Решение по адм. дело №257/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на С. Е. Е., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], действащ чрез адвокат Т. В., АК – Търговище, против Решение № 1040-25-46 от 25.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1310-5/05.03.2025 г. издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което предвид заявление № 251-00-1310/03.10.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.10.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 18,00 лв. В жалбата се визира незаконосъобразност на оспореното решение поради наличие на отменителните основания на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК - допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело до неправилн на материалноправните разпоредби, и несъответствие с целта на закона. Изложени са аргументи, че предвид последната трудова заетост на жалбоподателя в друга ДЧ, при определяне размера на ПОБ е приложим чл. 62 § 3 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 г., съгласно който като основа за изчисление на ПОБ се взима предвид само трудовото възнаграждение от последната заетост. Поради този основен довод оспорващата страна моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за определяне на ПОБ, и да изпрати преписката на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото заявление с указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощения от него процесуален пълномощник, която поддържа жалбата и представя писмени бележки, изцяло преповтарящи изложеното в жалбата.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но от същия е депозиран писмен отговор, в който жалбата се оспорва като неоснователна като се поддържат оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение и в случай на уважаване на жалбата моли за намаляването му до размерите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

С. Е. Е. е подал заявление за отпускане на ПОБ № 30-706-01- 065/03.10.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Омуртаг, заведено в ТП на НОИ - Търговище с вх. № 251-00-1310/03.10.2023 г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава Австрия за периода от 30.11.2021 г. до 30.09.2022г.

След преглед на попълнените от С. Е. данни в заявлението и на представените от него документи със СЕД U001CB и СЕД U003 е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Австрия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3034042).

От КИ на ДЧ на ЕС - Австрия по случай 3034042 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Австрия от 01.02.2013 г. до 25.10.2014 г.; от 21.11.2014 г. до 05.01.2018 г.; от 04.04.2018 г. до 28.02.2020 г.; от 03.03.2021 г. до 17.03.2021 г.; от 01.02.2022 г. до 30.09.2023 г., като за основание за прекратяване на заетостта е вписано „решение в изпитателни срок от работодателя към 30.09.2023 г. Установени са и периоди на заетост, която не представлява осигурителен период - от 03.03.2020 г. до 13.03.2020 г.; от 18.08.2020 г. до 31.12.2020 г.; от 27.04.2021 г. до 09.05.2021 г.; от 30.11.2021 г. до 31.01.2022 г. С този СЕД U017 са удостоверени и периоди на обезщетение за безработица от 26.10.2014 г. до 20.11.2014 г. от 06.01.2018 г. до 03.04.2018 г.; от 04.03.2020 г. до 29.09.2020 г.; от 30.09.2020 г. до 02,03.2021 г.; от 18.03.2021 г. до 18.04.2021 г. и от 19.04.2021 г. до 19.04.2021 г., през които периоди С. Е. е получавал парично обезщетение за безработица от местна институция в Австрия.

По същия случай от КИ на ДЧ на ЕС - Австрия е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода на заетост от 01.02.2022 г. до 30.09.2023 г. в размер на 1825,28 евро.

От компетентното длъжностно лице е извършена проверка на данните съдържащи се за С. Е. Е. в информационния масив на НОИ и данните, потвърдени от КИ на ДЧ на ЕС - Австрия съгласно получения СЕД U017 по случай 3034042. Установено е, че последният период през който Е. е получавал ПОБ от КИ на Австрия е от 19.04.2021 г. до 19.04.2021 г.

С оглед на гореизложеното и при спазване на нормативните разпоредби от компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ - Търговище е издадено Разпореждане № 251-00-1310-5/05.03.2025 г., с което предвид заявление вх. № 251-00-1310/03.10.2023 г. на С. Е. Е. е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО, считано от 01.10.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 18,00 лв. дневно.

Жалбоподателят е обжалвал по административен ред разпореждането.

Директорът на ТП на НОИ – Търговище е преценил жалбата като редовна и допустима и се е произнесъл по същата в рамките на законния едномесечен срок с оспореното Решение № 1040-25-46 от 25.04.2025г. на, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1310-5/05.03.2025 г. издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което предвид заявление № 251-00-1310/03.10.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.10.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 18,00 лв.

В мотивите на решението е обсъдена гореизложената фактология по хода на административното производство и е направено позоваване на нормите на чл. 54б ал. 4 КСО, на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ и чл. 11 от ЗБДОО за 2024 г. Обсъдено е, че в конкретният случай периодът от 03.03.2021 г. до 17.03.2021 г. на осигурена заетост на С. Е. по законодателството на Австрия, е периодът непосредствено след който той е получавал ПОБ от КИ на Австрия, а именно от 18.03.2021 г. до 18.04.2021 г. и от 19.04.2021 г. до 19.04.2021 г., съгласно получения СЕД U017 по случай 3034042, издаден от КИ на Австрия.

Следователно в конкретния случай сме изправени пред хипотезата на чл. 54б, ал. 4 КСО. Длъжностното лице правилно и законосъобразно е постановило отпускане на ПОБ на Е. при условията на чл. 54б, ал. 4 от КСО, като е определило минимален размер на обезщетението за срок от 4 месеца.

С Разпореждане № 251-00-1310-5/05.03.2025 г. му е отпуснато ПОБ за период от 01.10.2023 г. до 31.01.2024 г., тъй като той е подал заявление за отпускане на ПОБ на 03.10.2023 г. С оглед на това обезщетението е отпуснато преди да са изтекли три години от предходното упражняване на правото на отпускане на обезщетение за безработица.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал. 3 от КСО, респ. чл. 54ж ал. 1 КСО. Решението е издадено при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация (EESSI). Спазен е и предвидения в чл. 117, ал. 3 КСО едномесечен срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.

