№ 28565
гр. София, 14.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110110992 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от ... срещу О. И. Б., по реда на чл. 422 ГПК, както и
предявени в условията на евентуалност осъдителни претенции с предмет вземанията, за
които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 08.09.2021 г. по ч. гр. дело № 49597/2021 г. на СРС, III ГО, 71 състав, срещу О. И.
Б. и И. И.а Б..
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2024 г.,
съдът е оставил без движение исковата молба, като е указано на ищеца да обоснове правен
интерес от предявените в условията на евентуалност осъдителни искове срещу посочените в
исковата молба лица.
С молба с вх. № 225954 от 10.07.2024 г., в определения от съда срок, ищецът е
изложил подробни теоретични постановки относно предмета на иска, както и цитирана
практика на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по чл. 422 ГПК,
част от чиито постановки са изоставени в актуалната понастоящем практика на ВКС.
Съдът намира, че за ищецът не е налице правен интерес да предявява осъдителни
искове в условията на евентуалност с предмета на предявените искове по чл. 422 ГПК,
поради следните съображения:
Изхождайки от принципните постановки в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, както и с последващо приетото ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017
г. на ОСГТК на ВКС, с които се приема, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключването на съдебното дирене в исковия процес, в който разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаването на
заповедта за изпълнение и че съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, включително ако те го
пораждат – например когато притезанието стане изискуемо в течение на делото, доколкото
тези тълкувателни решения не разглеждат конкретно хипотезата когато предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство, този въпрос е
доразвит в решения № 10/25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, №
142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/18 г. на І т. о. на ВКС, № 60009/02.06.2021 г. по т. д. №
2891/19 г. на ІІ т. о. на ВКС, определения № 501/16.12.2020 г. по ч. т. д. № 2275/20 г. на ІІ т. о.
на ВКС, № 200/01.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1614/21 г. на ІV г. о. на ВКС и др.
С тази практика на ВКС се прие еднозначно и непротиворечиво, че ако в
1
производството по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се установи, че правото на
кредитора по издадена заповед за изпълнение да направи кредита предсрочно изискуем не е
надлежно упражнено преди подаването на заявлението, но бъде осъществено в хода на
исковото производство, не може да бъде отречено настъпването на изискуемостта на
вземането, като е допустимо изявлението му да бъде обективирано както с исковата молба,
така и с приложен към нея съдържащ го документ, а обявяването на предсрочната
изискуемост следва да се счете за настъпила с връчването на преписите от тях на ответника
по иска; ако към датата на връчването на така обективираното изявление на банката не са
налице обективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост, на изследване
и установяване подлежат само неизплатените вноски с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо. Правното основание, на което се претендира
изпълнение със заявлението е сключеният договор за кредит, а предсрочната изискуемост
променя само изискуемостта на вноските с ненастъпил към датата на заявлението падеж, но
няма за последица изменение на основанието, тъй като и вноските с настъпил падеж, и тези,
чийто падеж не е настъпил, са вземания, произтичащи от едно и също основание – договора
за кредит.
По отношение на евентуалните искове спрямо второто лице - И. А. Б., съдът след
като се запозна със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано
ч. гр. дело № 49597/2021 г. на СРС, III ГО, 71 състав, счита че по отношение на тях са налице
предпоставките на чл. 126, ал. 1 от ГПК при условие, че предявяването им се поддържа.
Съобразно гореизложеното, производството по делото в частта по предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове срещу посочените в лица следва да се
прекрати.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10992/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87
състав, по осъдителните искове за сумата от 12862,34 лева незаплатена главница за периода
от 28.07.2018 г. до 20.08.2023 г., 763,04 – договорна възнаградителна лихва за периода от
28.07.2018 г. до 20.08.2020 г., 880,05 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 29.07.2018 г. до 26.08.2021 г., ведно със законна лихва от 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, предявени при условията на евентуалност
срещу О. И. Б. и И. А. Б..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
връчването му на ищеца.
На ищеца да се връчи и препис от заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 08.09.2021 г. по ч. гр. дело № 49597/2021 г. на СРС, III ГО, 71 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2