№ 1361
гр. П., 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220102568 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. Т. С., ЕГН **********
от гр. П., ул. *********, против Е. Д. Г., ЕГН ********** от с. Ю, респективно гр. С. ул.
*********, с която се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер на 14000 лева, дължима по договор за кредит, сключен
на 12.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ищцата твърди, че с ответницата били в нормални отношения, като се срещали в с.
Ю. Посочва, че на 12.05.2023 г. в процес на проведен разговор, ответницата поискала от
ищцата заем в размер на 14000 лева, които по думите и й трябвали спешно. Ищцата
посочва, че разполагала със сумата и я предоставила на ответницата. За предаването на
сумата, ответницата изготвила писмена разписка, която била наречена „договор“, в която
изрично било отбелязано, че процесната сума е следвало да бъде върната след 12 месеца, а
именно на 12.05.2024 г..
Твърди се, че ответницата не изпълнила задължението в уговорения срок, като
бездействала.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание за ищцовата страна се явява лично и с адвокат Х.
Х. от АК П., като молят съда да уважи исковата молба в цялост.
В срока по реда на чл.131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание за ответната страна се представлява от адвокат Х. Г.
от АК П., която моли съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
От приложения по делото договор от 12.05.2023 г. се установява, че ответницата е
взела от ищцата в заем сумата от 14000 лева, като е поела задължението да ги върне без
1
лихва след една година, като този срок можел да се продължи. В самия договор е посочено,
че е изготвен в присъствието на свидетел М.К. Установява се също, че договорът за заем е
подписан, като подписите не са оспорени от ответната страна.
По реда на чл.176 ГПК ищцата заявява, че лично тя е предала заемната сума на
ответницата, като последната твърдяла, че парите и трябват за спасяване на живота й.
Установява се, че ответницата не е била върнала никаква част от заемната сума.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.240 ЗЗД. Договорът за заем е
реален, двустранен договор, който се счита за сключен с предаването на вещта или сумата от
заемодателя на заемополучателя. За валидността на договора за заем не се изисква спазване
на някаква форма, поради което простото съгласие, придружено с предаването, е достатъчно
за действителността на договора. В съдебното производство съществуването на договора за
заем се установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва да
установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с
насрещната страна, така и предаването на обещаната сума. Елементите от фактическия
състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя
на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените
елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича
търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и
неизпълнено договорно задължения на последния. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици.
В настоящия случай се установява от събраните по делото доказателства, че на
12.05.2023 г. между С. С. и Е. Г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по
силата на сключен договор за заем, по който заемодателят С. е предоставила на заемателя Г.
сумата от 14 000 лева. От приложеното заверено копие на договора се установява, че същият
носи подпис на ответницата /последната не го оспорва/, т.е. доказва се неговото сключване.
/В този смисъл Решение № 219 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 1319/2014 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение/. От приложения договор се установява и че падежът
за връщането на заемната сума е настъпил на 12.05.2024 г..
Единствените възражения на ответника се свеждат до заявеното в о.с.з., че оспорва
договора, доколкото нямало упоменат падеж, фиксирана лихва, както и че договорът бил с
два различни почерка. От горепосоченото се установява, че страните са уговорили падеж –
„след една година“ – т.е. 12.05.2024 г.. Отразеното, „и после може да продължи“ се отнася за
евентуална уговорка между страните за продължаване срока за връщане на заемната сума, но
доказателства в такава насока не бяха ангажирани от ответницата. Другото възражение се
явява неотносимо към предмета на делото, доколкото страните са преценили какво да бъде
съдържанието на договора. Неоснователно се явява и последното възражение, тъй като от
страна на ответницата не бяха ангажирани своевременно доказателства, с които да докаже
твърдението си. Но дори и да е налице друг шрифт в договора, от страна на ответницата не
беше оспорена истинността му, т.е. че не е подписан от нея, не бе оспорени и получаването
на заемната сума със задължението да я върне, т.е. това възражение се явява и ирелевантно.
Като законова последица от уважаване на главната претенция следва да се уважи
искането за присъждане на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 18.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски сторените
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. В този смисъл ответникът следва да заплати на
ищеца сумата в размер на 1860 лева. В хода на съдебно заседание ответната страна направи
възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, тъй
като претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева е под минималния
размер, съгласно чл.7, ал.2, т.3 наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН ********** от с. Ю, респективно гр. С. ул. *********, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Т. С., ЕГН ********** от гр. П., ул. *********, на основание чл.240, ал.1
ЗЗД, сумата в размер на 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/, дължима по договор за
кредит, сключен на 12.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 18.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН ********** от с. Ю, респективно гр. С. ул. *********, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Т. С., ЕГН ********** от гр. П., ул. *********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата в размер на 1860 лева, сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3