Р Е Ш Е Н И Е
№
260600
15.04.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 447 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Лимар 2016“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.42А, вх.1, ет.8, ап.22, представлявано от управителя Юсеф Али Махмуд, за осъждане на ответника да плати на ищеца на основание договор за наем от 18.09.2017 година на гараж, представляващ подземен гараж №7, с идентификатор 07079.609.31.1.23, с площ 19,29 кв.м. по скица на СГКК – град Бургас и площ от 20,18 кв.м. по Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж № **, том **, дело № ** година, находящ се на адрес: град ***, при съседни имоти с идентификатори на същия етаж – 07079.609.31.1.22, 07079.609.31.1.24, под обекта – няма, над обекта – 07079.609.31.1.29, разположен в жилищна сграда с идентификатор 07089.609.31.1, с брой надземни етажи – 6, брой подземни етажи -1, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.609.31, сумата 2 600 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, сумата 659, 39 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.01.2018 година до 01.07.2020 година, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца ключовете и дистанционното управление за вратата на процесния гараж,както и да му заплати разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че с ответника уговорили по договора дължим месечен наем от 100 лева, срок на договора - 3 години /последното съгласно уточнение от 28.07.2020 година/ и той му предал ключ и дистанционно управление за подземния гараж, респективно му предоставил наетото помещение. Посочва още, че ответникът заплатил наемна цена за три месеца – октомври, ноември и декември на 2017 година и преустановил изпълнение на задълженията, въпреки че продължил да ползва гаража. Ищецът твърди, че от 01.01.2018 година до датата на подаване на исковата молба наемателят не е заплащал наемна цена. Поради това с писмо от 08.10.2019 година ищецът заявил на ответника, че разваля договора, считано от предизвестието. Уточнява, че писмото е получено на 09.10.2019 година, видно от известие за доставяне. Със същото писмо ищецът поканил ответника да заплати цялата дължима наемна цена от 2100 лева, представляваща наем за периода от 01.01.2018 година до 30.09.2019 година, както и да освободи наетия имот и да му върне ключовете и дистанционното управление за вратата на гаража.
Тъй като ответникът продължил да ползва наетата вещ и след прекратяване на договора за наем, ищецът счита, че той има правен интерес да му заплати сумата от общо 2 600 лева, както и лихва в размер от 659, 39 лева, начислена считано от 02.01.2018 година върху всяка наемна вноска до датата на подаване на исковата молба на 06.07.2020 година, съгласно уточнението от 28.07.2020 година. В него е посочено, че падежът на всяко едно от задълженията е първо число на съответния месец.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си.
С определение от първото по делото съдебно заседание производството по делото е прекратено в частта, в която е предявен иск за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за ползване на имота, считано от датата на прекратяване на договора, което съгласно твърденията от исковата молба е с получаване на писмо за развалянето му на 09.10.2019 година до датата на подаване на исковата молба. Поради изложеното предмет на настоящото производство са исковете за осъждане на ответника да плати на ищеца наемна цена за периода от 01.01.2018 година до 09.10.2019 година, както и за предаване на наетата вещ.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат А.С., дава писмен отговор на предявения иск. Посочва, че искът е допустим, но е неоснователен. Оспорва твърдението, че между страните е сключен писмен или устен договор за наем и посочва, че доказателствената тежест от установяване на този факт е на ищеца. Уточнява, че не е уговарян наем, размера му, срок на договора. На следващо място посочва, че съгласно поканата, изпратена до него от ищеца, в гаража се намира негова вещ и съответно гаражът не е предоставен с това му предназначение, за което посочва, че е нарушение на чл.230 от ЗЗД. Счита на следващо място, че ищецът следва да докаже, че дистанционното, с което твърди, че е предоставено ползването, е работело. В тази насока излага, че дори да се приеме, че ищецът въобще е отдал гаража под наем той не е осигурил спокойно и безпрепятствено ползване, съответно не е изпълнил свое задължение и ответникът е претърпял вреди. Посочва още, че в случай, че е отдал гаражът под наем ищецът е следвало да подава годишна данъчна декларация пред ТД НАП – Бургас. В тази насока излага, че в счетоводството на ответното дружество липсват счетоводни записвания относно разплащания по договор за наем, сключен с ищеца, не са отразени и плащания в полза на ищеца. Поради изложеното от името на ответника е поискано предявеният иск да бъде отхвърлен. В писмения отговор от името на ответника е предложено постигане на спогодба по спорните въпроси.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, представляван от управителя и от процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. Счита, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.
По материално правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на наем по договора; иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД за връщане на наетата вещ на наемодателя след прекратяване на договора, както и иск за присъждане на лихва за забава за периода от 02.01.2018 година до 06.07.2020 година с материално правно основание чл.86 от ЗЗД, като лихвата е начислена върху всяка наемна вноска с настъпил падеж в посочения период.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид становищата на страните по фактите, настоящият състав приема за установено следното от фактическа страна:
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че уговорената между страните наемна цена за ползване на гаража е в размер от 100 лева месечно, поради което е установено по делото постигане на съгласие за предоставяне срещу заплащане на наемна цена на гаража, индивидуализиран в исковата молба. В съдебно заседание ищецът заявява, че е платил по договора наемна цена в размер от 300 лева, както и че изпълнявал задължението си до месец декември 2018 година, когато заявил на наемодателя, че в края на годината ще освободи гаража. Първоначално получил от ищеца дистанционно и ключове за отваряне на вратата, с което настоящият състав приема, че той е изпълнил задължението си по чл.230 от ЗЗД. Когато наемателят - ответник решил да освободи гаража на 10.01.2019 година заедно с негов приятел започнали да изнасят вещите му от там, но когато се завърнали втория път в същия ден външната врата не можело да бъде отворена с предоставеното дистанционно. В този смисъл са и показанията на свидетеля С.Х.С., който е човекът, помагал тогава на ответника да вземат багажа му от гаража. Сменили батериите на дистанционното, но то отново не работело. От неговите показания се установява, че с дистанционно се отваря външната врата на гаража, който е общ за цялата кооперация, а вътре е разделен на отделни гаражи, всеки от които се заключва с ключ. Относно описанието на гаража са показанията и на свидетелката В.К.Г., чиито разпит е допуснат по искане на ищеца. Предвид тези становища, изразени по фактите в съдебно заседание не следва да бъдат обсъждани останалите възражения направени в писмения отговор за това, че ищецът не е предоставил вещта във вид, годен за ползването й по предназначение.
Спорно по делото е дали ответникът е изпълнявал задълженията за заплащане на наемната цена за посочения в исковата молба период. За установяване на тези факти ответникът не е посочил доказателства и съответно не може да бъде направен извод за погасяване на тези задължения. По делото не е спорно също така, че ответникът не е предал на ищеца дистанционно и ключ за гаража, ползването на който е било предмет на договора, поради което и не може да се приеме за установено, че договора е прекратен през месец декември 2018 година или през месец януари 2019 година, когато ответникът твърди, че започнал да освобождава гаража и уведомил за това ищеца. Възражението на ответника за това, че е бил препятстван да ползва вещта, тъй като ключът не работел не е основателно, тъй като съгласно чл.231 от ЗЗД дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя. Тъй като поправката на дистанционното управление е за сметка на наемателя по смисъла на цитираното правило настоящият състав приема и че той следва да извърши дейностите, които се отнасят за неговата поправка. Не се установява твърдението му, че за ремонта е поискал съдействие от наемодателя, дори да се приеме, че повредата не може да бъде поправена без съдействието на насрещната страна по договора, в тази насока по делото не събрани доказателства. Следва да бъде посочено, че неоказването на съдействие от страна на кредитора е релевантно и освобождава длъжника от отговорност, съгласно чл. 90 от ЗЗД, но както беше посочено в случая не е доказано, че е потърсено такова съдействие. В тази насока не може да се приеме и неизпълнение на задължението за предоставяне на наемателя възможност за спокойно и необезпокоявано ползване на вещна.
По изложените съображения настоящият състав приема, че договорът е прекратен считано от посоченото в исковата молба дата – 09.10.2018 година, когато е получено писмото за развалянето от наемателя, изпратено от наемодателя, видно от приложените преписи от писмо и обратна разписка за доставянето му.
Както беше посочено не се установяват твърденията на ответника за изпълнение на задълженията за заплащане на наемна цена, поради което той дължи заплащане на наемна цена за периода от 01.01.2018 година до 09.10.2019 година, което задължение при месечен размер на възнаграждението от 100 лева за периода от 01.01.2018 година до 01.10.2019 година е в размер 2100 лева общо, за който период и за която цена е предявен иска. Поради изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск за заплащане на наемна цена в посочения размер е основателен и доказан.
Предвид прекратяване на договора за наемателя е възникнало и задължението да върне вещта, предмет на договора, поради което и този иск е основателен и доказан. Следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да върне на ищеца държането на имота, но не следва да бъде постановяван диспозитив относно предаване на дистаниционното и ключът за гаража, тъй като начина, по който следва да се извърши предаването е въпрос на съдебно изпълнение, в случай, че такова бъде предприето.
По отношение на иска за осъждане на ответника да плати лихва за забава върху сумите, представляващи наемна цена, настоящият състав приема следното:
Ответникът твърди, че с ищеца постигнали съгласие да не бъде заплащана лихва за забава, но от негова страна доказателства за установяване на тази уговорка не са представени, а по правилото на чл.86 от ЗЗД той следва да плати лихва за забава. Съгласно чл.86 от ЗЗД Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Задълженията за заплащане на наемна цена е уговорено ежемесечно и обичайно се изпълнява на първо число на месеца за който се отнася плащането. Поради изложеното претенцията за присъждане на лихва за забава е основателна. По отношение на размера, определен по правилото на чл.162 от ГПК с електронен калкулатор, настоящият състав приема следното: Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.01.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава е в размер от 25, 45 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.02.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 24,59 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.03.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 23,81 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.04.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 22,95 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.05.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 22,12 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.06.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 21,26 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.07.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 20,42 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.08.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 19,56 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.09.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 18,70 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.10.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 17,87 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.11.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 17,01 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.12.2018 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 16,17 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.01.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава 15,31 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.02.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава в размер 14,45 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.03.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава в размер 13,67 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.04.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава в размер 12,81 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.05.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава в размер 11,98 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.06.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава в размер 11,12 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.07.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава в размер 10,28 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.08.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава в размер 9,42 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.09.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава в размер 8, 56 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.10.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава в размер 7,73 лева; Върху задължение за главница в размер от 100 лева, считано от 02.11.2019 година до 05.07.2020 година лихвата за забава в размер 6, 87 лева. Общият размер на задължението за лихва е 372,11 лева. До пълния предявен размер на претенцията от 659, 39 лева искът следва да бъде отхвърлен, което е в съответствие и с прекратяване на исковете на иска за присъждане на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на договора и акцесорния характер на тази претенция за забава по отношение на иска за обезщетение.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в общ размер от 232,38 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата 750 лева, представляваща платени възнаграждения по договори за правна защита и съдействие, сключени с един адвокат. Следва да бъде посочено, че изхода от спора в частта, в която е отхвърлена претенцията за лихви за забава до датата на подаване на исковата молба не следва да бъде взет предвид при присъждане на разноските по правилото на чл.78 от ГПК, тъй като претенцията е акцесорна на иска за присъждане на обезщетение за ползване на имота, предмет на договора, след прекратяването му, а по отношение на този иск производството по делото е прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Лимар 2016“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.42А, вх.1, ет.8, ап.22, представлявано от управителя Юсеф Али Махмуд, да плати на Г.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, по договор за наем на гараж, представляващ подземен гараж №7 с идентификатор 07079.609.31.1.23, с площ 19,29 кв.м. по скица на СГКК – град Бургас и площ от 20,18 кв.м. по Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж № ** том **, дело № ** година, находящ се на адрес: град **, при съседни имоти с идентификатори на същия етаж – 07079.609.31.1.22, 07079.609.31.1.24, под обекта – няма, над обекта – 07079.609.31.1.29, разположен в жилищна сграда с идентификатор 07089.609.31.1, с брой надземни етажи – 6, брой подземни етажи -1, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.609.31, сумата 2 100 лева /две хиляди и сто лева/, представляваща главница, формирана като общ размер на наемна цена за периода от 01.01.2018 година до 01.10.2019 година, в размер на 100 лева месечно, сумата 372,11 лева /триста седемдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена върху всяка една от месечните наемни вноски, дължими за периода от 01.01.2018 година до 01.10.2019 година, считано от 02.10.2018 година до 05.07.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от 2 100 лева /две хиляди и сто лева/, считано от датата на подаване на исковата молба на 06.07.2020 година до окончателното й плащане, както и сумата 982, 38 лева /деветстотин осемдесет и два лева, тридесет и осем стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА „Лимар 2016“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.42А, вх.1, ет.8, ап.22, представлявано от управителя Юсеф Али Махмуд, да върне на Г.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, предоставения му по договор за наем между страните, гараж, представляващ подземен гараж №7, с идентификатор 07079.609.31.1.23, с площ 19,29 кв.м. по скица на СГКК – град Бургас и площ от 20,18 кв.м. по Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж № **, том **I, дело № ** година, находящ се на адрес: град ***, при съседни имоти с идентификатори на същия етаж – 07079.609.31.1.22, 07079.609.31.1.24, под обекта – няма, над обекта – 07079.609.31.1.29, разположен в жилищна сграда с идентификатор 07089.609.31.1, с брой надземни етажи – 6, брой подземни етажи -1, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.609.31.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Лимар 2016“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.42А, вх.1, ет.8, ап.22, представлявано от управителя Юсеф Али Махмуд, за осъждане на ответника да плати на ищеца лихва за забава до датата на подаване на исковата молба в размер разликата между присъдената на това основание сума от 372,11 лева /триста седемдесет и два лева и единадесет стотинки/ до пълния предявен размер от 659, 39 лева /шестстотин петдесет и девет лева, тридесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.