, с влязла в сила присъда на български съд или на трета държава членка, както и исканото лице не е малолетно по смисъла на българското законодателство.

По изложените съображения съдът намира, че следва да допусне изпълнението на Европейска заповед за арест, издадена на 24 юни 2010 година от П. - Берлин, Федерална Република Германия, за задържането и предаването на българския гражданин Ю. О. Х. от с.У., общ. Джебел, обл.К., с ЕГН *, с цел провеждане на наказателно преследване срещу него.

Ето защо и на основание чл.45, ал.3 от ЗЕЕЗА, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРЕДАВА на съдебните власти - П. Берлин, Федерална Република Германия, исканото лице Ю. О. Х., роден на **.**.**** година в с.У., общ. Джебел, обл.К., с постоянен адрес в с. У., общ. Джебел, обл.К., български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, с ЕГН *, по Европейска заповед за арест, издадена на 24 юни 2010 година от П. - Берлин, Федерална Република Германия, (номер на преписката/делото: 63 Js 4939/09).

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.