Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 17.06.2019
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело № 894 по описа на
съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ал.1
от ЗЗД вр. чл.79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Делото е образувано въз осонва на
депозина искова молба от „И.Ф.” ЕООД с ЕИК *********, с адрес: *** - ***,
представлявано от Б.И.Н. - ***чрез юрисконсулт А.С.Г., съдебен адрес: ***, ***
против М.А.И. с ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното : на
31.10.2017г. между страните по делото е сключен Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 188088, предоставен на ответната страна.
Сключването на самия договор се извършва въз
основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: ***. На същия електронен
адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в
сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с
общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това
кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за
условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си
имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по
следния начин: клиента получава чрез съобщение на предоставения от него
телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който
се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения
от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на
посочен от него телефонен номер, разговора се записва, като отново потвърждава
сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Посоченият от клиента електронен адрес е: ***. На посочения от клиента мобилен
номер е осъществен разговор със същия. Целта на този разговор е да се потвърди
устно волята на страните за сключване на договорни отношения помежду им.
Ответникът е получил следния уникален код за потвърждаване: ***, по посочения
от него телефонен номер: ***.
По този начин кредитополучателят
сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му
изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са
преведени по посочения от него начин.
Етапите за сключване изискват
множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се
запознава с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. Следователно
ответникът е знаел, в какво правоотношение встъпва.
До входиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба, са постъпили
плащания в размер на 880.55 лв. разпределени, както следва: 388.33 лв.
главница, 141.42 лв. лихва, 270.80 лв. неустойка и 80.00 лв., разходи за
извънсъдебно събиране на вземане;
Гореописаната процедура е извършена от
ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер
на 1 200.00 лв. Договора е за
рефинансиране, поради което на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от него, част от
сумата не се превежда на потребителя, а директно отива за погасяване на
неговото предходно задължение към кредитодателя. В настоящия случай за
покриване на предишно задължение по договор № 162233 от 06.03.2017г., е
послужила сума в размер на 400.98 лв.. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора
остатъкът в размер на 799.02 лв. е преведен на М.А.И. по посочен от нея начин,
а именно: по банков път в банкова сметка *** „***“ АД с BIG ***, IBAN ***.
Доказателство е представеното платежно нареждане.
Видно от чл.4 ал.3 т.2 от Договора за
кредит вземането на главница е разсрочено на 14 броя вноски, всяка в размер на
85.71 лв., за периода 30.11.2017г. - 25.12.2018г.. От тях вноската за главница
за 30.11.2017г., 30.12.2017г., 29.01.2018г. и 28.02.2018г. са изцяло платени,
като от вноската за 30.03.2018г., са заплатени 45.49 лв.. Дължими остават
вноските за периода от следните месеци: част от 30.03.2018г. - 25.12.2018г. в
размер на 811.67 лв..
При изплащане на вноските по кредита
клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва.
Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 3 от него
лихвения процент е в размер на 40.15 %. Дължима за периода 30.03.2018г. -
25.11.2018г., е сумата в размер на 155.59 лв..
Съгласно чл.3 от Договора, в случай, че
длъжника не обезпечи вземането по кредита, той дължи неустойка. Тя се начислява
след изтичане на срока по чл. 3, като става изискуема изцяло незабавно,
съгласно чл. 69, ал.1 от ЗЗД. С цел финансово облекчение за длъжника вземането
е разпределено на отделни вноски. Нито една от тях не падежира на отделна дата,
цялото вземане е с една падежна дата - тази на начисляване. Потребителя е
подробно запознат с обстоятелството, че може да се породи задължение за
неустойка, както и за евентуалния й размер. Сключвайки договора чрез въвеждане
на получения от него код той се е съгласил с това обстоятелство.
Неустойката е в размер на 67.70 лв.,
на вноска. Заплатена е неустойка за вноските за 30.11.2017г., 30.12.2017г.,
29.01.2018г. и 28.02.2018г.. Претендираните вноски са за периода за остатъка за
30.03.2018г. - 25.12.2018г., като общата сума е в размер на 677.00 лв.
Ищецът прави опити за уреждане на
отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като
ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното. Вследствие ищецът
депозира пред Районен съд - Плевен заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В
резултат на него е образувано ч.гр.д. № 8792/2018г. По същото е издадена
заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото и след
възражение е инициирано настоящото
исково производство. Към датата на входиране на настоящата искова молба
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 1 644.24 лв., от които:
811.67 лв., главница по предоставения кредит, 155,59 лв., претендирана със
заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода
30.03.2018г. - 25.11.2018г., 677.00 лв., представляващи неустойка по чл. 3 от
Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на
дължимата сума.
Претендират се съдебни разноски в
заповедното производство в размер на 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и
платената държавна такса за образуване на заповедно производство.
Претендират се разноски в настоящето
производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за съществуващо посоченото по-горе вземане на ищеца
спрямо ответната страна.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК
такъв не е постъпил.
В о.с.з. ищцовото дружество не се
представлява.
В о.с.з. ответницата, редовно
призована, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, взе предвди доводите на страните и
разопредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е допустим и по
същество неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
От приложеното ч.гр.д. № 8792/2018год.
по описа на ПлРС е видно, че на
05.12.2018год. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на основание чл.410 от ГПК срещу ответника. Издадена е заповед за изпълнение за
сумите, както следва : 811,67лв. - главница; 155,59лв. –
лихва за периода от 30.03.2018г. до 25.11.2018г.; 677,00лв. – неустойка по чл.3
от Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 05.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направени деловодни разноски: 35,88лв. - внесена държавна такса и 50лв.
– юрисконсултско възнаграждение.В заповедта е отразено, че вземането на
заявителя произтича от сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№188088/31.10.2018г. между длъжника и кредитора; Длъжникът не е изпълнил
задължението си да върне получения кредит в уговорения в договора срок за
погасяване на задължението към кредитора.
В случая и
видно от постановеното в с.з. определение
е, че съдът е приел депозирания от ответната страна отговор като
депозиран извън срока, визиран в ГПК. В същия са наведени доводи за неоснователност ан исковата претенция, част
от които е следвало да бъдат наведени в срока за отговор поради настъпването на
преклузия съгласно ГПК. В случая обаче и видно и независимо от наведените и в тази връзка доводи от страна на
ответницата е, че
Ищцовата страна неправилно се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, предоставен на
ответницата. Няма спор, че процесният договор е сключен на 31.10.2017год.,
както и това, че е сключен с цел рефинансиране поради сключен между страните
предходен договор от 06.03.2017год.
Уговореният срок на кредита е 420 дни и с оглед депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 05.12.2018год. е видно, че срокът на договора към този
момент все още не е бил изтекъл. По делото обаче не са налице доказателства за
това кредиторът /заявител и ищец понастоящем/ да е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуеми да е обявил
на длъжника такава предсрочна изискуемост. Липсват доказателства за това ищецът да е направил валидно волеизявление в
тази връзка преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това, че счита кредита за предсрочно изискуем, респ.
което изявление да е стигнало до знанието на длъжника. При това положение не е
упражнено надлежно правото на принудително изпълнение, поради което следва да
се приеме, че вземането не е превърнато изцяло в предсрочно изискуемо и искът
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното не следва да се постановява неприсъствено
съдебно решение и искането в тази връзка
на ищеца следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото не следва да
се присъждат разноски на ищеца.
За исковото производство съдът приема,
че разноски на ответната страна не се дължат – прието е, че подаденият отговор
е просрочен, а в о.с.з. не е осъществено процесуално представителство. Разноски
на ответната страна се дължат в заповедното производство, но доколкото е
осъществена правна помощ по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, то ищецът следва да бъде
осъден да заплати на „С.К.“, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***разноски по делото за един адвокат в размер 345,09лв.
Воден от горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск на основание чл.422 от ГПК вр. чл. 240 ал.1
от ЗЗД вр. чл.79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, предявен от „И.Ф.” ЕООД
с ЕИК *********, с адрес: *** - ***, представлявано от Б.И.Н. - ***чрез
юрисконсулт А.С.Г., съдебен адрес: ***, *** против М.А.И. с ЕГН **********,
адрес: ***, с адрес за съобщения : ***, ***с
който се иска да бъде установено вземане на ищеца спрямо ответника за сумите, както следва : 811.67 лв., главница по
предоставен кредит, 155,59лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
30.03.2018г. - 25.11.2018г., 677.00лв., представляващи неустойка по чл.3 от
Договора за кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№8792/ 2018год. по описа на Плевенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.239 ал.3 от ГПК искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено съдебно решение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК
вр. чл.38 ал.2 от ЗА И.Ф.” ЕООД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.К.“, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление ***,***разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№8792/ 2018год. по описа на Плевенски районен съд в размер 345,09лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: