М О Т И В И
към присъда № 145 от 20.07.2016 год.
по н.ч.х.дело № 74/2016
год.
по описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението против
подсъдимия И.В.Г., ЕГН **********, е в
това, че на 10.07.2015 год. в гр.Стара Загора причинил на М.Г.К., ЕГН **********,
лека телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето вследствие
на нанесени му травматични увреждания (оток и кръвонасядане на главата, оток в
дясната лумбална област, оток и кръвонасядане на дясното коляно, охлузване на
лявото бедро и лявото коляно) – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като следва
изрично да се отбележи, че при квалификацията на леката телесна повреда,
респективно – на деянието, съдът изходи изцяло от фактите и обстоятелствата в
тази насока, изложени в тъжбата, в частност – от описаните в нея травматични
увреждания, а не от квалификацията на последните, посочена от тъжителя, която
не е обвързваща за съда.
В
съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от тъжителя М.Г.К. против подсъдимия И.В.Г. граждански иск за сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
причинените му с инкриминираното деяние травматични увреждания, а тъжителят М.Г.К.
беше конституиран като граждански ищец в наказателното производство.
Повереникът
адв.С.С. поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен, без да сочи конкретен вид и размер на наказанието, а гражданския
иск – уважен по справедливост, без да сочи конкретен размер, като претендира в
полза на тъжителя и граждански ищец за направените от него разноски по делото.
Тъжителят и граждански ищец М.Г.К., редовно
призован (уведомен), не се яви в съдебното заседание, когато беше приключено
съдебното следствие и даден ход на съдебните прения, респективно – не изрази
лично окончателното си становище по обвинението и гражданския иск.
Защитникът
адв.Е.Н. оспорва обвинението и пледира подзащитния й да бъде оправдан, а гражданския
иск – отхвърлен.
Подсъдимият
И.В.Г. дава обяснения, като отрича да е извършил деянието, за което е обвинен.
Редовно призован (уведомен), същият не се яви в съдебното заседание, когато
беше приключено съдебното следствие и даден ход на съдебните прения,
респективно – не изрази лично окончателното си становище по обвинението и
гражданския иск.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Тъжителят и гр.ищец М.Г.К. и св.Т.Й.Т.
работели в автокъща в кв.„Кольо Ганчев” на гр.Стара Загора, в близост до която
се намирал автосервиза, където работели подсъдимият И.В.Г. и св.А.П.С.. На
10.07.2015 год. сутринта – между 09,00 часа и 09,30 часа, тъжителят и св.Т.
били в автокъщата, когато при тях пристигнал подсъдимия. Подсъдимият и тъжителят
влезли в словесно пререкание във връзка с извършен ремонт на автомобил,
вследствие на което, неочаквано за тъжителя, подсъдимият го ударил с ръка по
главата от дясно и преди той да успее да реагира, го ударил втори път по
главата от дясно, но този път с палка, при което тъжителят паднал на земята и
подсъдимият му нанесъл с палката още един удар в областта на тялото, а именно –
краката. Тъй като св.Т. се развикал и се обадил по телефона си в полицията, за
да сигнализира за случая, подсъдимият избягал от местопрестъплението, но в
бързината се блъснал и нарязал в едно стъкло, което се счупило при удара.
В
резултат на нанесените му от подсъдимия удари тъжителят получил оток и кръвонасядане
на главата, оток в дясната лумбална област, оток и кръвонасядане на дясното
коляно и охлузване на лявото бедро и лявото коляно, причинили му страдание без
разстройство на здравето, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК, възстановителният период за която е бил около 20 дни.
Към
датата на извършване на инкриминираното деяние и към момента на постановяване
на присъдата подсъдимият не е освобождаван от наказателна отговорност на
основание чл.78а от НК и следва да се счита за неосъждан по смисъла на НК, тъй
като е бил реабилитиран за предходните си и единствени за сега три осъждания,
както следва:
на
„глоба” в размер на 50000 лева с влязла в сила на 29.12.1997 год. присъда по
н.о.х.дело № 550/1997 год. на РС-Стара Загора, като за събирането на глобата не
е било образувано изпълнително производство, т. е. изключението по чл.82, ал.5
от НК е неприложимо, поради което, ако и да липсват данни глобата да е била
пратена, реабилитацията за това осъждане е настъпила на 29.12.2001 год. по
силата на чл.86, ал.1, т.3 във връзка с чл.82, ал.4 във връзка с ал.2 във
връзка с ал.1, т.5 от НК;
на
„глоба” в размер на 1000 лева с влязла в сила на 13.11.2004 год. присъда по
н.о.х.дело № 78/2004 год. на РС-Стара Загора и на „глоба” в размер на 300 лева
с влязло в сила на 01.03.2006 год. определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 255/2006 год. на
РС-Стара Загора, като и двете глоби са били платени на 04.05.2007 год., поради
което реабилитацията за тези осъждания е настъпила на 04.05.2009 год. по силата
на чл.88а, ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.82, ал.1, т.5 от НК.
Вярно
е, че в бюлетините за съдимост на подсъдимия не е отразена реабилитацията за
осъжданията му, но това обстоятелство е без правно значение, тъй като става
въпрос за реабилитация по силата на закона и следователно отбелязването й в бюлетините
за съдимост е само едно техническо действие по оповестяването й, респективно -
не съставлява пораждащ правните й последици юридически факт.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупната преценка на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, в частност - обясненията на подсъдимия И.В.Г. и показанията
на свидетелите Т.Й.Т., А.П.С. и М.К.Т., съдебно-медицинско удостоверение № 20-II/2015 год., заключението на
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 209/2016 год. и обясненията на
експерта при изслушването й, справки за съдимост и преписи от бюлетините за
съдимост на подсъдимия и справка от публичен изпълнител при НАП за образувани
срещу подсъдимия изпълнителни производства и платени глоби, наложени му като
наказания по НК.
В
случая показанията на единствения измежду свидетелите очевидец на деянието –
св.Т.Т., кореспондират с изложените в тъжбата твърдения за случилото се, като
при това същите взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия
помежду им. Вярно е, че тъжителят споменава за два нанесени му от подсъдимия
удара и то в областта на главата – първият с ръка, а вторият с твърд предмет,
докато св.Т.Т. говори също за два удара, но с палка, първият от които в
областта на главата, а вторият в областта на тялото, без да уточнява в коя точно
област. Това „противоречие” обаче е само привидно, тъй като тъжителят твърди, че няма спомен за случилото се след
втория нанесен му удар, т. е. не изключва възможността да му е бил нанесен и
последващ удар, а св.Т.Т. – че когато се е обърнал към тъжителя и подсъдимия, е
видял как последния нанася на тъжителя удар с палка („нещо твърдо” според терминологията
на тъжителя) по главата, но не изключва възможността преди това на тъжителя да
е бил нанесен и друг удар. Същевременно сред установените впоследствие по
надлежния ред травматични увреждания на тъжителя фигурират именно две
наранявания в областта на главата и други в областта на тялото (в частност – по
краката), което е в подкрепа, както на твърденията на тъжителя, така и на
показанията на св.Т.Т.. Видно от изложеното, не е налице и противоречие между
твърденията на тъжителя и показанията на св.Т.Т. относно механизма на извършване
на деянието, в частност – втория измежду трите нанесени на тъжителя удари (първият
удар не е бил видян от св.Т.Т., а за третия удар тъжителят няма спомен),
доколкото тъжителят твърди, че той му е бил нанесен с нещо твърдо, което
подсъдимият е държал в ръката си, а палката, за която св.Т.Т. говори, отговаря
изцяло на това описание от страна на тъжителя. Вярно е, че не се събраха данни
дали подсъдимият е носел палката със себе си или я е взел от
местопрестъплението, където е имало нахвърляни множество различни предмети -
натурии, но този факти сам по себе се не е достатъчен за оборване на
показанията на св.Т.Т., дадени под страх от наказателна отговорност. От друга
страна относно механизма и начина на извършване на деянието в подкрепа, както
на версията на тъжителя, така и на кореспондиращите с нея и допълващи ги
показания на св.Т.Т., е и цитираното вече заключение на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни, според което установените и описани в
представеното съдебно-медицинско удостоверение на живо лице и в експертизата
травматични увреждания на тъжителя е възможно да бъдат получени по време и
начин, посочени в тъжбата и показанията на св.Т.Т. („свидетелските показания”
според отразеното в т.2 от заключението на експертизата, за които експертът
уточни при изслушването му в съдебно заседание, че е имал предвид
„свидетелските показания, цитирани в обстоятелствената част на експертизата”, а
в последната, освен показанията на св.Т.Т., единствените цитирани гласни
доказателства са обясненията на подсъдимия, който обаче отрича да е нанасял
побой на тъжителя, и показанията на св.М.Т., който обаче е посетил
местопрестъплението след извършване на деянието и няма спомен дали по тъжителя да
е имало наранявания към онзи момент, т.е., както обясненията на подсъдимия,
така и показанията на св.М.Т. не съдържат данни относно механизма на
причиняване на телесните увреждания на тъжителя). В заключение следва да бъде
добавено още, че макар св.Т.Т. да не знае точното име на подсъдимия, поради
което го наричаше веднъж „В.”, друг път – „В.”, а после уточни, че може да е „В.”
или „И.”, това обстоятелство не води до съмнения относно авторството на
деянието, тъй като от една страна св.Т.Т. излага достатъчно конкретни данни
къде е работил подсъдимия, кореспондиращи с останалите данни по делото в тази
насока, а от друга страна самият подсъдим, ако и да отрича да е нанасял побой
на тъжителя, признава, че по същото време е бил при него в автокъщата, където е
бил и св.Т.Т..
Същевременно
съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, че не е нанасял побой
на тъжителя, а напротив - именно последният го е бил, ведно със св.Т.Т., и в
тази им част ги възприе изцяло за защитна негова позиция, тъй като не
кореспондират с останалите доказателства по делото. Вярно е, че според св.С. по
подсъдимия е имало кръв, когато се е върнал в автосервиза им, но, както вече
беше отбелязано, според единствения очевидец на случилото се - св.Т.Т., когато
последният се е развикал и обадил по телефона си в полицията, подсъдимият е
избягал от местопрестъплението, като в бързината се е блъснал и нарязал в едно
стъкло, което се е счупило при удара, а това обяснява наличието на видяната от
св.С. кръв по подсъдимия. Вярно е също така, че св.С. твърди, че когато отишъл
в автокъщата, където е станал инцидентът, да прибере автомобила на подсъдимия,
по тъжителя не е имало следи от удари (на пръв поглед в този смисъл са и
показанията на св.М.Т., но с тази съществена разлика, че последният не твърди
за липсата на следи от наранявания, а завява само, че няма спомен за такива),
но показанията му в тази им част се оборват от кореспондиращите помежду си
показания на св.Т.Т., съдебно-медицинско удостоверение на живо лице и
заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, потвърждаващи по
категоричен начин обвинителната теза на тъжителя. От друга страна сигналът за
случилото се до полицията е бил подаден от св.Т.Т., който факт се признава от
подсъдимия и недвусмислено сочи, че не подсъдимият е бил бит, а именно той (с
оглед на останалите и обсъдени по-горе доказателства по делото) е нанесъл побой
на тъжителя – противното (не жертвата, а деецът да сигнализира за деянието си)
противоречи на всяка житейска логика.
В
останалата им (необсъдена) част между доказателствата по делото не са налице
съществени противоречия, т.е. относно фактите и обстоятелствата от съставомерен
характер, поради което и не се налага поотделното им обсъждане в тази им част.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по
делото съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 10.07.2015
год. в гр.Стара Загора подсъдимият И.В.Г. е причинил на тъжителя и гр.ищец М.Г.К.
лека телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето вследствие
на нанесени му травматични увреждания - оток и кръвонасядане на главата, оток в
дясната лумбална област, оток и кръвонасядане на дясното коляно, охлузване на
лявото бедро и лявото коляно, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му с тъжбата обвинение, съдът прие, че той е извършил деянието си при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На
този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на деянието,
обуславящи пряко настъпилия вредоносен резултат (нанасяне на удари в една
изключително уязвима област от човешкото тяло – по главата, както и последващи
такива, макар и в областта на краката, но след като пострадалият вече е бил на
земята и не е имал обективна възможност да се защитава).
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на наказанието
съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от
100 до 300 лева;
фактът, че към момента на извършване на деянието подсъдимият
с оглед на реабилитацията за предходните му осъждания следва да се счита за
неосъждан по смисъла на НК, и липсата на осъждане по чл.78а от НК, както и
сравнително ниската обществена опасност на конкретното деяние, имайки предвид
от една страна, че става въпрос за най-лекия вид телесна повреда – по ал.2 на
чл.130 от НК, а от друга страна – краткият възстановителен период за
причинените на тъжителя травматични увреждания (около 20 дни, според дадените
от експерта обяснения при изслушване на експертизата), които съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства;
липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които да не са елемент от престъпния състав и поради това да
биха могли да бъдат отчетени като такива;
липсата на причинени с деянието имуществени вреди,
доколкото такива не се претендират и не се ангажираха доказателства за
причиняването им;
императивният характер на разпоредбата на чл.78а от НК за
приложението й при наличието на предвидените в нея кумулативни предпоставки (в
частност - престъплението да е наказуемо с „лишаване от свобода” до три години,
когато е умишлено, деецът да не е осъждан за престъпление от общо характер и да
не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и
причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени) и
визираното в същата административно наказание – глоба от 1000 до 5000 лева.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл.78а от НК
освободи подсъдимия И.В.Г. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният
граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като, видно от
изложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на
непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на подсъдимия, вреди от
неимуществен характер за пострадалия вследствие
на нанесените му телесни увреждания и причинна връзка между тях.
С оглед
на изложеното и имайки предвид критериите за справедливост, установени от
закона и изяснени от съдебната практика в тази насока, в частност - видът и
характерът на конкретните телесни увреждания, причинени на пострадалия,
изминалия период от време от причиняването им до постановяване на присъдата
и сравнително краткия възстановителен
период (около 20 дни), съдът намира, че гражданският иск се явява основателен и
доказан до размера на претендираното обезщетение – 1000 лева, поради което го
уважи изцяло до този размер.
Предвид
постановената осъдителна присъда и уважаването на гражданския иск съдът осъди
подсъдимия да заплати, както следва:
на
тъжителя и граждански ищец - сумата в размер на 612 лева, представляваща
направени от него разноски по делото;
на
Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския
районен съд – сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна такса за
разглеждането на гражданския иск за неимуществени вреди съобразно уважения му
размер.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: