Решение по дело №5121/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 554
Дата: 17 юни 2024 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20231720105121
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Перник, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720105121 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 422, във връзка с чл. 410 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*** чрез пълномощника му адв. М., срещу А. С. Е., ЕГН **********, със адрес: ***,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 342
ТЗ, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца:
сумата 640,26 лв. – месечни абонаментни такси за предоставени електронни
съобщителни услуги за периода от 16.01.2021 г. до 15.07.2021 г. по договор с партиден
номер *** и Приложения от *** г., от *** г. и от *** г.,
сумата 1716,66 лв. – неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.08.2021 г. за
предоставено устройство Apple iPhone 11 Pro по договор за продажба на изплащане oт ***
г.,
сумата 207,92 лв. – неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.05.2021 г. за
предоставено устройство Huawei P30Pro по договор за продажба на изплащане oт *** г.,
сумата 271,84 лв. – неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.08.2021 г. за
предоставено устройство Huawei P30 по договор за продажба на изплащане oт *** г.,
сумата 2,27 лв. – неустойка за допълнителна услуга екстра по договор *** за услуга
1
***,
сумата 23,07 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по
договор *** за услуга ***,
сумата 59,85 лв. – неустойка равняваща се на отстъпка от цената на устройството по
договор *** за услуга ***,
сумата 140,00 лв. – неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по
ценова листа предоставен 4G router NetBox по договор *** за услуга***,
сумата 14,53 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по
договор *** за услуга***,
сумата 6,89 лв. – неустойка за допълнителна услуга екстра по договор *** за услуга
***,
200,00 лв. – неустойки, представляващи цената на невърнато оборудване по ценова
листа за предоставен цифров приемник по договор *** за услуга ***,
33,86 лв. – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по договор
*** за услуга ***,
119,97 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по договор
*** за услуга ***
59,32 лв. – неустойка, равняваща се на отстъпката от цената на месечна абонаментна
такса по договор *** за услуга ***
141,71 лв. - неустойка, равняваща се на отстъпката от цената на устройство по договор
*** за услуга ***
4,00 лв. – неустойки, представляващи обезщетение за обработка на просрочени
задължения,
сумата 731,43 лв. – мораторна лихва от забава, формирана от лихвите върху всяка от
горепосочените суми от изпадането в забава за всяка от тях, с начален момент на забавата по
първата фактура - 22.03.2021 г., и краен - 27.06.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 31.07.2023 г., до
плащането,
за които вземания е издадена Заповед № 2047/01.08.2023 г. за изпълнение по ч.гр.д.
03633/2023 г. по описа на РС-Перник.
В исковата молба се излага, че на 10.04.2018 г. между страните е сключен Договор с
УИН ***, във връзка с който на абоната е открит партиден номер ***, по който са
начислявани задълженията му за използвани електронни съобщителни услуги.
С Приложение № 1 от *** г. – „Условия за ползване на тарифен план за мобилен
интернет А1 One Unlimited 32” e договорено предоставянето на тарифен план „А1 One
Unlimited 32 за телефонен номер *** при промоционална месечна абонаментна такса 32,99
лв. с ДДС за срок от 2 години. Съгласно чл. 7 от приложението, ако абонатът прекрати
договорът предсрочно дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни такси без
2
отстъпка.
На същата дата - *** г., между страните е сключен договор за продажба на изплащане,
на основание на който ответникът станал собственик и му е предоставено устройство
Huawei P30ProBla + Huawei P30Pro tr със сериен номер ***, при промоционална цена, като е
уговорено изплащането й на първа вноска в размер на 51,98 лв. и 23 месечни вноски в общ
размер на 1195,54 лв., при лихва в размер на 4,95% годишно.
Твърди се, че на *** г. между страните са сключени три Анекса към договора за
удължаване на услугите, предоставяни чрез номер ***, номер *** и **********, с 24 месеца,
считано от *** г. до *** г.
На същата дата - *** г., между страните е подписан Договор за продажба на
изплащане, по силата на който ответникът станал собственик и му е предоставено
устройство Huawei P30 Black + PH HuaP30Pro tr със сериен номер***, при промоционална
цена, като е уговорено изплащането й на първа вноска в размер на 33,98 лв. и 23 месечни
вноски в общ размер на 781,53 лв., при лихва в размер на 5,05% годишно.
На *** г. е подписано приложение към договора – „Условия за ползване на тарифен
план замобилна услуга А1 One Unlimited 41”, с което е договорено предоставянето на
мобилни услуги при тарифен план А1 One Unlimited 41 за номер ********** при месечна
абонаментна такса 41,99 лв. с ДДС за срок от *** г. до *** г. Съгласно чл. 7 от
приложението, ако абонатът прекрати договорът предсрочно дължи неустойка в размер на
до три месечни абонаментни такси без отстъпка.
Твърди се, че на *** г. е подписано Допълнително приложение 1 към договора –
„Условия за ползване на Екстра А1 Wallet Unlimited за абонати на тарифни планове А1 ONE
и A1 ONE Unlimited“, с което е договорено, че към одсновния тарифен план се предоставя
безплатна екстра – приложението А1 Wallet в рамките на 12 месеца, след изтичането на
който срок за телефонен номер **********, към който е предоставена екстра услугата,
приложението А1 Wallet се предоставя на стандартна цена от 1,00 лв. с ДДС на месец.
На същата дата - *** г., между страните е сключен Договор за продажба на изплащане,
по силата на който ответникът станал собственик и му е предоставено устройство Apple
iPhone 11 Pro 256GB Grey със сериен номер***, при промоционална цена, като е уговорено
изплащането й на първа вноска в размер на 100,98 лв. и 23 месечни вноски в общ размер на
2322,54 лв., при лихва в размер на 5 % годишно.
Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си заплащане на месечните такси
и лизингови вноски за отчетен период 16.01.2021 г. – 15.08.2021 г. по договора, поради
което същият е прекратен предсрочно и е начислени неустойки за допълнителна услуга
екстра, неустойки в размер на три месечни абонаментни такси по всеки договор, неустойки,
равняващи се на отстъпката от цената на предоставените устройства по договорите за
продажба на изплащане и неустойка, представляващи цена на невърнато оборудване. Тъй
като ответникът не заплатил дължимите суми, се претендира и обезщетение за забава от
изпадането в такава за плащане на всеки счетоводен документ до датата, предхождаща
3
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище, че исковата молба е нередовна, а по същество – за неоснователност на исковете.
Възразява ищецът да е изпълнил задължението си за предоставяне на електронни
съобщителни услуги след 22.03.2021 г., поради което твърди, че фактурите, издадени след
тази дата, са недължими, ведно с акцесорното вземане за лихва за забава върху тях. Оспорва
дължимостта на вземанията за неплатена цена на устройства по договорите за продажба на
изплащане, тъй като липсва яснота коя сума за кое устройство се дължи и поради липсата на
правно действие на уговорката, предвиждаща, че договорът става автоматично предсрочно
изискуем при неплащане на някоя вноска. Възразява страните да са уговорили клауза за
неустойка за предоставена допълнителна услуга екстра, поради което твърди, че сумите 2,27
лв. и 6,89 лв., претендирани на това основание, са недължими. Оспорва претенциите за
неустойки в размер на три месечни абонаментни такси, като отбелязва, че две от тях се
претендират по един и същ договор и за една и съща услуга, както и поради
недействителност на клаузите, които ги уреждат, поради противоречие с добрите нрави.
