РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Ямбол, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330100845 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ТОКУДА БАНК“ АД против М. И.
П. и П. Д. П..
С исковата молба се твърди, че на основание искане за кредит от лицето Д. П. П. до
ищцовото дружество, между страните -банката от една страна, в качеството й на кредитор, и
Д. П. П. в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за банков потребителски
кредит „***г., съгласно който кредиторът-ищец е отпуснал на кредитополучател Д. П. П.
сума в размер на 10 000 лв.
Твърди се, че на 26.02.2021 г. кредитополучателят е усвоил в пълен размер
предоставените средства по кредита, вследствие на подадено от него изрично искане за
усвояване вх. № ***г.
Поддържа се че с предоставяне на сумата по кредита ищецът-кредитор е изпълнил
задължението по договора за кредит, а за кредитополучателя е възникнало задължението да
издължава получената сума съгласно клаузите за изпълнение на паричното задължение,
визирани в договора за кредит и конкретизирани в погасителния план към него.
Сочи се, че съгласно договор за кредит крайният срок за издължаване на кредита е
20.02.2028г.
Твърди се, че според условията на договора за кредит, кредитополучателят се е
задължил да заплаща на кредитора следните суми:
еднократна такса за проучване и изготвяне на становище съгласно чл. 9.6. "а" от
Договора за кредит; договорна (възнаградителна) лихва, изчислена като променлив лихвен
1
процент, равен на сбора на ОЛП, валиден за съответния календарен месец, плюс фиксирана
надбавка в размер на 6.60%, който се начислява на годишна база върху предоставения
кредит съгл. чл. 5.7, б. „а" от Договора за кредит;
обезщетение за забава при просрочие на погасителна вноска в частта главница - в
размер на законната лихва по просрочени задължения за времето на забава до окончателното
изплащане на просрочената част от главницата или ОЛП плюс 10 процентни пункта
годишно съгл. чл.6.1 от договора за кредит, както и
обезщетение за забава при просрочие на погасителна вноска в частта „лихва" - в размер
на законната лихва по просрочени задължения за времето на забава до окончателното й
изплащане или ОЛП плюс 10 процентни пункта на годишна база съгл. чл.6.2 от Договора за
кредит.
На следващо място се твърди, че за обезпечаване вземанията на банката-ищец по
договора за кредит, в това число пълният размер на усвоената главница, ведно с всички
лихви, обезщетения за забава, такси и разноските по събиране на вземането,
кредитополучателят Д. П. П. е учредил в полза на банката-кредитор първи по ред залог по
чл.162 и сл. ЗЗД върху всички свои настоящи и бъдещи вземания за възнаграждение за труд
от работодател „Язаки България“ ЕООД, както и всички свои настоящи и бъдещи вземания
за парични средства по всички банкови сметки с титуляр кредитополучателя, открити при
„Токуда Банк“ АД, съгласно подписан Договор за залог върху вземания от 23.02.2021 г.
Твърди се, че на основание договора за кредит, кредитополучателят Д. П. се е
задължил да погасява кредита на 83 равни месечни анюитетни погасителни вноски и една
последна изравнителна вноска в размери, съгласно подписания и приложен към искова
молба погасителен план.
Твърди се, че за периода след отпускането, респ. усвояването на сумата по кредита,
плащанията по кредита са извършвани редовно чрез вноски от кредитополучателя, които
той е правил доброволно от превод на работна заплата или е осигурявал необходимите
средства за погасяване размера на вноските на погасителния план по разплащателната си
сметка, обслужваща кредита.
Твърди се, че на 03.12.2022 г. кредитополучателят Д. П. П. е починал, като след
смъртта си е оставил за свои наследници по закон ответниците в настоящото производство -
негови ***, а именно М. И. П. и П. Д. П..
Поддържа се, че в качеството им на законни наследници и в следствие възникнало
универсално правоприемство, последните имат непогасени парични задължения към
банката-ищец по процесния договор за банков кредит, които ответниците следва да заплатят
на „Токуда Банк“ АД.
Поддържа се, че в случая е налице приемане на наследство от страна на ответниците,
оставено им от техния наследодател Д. П. П. чрез мълчаливо приемане, в случая чрез
конклудентни действия, изразяващи се с извършени от разплащателната сметка на
кредитополучателя Д. П. П., открита в „Токуда Банк“ АД и обслужваща процесния кредит
2
чрез дебитната му карта към търговци, както и чрез теглене на налични суми от ПОС-
терминали, като всички действия са извършени след настъпване на смъртта на Д. П. на
03.12.2022 г.
Поддържа се, че доколкото няма друга информация и представени данни за
противното, следва презумпцията, че дебитната карта се държи от близките роднини на
починалия кредитополучател Д. П. П., в случая неговите родители, и тяхна е преценката
какви действия ще извършват или не с нея.
С това и по същество ищеца обосновава правния си интерес да предяви иск срещу
ответниците по настоящото производство, като се поддържа, че в случая те са пасивно
легитимирани да отговарят по така предявения иск.
Поддържа се още, че от момента на узнаване от банката-ищец за смъртта на
кредитополучателя до датата на подаване на исковата молба от страна на ответниците, в
качеството им на законни наследници на починалия кредитополучател, не са постъпвали
суми за погасяване на задълженията по договора за кредит, поради което и същите следа да
се считат за трайно изпаднали в забава за погасяване на дължимите към банката суми,
считано от м. юли 2023 г., която забава продължавала и към настоящия момент.
Твърди се, че към датата на депозиране на ИМ, просрочените задължения по договор за
банков кредит са в общ размер на 1508.98 лв., от които: 937.50 лв. - дължима просрочена
главница, 506.98 лв. - дължими лихви, начислени за периода от 20.06.2023 г. до 20.03.2024 г.,
41.92 лв. - обезщетение за забава върху просрочени вноски по главница, начислено за
периода от 20.07.2023 г. до 20.03.2024 г., както и сумата 22.58 лв. - обезщетение за забава
върху просрочени вноски по лихва, начислено за периода от 20.07.2023 г. до 20.03.2024 г.
Иска се от съда да приеме, че с исковата молба ищцовото дружество прави изрично
волеизявление до ответниците в настоящото производство, че обявява, поради неплащане и
просрочие, кредита за изцяло и предсрочно изискуем в неговия пълен размер за неизплатена
главница по кредита, ведно с всички начислени договорни лихви и обезщетения за забава.
Претендира се в заключение от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците, при условията на разделност, при равни квоти за всеки от тях, да заплатят на
ищцовото дружество съответно сумите, както следва: главница в размер на 7 194.80 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 20.03.2024г. - датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението, просрочена договорна лихва, начислена
за периода от 20.06.2023 г. до 19.03.2024 г., вкл., в размер на 506.98 лв., обезщетение за
забава върху просрочени вноски по главница, начислено за периода от 20.07.2023 г. до
19.03.2024 г., вкл., в размер на 41.92 лв. и обезщетение за забава върху просрочени вноски
по лихва, начислено за периода от 20.07.2023 г. до 19.03.2024 г., вкл., в размер на 22.58 лв.
Съответно да осъди ответницата М. И. П. да заплати на ищцовото дружество сумите: 3
597.40 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024
год. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; 253.49 лева – просрочена договорна лихва за периода от 20.06.2023 год. до
3
19.03.2024 год. включително; 20.96 лева – обезщетение за забава върху просрочени вноски
по главница, начислено за периода от 20.07.2023 год. до 19.03.2024 год. включително и 11.29
лева – обезщетение за забава върху просрочени вноски за лихва, начислено за периода от
20.07.2023 год. до 19.03.2024 год. включително.
Съответно да осъди ответника П. Д. П. да заплати на ищцовото дружество сумите: 3
597.40 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2024
год. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; 253.49 лева – просрочена договорна лихва за периода от 20.06.2023 год. до
19.03.2024 год. включително; 20.96 лева – обезщетение за забава върху просрочени вноски
по главница, начислено за периода от 20.07.2023 год. до 19.03.2024 год. включително и 11.29
лева – обезщетение за забава върху просрочени вноски за лихва, начислено за периода от
20.07.2023 год. до 19.03.2024 год. включително.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който предявените
искове се оспорват както по основание, така и по размер.
Поддържа се още, че претенцията е неоснователна и недопустима.
Признава се, че действително двамата ответници са законните наследници на
починалия Д. П. П., бивш жител на гр. Я., починал на 03.12.2022 г. в град Я.
Сочи се, че съгласно представения договор за потребителски кредит действително се
установява, че приживе наследодателят на ответниците е усвоил в пълен размер
предоставените средства по кредита. Наред с това се сочи, че за наличието и
съществуването на това кредитно задължение на наследодателя на ответниците, същите
узнават в момента в който са получили съобщението, ведно с исковата претенция, заведена
срещу тях двамата.
Признава се, че до този момент не е бил вписан техен направен отказ от наследството,
т. к. разбират за дълговете на своя наследодател при получаване на съответните призовки,
ведно с исковите претенции, като сочат, че представят доказателства за вписан техен отказ
от наследството, оставено им от техния наследодател. На следващо място, ответниците
твърдят, че не са ползвали разплащателната сметка и дебитна карта на техния наследодател,
че ответниците не са знаели за издаване на същата и не са откривали никакви документи, че
такава карта няма не само в дома на ***, а и в жилището на ответниците. Категорично се
поддържа, че ответниците не са запознати, че *** е притежател на такава карта и отричат
твърдението да са ползвали същата.
Сочат, че единственото което е известно на ответниците е, че *** е имал апартамент в
С. б., за който имали подозрение, че не е бил само собственост на ***, а и на други лица,
което жилище било продадено малко преди смъртта на ***, поради което и като цяло се
поддържа, че предявеният срещу тях иск е неоснователен и недоказан, и се иска е от съда
постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца на тези
съображения.
В съдебно заседание за ищеца, в качеството на процесуален представител по
4
пълномощие се явява ***. Р. Ж., чрез която в хода на делото по същество и с допълнително
депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея основания се
поддържа исковата молба. Релевира се възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение и се иска в случай присъждане в полза на ответниците разноски
по делото те да бъдат съобразени с предвидените размери на адвокатските възнаграждения
съгласно Наредба № 1/09.06.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание за ответниците в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява ***.И. К. от АК Я., чрез която в хода на делото по същество се
поддържа, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и се иска от съда да я остави
без уважение. Претендират се разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оглед фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
формулирания въз основа на тях петитум, съдът намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 430 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 60 ЗН, който е
допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличие на
положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото
на иска на ищеца.
От представените писмени доказателства се установява, че на 23.02.2021 год. по
искане на Д. П. П. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и ищеца „Токуда
Банк“ АД, в качеството на кредитор, е бил сключен договор за банков потребителски кредит
***год., с който страните по него са уговорили, че кредитора предоставя на
кредитополучателя банков потребителски кредит в общ размер на 10 000 лева. Уговорено е
било, ч„е банката-кредитодател открива на кредитополучателя разплащателна сметка в
Банката-кредитор, по която разплащателна сметка Банката предоставя средствата по кредита
и по която кредитополучателя се задължава да погасява всички дължими на банката суми
във връзка с кредита по процесния договор. Уговорен е бил краен срок за погасяване на
кредита – 20.02.2028 год.
От същата дата – 23.02.2021 год. между Д. П. П., в качеството на залогодател и ищеца
„Токуда Банк“ АД, в качеството на заложен кредитор, е бил сключен и договор за залог
върху вземания, с цел обезпечение вземанията на Банката по процесния договор за кредити,
върху следните залози: всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателят за
възнаграждение за труд от „Язаки българия“ ЕООД, и парични средства по банкови сметки с
титуляр залогадателят открити при „Токуда Банк“.
Видно от представеното по делото препис-извлечение от акт за смърт Д. П. П. с ЕГН
********** е починал на 03.12.2022 год., като от представеното удосотверение за
5
наследници, се установява, че след смъртта си Д. П. П. е оставил за свои наследници по
закон ответницитепо делото: М. И. П. – *** и П. Д. П. – ***.
От представеното по делото удостоверение изх.№ *** год. издадено от Районен съд Я.
се установява, че ответницата М. И. П. е направила отказ от наследството на Д. П. П. б.ж. на
гр.Я., починала на 03.12.2022 год., който отказ е бил вписан в специалната книга на съда под
№ *** год.
От представеното по делото удостоверение изх.№*** год. издадено от Районен съд Я.
се установява, че ответника П. Д. П. е направил отказ от наследството на Д. П. П. б.ж. на
гр.Я., починала на 03.12.2022 год., който отказ е бил вписан в специалната книга на съда под
№ *** год.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: По разплащателна сметка с титуляр Д. П. П. на
26.02.2021 год. на основание процесиня договор за кредит е била предоставена и усвоена
сумата от 10 000 лева; За периода от 22.03.2021год. до 20.07.2023 год. по договора за кредит
са били погасени общо 4 250.00 лева, от които: 2 805.20 лева – главница и 1 444.80 лева –
договорна лихва; Към 03.12.2022 год. наличността по обслужващата кредита разплащателна
сметка е била в размер на 17 740.67 лева;
На 06.12.2022 год. е бил извършен превод по сметка *** в размер на 8 501 лева.
В периода 14.12.2022 год. – 11.01.2023 год. са били изтеглени суми на АТМ в размер на
общо 7 409.60 лева.
В периода 29.12.2022 год. – 03.04.2023 год. са били извършени плащания на ПОС
Терминал в размер на общо 286.68 лева.
В периода от 20.12.2022 год. до 20.07.2023 год.са погасени задължения по процесния
договор за кредит в размер на общо 1 111.99 лева.
На 31.08.2023 год. салдото по сметката е било с нулева стойност.
Към 20.03.2024 год. – датата на подаване на исковата молба, непогасените задължения
по договора за кредит са в общ размер на 7 766.80 лева, от които: 7 194.80 лева – главница;
506.98 лева – просрочена договорна лихва за периода от 20.06.2023 год. до 19.03.2024 год.;
41.92 лева – обезщетение за забава върху просрочени вноски по главница за периода от
20.07.2023 год. до 19.03.2024 год.; 22.58 лева – обезщетение за забава върху просрочени
вноски по лихва за периода от 20.07.2023 год. до 19.03.2024 год.
Видно от изисканата от съда и представена по делото справка/информация от
„Уникредит Булбанк“ АД, се установява, че титуляр на сметка се установява, че сметка ***
/посочена в експертизата/ е лицето Д. Г. Г., както и че по нейната сметка на 06.12.2022 год. е
получен превод на сумата от 8 500 лева, междубанков превод, от сметката с контраегнт
починалото лице – Д. П. П., като е било посочено основание за превода – „захранване“
От правна страна:
За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови
6
задължения, е необходимо, съгласно чл.60 ЗН те да са приели наследството. Разпоредбата на
чл.48 ЗН изрично постановява, че наследството се придобива с приемането му, като
начините за приемане са посочени в закона – чл.49 и чл.51 ЗН. Според чл.49, ал.1 и ал.2 ЗН,
наследството се приема изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който
е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо - чрез
извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме
наследството.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС №***г., т.14, мълчаливо приемане е налице,
когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме
наследството. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за
задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството
на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. Когато е спорен фактът на приемането
на наследството, по реда на чл.51, ал.1, изр.2 ЗН съдът определя срок на наследника, в който
същият да заяви приема или се отказва от наследството. Ако в дадения му срок наследникът
не отговори, той губи правото да приеме наследството.
В конкретния случай ответниците са направили отказ от наследството на своя ***, като
едновременно с това ищецът не успя да докаже твърдяния в исковата молба факт на
приемане на наследството от страна на ответниците чрез конклудентни действия.
По делото не се установи, на 06.12.2022 год. ответниците да се извършили чрез
дебитната карта на своя наследодател превод от неговата разплащателна сметка към
сметката на лицето Д Г. Г. в размер на сумата от 8 500 лева, респ. в периода 14.12.2022 год. –
11.01.2023 год. да са теглили от неговата сметка суми на АТМ в размер на общо 7 409.60
лева, както и в периода 29.12.2022 год. – 03.04.2023 год. да са извършили плащания с
притежаваната от наследодателя им дебитна карта плащания на ПОС Терминал в размер на
общо 286.68 лева.
Действително всички посочени по-горе разплащания от сметката на починалото лице
са били извършени след неговата смърт, по делото обаче не се доказва наследниците да са
извършвали разпореждания със суми от трудовото възнаграждение на наследодателя по
разплащателната му сметка в полза на трети лица или за лични нужди, респ. да са
привеждали някакви средства от неговата сметка по сметка на трети лица, за да може да се
изведе несъмнен и безпротиворечив извод, че за приемане на наследството с конклудентни
действия, или че по друг начин наследниците, ответници в настоящото производство, са
манифестирали воля за приемане наследството на Д. П. П..
С оглед изложеното следва да се заключи, че ответниците - наследници на
кредитополучателя не могат да отговарят по предявените искове, тъй като не е установено,
че те са приели наследството, оставено им от Д. П. П., поради което предявените против тях
искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото ответниците има право на разноски на основание чл.78, ал.3
7
ГПК, в случая заплатено от тях адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 800 лева.
Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, въпреки
проведените множество съдебни заседания, тъй като са събрани единствено писмени
доказателства и изслушана една експертиза, поради което съдът намери че заплатеното от
ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева с оглед конкретиката на
настоящото производство следва и на основание чл.78, ал.5 ГПК следва да се присъди в по-
нисък размер, а именно към минимално определения такъв предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № *** год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съобрази
и материалния интерес по делото възлизащ общо на сумата от 7 766.28 лева. В случая,
съдът намери, че следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответниците разноски за
адвокатско възнаграждение редуцирани на основание чл.78, ал.5 ГПК в размер на 1 200
лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Токуда Банк“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.***, представлявано от *** Д. С. В. и С. Д. Й. срещу ответницата М.
И. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., ж.к.*** иск, с който да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумите от: 3 597.40 лева – главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 год. – датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението; 253.49 лева – просрочена договорна
лихва за периода от 20.06.2023 год. до 19.03.2024 год. включително; 20.96 лева –
обезщетение за забава върху просрочени вноски по главница, начислено за периода от
20.07.2023 год. до 19.03.2024 год. включително и 11.29 лева – обезщетение за забава върху
просрочени вноски за лихва, начислено за периода от 20.07.2023 год. до 19.03.2024 год.
включително, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Токуда Банк“ АД с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.*** представлявано от *** Д. С. В. и С. Д. Й. срещу ответника П. Д.
П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., ж.к.*** иск, с който да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумите от: 3 597.40 лева – главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.03.2024 год. – датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението; 253.49 лева – просрочена договорна
лихва за периода от 20.06.2023 год. до 19.03.2024 год. включително; 20.96 лева –
обезщетение за забава върху просрочени вноски по главница, начислено за периода от
20.07.2023 год. до 19.03.2024 год. включително и 11.29 лева – обезщетение за забава върху
просрочени вноски за лихва, начислено за периода от 20.07.2023 год. до 19.03.2024 год.
включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Токуда Банк“ АД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление: гр.С. ул.***представлявано от *** Д. С. В. и С. Д. Й. ДА ЗАПЛАТИ
8
на М. И. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., ж.к.***, сумата от 600 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Токуда Банк“ АД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ул.*** представлявано от *** Д. С. В. С.Д. Й. ДА ЗАПЛАТИ
на П. Д. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., ж.к.***, сумата от 600 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
9