Определение по дело №461/2019 на Апелативен съд - Пловдив

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И Е   № 423   

              

           Дата  16.10.2019 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН  СЪД ,  търговско отделение, в състав

                                                         Председател: Красимир Коларов

                                                                       Членове: Георги Чамбов

                                                                                          Емил Митев 

 

    в закрито заседание  от  същата дата

    разгледа докладваното от съдия  Емил Митев     частно търг. дело №  461/2019г.  , за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е  по чл.274,ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на  „Ю.Б.“АД ЕИК ***,представлявана от  пълномощника  си адвокат Д.М. против определение   № 117  ог 22.02.2019 г, постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело№ 192/2018 г

  По силата  на   обжалваното определение съдът  е оставил без разглеждане предявеният от  ищеца „Ю.Б. „АД  против Е.Я.М. и Р.М.М. иск по чл.422,ал1 ГПК във връзка с чл.417,т.2 ГПК – за признаване за установено , че в полза на банката съществува вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит.  Съдът е приел, че  предявеният установителен иск е недопустим,тъй като  банката –ищец не разполага  с   активна процесуална легитимация  да  предяви  иска по чл.422,ал.1 ГП.За нея  е открита възможността да води осъдителен иск.

В частната жалба се  поддържа оплакването ,че определението е постановено в нарушение на чл.417,т.2 ГПК,в която е употребен израза „вземания на банки“, а не вземания,произтичащи от „банкови сделки“.

 Ответника по   частната  жалба   Р.М.М.,    представляван от пълномощника си  адвокат Д.К. поддържа писмен отговор, съгласно  който частната жалба е  неоснователна.

 

 

 В този смисъл е становището и на частния жалбоподателя Е.М. , която също счита частната жалба за неоснователна.

По делото е постъпила и втора частна жалба,подадена от ответниците, които обжалват определението на съда, постановено по реда на чл.248  ГПК.

Пловдивският апелативен съд след проверка на  изложените в частните жалби  оплаквания и доводи,  приема за установено  следното :

По частната жалба на  ищеца „Ю.Б. АД“.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в определения от закона срок и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

  Безспорен факт е, че заповедното производство  е инициирано по заявление на „Ю.Б.“АД,т.е. от ищеца по  делото. Заявлението е по чл.417т.2 ГПК- извлечение от банкова сметка.  ***, че банката  не притежава процесуална легитимация да предяви установителния иск по чл.422,ал.1 ГПК, тъй като вече е цедирала вземането си на небанкова институция.

 Впоследствие същото вземане,произтичащо от договора за потребителски банков кредит  е прехвърлено отново на банката –цесионер по втория договор за цесия.  Приел е , че банката като цесионер вече може да се полза от облегчения ред предвиден в чл.417т.2 ГПК за снабдяване на заповед за изпълнение.

  Определението е неправилно .

  Банката –заявител в заповедното производство   притежава процесуалната легитимация да предяви  установителен иск по чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.417,т.2 ГПК.

 Процесуалната легитимация, т.е принадлежността на правото на иск се определя по принцип от материално-правната легитимация. Изключенията от този принцип са изрично предвидени в закона.

  В случая е безспорно, че  спорното вземане произтича от договор  за потребителски банков кредит №**от 31.03.2008 г.,по който кредитополучатели са  Е.Я.М. и Р.М.М..

 

В  заповедното производство  банката – заявител е представила  счетоводна справка  за размера на  задължението по основния договор и петте допълнителни споразумения.  Общият размер на  задължението  по договора към дата  06.10.2014 г. е  197 577.32 швейцарски франка.

Вярно е ,че банката е прехвърлила вземането си по договора за потребителски банков кредит на друг кредитор, който е небанкова институция.

В обжалваното определение съдът е коментирал  договора за цесия от 15.05.2008 г, както и втория договор за цесия от 05.03.2014 г.. Това е т.н. „обратна цесия“.

   Ответника Е.М. е направила възражение, че  втората цесия , с която вземането е прехвърлено обратно на банката  е нищожна, тъй като вземането е прехвърлено на небанкова институция. Поради извършената обратна цесия  договора за банков кредит вече не бил банков кредит,поради което и банката не установява качеството си на кредитор.

  В обжалваното определение   съдът е приел възражението  за нищожност за основателно, което означава, че е приел, че след като вторият договор за цесия е нищожен, то банката вече не е кредитор. Приел е ,че банката няма активна процесуална легитимация да предяви иска по чл.422,ал.1 ГПК.

 Неправилно съдът е обсъждал въпроса за действителността на втория договор  за цесия- това е въпрос по  съществото на спора.  Съдът с решението си по същество трябва да реши дали втората цесия е валидна или нищожна и  с оглед на това да реши спорния въпрос: дали банката е притежавала материално-правното качество на кредитор към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК или е загубила това си качество.

Предявеният установителен иск е допустим,а дали същият е основателен или не – по този въпрос съдът ще се произнесе със съдебен акт по същество.

Следва да се отмени   обжалваното определение и делото да се върне на първия съд,при съобразяване на факта, че същият в този му състав вече  е изразил становище по същество.

По отношение на частната жалба, подадена от ответника  Р.  М.М..

 

 

 

Тази жалба е против Определение №277 от 25.04.2019 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело№ 192/2018 г.,  с което е оставена без уважение молбата на адвокат Д.К. в качеството й на пълномощник на ответника Р.М. по чл.248  ГПК.

В представеното пред първата инстанция пълномощно на адвокат Д. К. не е посочено, че процесуалното представителство се осъществява при условията на чл.38,ал.1 и 2 от ЗА.  Това става ясно едва в последното съдебно заседание.

 Всъщност- с оглед на отмяната на  прекратителното определение, предмет на частната жалба – въпросът за съдебните разноски е по-скоро теоретичен ,поради което и обсъждането му е безпредметно.

Разноски ще се определят с оглед крайния изход на спора в решението по същество.

   С оглед на изложените съображения  Пловдивският апелативен съд

.

                     О   П   Р   Е  Д   Е   Л  И  :

 

 ОТМЕНЯ  изцяло   Определение № 117  от  22.02.2019 г.,постановено от Пазарджишкият окръжен съд по  търг.дело №192/2018 г. ,с което съдът е оставил без разглеждане предявеният от  „Ю.Б. „АД ЕИК ***против  Е.Я.М.  ЕГН: ********** и Р.М.М. ЕГН:********** иск по чл.422,ал.1 ГПК във връзка с чл.417т.2 ГПК- за признаване за установено ,че  ответниците дължат на банката  вземане в общ размер на 197 577.32 швейцарски франка,ведно със законните последици и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск.

Връща делото на Пазарджишкият окръжен съд  за  разглеждане на делото  и постановяване на съдебен акт по съществото на спора.

 

 

 

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА   Определение № 277 от 25.04.2019 г, постановено от Пазарджишкият окръжен съд, с която съдът е оставил без уважение молбата на адвокат Д.К. като пълномощник на Р.М.М. по  чл.248 ГПК- за изменение на решението, в частта му относно присъдените съдебни разноски.

  Определението  е окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:1.              2.