Сочи, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да развали договора по реда на чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, поради което за него не е възникнало вземане за неустойка за предсрочното му
прекратяване по вина на абоната. Оспорва дължимостта на неустойките, представляващи
отстъпка от цената на устройство, както и отстъпка от цената на месечна абонамента такса
поради липсата на яснота за кое устройство са начислени, поради това, че такива устройства
не са предоставени на ответника, както и поради това че крайният срок на абонаментите не
е настъпил, а договорите не са развалени по реда на чл. 87 ЗЗД. Оспорва като недължими
неустойките за невърнато оборудване, тъй като такова не е било предоставено на ответника,
респ. липсвали доказателства за връщането му в неизправност или за отправяне за покана за
връщането му и отказ на потребителя да го стори. Сочи, че в договорите не е посочена
стойността на оборудването, нито е представен ценоразпис на оператора, подписан от
потребителя, с което той да се е съгласил със заплащането на неустойка на това основание в
определен размер, поради което сумите са недължими. Възразява и срещу заплащането на
сумата в размер общо на 4,00 лв. за обезщетение за обработка на просрочени задължения,
тъй като липсва уговорка за заплащането на такава неустойка, а при наличието на такава,
клаузата би била неравноправна, тъй като представлява плащане, свързано изцяло със
забавата на потребителя в полза на икономически по-силната страна – търговеца, дължимо
наред със законната лихва. Тъй като мораторната лихва е акцесроно вземане, предвид
липсата на главни задължения за неустойка, оспорва и нейната дължимост. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски за производството
по делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
4
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № 03633/2023 г. по описа на Районен съд –Перник се
установява, че по заявление на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, е издадена Заповед за
изпълнение № 2047/01.08.2023 г. по чл. 410 ГПК срещу А. С. Е., ЕГН **********, за сумата
3714,33 лв. – представляваща задължение за периода от 19.02.2021 г. до 15.09.2021 г.,
формирано, както следва: 712,44 лв. – неплатени суми за електронни съобщителни услуги,
2196,42 лв. – непалтени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 805,47 лв.
– неустойка поради предосрочно прекратяване на договора по вина на абоната съгласно чл.
54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, сумата 731,43 лв. – мораторна лихва за
периода от първи ден на забавата за плащане на всеки отделен документ до 31.07.2023 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 31.07.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението. Определени са и разноски за производството в размер на 88,92
лв. – държавна такса, и 626,75 лв. – адвокатско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 22.08.2023 г., който е
депозирал възражение на 13.09.2023 г.
Указанията до заявителя за предявяване на иск са му връчени на 28.09.2023 г., който на
27.10.2023 г., видно от пощенското клеймо, е предявил настоящите искове за установяване
вземанията му към ответника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е
налице правен интерес от предявяването им.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска за заплащане на месечни абинаментни такси за доставени
електронни съобщителни услуги е да установи наличието на валидна облигационна връзка
между страните по посочения договор за предоставяне на мобилни (далекосъобщителни)
услуги, съдържанието на това облигационно правоотношение, както и че е изпълнил
задължението си по този договор за предоставяне на уговорените далекосъобщителните
услуги.
В тежест на ищеца по иска за заплащане на цената на лизинговите вноски е да докаже
възникването на валидно правоотношение по договор за лизинг между страните,
съдържанието на това правоотношение, както и че е предал на лизингополучателя
лизинговата вещ.
От приетия по делото договор от *** г., приложение 1 към договора – условия на
тарифен план за мобилна услига А1 ONE Unlimited 32 /срок 2 г./ от *** г., анекс към
договора от *** г. за ползване на фиксирана мобилна услуга за номер *** за срок до
23.10.2021 г., допълнение към анекса от *** г., анекс към договора от *** г. за ползване на
фиксирана услуга за мобилен номер *** за срок до 23.10.2021 г., допълнение към Анекс към
договора от *** г., анекс към договора от *** г. за ползване на фиксирана услуга за мобилен
номер ********** за срок до 23.10.2021 г., допълнение към анекса от *** г., допълнително
приложение към Приложение 1 към Договор *** – Условия за ползване на Екстра А1 Wallet
Unlimited за абонати на тарифни планове А1 ONE и A1 ONE Unlimited от ***г. и
5
допълнително приложение към Приложение 1 към Договор *** – Условия за ползване на
Допълнителна услуга А1 Net Protect за абонати на тарифни планове за мобилни услуги А1
ONE и A1 ONE Unlimited и тарифни планове за мобилен интернет A1 Surf и A1 Net Box от
23.10.2020 г., се установява, че ответната страна е поела задължение да заплаща месечна
абонамента такса, както следва:
за абонаментен план А1 ONE Unlimited 32 в размер на 36,99 лв. с ДДС /стандартна/ и
32,99 лв. /промоционална/ за срок от 24 месеца, считано от *** г., удължен с анекси от
*** г. до ***.
по Приложение 1 към договора – Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE
Unlimited 41 за мобилен номер *** в размер на 47,99 лв. /стандартна/ и 41,99 лв.
/промоционална/ за срок от 2 г., считано от *** г.
по допълнително приложение 1 към договора – Условия за ползване на Екстра А1
Wallet Unlimited за абонати на тарифни планове А1 ONE и А1 ONE Unlimited за
мобилен номер *** от *** г. – 1,00 лв. с ДДС,
по допълнително приложение 1 към договора – активиране и условия за ползване на
Допълнителна услуга А1 Net Protect за мобилен номер *** от *** г. – 1,00 лв. с ДДС.
По делото не се спори, че позлването на мобилните услуги е започнало със сключване
на договора и липсват доказателства, че договорът за мобилни услуги е прекратен от някоя
от страните с писмено предизвестие до другата, респ. че ползването е преустановено, поради
което съдът приема, че ответникът дължи заплащане на абонаментните такси за периода от
16.01.2021 г. до 15.07.2021 г., както следва:
за абонаментен план А1 ONE Unlimited 32 - 6 месечни такси по 32,99 лв., общо 197,94
лв.
по Приложение 1 към договора – Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE
Unlimited 41 – 6 месечни такси по 41,99 лв., общо 251,94 лв.
по допълнително приложение 1 към договора – Условия за ползване на Екстра А1
Wallet Unlimited за абонати на тарифни планове А1 ONE и А1 ONE Unlimited – 6 такси
по 1,00 лв., общо 6,00 лв.
по допълнително приложение 1 към договора – активиране и условия за ползване на
Допълнителна услуга А1 Net Protect – 6 такси по 1,00 лв., общо 6 лв.
От Приложение 1 към Договор *** /л. 117-124/ се установява, че на 04.10.2017 г.
страните са постигнали съгласие за предоставяне на услуга ***, интернет пакет Net Box 75,
тарифен план Мтел Без граници М и Мтел Без граници ХL, чиито месечни абонаментни
такси са 29,99 лв. и 32,00 лв. за срок от 2 г., удължен с анекс от *** г. /л. 22 от делото/ за
срок от 2 г. от сключването му.
По делото са представени анекси от *** г. за удължаване с 2 г. на срока на договора за
услуга *** и /л.19/ и услуга ********** /л. 25/, но липсват доказателства какви са
съществените елементи на постигнатото между страните съгласие относно тези услуги –
какво е естеството им и срещу каква цена. С оглед изложеното, съдът приема, че дължимите
абонаментни такси за процесния период за услугата Net Box 75 възлизат общо на 371,94 лв.
6
Предвид изложеното и съобразно принципна за диспозитивното начало, претеницията
на ищеца за сумата 640,26 лв. – месечни абонаментни такси за периода 16.01.2021 г. –
15.07.2021 г. следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ:
Oт Договор за продажба на изплащане от *** г., подписан от страните, се установява,
че ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху вещ при първоначална
вноска 51,98 лв., а остатъкът от 1195,54 лв. e платим на 23 вноски, 22 включващи главница и
лихва в общ размер 51,98 лв., и последна вноска в размер на 51,76 лв. От приемо-
предавателен протокол от същата дата е видно, че вещта представлява апарат Huawei
P30ProBla+PH HUAP30Pro tr. и е предаден на ответника.
От Договор за продажба на изплащане от *** г. се установява, че ищецът е прехвърлил
на ответника правото на собственост върху вещ при първоначална вноска 33,98 лв., а
остатъкът от 781,53 лв. e платим на 23 вноски, включващи главница и лихва в общ размер
33,98 лв. От приемо-предавателен протокол от същата дата е видно, че вещта представлява
апарат Huawei P30 Black+PH HUAP30 tr. и е предаден на ответника.
От Договор за продажба на изплащане от *** г. се установява, че ищецът е прехвърлил
на ответника правото на собственост върху вещ при първоначална вноска 100,98 лв., а
остатъкът от 2322,54 лв. e платим на 23 вноски, включващи главница и лихва в общ размер
100,98 лв. От приемо-предавателен протокол от същата дата е видно, че вещта представлява
апарат Apple iPhone 11 Pro 256GB Sp Grey и е предаден на ответника.
Съгласно Раздел IV от договорите за лизинг при предсрочно прекратяване на договора
всички суми стават изискуеми. В настоящия случай липсват данни за връчване на покана за
доброволно пращане, както и изобщо за изпращането й, поради което се налага изводът, че
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски не е обявена на лизингополучателя по
предвидения за това ред. Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017 гр.
по тълк. дело № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Тези разрешения следва да намерят приложение и
по отношение на обявяването на предсрочната изискуемост на вноските по настоящия
договор за лизинг, доколкото правната му уредба е сходна с тази по договорите за банков
кредит. Следователно, въпреки че не е обявена предсрочната изискуемост на лизинговите
вноски, в настоящото производство трябва да се изследва по отношение на кои от тях е
настъпил падежът за плащане и съответно исковете по чл. 422 ГПК досежно същите биха се
7
явили основателни. Срокът на договорите за лизинг е 23 месеца, считано от датата на
подписването им, най-късният от които е сключен на 23.07.2020 г., поради което следва, че
падежът и на последната лизингова вноска съобразно инкорпорираните в договорите
погасителни планове, е настъпил. По тези съображения съдът приема, че за ответника е
възникнало задължението да заплати предвидените в договорите месечни лизингови
вноски,поради което претенциите на ищеца за заплащане на 4 вноски от по 51,98 лв. за
предоставено устройство Huawei P30Pro, равняващи се на сумата 207,92 лв., 8 вноски по
33,98 лв. за предоставено устройство Huawei P30, равняващи се на сумата 271,84 лв., както
и 8 вноски по 100,98 лв., равняващи се на сумата 807,84 лв. за периода 16.01.2021 г. до
15.08.2021 г. за предоставено устройство Apple iPhone 11 Pro, са основателни.
В частта за разликата над сумата 807,84 лв. до претендираната сума 1716,66 лв. –
неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.08.2021 г. за предоставено устройство Apple
iPhone 11 Pro по договор за продажба на изплащане oт *** г. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.

Предвид обстоятелството, че исковете имат за предмет парични вземания, като
правоувеличаваща последица от предявяването им, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в
съда – 31.07.2023 г., до изплащането им.

По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД:
По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидни
клаузи за неустойка с посоченото съдържание и изискуемостта им.
Относно вземанията за неустойка за месечни такси, отстъпка от месечна абонаментна
такса и отстъпка от цена на устройство, съдът намира следното:
От приложените договори за мобилни услуги и анексите към тях, сключени с
потребителя, е видно, че е уговорена клауза за неустойка при прекратяване по вина на
потребителя на договора за мобилни услуги до края на срока на договора, като размерът им
не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза абонатът
дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или
предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване на
съответния абонамент.
Предвидено е, че при неплащане на най-малко 2 последователни месечни вноски от
страна на купувача, всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми
от датата на издаване на фактура за тези суми. Посочено е още, че независимо от
посоченото, договорът може да бъде развален от изправната страна при нарушение на
задълженията на другата, съгласно разпоредбите на чл. 335 ТЗ, чл. 205 и чл. 206 ЗЗД, като
8
страната, която разваля договора следва да уведоми писмено неизправната страна като даде
достатъчен срок за отстраняване на нарушението, който не може да бъде по-кратък от 14
дни.
По аргумент от Тълкувателно решение № 8/2017 гр. по тълк. дело № 8 по описа за 2017
г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което клауза в договора, предвиждаща, че при неплащане на
определен брой вноски договорът става автоматично предсрочно изискуем, е нищожна,
следва да се приеме, че уговорката в този смисъл в раздел IV от договорите за продажба на
изплащане няма правно действие.
В случая неустойките са начислени с фактура от 01.08.2021 г., към който момент
липсва изявление на оператора за разваляне на договорите за мобилни услуги и
сключените във връзка с него договори за продажба на изплащане с писмено уведомление
до абоната съгласно предвиденото в договора и чл. 87 ЗЗД, поради което следва да се
приеме, че след крайния срок на договорите за мобилни услуги същите са продължили за
неопределен срок и са прекратени с получаване на препис от исковата молба от ответника
на 15.02.2024 г. Към този момент двугодишният срок на абонаментите, така и крайният
падеж на договорите за лизинг, е настъпил. Предвид изложеното, не е налице основание за
заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, нито за възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща
на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.
Относно неустойката, начислена от оператора за невърнато оборудване, следва да се
отбележи, че съгласно т.6.1 от приложението към договора от*** г., чието действие е
удължено с анекс от *** г. за срок от 2 г., ако при прекратяването му, което и да е
оборудване, предоставено за ползване на абоната, бъде върнато в неизправно състояние или
не бъде върнато, операторът има право на получи от абоната обезщетение в размер на
стойността на оборудването съгласно действащия ценоразпис на оператора. В договорите
обаче не е посочена стойността на оборудването, нито е приложен ценоразписа на
оператора, подписан от потребителя, с което да се е съгласил със заплащане на неустойка в
определен размер при невръщане на предоставено оборудване, поради което
претендираните на това основание вземания за неустойки са недължими.
Относно неустойката в размер на 4,00 лв. – обезщетение обработка просрочени
задължения, следва да се отбележи, че в представените по делото договори между страните
липсва уговорка за заплащането й. Дори и при наличието на такава, тази клауза би била
нищожна като неравноправна, тъй като представлява плащане, свързано изцяло със забавата
на потребителя в полза на икономически по-силната страна – търговеца, дължимо наред със
законната лихва за забава. В този смисъл претендираното на това основание вземане за
неустойка е недължимо.
По горните съображения, съдът прави извод, че исковете за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца неустойки в размер на процесните суми следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
9

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Излчислено от съда обезщетението за забава върху гланиците за неплатени месечни
абонаментни такси възлизащи на 138,97 лв. месечно, за периода от 16.01.2021 г. до
15.07.2021 г., за които ответникът е изпаднал в забава за плащане на първата фактура на
22.03.2021 г., до крайния момент – 27.06.2023 г., е в размер на 151,68 лв. Обезщетението за
забава върху 4 вноски от по 51,98 лв. за предоставено устройство Huawei P30Pro възлиза на
46,66 лв. за периода от 22.03.2021 г. до 27.06.2023 г., върху 8 месечни вноски от по 33,98 лв.
за предоставено устройство Huawei P30 за период на забава 22.03.2021 г. - 27.06.2023 г.
възлиза на 55,68 лв., а върху 8 месечни вноски от по 100,98 лв. за период на забава
22.03.2021 г. - 27.06.2023 г. възлиза на 167,41 лв.
С оглед изложеното, искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забава за периода 22.03.2021 г. - 27.06.2023 г. следва да бъде уважен за
сумата 421,43 лв.
За разликата над 421,43 лв. до пълния предявен размер 731,43 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.

По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции.
В заповедното производство ищецът претендира разноски както следва: 88,92 лв. –
държавна такса, и 626,75 лв. – адвокатско възнаграждение, а настоящото исково
производство: 88,91 лв. – държавна такса, и 893,50 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение, че
възнаграждението не е платено от ищеца в позла на адвоката, а от трето за спора лице –
„Кол пойнт“ ЕООД, поради което извършването на разноски от ищеца за адвокатско
възанграждение за производството е недоказано.
С оглед изложеното, ищецът има да му бъдат присъдени само сторените разноски за
държавна такса за заповедното и исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
88,92 лв., от която, съобразно уважената част /2349,29 лв./ на исковете /пердявени в
заповедното производство в общ размер 4445,76 лв./ следва да му бъде присъдена сумата
10
46,99 лв.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е заплатило 88,91 лв.
държавна такса, от която съобразно уважената част /2349,29 лв./ на исковете /останали за
разглеждане в исковото производство в общ размер 4373,68 лв./ на ищеца следва да се
присъди сумата 47,76 лв. съобразно уважената част на исковете.
Ответникът не претендира присъждане на разноски и не е представил доказателства за
извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че А.
С. Е., ЕГН **********, със адрес: ***, ап. 36, ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес: ***, представлявано от членовете на Съвета на директорита – А.Д. и
М.М.,
сумата 640,26 лв. /шестстотин и четиридесет лева и двадесет и шест стотинки/ –
месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от
16.01.2021 г. до 15.07.2021 г. по договор с партиден номер *** и Приложения от *** г., от
*** г. и от *** г.,
сумата 207,92 лв. /двеста и седем лева и деветдесет и две стотинки/ – неплатени
вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.05.2021 г. за предоставено устройство Huawei P30Pro
по договор за продажба на изплащане oт *** г.,
сумата 271,84 лв. /двеста седемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/ –
неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.08.2021 г. за предоставено устройство
Huawei P30 по договор за продажба на изплащане oт 23.10.2019 г.,
сумата 807,84 лв. /осемстотин и седем лева и осемдесет и четири стотинки/
неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.08.2021 г. за предоставено устройство Apple
iPhone 11 Pro по договор за продажба на изплащане oт *** г.
сумата 421,43 лв. /четиристотин двадесет и един лева и четиридесет и три
стотинки/ – обезщетение за забава за периода 22.03.2021 г. - 27.06.2023 г.
ведно със законната лихва върху главници в общ размер 1927,86 лв. от датата на
подаване на заявлението – 31.07.2023 г., до плащането, за които вземания е издадена
Заповед № 2047/01.08.2023 г. за изпълнение по ч.гр.д. 03633/2023 г. по описа на РС-
Перник,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за неплатени вноски за периода 16.01.2021 г. до 15.08.2021 г.
за предоставено устройство Apple iPhone 11 Pro по договор за продажба на изплащане oт ***
г. за разликата над сумата 807,84 лв. до сумата 1716,66 лв., както и исковете за сумата
2,27 лв. – неустойка за допълнителна услуга екстра по договор *** за услуга ***, сумата
23,07 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС по договор *** за
11
услуга ***, сумата 59,85 лв. – неустойка равняваща се на отстъпка от цената на
устройството по договор *** за услуга ***, сумата 140,00 лв. – неустойка, представляваща
цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен 4G router NetBox по договор ***
за услуг***, сумата 14,53 лв. - неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без
ДДС по договор *** за услуг***, сумата 6,89 лв. – неустойка за допълнителна услуга екстра
по договор *** за услуга ***, сумата 200,00 лв. – неустойки, представляващи цената на
невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник по договор *** за
услуга ***, сумата 33,86 лв. – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без
ДДС по договор *** за услуга ***, сумата 119,97 лв. - неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси без ДДС по договор *** за услуга *** сумата 59,32 лв. – неустойка,
равняваща се на отстъпката от цената на месечна абонаментна такса по договор *** за
услуга *** сумата 141,71 лв. - неустойка, равняваща се на отстъпката от цената на
устройство по договор *** за услуга *** сумата 4,00 лв. – неустойки, представляващи
обезщетение за обработка на просрочени задължения, както и иска за обезщетение за
забава за сумата над 421,43 лв. до 731,43 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. С. Е., ЕГН **********, със адрес: ***, ап. 36, ДА ЗАПЛАТИ на „А1
България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес: *** представлявано от членовете на Съвета
на директорита – А.Д. и М.М., сумата 46,99 лв. /четиридесет и шест лева и деветдесет и
девет стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 47,76 лв. /четиридесет
и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ - разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03633 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12