Р Е Ш Е Н И Е
№98 16.05.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети януари две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: М.
Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело № 305 по описа за 2018г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на в.с. "Е.*" - *********г, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление:***, *********г, в.с. "Е.*", представлявана от управителя
С.А.Б., роден на ***г., чрез адвокат М.Т. ***, със съдебен адрес:*** против
А.К., гражданин на Република Л., родена на ***г., в гр.С., У., притежаваща
Паспорт № *****, издаден на 30.03.2001г. от Паспортна служба гр. Р., с
постоянен адрес:***-20. В исковата молба се сочи, че ответницата К. е
собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, с
адрес: ваканционно селище "Е.*", корпус *, ап.*, състоящ се от 69,04
кв.м., а ведно с общите части възлизащ на 81,05 кв.м., с предназначение:
жилище, апартамент, която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор *******.
Апартаментът е придобит от ответницата на основание нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том XVI, per. № ****, дело № **** от
24.10.2007г. по описа на Нотариус М. Бакърджиева, вписана под № 110 в регистъра
на Нотариалната камара.
Сочи се, че на
проведено на 22.08.2015г. Общо събрание на Етажната собственост на в.с. "Е.*",
е взето решение, с което е утвърдена годишна такса за управление и поддръжка на
общите части, възлизаща в размер на 8 евро на кв.м. от общата площ, принадлежаща
на всеки от собствениците, както и отделна такса за парко-място, които етажните
собственици следва да заплащат. Предоставен е срок за доброволно заплащане на
таксата до 30.03.2016г. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба
– 02.04.2018г., ответницата К. не е заплатила задълженията си към етажната
собственост на комплекса. Сочи се, че същото решение било взето и на Общо
събрание на ЕС на комплекса, проведено на 17.08.2016г. В т.6 от дневния ред на
изготвения на събранието от 17.08.2016г. протокол, били приети следните
решения:
6.1.:„Определя
размера на паричните вноски във Фонд „Етажна собственост на комплекс „Е.*",
в който се включва и Фонд „Ремонт и обновяване " и парични вноски за
управление и поддръжка за периода от 12.08.2015 година до 01.05.2016 година в
размер на 8 евро за 1 кв.м. жилищна площ, плюс съответната идеална част от
общите части на сградата, посочена в нотариалния акт на всеки собственик.
Паричните вноски следва да се платят в срок до 31.08.2016г. единствено и само
на Етажната собственост по нейна банкова сметка *** ".
6.3:„Определя
размера на паричните вноски във Фонд „Етажна собственост на комплекс „Е.*",
в който се включва и Фонд „Ремонт и обновяване " и паричните вноски за
управляване и поддръжка за периода от 01.05.2016 година до 01.05.2017 година в
размер на 8 евро за 1 кв.м. жилищна площ, плюс съответната идеална част от
общите части на сградата, посоченав нотариалния акт на всеки собственик.
Паричните вноски следва да се платят в срок до 31.08.2016г. единствено и само
на Етажната собственост по нейна банкова сметка *** ".
6.4:„Определя
размера на паричните вноски във Фонд „Етажна собственост на комплекс „Е.*",
в който се включва и Фонд „Ремонт и обновяване" и паричните вноски за управляване
и поддръжка за всеки следващ отчетен период, започващ от първи май на текущата
година до първи май на следващат календарна година в размер на 8 евро за 1
кв.м. жилищна площ, плюс съответната идеална част от общите части на сградата,
посочена в нотариалния акт на всеки собственик. Паричните вноски следва да се
плащат в срок до 31.08 на текущата година единствено и само на Етажната
собственост по нейна банкова сметка ***".
Твърди се, че
задълженията на ответницата К. са в общ размер на 954,44 лева /деветстотин
петдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/, равняващи се на 488.00
евро по фиксинга на БНБ, към датата на подаване на исковата молба. Периодът, за
който се отнася задължението е календарната 2016 година и 2017 година, т.е. 324
евро за 2016-2017 година и 163 евро за 2017-2018 година. Сочи се, че
ответницата е извършвала плащания за текущата година, но не в пълен размер.
Уточнява се, че таксите се дължат за заплащане на ежемесечни конС.тиви за входа
- за хигиенист, такса абонаментно асансьорно обслужване, ел. енергия за
стълбище, ел. енергия за асансьор, обезпаразитяване и обеззаразяване на мазе и
общи части, за ремонтни дейности и поправки, за поддръжка на басейн, тревни
площи, охрана и видеонаблюдение. Ищеца счита горепосоченото за действия по
поддръжка и управление на комплекса в цялост, като сочи, че на това основание,
всеки собственик на самостоятелен обект в сградата дължи заплащане на годишна
такса, която да послужи за поддръжка и управление на общите части в комплекса.
Гореизложеното е
обусловило правният интерес на ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата К. да заплати на Етажната собственост на в.с. „Е.*"
- *********г, представлявана от управителя С.А.Б., С.та от 954,44 лева
/деветстотин петдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/, равняваща
се на 488 евро, представляваща неплатени такси за поддръжка и управление на
общите части в комплекса за периода 2016г.-2018г. вкл., формирана както следва:
С.та в размер на 324 евро за
календарната 2016г.-2017г. и 163 евро за календарната 2017г.-2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на настоящото
производство – 02.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане до разпит на двама
свидетели относно обстоятелствата изложени в исковата молба. Претендира
присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявени са
искове с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата К., подаден чрез процесуалния й представител – адв.М.Я. ***, със
съдебен адрес:***, с който оспорва изцяло предявените искове, като недопустими,
а при условията на евентуалност и като неоснователни, поради което моли да
бъдат изцяло отхвърлени.
В тази връзка на
първо място ответницата сочи, че комплекс „Е.*" представлява жилищен
комплекс от „затворен тип", с три отделни жилищни сгради, всяка от които с
по пет входа или общо петнадесет входа, с налични 227 апартамента за целия
комплекс. Твърди, че между нея и инвеститора не е сключен договор за поддръжка
на недвижим имот с нотариална заверка на подписите, както изисква специалният
режим на чл.2, ал.1 от ЗУЕС.
Наред с горното
ответницата твърди, че с решение на ОСЕС от 22.08.2015г. в процесния комплекс
незаконосъобразно е формиран общ орган на управление за всички сгради в етажна
собственост, с участието на всички собственици, притежатели на самостоятелни
обекти. Твърди, че всяка една от сградите в комплекса представлява отделна ЕС,
която притежава отделна правосубектност. Предвид на това се сочи, че ищецът
представлява правен субект, чийто легитимация и компетентност не е уредена от
закона и като такъв не може да съществува, не може да произведе и актове, които
да подлежат на изпълнение поради тяхната недействителност /нищожност/. С оглед
на това се твърди, че ищецът не е и правно легитимиран да води и да бъде
участник в настоящото производство.
Независимо от
горното, ответницата счита, че исковете са неоснователни, както по основание
така и по размер по следните съображения: На първо място, същата не спори, че е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51.500.507.312.3.26,
с адрес: ваканционно селище „Е.*", № *, вх. N, ет. *, ап. *, състоящ се от
69,04 кв. м., който ведно с общите части възлиза на 81,05 кв. м. Твърди, че
използва имота не повече от две-три седмици в активния летен сезон. Сочи, че
през 2016г.-2017г. е живяла и работила в гр.Р., Л.. Към настоящият момент
работи, като учител в Л., поради което е в невъзможност да обитава и ползва
процесния имот за повече от посочените 2 до 3 седмици годишно. Твърди, че тъй
като не обитава трайно собствения си имот, съгласно императивната норма на
чл.51, ал. 2 от ЗУЕС, същата не дължи заплащането на разноски за поддръжка и
управление на общите части на комплекса. Въпреки, че не дължи заплащането на
таксите за поддръжка на общите части, ответницата сочи, че е заплащала същите
ежегодно, за което твърди, че представя вносни бележки за 2016, 2017 и 2018
година.
Наред с горното,
ответницата твърди, че макар и рядко да посещава имота, същия не се поддържа
във вид, какъвто предполага да има подобен елитен комплекс. Посещавайки имота
това лято установила, че покривът тече, не се извършват ремонтни дейности,
тревните площи не са поддържани, както и басейна. За тези нередности и за
нецелесъобразното изразходване на средствата сочи, че е подала сигнал в
Прокуратурата на Република България. При запитване до УС на ЕС й било
отговорено, че тези ремонти и дейности следва сама да извърши и възникналите
проблеми по покрива сама да отстрани.
По повод на
твърденията в исковата молба, че са сключени договори за охрана с физически
лица, ангажирани са работници по трудово правоотношение, които да осъществяват
ежедневно поддръжка на общите части в комплекса и отделните блокове,
ответницата сочи, че такива лица, заети с поддръжката на общите части на
комплекса не са ангажирани, както и не са сключвани договори с тях. Твърди, че
многократно ги е изисквала от управителя на ЕС, но и до ден днешен не са й били
предоставени. Изисквала е и разчет на направените разходи, документи за
извършени плащания, финансов отчети, който да й бъде представен, но нито един
от изброените документи не й е бил представен. Твърди, че до момента не е
получавала решения на Общото събрание на ЕС нито в електронна, нито в печатна
форма. Счита, че никога не е взимано решение на Общото събрание, с което да се
предостави мандат /власт/ на управителя за сключване на трудови или граждански
договори, касаещи поддръжката на общите части, а ако такова е взето, то е
произведено от орган без съответната компетентност. От преките й наблюдения,
когато пребивава в комплекса твърди, че дължимата поддръжка не е извършена в
претендираните обем, количество, пера и качество. Сочи, че в настоящето
производство не са представени доказателства за това. Поради тази причина,
ответницата сочи, че не дължи плащане на претендираната претенция, тъй като не
й е предоставена дължимата й като собственик престация, касаеща поддръжката и
управлението на общите части на комплекса.
Независимо от
горното, ответницата сочи, че взетите от Общото събрание на Етажната
собственост на 22.08.2015г. решения са нищожни поради противоречие с новелите
на ЗУЕС и възприетото тълкувание на ВКС с Определение № 89/22.05.2017 г. на ВКС
по ч. гр. дело № 1464/2017 г., ГК, 1-о отд. Твърди, че Общото събрание на
Етажната собственост е взело решение, което страда от пороци, свързани с
надхвърляне на компетентността на общото събрание или такива, които водят до
извод за доказана липса на решение, независимо от възпроизвеждането му в
протокол.
Предвид
гореизложеното, ответницата иска от съда да обяви Решението
на Общото събрание на собствениците, обективирано в протокол от 22.08.2015 г.
за нищожно по изложените в настоящия отговор на исковата
молба аргументи. Наред с това, моля съда да отхвърли
изцяло исковите претенции, като неоснователни, недоказани по основание и
размер, и необосновани. Представя писмени доказателства. Моли съда да
задължи ищеца да представи всички сключени договори към процесния период в
изпълнение на поетите задължения в комплекса, сключени с физически лица за
поддръжка на общите части и отделните сгради. Прави искане за допускане до
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да установят изложените
в отговора обстоятелства. Моли съда да допусне съдебно - техническа експертиза,
вещото лице по която след като се запознае със строителните книжа,
архитектурния проект, документацията по въвеждане на сградите и комплекса в
експлоатация да отговори на въпросите:
1.Как са
разпределени като размер отделните дялове идеални части от общите части на
сградите и комплекса за самостоятелните обекти в сградите в комплекса и как са
съотнесени за всяка сграда?;
2.Как са
разположени сградите в комплекса, имат ли самостоятелен достъп /вход/ за всяка
една от тях? Съществува ли и предвидена ли е възможност за преход от едната
сграда към друга? Налице ли е ограда на комплекса и възможност за контролиран
достъп за външни лица? Съществуват ли други допълнителни сгради или
съоръжения?;
Наред с горното,
ответницата моли съда да назначи експертиза, която да установи каква е
среднопазарната цена за превод и легализация на документи от латвийски на
български, конкретно за процесния превод? Претендира
присъждане на заплатените по делото разноски. Досежно претендираните от ищеца
разноски, ответницата сочи, че не са представени доказателства за заплатени
такива, поради което същите не са дължими и не следва да бъдат присъждани в
полза на ищеца. Наред с това прави възражение за тяхната прекомерност в това
число и разноските за превод на документи, които оспорва изцяло.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа изцяло заявените претенции против ответницата К.. Моли същите да
бъдат уважени, като основателни. Представя писмени доказателства. Претендира
присъждане на разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на ответницата
в съдебно заседание оспорва исковата молба и заявява, че поддържа подадения
отговор на същата. Пледира за отхвърляне на предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Представя писмени доказателства и ангажира
съдебно-техническа експертиза. Също претендира присъждане на заплатените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон,
съдът прие следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том ХVІ, рег.№ ****, дело № **** от 24.10.2007г.
на Нотариус с рег.№ 110 на НК, с район на действие – РС-Несебър се установява,
че ответницата К. е собственик на Самостоятелен обект във ваканционно селище „Е.*“,
корпус *, жилищна сграда N, находящо се в КК ***************, представляващ:
Апартамент № * с идентификатор ***********,69,04 кв.м, ведно с 12,01 кв.м
идеални части от общите части на сградата или обща площ на жилището в размер на
81,05 кв.м. /л.6-7 вкл./.
На 17.08.2016г.
било проведено Общо събрание на Етажната
собственост във в.с.“Е.*“, на което били взети
решения за размера на дължимата от всеки от етажните собственици парична вноска
във фонд „Ремонт и обновяване“, парична вноска за управление и поддръжка, и
срока за тяхното плащане, както следва:
С решение по
т.6.1 от дневния ред било прието размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“ и паричните вноски за управление и поддръжка, за периода от
12.08.2015г. до 01.05.2016г. да са в размер на 8 /осем/ евро за 1 кв.м жилищна
площ, плюс съответните идеални части от общите части на сградата, със срок за
плащане на същите – 31.08.2016г. по сметка или в брой на Етажната собственост.
С решение по
т.6.3 от дневния ред било прието размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“ и паричните вноски за управление и поддръжка, за периода от
01.05.2016г. до 01.05.2017г. да са в размер на 8 /осем/ евро за 1 кв.м жилищна
площ, плюс съответните идеални части от общите части на сградата, със срок за
плащане на същите – 31.08.2016г. по банкова сметка ***.
С решение по
т.6.4 от дневния ред било прието размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“ и паричните вноски за управление и поддръжка, за всеки следващ
отчетен период, започващ от първи май на текущата година до първи май на
следващата календарна година да са в размер на 8 /осем/ евро за 1 кв.м жилищна
площ, плюс съответните идеални части от общите части на сградата, със срок за
плащане на същите на две равни вноски, а именно: 50% от С.та – в срок до 01.04
на текущата година, а останалата част -
до 01.08 на текущата година по банкова сметка *** /л.13-гръб/.
Видно
от представения от ищеца Протокол № 1 от 09.08.2017г. на УС на ЕС, считано от
09.08.2017г. до настоящият момент, управител на Етажната собственост на
комплекс на в.с.“Е.*“ е С.А.Б. /л.60/.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост
и, че с решения взети от Общото събрание на Етажната собственост е определен
размера на дължимите от собствениците вноски за таксата
за управление и поддържане на общите части на процесния комплекс, че е
настъпила изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. В
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнила задължението си да заплати
претендираните от ищеца суми, съответно, че е отпаднала отговорността й за
това. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава. Тежестта на доказване е указана на страните с
Определение от 31.10.2018г. по чл.140 от ГПК.
По иска с правно
основание чл.38, ал. 1 ЗУЕС, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
От фактическа
страна по делото безспорно се установи, че ответницата К. е собственик на
самостоятелен обект в процесната сграда, която се намира в режим на етажна
собственост.
Съгласно чл.6,
ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части в сградата. На основание чл.11,
ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на проведеното на
17.08.2016г. ОС на ЕС на в.с.“Е.*“ е взето решение всеки един от етажните
собственици да дължи такса за фонд „Ремонт и обновяване“ и такса за управление
и поддръжка на общите части в процесния комплекс общо в размер на 8 евро на
кв.м. Твърди се от страна на ищеца, че в изпълнение на така поетите задължения
от управителя на комплекса, били сключени договори за физическа охрана,
ангажирани били работници по трудово правоотношение, които да осъществяват
ежедневно поддръжка на общите части в комплекса и отделните блокове. В подкрепа
на това са представените и приети, като
доказателства по делото – Договори за поддръжка и управление от 18.01.2016г. и
21.04.2017г., ведно с приложения и акт за разчет на средствата, както и фактури
за заплатени възнаграждения по договорите /л.251-л.301 вкл./.
Съгласно
трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в сила, решенията
на етажните собственици са задължителни за всички собственици включително и за
тези, които са гласували против. По делото няма данни, а и ответницата К. не
твърди взетите решения на проведеното на 17.08.2016г. Общо събрание на ЕС да е било атакувано по
надлежния ред на чл.40, ал.1
от ЗУЕС, съответно да са били отменени или променени приетите
решения, поради което същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав счита, че ответницата, като
собственик на недвижима обект в процесната ЕС – Апартамент № 5, дължи такса за
управление и поддръжка за 2016г. и 2017г. По делото няма данни, че ответницата К.
е изпълнила изцяло своите задължения и не може да се приеме, че отправените към
нея претенции са погасени. Отстрана на ищеца се твърди, че ответницата е
извършвала плащания за текущата година но не в пълен размер, като са останали
дължими С.та от 324 евро за 2016г. и С.та от 163 евро за 2017г.
Съгласно
приетите решения на проведеното на 17.08.2016г. Общо
събрание на ЕС и съобразно площта на притежавания от ответницата К. апартамент,
съдът приема, че дължимата от същата годишна такса за управление и поддръжка на
общите части на ЕС възлиза в размер на 648,40 евро за 2016г./2017г. и
2017г./2018г. От представените от ответницата писмени доказателства /л.150 и
л.151/ се установява, че същата е заплатила С.та в размер на 945 лева такса
обслужване за 2018г./2019г. и С.та от 648 лева такса обслужване за
2016г./2017г. Представена е и квитанция от 10.12.2014г. за заплатена такса в
размер на 500 евро, без да се сочи основанието на същата /л.339/. Изводът,
който се налага е, че за 2016г./2017г. ответницата дължи С.та в размер на 317,09 евро, до който размер следва да
се уважи ищцовата претенция. Над този размер, до претендирания такъв от 324
евро, искът следва да се отхвърли, като недоказан. За периода 2017г./2018г.
липсват данни ответницата да е заплащала такса за управление и поддръжка на
общите части на процесната ЕС, поради което искът следва да се уважи в
предявения размер от 163 евро. Срока
за заплащане на вноските за управление и поддръжка за горепосочените периоди е
изтекъл на 31.08.2016г., съответно на 31.08.2017г., поради което съдът счита,
че е налице изискуемост на дължимите от ответника
суми за поддръжка на ЕС.
От
всичко изложено до тук може да се направи извод, че по делото са доказани
всички елементи от фактическия състав на предявения иск чл.38, ал.1 ЗУЕС, поради което същият следва да бъде уважен в
горепосочените размери за съответните години. Както вече се посочи от значение
е, че са приети решения на Етажната собственост, които са обвързващи за
собствениците на основание чл.38, ал.1 ЗУЕС.
Следва да се
отбележи, че по делото останаха недоказани твърденията на ответницата, че
същата ползва своите обекти не повече от тридесет дни в рамките на една
календарна година. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, собственик или
ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от 30
дни в рамките на календарната година, уведомява писмено управителя или
председателя на УС. В настоящият случай, до приключване на производството по
събиране на доказателства, от страна на ответницата не бяха ангажирани писмени
такива в горепосочения смисъл.
Неоснователни
останаха и възраженията на ответната страна, че ищецът не е правно легитимиран
да води и да бъде участник в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на
чл.8, ал.2 от ЗУЕС, когато сградата е с повече от един вход, управлението може
да се осъществява във всеки отделен вход. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗУЕС не е императивна, като няма пречка управлението на
всички общи части да се осъществява общо за всички входове на сградата при
спазване на изискванията на закона. Закона предвижда възможност за обособяване
на отделните сгради в отделни етажни собствености, но не и задължение за това.
Видно от заключението по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
макар трите сградите в комплекса да не са свързани с т.нар. „топла връзка“,
същите са функционално свързани - оградени са с обща ограда, достъпа до
комплекса е контролиран целогодишно посредством пропускателен пункт на входа с
жива охрана, в комплекса са изградени заведение за хранене, магазини, дрогерия,
фризьорски салон, лекарски кабинет, плувен басейн, детски басейн, детски кът за
игра, воден бар, площ за шезлонги и развлечение /л.314/. Съгласно разпоредбата
на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, Председателят на ЕС /управителят/ представлява пред
съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу
собственик, който не изпълнява решение на общото събрание. Гореизложеното
налага извода, че управителят на ЕС е както процесуално, така и материално
легитимиран да предявява иск по чл.38, ал.1 от ЗУЕС и да представлява ЕС в
настоящото производство против ответницата К..
Съдът намира за
неотносими по делото направените от ответницата възражения за неизпълнение на
задълженията на дружеството, занимаващо се с поддръжката на ваканционното
селище, като счита, че същите не са предмет на настоящия спор, поради което не
следва да ги обсъжда.
Неотносими /и недоказани/ по
делото са възраженията на ответницата относно недействителността на решенията на ОС на ЕС, обективирани в протокола от 22.08.2015г. Тези възражения
касаят процедурата за провеждане на общото събрание и могат да бъдат разгледани
единствено в производство по чл.40, ал.1 ЗУЕС – за
оспорване на решенията на конкретното общо събрание. Няма правна възможност в настоящото производство да се навеждат възражения срещу решенията на Общите събрания,
проведени на 22.08.2015г., съответно на 17.08.2016г., включая и за нищожност на
същите, поради което съдът следва да се съобрази с тях.
Основателността
на предявения от ищеца главен иск с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС
обосновава основателност и на акцесорната претенция за законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2018г. до окончателното
изплащане на С.та.
При
този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят направените в настоящото производство разноски общо в размер на 533,71
лева /петстотин тридесет и три лева и седемдесет и една стотинки/, включващи заплатена държавна такса по делото,
такса за превод на съдебни книжа и адвокатско възнаграждение (общо заплатената С.
превод и възнаграждение е разделена на 6 бр. дела), съобразно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.335/, съразмерно с уважената част от
иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата следва да се присъдят
направените по делото разноски за съдебно-техническа експертиза в размер на ---
лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът не присъжда адвокатско
възнаграждение на ответницата поради липса на доказателства за заплащане на
същото по банков път, съгласно отразения в договора за правна помощ начин на
плащане на договореното възнаграждение /л.153/.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответната страна за прекомерност на
претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение в размер на 150
/сто и петдесет/ лева, тъй като същото се равнява на половината от минимално
определеното възнаграждение в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения /чл.7, ал.2, т.1/.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.К., гражданин на Република Л., родена на ***г., в гр.С., У., притежаваща
Паспорт № *****, издаден на 30.03.2001г. от Паспортна служба гр. Р., с
постоянен адрес:***-20 да заплати на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на в.с. "Е.*" - *********г, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление:***, *********г, в.с."Е.*",
представлявана от управителя С.А.Б., роден на ***г., със съдебен адрес: ***
/чрез адв.М.Т. ***/, С.та в размер на 620,17 лева /шестстотин и двадесет лева
и седемнадесет стотинки/, равняващи с на 317,09 евро /триста и седемнадесет
евро и девет евроцента/, представляваща стойността на останалата незаплатена от
ответницата вноска за управление и поддръжка на общите части на ЕС на в.с.“Е.*“
– КК Слънчев бряг за 2016г./2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на входиране на исковата молба – 02.04.2018г. до
окончателното изплащане на дължимата С., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 324
евро, като недоказан.
ОСЪЖДА А.К., гражданин
на Република Л., родена на ***г., в гр.С., У., притежаваща Паспорт № *****,
издаден на 30.03.2001г. от Паспортна служба гр. Р., с постоянен адрес:***-20 да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на в.с. "Е.*" - *********г,
с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:***, *********г, в.с."Е.*",
представлявана от управителя С.А.Б., роден на ***г., със съдебен адрес: ***
/чрез адв.М.Т. ***/, сумата в размер на 318,80 лева /триста и осемнадесет лева
и осемдесет стотинки/, равняващи с на 163 евро /сто шестдесет и три евро/,
представляваща стойността на незаплатената от ответницата вноска за управление
и поддръжка на общите части на ЕС на в.с.“Е.*“ – КК Слънчев бряг за 2017/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
входиране на исковата молба – 02.04.2018г. до окончателното изплащане на дължимата
сума
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.К., гражданин на Република Л., родена на ***г., в
гр.С., У., притежаваща Паспорт № *****, издаден на 30.03.2001г. от Паспортна
служба гр. Р., с постоянен адрес:***-20 да заплати на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на в.с. "Е.*" - *********г, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление:***, *********г, в.с."Е.*",
представлявана от управителя С.А.Б., роден на ***г., със съдебен адрес: ***
/чрез адв.М.Т. ***/, сумата общо в размер на 533,71 лева /петстотин тридесет и три
лева и седемдесет и една стотинки/, представляващи заплатени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на в.с. "Е.*" - *********г,
с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:***, *********г, в.с."Е.*",
представлявана от управителя С.А.Б., роден на ***г., със съдебен адрес: ***
/чрез адв.М.Т. ***/ да заплати на А.К.,
гражданин на Република Л., родена на ***г., в гр.С., У., притежаваща Паспорт № *****,
издаден на 30.03.2001г. от Паспортна служба гр. Р., с постоянен адрес:***-20, сумата
в размер на 4,86 лева /четири лева и
осемдесет и шест стотинки/ представляваща заплатено възнаграждение за
съдебно-техническа експертиза, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: