Р Е Ш Е Н И Е
№ 459 07.11.2019г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гражданско дело № 207 по описа на БОС за 2019г.
Производството по делото е образувано по исковата молба на Е.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** Крум 38, адвокат Радостин Станчев срещу В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адвокат Светла Стоянова. Видно от изложеното в исковата молба, ищцата е наследничка на починалото лице Н.П.Д.-неин баща, който приживе е бил собственик на следния недвижим имот: ½ ид. ч. от самостоятелен обект-апартамент с идентификатор 07079.610.134.1.5, с площ от 81,48 кв. м., с прилежащи части: избено помещение номер 4, с площ от 4 кв. м. и 1/6 ид. ч. от общите части на сградата, с адрес на имота: гр. Бургас, ул. Георги Кирков 13, вх. 1, ет. 3, ап. 5, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-07079.610.134.1.3 и под обекта-07079.610.134.1.4. По силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка номер 39, том 3, рег. номер 3212, нотариално дело номер 395/2016г. на нотариус Огнян Желев, регистриран под номер 133 в регистъра на Нотариалната камара, наследодателят на ищцата е прехвърлил притежаваните от него ½ ид. ч. от така описания имот на ответника, който е син на съпругата му, срещу задължение да издържа прехвърлителя и майка си.
При така изложената фактология, ищцата е предявила иск за
прогласяване на нищожност на договора, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка номер 39, том 3, рег. номер
3212, нотариално дело номер 395/2016г. на нотариус Огнян Желев, регистриран под
номер 133 в регистъра на Нотариалната камара, като твърди противоречие на
договора с добрите нрави-чл. 26, ал. 1, предложение трето от Закона за
задълженията и договорите. На първо
място като нарушаващо добрите нрави се сочи, че договорът е сключен само за
издръжка, без уговорка за грижа, което не отговаря на смисъла за сключване на
подобен род договори. На второ място щцата счита, че липсва каквито и да е било еквивалентност на
престациите по атакувания договор, тъй като получения от ответника имот е на значителна стойност,
докато уговорената в полза на прехвърлителя издръжка е много малка и не покрива
неговите нужди и тези на съпругата му. Тази нееквивалентност ищцата счита за неморална и несправедлива,
водеща до несправедливо облагодетелстване на ответника. На трето място се твърди,
че договорът е в противоречие с добрите нрави, тъй като е сключен с оглед
предполагаема близка смърт на прехвърлителя, тъй като ответникът е знаел, че
прехвърлителят е имал сериозни здравословни проблеми. В условията на
евентуалност се иска разглеждане на иск за разваляне на посочения договор
поради неизпълнение на договорните задълженията от страна на ответника до
размера на наследствената част на ищцата-1/6 ид. ч. Твърди се, че ответникът не
е изплащал уговорената издръжка, като
не е работил и не е реализирал доходи. Поради което на
прехвърлителя се е наложило да тегли кредити за да издържа себе си, съпругата си, както и да
издържа ответника. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението,
прехвърлителят е бил в крайно лошо физическо състояние.
В съдебно заседание се поддържат така предявените претенции и се
иска уважаване на исковете, както са
предявени.
Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, в който се
оспорват предявените искове. Твърди, че е налице валидно сключен договор между
страните, като липсва твърдяното противоречие с добрите нрави. Няма законова
пречка за сключване за прехвърлителната сделка само срещу задължение за
издръжка. Оспорва се твърдението за знание на ответника за влошено здравословно
състояние на прехвърлителя. Твърди, че ответникът е изпълнявал стриктно
задължението си да престира размера на уговорената в договора месечна издръжка,
включително е подпомагал ответника и с други финансови средства, заплащал е
негови разходи за битови сметки и болнични разходи. Твърди се, че ответникът от години работи в
чужбина, като реализира доходи. От същите е издържал майка си и праводателя си.
В съдебно заседание се поддържа изложеното, като
се иска отхвърляне на исковете и присъждане на направените за делото разходи.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за прогласяване на нищожност на процесния договор на правно основание чл. 26, ал. 2, предложение трето от Закона за задължението и договорите поради противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 във вр. ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно за разваляне на процесния договор за прехвърлената с него 1/6 ид. ч. от имота поради договорно неизпълнение за заплащане на уговорената издръжка.
По делото не е спорна фактологията, че ответникът В.П.Д., ЕГН ********** е
син на Н.С.З., която през 2007г. е сключила граждански брак с Н.П.Д., а ищцата Е.Н.Д., ЕГН ********** е дъщеря на Н.П.Д.. Не е спорно
също така, че на 26.09.2019г. Н.П.Д. прехвърля на ответника В.П.Д.,
ЕГН ********** ½ ид. ч. от от самостоятелен обект-апартамент с идентификатор 07079.610.134.1.5,
с площ от 81,48 кв. м., с прилежащи части: избено помещение номер 4, с площ от
4 кв. м. и 1/6 ид. ч. от общите части на сградата, с адрес на имота: ул. Г. К.
**, вх. 1, ет.*, ап. *срещу поемане
на насрещно задължение за месечна издръжка в размер на 250 лева за Н.П.Д. и Н.С.З., като
последните си запазват правото на безвъзмездно ползване на имота. На
02.09.2018г. е починал прехвърлителя по сделката Н.П.Д..
-по
отношение на иска за твърдяната недействителност на сделката по прехвърляне на
½ ид. ч. от недвижимия имот срещу издръжка
Видно е, че твърдейки
недействителност на сделката, ищцата се е позовала на разпоредбата на чл. 26,
ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и договорите, а именно
поради сключване на договора при нарушаване на добрите нрави. Теорията и
съдебната практика приемат, че добрите нрави са критерии и норми за поведение,
приети от по-голямата част от обществото, което се опитва да ги спазва. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи
принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение,
приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това
понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само
онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес
на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни - такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в гражданските
правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското
право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните
субекти.
При така изложеното, което
касае определяне на понятието за добри нрави, следва да се отбележи на първо
място, че не е налице накърняване на добрите нрави по твърдението на ищцата, че
смисълът на подобен род договори, какъвто е сключен по атакуваната сделка, е да
се поеме грижата и издръжката на едно лице, а не само издръжка за същото.
Уговорената според ищцата символична издръжка срещу прехвърления недвижим имот,
лишава от смисъл договора, който е предназначен да осигури издръжката и
гледането на прехвърлителя на имота. Следва да се отбележи на първо място, че
процесния договор е договор за прехвърляне на имот срещу издръжка, а не срещу
издръжка и гледане. И двата договора имат характер на алеаторни, ненаименовани
договори, но същите имат самостоятелен правен живот. В тази връзка има
постановена и съдебна практика от Върховния касационен съд в, като в решение № 200 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 876/2010 г., IV г.
о., ГК, се приема, че договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка се схожда
към договор за рента. Такъв не е уреден изрично в законодателството, но
доколкото не противоречи нито на императивни материалноправни норми, нито на
добрите нрави, сключването му е допустимо с оглед принципа на свободата на
договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Следователно са неоснователни доводите на ищцата, че след като не включва задължение за лично
полагане на грижи или пък за издръжка в пълния нужен на прехвърлителя обем, договорът
противоречи на добрите нрави.
Не е налице и накърняване
на добрите нрави при сключване на процесния договор поради липсата на
еквивалентност на престациите при сравняване на стойността на прехвърлената в
собственост вещ и стойността на уговорената месечна издръжка като насрещно
задължение. Не следва да се търси еквивалентност между двете престации, които
почти винаги биха били несъразмерни, защото всякога стойността на един имот ще
бъде по-висока от уговорената месечна издръжка за едно лице. Сравняването на
насрещните престации би лишило от смисъл изобщо сключването на подобен род
договори, а както вече беше споменато, сключването на такива е позволено от
закона. И по-конкретното дело е ясно, че стойността на имота по атакуваната
сделка надвишава по стойност уговорената
като насрещна престация месечната издръжка, но това не противоречи на закона,
който разрешава сключването на подобен род ненаименован договор и това не
противоречи на добрите нрави.
Съдът намира за
неоснователно и твърдението на ищцата, че са нарушени моралните норми, тъй като
уговорената издръжка като размер не отговаря на нуждите на прехвърлителя. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за
противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на
свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на
договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при
преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това, дали
са накърнени добрите нрави, следва съдът да преценява действителната воля на
страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го
задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща воля на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и
целта на договора. В тази връзка
съдът отново ще се позове на решение № 200 от
20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 876/2010 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че няма
основания съгласието на страните да бъде обявено за опорочено, поради мнението на едно трето лице за договора, каквато е
ищцата, чието мнение е, че уговорената месечна сума за издръжка в размер на 250
лева за прехвърлителя и за третото ползващо се от облагата лице, може да се окаже недостатъчна за покриване на нуждите им. Самият прехвърлител,
като е договарял, най-добре е преценил какви са месечните му нужди и какви
защитни механизми за евентуално увеличаване на месечните плащания да уговори. Освен това липсват и доказателства, че уговорената
издръжка не задоволя нуждите на прехвърлителя и неговата съпруга. Ищцата е
направила само твърдения, че прехвърлителят е имал влошено здравословно
състояние, но липсват доказателства какви месечни средства са му били
необходими с оглед здравословните му проблеми. Липсват събрани доказателства
евентуално за размера на средно-месечна издръжка за двучленно семейство, за да
може да се извърши съпоставка между същата и уговорената, с оглед евентуална
преценка, дали уговорената в атакувания договор издръжка е неморално ниска.
Следва да се отбележи още веднъж обаче, че сключения договор за прехвърляне на
имот срещу издръжка е действал между прехвърлителя и приобретателя от
26.09.2016г. до смъртта на прехвърлителя-02.09.2018г., без по делото да са
налични доказателства, прехвърлителят по някакъв начин да се е считал ощетен от
уговорката за размера на издръжката. След като в периода от две години,
прехвърлителят не е има възражения и не предприел действия за атакуване на този
договор като недействителен, то съдът приема, че съгласието му за сключване на
този договор и по отношение на издръжката е било непроменено. В подкрепа на
това становище на съда са и събраните гласни доказателства. Свидетелите на
ищцовата страна Величко Тодоров, Петя Панайотова и Марийка Д., излагат
впечетления, че към есента на 2016г. прехвърлителят е има неугледен вид, че е
имал парични затруднения. Очевидно въпросните гласни доказателства се събират с
цел установяване на необходимостта от по-висока издръжка за прехвърлителя.
Съдът обаче намира, че е лишено от правна и житейска логика, прехвърлителят да
е имал нужда от по-висока издръжка и грижи към есента на 2016г. и въпреки това
на 26.09.2016г. да е сключил процесния договор при посочените в него условия.
Следователно същият е считал, че размера на издръжката го задоволява.
Неоснователно и недоказано е и твърдението на ищцата, че договорът е в противоречие с добрите нрави, тъй като е сключен с
оглед предполагаема близка смърт на прехвърлителя, тъй като ответникът е знаел,
че прехвърлителят е имал сериозни здравословни проблеми. Представената етапна епикриза за прехвърлителя
установява, че същия е имал регистрирани заболявания и е бил лекуван за същите,
но по никакъв начин не съдържа твърдения и не установява, че към датата на
сключване на процесния договор, е била налична опасност от близка смърт за
лицето. Нито един от разпитаните свидетели не установява такова състояние на
прехвърлителя, към момента на сключване на договора през 2016г. За влошаване на
здравословното му състояние са налице свидетелски показания, но те касаят
периода на пролетта на 2018г.
С оглед изложеното до тук,
съдът прима за неоснователен и недоказан иска за установяване на нищожност на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка, обективиран в
нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка номер 39,
том 3, рег. номер 3212, нотариално дело номер 395/2016г. на нотариус Огнян
Желев, регистриран под номер 133 в регистъра на Нотариалната камара, поради противоречие с добрите нрави, поради
което и искът следва да бъде отхвърлен.
-по
отношение на иска за договорно неизпълнение на процесния договор за прехвърляне на ½ ид. ч. от недвижимия
имот срещу издръжка от страна на ответника
Отхвърлянето на главния иск, предпоставя
произнасяне по евентуално заявената претенция с правно
основание чл. 87, ал. 3 във вр. ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а
именно за разваляне на процесния договор за прехвърлената с него 1/6 ид. ч. от
имота поради договорно неизпълнение за заплащане на уговорената издръжка.
Съдът е указал на
ответника по делото, че негова е доказателствената тежест да установи, че е бил
изправна страна по процесния договор и е осигурявал уговорената на
прехвърлителя и третото, ползващо се тази облага лице, издръжка. Следва обаче
да бъде отбелязано, че за да се претендира договорно неизпълнение от наследник
на договарялото лице, следва да се твърди и докаже, че приживе наследодателя не
е бил удовлетворен от уговореното в договора. В този смисъл е налице и съдебна
практика, обективирана в решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията С. Цачева и
определение № 761 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2982/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева. Правната и житейска логика на съдебната практика
в тази посока е, че ако договорилото се лице не е било доволно от размера на
уговорената издръжка, е имало възможност само да иска да иска разваляне на
договора заради неизпълнението му. След като кредиторът приживе е приемал
изпълнението без забележки, то правно не е оправдано да има възможност едно трето
лице за договора лице, каквото е наследника, да има претенции в тази насока. По
настоящото дело съдът счита, че не се доказа, приживе наследодателят на ищцата,
да е имал каквито и да възражения по изпълнението на сключения договор с
ответника. Както вече беше споменато по-горе, договорът за прехвърляне на имот
срещу издръжка е действал между прехвърлителя и приобретателя от 26.09.2016г.
до смъртта на прехвърлителя-02.09.2018г., без по делото да са налични
доказателства, прехвърлителят по някакъв начин да се е считал ощетен от
уговорката за размера на издръжката. Съдът намира, че свидетелските показания
на ищцовата страна, които сочат на това, че при определени срещи,
прехвърлителят им се струвал неугледен, мръсен, безпаричен, не касят точно
периода на действалия договор и се отнасят за спорадични впечетления.
Свидетелят Тодоров е противоречив относно времето на посещение на апартамента
на прехвърлителя, когато е констатирал, че жилището е мръсно, с мухъл, като
наследодателят е спял на едно миндерче. Първоначално казва, че е посетил имота
на Н.П.Д. преди три-четири години, което означава че се касае или за 2015г. или
за 2016г. След това казва, че е било през 2016г.-2017г. Това колебание в
годините не дава възможност да се приеме за установено, че състоянието на
апартамента е било такова, след датата на сключване на процесния договор. Освен
това същият свидетел подчертава многократно, че е избягвал контакти с
прехвърлителя, защото го е намирал за изоставил се човек, следователно
свидетелят няма непосредствени впечетления от живота на прехвърлителя и дали
последният е изразявал недоволство от получаваната издръжка. Разпитаната
свидетелка Панайотова разказва само за една една среща с прехвърлителя-през
есента на 2016г., когато го е видяла, че е запуснат, мръсен, в неугледно
състояние. Първо следва да се отбележи, че става въпрос само за една среща
между свидетелката и Н.П.Д. и то не е ясно, дали същата е преди или след
подписването на процесния договор. Може да се приеме, че е преди сключването
му, защото свидетелката споменава, че Д.и е казал, че съпругата му настоява да
и прехвърли това, което има в собственост. Ако е преди подписването на договора
или малко след това, то тази свидетелка няма впечетления от това, дали Д.е бил доволен
от размера на получаваната издръжка. Констатираното от свидетелката състояние
на Д.обаче отново поставя въпроса, защо ако прехвърлителя е имал нужда от
повече пари, е сключил договор за издръжка в размера от 250 лева, ако това не
го е удовлетворявало. Този въпрос се поставя и при разпита на св. Д., която
също свидетелства за среща с Н.П.Д. през м. август или септември 2016г., при
която е констатирала, че същият е бил в неугледен вид. Не става ясно, дали към
този момент процесният договор е бил сключен и дали свидетелката има
впечетления, дали Д.е бил доволен от размера на получаваната издръжка. Ако пък Д.е
имал нужда от пари остава въпроса, защо е договорил издръжка за себе си и
съпругата си в размера от 250 лева. Следва да се отбележи, че свидетелката Д. и
бивша съпруга на прехвърлителя, като отношенията им не са били добри. Нейните
показания и тези на другите ищцови свидетели сочат по-скоро на твърдения, че Д.е
прехвърлил имота не по волята си, защото е бил зависим и под контрола на съпругата
си. Показанията в тази насока обаче са неотносими към спора, тъй като по делото
няма такива твърдения за недействителност на процесния договор, а същите още
по-малко относими към твърдяното договорно неизпълнение. Относими към спора са
обаче показаният на св. Чехларова и Крушкова, които са в посока на това, че
прехвърлителя е бил много доволен от ответника, който се грижи за тях и дома
им. Свидетелката Крушкова заявява, че точно поради това, Д.е казал, че ще му
остави апартамента. Показанията на свидетелите на ответника още веднъж
установяват, че приживе прехвърлителят е нямал никакви забележи към договорното
изпълнение на ответника.
Отделно от това
съдът намира, че по делото се събраха достатъчно доказателства, че ответникът е
изпълнявал задължението си да осигури уговорената издръжка за прехвърлителя и
майка си. Видно от представеното на лист 164-167 от делото извлечение от
сметката на ответника, през периода от октомври 2018г. до смъртта на прехвърлителя
и след това, всеки месец е превеждана сума, близка до уговорената месечна
издръжка. Сумите са превеждани по сметката на третото, облагодетелстващо се от
договора лице, Нина Зилберт. Предвид на договореното в процесния договор, че
месечната издръжка от 250 лева е обща за прехвърлителя и това лице и с оглед на
факта, че в договара няма конкретно изискване, как точно трябва да бъде
направено плащането, престирането по сметката на третото лице, установява
изпълнение на задължението. В тази връзка, представените доказателства от
ищеца, че прехвърлителят е получавал по сметка само пенсията си, са без
значение, след като сумите са постъпвали по сметката на неговата съпруга. От
преводите от сметката на ответника, не става ясно по категоричен начин, че се
касае за плащане по договора, но с оглед на другите събрани доказателства,
установяващи, че кредиторът приживе не е имал възражения по изпълнението, съдът
приема, че се касае именно за плащане по договора. Сумите са около уговорения
размер на месечната издръжка, като известни разлики в сумата е възможно да се
получават поради удържана такса за превода или пък поради разлики в курсовете
на валутата, тъй като сумите са превеждани в британски лири, а са получавани в
лева. За сметка на това се констатират няколко плащания в един месец или
плащане в повече от размера на издръжката, което може да е свързано с уговорка
за изпращане на повече пари. Въпреки неяснотата за тези разминавания в сумите,
съдът констатира, че е налице месечно постъпление в размер на издръжката, а
където сумата е по-малка, се касае са такава малка разлика, която е
незначителна спрямо интереса на кредиторите и не може да предпостави
развалянето на договора. Следва да се отбележи, че по делото остана недоказано твърдението,
че ответникът е нямало как да изпълнява задължението си, защото не е разполагал
със средства. Представени са доказателства за трудовата заетост на ответника
във Великобритания и реализиране на доходи от същия, позволяващи му да изплаща
размера на уговорената издръжка. Свидетелите Крушкова и Чехларова също
потвърждават тези обстоятелства, като свидетелстват, че ответникът е много
добре финансово осигурен в чужбина още от 2015г.
С оглед изложеното до тук, съдът намира за недоказано
твърдението за договорно неизпълнение на ответника и предявения иск, за
разваляне на договора до размера на наследствената част на ищцата, следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
За разглеждането на
евентуалния иск следва да бъде заплатена държавна такса, като с оглед на
становището на съда за неоснователност на иска, същата се дължи от ищцовата
страна и е в размер на 130 лева, определена като 4 % върху ¼ от данъчната оценка съобразно наследствената
квота на ищцата.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените съдебно деловодни
разноски в размера на 1 500 лева-платен адвокатски хонорар, за което е
представен списък за разноските и доказателства за направата им.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Е.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** Крум 38, адвокат Радостин
Станчев, срещу В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
адвокат Светла Стоянова, с който на
основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и
договорите-нарушаване на добрите нрави, се иска установяване на
недействителноста на договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка номер 39, том 3, рег. номер 3212, нотариално
дело номер 395/2016г. на нотариус Огнян Желев, регистриран под номер 133 в регистъра
на Нотариалната камара.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Е.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** Крум 38, адвокат Радостин
Станчев, срещу В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
адвокат Светла Стоянова, с който на
основание чл. 87, ал. 3 във вр. ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, се иска разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка номер 39, том 3, рег. номер 3212, нотариално дело номер 395/2016г.
на нотариус Огнян Желев, регистриран под номер 133 в регистъра на Нотариалната
камара до размера на прехвърлената с него 1/6 ид. ч. от имота, поради договорно
неизпълнение.
ОСЪЖДА Е.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** Крум 38,
адвокат Радостин Станчев, да заплати на В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адвокат Светла Стоянова, сумата
от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направените
съдебно-деловодно разноски за производството.
ОСЪЖДА Е.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** Крум 38, адвокат Радостин Станчев, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 130 /сто и тридесет/ лева- дължима държавна такса за
евентуалния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: