№ 4533
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110112954 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу В. Н. Н. и Н. В. Н. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено,
че дължат в условията на разделност на ищеца при квоти В. Н. Н. – ¼ и Н. В.
Н. – 3/4 следните суми: сумата от 1173.53 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в г/административен адрес/,
аб. № ******, ведно със законна лихва от 26.01.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на
128.04 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 13.01.2021 г., сумата от 36.40 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
26.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 5.63 лв. за периода от 31.01.2018 г. до
13.01.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
4608/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя
1
списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Н. Н. е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните
суми, но не и техният размер. Посочва, че ответникът има вписан отказа от
наследство, с което се отказва от наследството на Г.Ц.. Оспорва наличието на
облигационна връзка. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
процесните вземания. Претендира разноски. Пред съда страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. В. Н. е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните
суми, но не и техният размер. Оспорва наличието на облигационна връзка.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Претендира разноски. Пред съда страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до
топлоснабден имот, находящ се в г/административен адрес/, аб. № ******
ищецът е доставена топлинна енергия на стойност 1173.53 лв., върху която е
начислена лихва за забава в размер на 128.04 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 13.01.2021 г., че е осъществена услуга дялово разпределение, за което се
дължи цена от 36.40 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020. и върху
която е начислена лихва за забава от 5.63 лв. за периода от 31.01.2018 г. до
13.01.2021 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
2
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 122 от 27.08.1991 г., том XXXXXVIII, дело № 10798/91 г., се
установява, че В. Н. Н. и А.Д.И. продават на Г.Ц. Н.а следния свой собствен
недвижим имот, придобит по време на брака, а именно /административен
адрес/. По делото е представено удостоверение от 17.02.2012 г. от Столична
община, от което е видно, че ж.к. „Вълчо Иванов“, сега е с нов
административен адрес – гр. София, ж.к. „Света Троица“.
Видно от удостоверение на наследници с изх. № 1006 от 01.10.2015 г.
издадено от Районен съд – /населено място/, Г.Ц. Н.а е починала на 14.03.2014
г. и отговорността на ответника В. Н. Н. принципно би могла да се ангажира
на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН. В същото време обаче съгласно така
представеното съдебно удостоверение издадено от РС - /населено място/,
същото е издадено в уверение на това, че В. Н. Н. е подала молба с вх. № 6447
от 01.10.2015 г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател
Г.Ц. Н.а починала на 14.03.2014 г. в гр. /населено място/, като отказът бил
вписан в специалната книга на съда под № 22/01.10.2015 г. С вписване на
валидно направения пред районния съдия отказ от наследство /доколкото в
случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди това/
настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на
наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът – в
случая ответникът В. Н. Н. се лишава от включените в наследството права и
не приема включените в него задължения. Така той не само престава да бъде
наследник, но се счита, че не е била такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР №
148/86 г. на ОСГК на ВС/.
При това положение се налага извод, че в случая не се установява
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника В. Н. Н.,
поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на другия ответник Н. В. Н. не са представени никакви
доказателства, от които да може да се направи извод за наличието на
облигационна връзка между ищеца и този ответник, респективно, че този
ответник се явява собствени или вещен ползвател по отношение на процесния
имот. В тази връзка не са ангажирани и доказателства нито са релевирани и
доказателствени искания, от които да е видно, че този ответник се явява
наследник на починалата Г.Ц. Н.а. За пълното следва да се посочил, че
протокола от събранието на ОС за избор на ФДР, както и представените
документи от третото лице са подписвани от другия ответник В. Н.. При
липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че ответникът не
е потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно, че между
страните не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Тези
обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото
права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно
/защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
Следователно ответникът Н. В. Н. не дължи на ищцовото дружество
претендираните главници. А щом няма главни вземания, не може да има и
задължения за обезщетения за забава, поради което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
3
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се
присъждат разноски. На основание на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответниците с оглед изхода на спора имат право на разноски, като такива се
претендират и за двете производства. По делото е представен единствено
договор за правна защита и съдействие от 03.01.2023 г. сключен с ответника
В. Н., в който е посочено договорно възнаграждение в размер на 500 лв. за
процесуално представителство по гр. д. № 12954/2022 г. по описа на СРС,
която сума е била платена в брой. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение №
6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка. Доколкото в случая не са представени други
доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, то
претенцията на Н. В. Н. за разноски в исковото и заповедното и на В. Н. за
разноски в заповедното производство следва да бъдат оставени без уважение,
като разноски се дължат единствено на В. Н. в исковото производство.
Настоящият състав намира за основателно възражението на ищеца за
прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото
намалява същия на 400 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фирма ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/ против В. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес /административена дрес/ и Н. В. Н., ЕГН **********, с
адрес. /административен адрес/, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание ч чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
искане спрямо В. Н. Н. и Н. В. Н. да бъде признато за установено, че дължат в
условията на разделност на ФИрма при квоти В. Н. Н. – ¼ и Н. В. Н. – 3/4
следните суми: сумата от 1173.53 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в г/административен адрес/, аб. № ******,
ведно със законна лихва от 26.01.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 128.04 лв.
за периода от 15.09.2018 г. до 13.01.2021 г., сумата от 36.40 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
26.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 5.63 лв. за периода от 31.01.2018 г. до
13.01.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
4608/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА „Фирма ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, да заплати на В. Н. Н., ЕГН **********,
с адрес /административена дрес/ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
400 лв., разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5