Относно правилното прилагане на материалния закон и съобразяване с целта на закона при постановяване на оспорения акт, съдът прецени следното:

С оспорените по настоящото дело разпореждане и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ – Търговище е признато правото на жалбоподателя на ПОБ при наличие на условията на чл. 54а ал. 1 КСО. Конкретното правно основание, въз основа на което са определени размера на отпуснатото ПОБ и срока за получаването му, е разпоредбата на чл. 54б ал. 4 КСО. Съгласно тази правна норма, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. За да се приеме, че следва да настъпят предвидените в чл. 54б ал. 4 КСО правни последици, следва да се установи наличието на фактическия състав, включващ два юридически факта –придобито право на обезщетение за безработица и момента на възникването му и предходно упражнено право на обезщетение за безработица в рамките на три години преди датата на придобиване на новото право на обезщетение. Досежно първия юридически факт съобразно предвидените в чл. 54а ал. 1 КСО предпоставки за придобиване право на обезщетение, една от които е и изискването лицето да има регистрация като безработно в Агенцията по заетостта. В случая с оглед изложеното по-горе следва, че жалбоподателят е придобил това право и се е регистрирал като безработен в Агенцията по заетостта. По отношение на втория юридически факт следва да се съобрази нормата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, съгласно която при отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54б, ал. 4 КСО 3 - годишният период се определя от датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица. Периодът от 03.03.2021 г. до 17.03.2021 г. на осигурена заетост на С. Е. по законодателството на Австрия, е периодът непосредствено след който той е получавал ПОБ от КИ на Австрия, а именно от 18.03.2021 г. до 18.04.2021 г. и от 19.04.2021 г. до 19.04.2021 г., съгласно получения СЕД U017 по случай 3034042, издаден от КИ на Австрия. С Разпореждане № 251-00-1310-5/05.03.2025 г. му е отпуснато ПОБ за период от 01.10.2023 г. до 31.01.2024 г., тъй като той е подал заявление за отпускане на ПОБ на 03.10.2023 г. С оглед на това обезщетението е отпуснато преди да са изтекли три години от предходното упражняване на правото на отпускане на обезщетение за безработица.

При така установените данни е категорично, че заявеното до ТП на НОИ – Търговище право на жалбоподателя на ПОБ е придобито в рамките на визирания в чл. 54б, ал. 4 КСО 3-годишен период. Формирането на предвидения в чл. 54б, ал. 4 КСО фактически състав води и до възникване на свързаните със същия правни последици, а именно: отпускане на ПОБ в минимален размер и за срок 4 месеца. Съгласно чл. 11, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. определеният дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2024 г. е 18 лв. Като е определил отпуснатото ПОБ на жалбоподателя в този размер и за срок от 4 месеца, административният орган е постановил решението си, респ. органът по осигуряването е издал разпореждането си, при спазване на приложимия материален закон.

В жалбата са цитирани разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 20.05.2004 г. (основния регламент) и от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, влязъл в сила на 01.05.2010 г. (регламент по прилагането). С цитираните норми жалбоподателят мотивира становището си за прилагане на нормите на чл. 62 § 1, 2 и 3 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 г., въз основа на които като основа за изчисление на ПОБ се взима предвид само трудовото възнаграждение от последната заетост. Съдът намира, че този аргумент би бил възприет като относим в хипотеза, изключваща прилагането на чл. 54б ал. 4 КСО, т. е., ако в рамките на предходния 3-годишен период жалбоподателят не бе упражнил право на ПОБ. В случая обаче, именно специалната норма на чл. 54б ал. 4 КСО води ex lege до определяне на минимално по размер и срок ПОБ, независимо от размера на осигурителния доход, получен от жалбоподателя по време на последната му заетост или за период от 24 месеца назад. Освен това с оглед служебното начало в процеса следва да се посочи, че нормата на чл. 54б ал. 4 КСО не противоречи на конкретна норма от приложимите регламенти на ЕО. Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност не съдържа правило, което да надхвърля координационната цел на регламента, забранявайки или ограничавайки възможността на държава членка да определи условията за периодичен достъп на осигурените лица до упражняване правото на обезщетение за безработица в частност досежно размера и срока на това обезщетение, както е в процесния случай.

С оглед гореизложените правни изводи съдът счита, че по отношение на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По претенцията за разноски. – Съгласно чл. 118, ал. 3 КСО отговорността за разноски по дела от типа на настоящото следва да се определи по правилата на чл. 143 на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От ответната страна е направена претенция за присъждане на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно нормата на чл. 24 от НЗПП, към която препраща чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, и определянето на делото като такова с нематериален интерес, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. При определяне на този минимален размер съдът отчете фактическата и правна сложност на казуса и съобрази факта, че единственото участие на упълномощения юрисконсулт по делото се изразява в депозиране на писмена защита без лично явяване в съдебно заседание. Ето защо, доколкото съгласно чл. 120, ал. 1 КСО е освободена само от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, сумата от 100 лева, представляващи присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО и чл. 143, ал. 3 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Е. Е., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1040-25-46 от 25.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1310-5/05.03.2025 г. издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което предвид заявление № 251-00-1310/03.10.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.10.2023 г. до 31.01.2024 г. в размер на 18,00 лв.

ОСЪЖДА С. Е. Е., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Териториално поделение на НОИ – Търговище, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" КСО.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.