Решение по дело №2413/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на В. Н. Т. от [населено място] срещу ревизионен акт № Р-16001623006635-091-001 от 02.08.2024 г., издаден от А. Д., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и С. К., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с ревизионен акт № П-16001624142189-003-001 от 14.08.2024 г., потвърден и изменен с решение № 420 от 09.10.2024 г. на директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1051,36 лева и 715,56 лева лихви, за 2018 г. в размер на 344,76 лева и 199,69 лева лихви, за 2019 г. в размер на 1835,53 лева и 876,53 лева лихви, за 2020 г. в размер на 666,88 лева и 255,29 лева лихви, за 2021 г. в размер на 792,32 лева и 217,68 лева лихви, за 2022 г. в размер на 190,83 лева и 32,18 лева лихви; за вноски за ДОО за 2020 г. в размер на 1420,33 лева и 628,59 лева лихви; за вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 384,42 лева (изменен от 582,09 лева на 384,42 лева) и 255,86 лева лихви; вноски за ДЗПО-УПФ за 2020 г. в размер на 388,07 лева и 171,05 лева лихви; за ДДС в размер на 10 926,49 лева и 5 235,92 лева лихви.

Според жалбоподателя обжалвания ревизионен акт е неправилен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните доказателства, поради което се иска неговата отмяна.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли по съображенията, изложени в представената на .2025 г. писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на обжалвания ревизионен акт, имаща право и интерес от обжалването, тъй като ревизионният акт създава нови публични задължения за жалбоподателя и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил и изменил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба до съда в срока по чл.156, ал.1 ДОПК налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623006635-020-001 от 13.11.2023 г., изменена със заповеди № Р-16001623006635-020-002 от 21.02.2024 г., № Р-16001623006635-020-003 от 21.03.2024 г. и № Р-16001623006635-020-004 от 02.04.2024 г. и обхваща установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г., за ДДС за периодите 22.01.2020 г. – 31.12.2020 г., 22.01.2022 г. – 31.12.2022 г. и 01.12.2018 г. – 30.06.2019 г., за ДОО, здравно осигуряване и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001623006635-092-001 от 08.07.2024 г., дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001623006635-091-001 от 02.08.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено длъжностно лице, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са надлежно съобщени на представляващия дружеството, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

През ревизирания период 2017 г. – 2022 г. жалбоподателят е регистриран като земеделски производител, осъществяващ дейността си в землището на [населено място]. Въз основа на представените от жалбоподателя и от ОД „Земеделие“ Пловдив справки за обработваната земя и отглежданите селскостопански култури органите по приходите са установили съществено разминаване между декларираните от жалбоподателя обработваеми площи и посочените от ОДЗ Пловдив данни от регистъра на земеделските стопани без съпътстващи документи, доказващи твърденията на жалбоподателя. Органите по приходите са установили още, че жалбоподателят не е декларирал приходи от произведената продукция, поради което е направен извод за наличие на данни за укрити приходи – обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – и на жалбоподателя са връчени уведомления по чл.17, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 ДОПК, съответно данъчната основа за облагане е определена по реда на чл.122 ДОПК след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК – декларираните приходи и неотчетените приходи за всички периоди, извършена е съпоставка на реализираната селскостопанска продукция спрямо средния добив за страната по данни на МЗХ, отдел „Агростатистика“, и средните продажни цени по данни на НСИ, като е изчислен недекларирания приход за всяка ревизирана година. Въз основа на този недеклариран приход е определен облагаемия доход от дейността на жалбоподателя като земеделски производител за всяка ревизирана година, представляващ разликата между всички приходи, включително укритите, за всяка година и определените от ЗДДФЛ признати разходи за дейността в размер на 60%.

При ревизията са определени задължения за ДДС, тъй като е установено, че жалбоподателят не е бил регистриран по ЗДДС, но е реализирал облагаем оборот от продажба на непреработена селскостопанска продукция над 50 000 лева към 31.12.2017 г. – 76 143,88 лева за периода от м.01.2017 г. до м.12.2017 г. Изследвайки основанието по чл.102, ал.3, т.2 ЗДДС, органите по приходите са определили периодите, за които трябва да бъде начислен ДДС – от 22.01.2018 г. до 30.06.2019 г., 22-31.08.2019 г., от 22.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Съответно след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК при ревизията е определена данъчна основа за облагане с ДДС от декларираните приходи/доходи по издадени от жалбоподателя фактури и укритите приходи/доходи от селскостопанска продукция и на основание чл.102, ал.4 ЗДДС е начислен ДДС за данъчни периоди м.12.2018 г., м.05.2019 г., м.05.2020 г., м.06.2020 г. и м.12.2020 г. в общ размер 10 926,49 лева.

При ревизията и в хода на обжалването по административен ред на жалбоподателя са определени задължения за вноски за здравно осигуряване, за ДОО и за ДЗПО-УПФ за 2020 г., тъй като жалбоподателят в качеството на управител на търговско дружество е дължал авансови осигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния доход за лицата по чл.4, ал.3, т.2 КСО, а окончателният размер на осигурителния доход е следвало да бъде определен, като се вземе предвид и декларирания облагаем доход без трудово правоотношение в размер 8 139,37 лева.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато извършването на съдебно-агрономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства, но с което заключение не се установяват нови факти от значение за правилното определяне на публичните задължения на жалбоподателя. Позовавайки се на официалните данни от ОД „Земеделие“ Пловдив и МЗХ, вещото лице дава в две таблици средните добиви по видове култури за община Хисаря и за Южен централен район, които са ползвани от органите по приходите в ревизията, за да се изчислят укритите приходи от жалбоподателя. В този смисъл недоказано остана възражението на жалбоподателя, че посочените в ревизионния акт средни добиви са напълно реални, защото землището на [населено място] се намира в неплодороден район.

Съдът намира, че липсата на официални данни за средните добиви за землището на самото [населено място], където се намират обработваните от жалбоподателя земеделски имоти, не променя правилността на изводите на органите по приходите за наличие на укрити приходи, доколкото официалните данни за средни добиви за община Хисаря, в чийто състав влиза [населено място], и за Южен централен район, в чийто състав влиза община Хисаря, достатъчно ясно и категорично сочат, че добивите от отглежданите от жалбоподателя селскостопански култури са много по-високи от декларираните от него, съответно реализираните приходи от тяхната продажба са значително по-високи от декларираните. Т.е., и чрез заключението на вещото лице се установява по безспорен начин наличието на основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл.122-чл.124 ДОПК.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.

След като по безспорен начин е установено наличие на основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, то за обжалвания ревизионен акт важи презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК – фактическите констатации на ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Т.е., при доказателствена тежест за жалбоподателя да обори презумпцията за вярност на фактическите констатации, направени от органите по приходите в ревизията, такова насрещно пълно доказване не беше проведено успешно.

В хода на ревизията за установяване на действителните приходи от реализираната през ревизираните години от жалбоподателя селскостопанска продукция органите по приходите са ползвали официални данни на НСИ и на МЗХ, които данни според заключението на вещото лице съответстват на публикуваните от МЗХ. Органите по приходите са взели предвид също декларираните от самия жалбоподател и вписани в електронния регистър на ОД „Земеделие“ Пловдив обработвани през ревизираните години земеделски земи. Т.е., констатациите на органите по приходите за реализираните добиви от селскостопанските култури и за приходите от тяхната продажба са обективни и почиват на официална информация, чиято истинност и правилност не са оборени от жалбоподателя при негова доказателствена тежест. Не се доказа и твърдението на жалбоподателя, че районът на [населено място] е неплодороден, съответно какви са действителните добиви на жалбоподателя през ревизираните години. Според общодостъпната информация в интернет относно категорията на земеделските земи в землището на община Хисаря тяхната средна категория е 5,81 – среден бонитетен бал, представляващ средна относителна оценка на конкретните почвено-климатични условия спрямо пригодността на земята за отглеждане на определен набор от селскостопански култури. Съответно не може да бъде споделяно твърдението на жалбоподателя, че земеделска земя от пета категория е неплодородна земя.

От друга страна, представените от жалбоподателя в хода на ревизията справки за дейността му са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, и те не могат да се противопоставят на официалните данни на МЗХ и НСИ за средни добиви и средни продажни цени по години. В този смисъл напълно недоказано е твърдението на жалбоподателя за действително реализираните от него приходи по години. Още повече, че това негово твърдение не беше потвърдено от заключението на вещото лице, а напротив – чрез заключението на вещото лице се потвърди единствено правилността на констатациите на органите по приходите.

С нормите на чл.122-124 ДОПК се преодоляват последиците от неправомерното поведение на данъчнозадълженото лице, което осуетява определянето на данъчната основа по общите правила. Тези правни норми не установяват нов обект на данъчното правоотношение, правопораждащ юридически факт или данъчна ставка. В случая ревизията е извършена по особения ред, защото са налице обстоятелства, представляващи основание за извършване на такава ревизия – неподадена годишна данъчна декларация и укрити приходи. Обосновано и правилно органите по приходите са приели въз основа на събраните доказателства и анализа на обстоятелствата по чл.122, ал.2 ДОПК, че извършените продажби представляват доставки по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС, които са облагаеми по смисъла на чл.12, ал.1 ЗДДС и са с място на изпълнение на територията на страната. Във връзка с определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС органите по приходите правилно са установили, че жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96. ал.1 ЗДДС, когато е достигнат облагаем оборот от 50 000 лева, т.е., правилно е приложена нормата на чл.102, ал.4 ЗДДС.

В хода на ревизията и в настоящото съдебно производство жалбоподателят не представя доказателства, които да обосноват други правни изводи, различни от тези на органите по приходите. Жалбоподателят дори не оспорва реалното извършване на доставките, върху които са определяни задълженията за ДДС. Тъй като начисляването на дължимия ДДС не е извършено от ревизираното лице, правилно това е сторено от органите по приходите, като за невнесения в срок косвен данък са определени лихви за забава.

Нормите на чл.122-124 ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Приходните органи са установили укрити доходи от извършване на икономическа дейност, затова обосновано и правилно са приели, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице върху установения по реда на чл.122-124 ДОПК доход. Осигурителният доход е определен по реда на чл.124а ДОПК само за 2020 г., когато жалбоподателят е упражнявал икономическата дейност, но е подал декларация обр.6 и е внесъл задължителните осигурителни вноски само за м. декември 2020 г. Съответно размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите върху тях е установен съгласно нормите на КСО и ЗЗО. Следователно и при определяне на размера на дължимите задължителни осигурителни вноски органите по приходите правилно са приложили материалноправните норми на КСО и ЗЗО. В тази насока няма и конкретни оплаквания от жалбоподателя.

Предвид всичко изложеното съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП сумата 2 777,15 лева, определена на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Н. Т., [ЕГН], от [населено място], община Хисаря, област Пловдив, [улица], срещу ревизионен акт № Р-16001623006635-091-001 от 02.08.2024 г., издаден от А. Д., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и С. К., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, поправен с ревизионен акт № П-16001624142189-003-001 от 14.08.2024 г., потвърден и изменен с решение № 420 от 09.10.2024 г. на директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1051,36 лева и 715,56 лева лихви, за 2018 г. в размер на 344,76 лева и 199,69 лева лихви, за 2019 г. в размер на 1835,53 лева и 876,53 лева лихви, за 2020 г. в размер на 666,88 лева и 255,29 лева лихви, за 2021 г. в размер на 792,32 лева и 217,68 лева лихви, за 2022 г. в размер на 190,83 лева и 32,18 лева лихви; за вноски за ДОО за 2020 г. в размер на 1420,33 лева и 628,59 лева лихви; за вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 384,42 лева (изменен от 582,09 лева на 384,42 лева) и 255,86 лева лихви; вноски за ДЗПО-УПФ за 2020 г. в размер на 388,07 лева и 171,05 лева лихви; за ДДС в размер на 10 926,49 лева и 5 235,92 лева лихви.

ОСЪЖДА В. Н. Т., [ЕГН], от [населено място], община Хисаря, област Пловдив, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите сумата 2 777,15 (две хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и петнадесет стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.