Решение по дело №11533/2018 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 10.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Боряна Петрова

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 11 533... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение  № 423 600 от 06.06.2018 г., постановено по гр.д. № 56 471/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че през процесния период обекта е бил топлоснабдяван, като между страните липсва договорни отношения, предвид целта за която се използва имота. Твърди, че претенцията по чл.59 от ЗЗД е доказана, тъй като извода на съда, че имота се ползва като склад не опровергава стопанския характер. Твърди, че ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява промяна в предназначението на имота за стопански нужди. Моли съда да обезсили атакуваното, евентуално да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да се уважат претенциите и претендира и разноски за двете инстанции.

                        Ответникът по въззивната жалба П.Й.С. редовно уведомен оспорпва същата.  Твърди, че заявлението и предявените искове са за доставена топлинна енергия за имот в ж.к. „Овча купел“, за партида Т 338033. В тази връзка твърди, че е недопустимо да изменя пред настоящата инстанция искането, като се посочва нов адрес и нов абонатен номер.  Инвокира доводи, че не са налице предзпоставките на чл.59 от ЗЗД. Оспорва и твърденията, че иска е доказан, като твърди, че поделото са представени доказателства, че процесния имот е продаден на фирма „К.“ ОО, което е поискало откриване на партида. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното.

                        Третото лице помагач „Б.“ ЕООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение  № 423 600 от 06.06.2018 г., постановено по гр.д. № 56 471/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав, че съдът е отхвърлил искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Т.С." ЕАД против П.Й.С., че П.Й.С. дължи на „Т.С." ЕАД следните суми: сумата от 564,14 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.2015-04.2016, ведно със законна лихва за периода от 15.5.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 93,46 лв. за периода от 03.03.2015 г. до 10.4.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 30 350/17г като неоснователни и е осъдил на основание чл.78, ал.1, във вр. с ал.8 от ГПК „Т.С." ЕАД да заплати на П.Й.С. сумата от 300 лв. разноски.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК по ч.гр.д.№ 30 350/2017 г. по описа на Cофийски районен съд, Гражданско отделение, 74 с-в. е издадена заповед, с която е разпоредено длъжникът П.Й.С. да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от 564.14 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.2015-04.2016 ведно със законна лихва за периода от 15.5.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 93,46 лв. за периода от 03.03.2015 г. до 10.04.2017 г. и 75 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

                       Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че длъжникът е възразил в установените срокове, поради което ищецът е предявил исковете, по които е образувано настоящето производство.

                       Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и в исковата молба, по която е образувано настоящето производство ищецът е претендирал сумите, като такива, с които ответникът се е обагатил.

                       Не се спори, а се установява и от самото атакувано решение, че съдът се е произнесъл по иск, основан на договорни правоотношения.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

           С атакуваното решение № 423 600 от 06.06.2018 г., постановено по гр.д. № 56 471/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав, че съдът е отхвърлил искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Т.С." ЕАД против П.Й.С., че П.Й.С. дължи на „Т.С." ЕАД следните суми: сумата от 564,14 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.2015-04.2016, ведно със законна лихва за периода от 15.5.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 93,46 лв. за периода от 03.03.2015 г. до 10.4.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 30 350/17г като неоснователни и е осъдил на основание чл.78, ал.1, във вр. с ал.8 от ГПК „Т.С." ЕАД да заплати на П.Й.С. сумата от 300 лв. разноски.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата основания за недопустимост на атакуваното решение са сързани с произнасянето по непредявен иск. В тази връзка се твърди, че ищецът е претендирал сумите, като такива, произтичащи от неоснователно обогатяване, а съдът се е произнесъл и отхвърлил исковете, като е приел, че същите се претендират на договорно основание. Релевирани са и твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения, че съдът неправилно е възприел събраните по делото доказателства Така релевираните основания съдът намира за основателни по следните съображения:

           Действащата разпоредбата през процесния период §1, т.43 (отм. ДВ, бр. 54/2012г.) от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 107/03.12.2003 г.), определя като "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Разпоредбата на §1, т.ЗЗ а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, определя като "небитов клиент" клиент, този който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.  Спрямо лицата, на които е доставяна енергия, без да е налице сключен договор претенцията следва да се основава на неоснователното обогатяване.

           Съгласно правилата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В конкретния случай съдът е бил сезиран с иск с правна квалифакация чл.422 ГПК, вр.чл.59 от ЗЗД. С атакуваното решение, съдът се е произнесъл по иск с правна квалификация чл.422, във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, т.е. произнесъл се е извън определения от страните предмет на делото.

           Съгласно задължителната практика, обективирана в ТР № 2 от 29.02.2012 г. по т.д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния съд с атакуваното решение е нарушил диспизитивното начало, тъй като се е произнесъл по иск на договорно основание, а предявеният такъв е за неоснователно обогатяване. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили и делото да се върне за произнасяне по предявените искове.

           По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът намира, че такива се дължат на въззивника, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 75 лв., представляваща размера на внесената държавна такса.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОБЕЗСИЛВА решение № 423 600 от 06.06.2018 г., постановено по гр.д. № 56 471/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 74 състав, като недопустимо.

                        ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по предявените искове на действителното правно основание.

                        ОСЪЖДА П.Й.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 23Б сумата от 75 (седемдесет и пет)  лв., както и сумата от 50 (петдесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Б.“ ЕООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.