Решение по дело №115/2020 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260017
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20205550200115
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/………...2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - ГЪЛЪБОВО                                                              Наказателен състав

На 04.08.2020г.

В публично заседание, в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар Антоанета Делчева

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 115 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0447-000207 от 28.05.2020г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на А.А.С. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

В жалбата си, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено. В с.з. не се явява и не изразява становище.

Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ - Гълъбово, чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

По делото бяха събрани писмени доказателства: копие от АУАН бл. № 149518/01.05.2020г.; Наказателно постановление № 20-0447-000207/28.05.2020г.; Писмено становище от гл.юристконсулт Милен Иванов Алексиев, процесуален представител на Началник РУ Гълъбово и Справка за нарушител/водач.

Бяха разпитани в качеството на свидетели С.Г.С. – съставил АУАН и Б.Н.К. – свидетел по акта.

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

 

На 01.05.2019г., в около 15.25 часа, св.С.Г.С. и св. Б.Н.К. ***, в изпълнение на служебните си задължения извършвали контрол на автомобилния транспорт в с.Обручище, общ.Гълъбово. На същата дата и час, на кръстовището на ул.”Млада гвардия” и ул.”9-ти септември” в с.Обручище, полицейските служители спрели за проверка движещия се в посока запад – изток, лек автомобил „Ауди А6” с рег.№ РВ 3717КХ. Полицейските служители установили, че лекият автомобил е собственост на Н.Г.К., родена на ***г., а водач на автомобила е А.А.С. с ЕГН **********. При проверка документите на водача и лекия автомобил, полицейските служители установили, че водачът не може да представи сключена валидна и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. След извършена справка било установено, че автомобилът няма ЗЗ ”ГО”.

Св.С.С. преценил, че водачът на лекия автомобил е извършил нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и съставил АУАН с бл.№ 149518/01.05.2020г.

Жалбоподателят А.С. подписал предявения му Акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същият отразил в АУАН, своите възражения: „не съм сигурен, че нямам застраховка”. 

Въз основа на АУАН с бл.№ 149518/01.05.2020г., тъй като водачът не представил застраховка, валидна към момента на извършване на проверката, е издадено и обжалваното НП № 20-0447-000207 от 28.05.2020г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на А.А.С. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ – за това, че същият е лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

  Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Разпитаните в хода на съдебното производство - в качеството им на свидетели по делото – С.С. и Б.К., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение, като поясниха, че водачът на лекия автомобил не е представил застрахователната полица при извършената на 01.05.2020г., проверка. Св.С. и св.К. поясниха, че  водачът А.С. е бил изненадан, че автомобила е без ЗЗ ”ГО” и обяснил, че има някаква грешка при застрахователя. Св.С. му показал, че направил справка на страницата на гаранционния фонд, откъдето установил, че няма ЗЗ ”ГО”, но водачът не бил съгласен. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и кореспондират както по между си, така и с останалите писмени доказателства по делото.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление Светослав Боев–Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово е компетентно длъжностно лице да издава НП.

Съдът счита, че фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издадено НП се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като, от друга страна, констатира, че при реализиране на административно - наказателната отговорност за вмененото като извършено нарушение, не e допуснато нарушение материалния закон, водещо до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, респ. до отмяна на атакуваното НП.

Съгласно нормата на  чл.638, ал.3 от КЗ, се предвижда административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за лице, което управлява МПС, което не е негова собственост във връзка с което използване няма действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Нормата чл.638, ал.3 от КЗ се явява едновременно санкционна и съдържаща нарушеното правило за поведение, включително за лицата, които управляват конкретно МПС, макар да не се явяват негови собственици.

Ето защо, съдът счита за безспорно установено, че нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е извършено, същото е извършено от А.А.С. с ЕГН ********** и той следва да носи административно-наказателна отговорност по чл.638, ал.3 от КЗ.

В този смисъл, съдът не споделя мнението на жалбоподателя А.С., че има нарушение при съставянето на АУАН, пренесено и в НП, изразяващо се в неправилно и неточно описание на нарушението, пречещо му да разбере какво е нарушил. Такова не е налице.

В настоящия случай, от съставения АУАН и издаденото НП се установява, че А.С. е санкциониран за това, че на 01.05.2020г. е управлявал МПС, за което няма сключен и действащ, към момента на проверката, договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В АУАН, горното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. В НП, като нарушена е посочена отново нормата на чл.638, ал.3 от КЗ. Видно от съдържанието на НП, описаното словестно деяние е вменено на А.С. в качеството му на водач – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Т.е., както в АУАН, така и в НП конкретното деяние и неговият извършител са индивидуализирани ясно и непротиворечиво и са подведени под хипотезата на съответстващата им правна норма.

Съдът намира, че нарушението не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН. По делото няма данни нарушението да има по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на същото. Не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице "маловажен случай" на административно нарушение, при условие че се касае до формално по своята правна природа нарушение.

Административно наказващия орган правилно е определил по вид  и размер, наказанието, наложено на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление. Същото се явява определено във фиксирания от КЗ размер и  съответства на степента и на тежестта на нарушението.

Предвид изложеното, съдът намира, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение по описаната в обжалваното НП, норма от КЗ, поради което, обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Воден от горните мотиви, съдът  

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0447-000207 от 28.05.2020г. на Светослав Петров Боев –Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на А.А.С. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/, е наложено административно наказание „глоба” в размер 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

 

ОСЪЖДА А.А.С. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Стара Загора сума в размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.      

 

                       

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................                                                                                                                                                                                                               /Хр. Ангелов/