Р
Е Ш Е Н И Е
№
260033 / 26.1.2022г.
гр.
П., 26.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВ. КОЛЕВ
При
секретаря Л. Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1163
по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.Й.Г. срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗАД за осъждане на
ответното дружество да му заплати сума в размер на 9300,00 лева, ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, както и сума в размер на 1010,08 лева – законна
лихва върху сумата от 9300,00 лева в периода от 14.12.2019 г. (датата следваща
отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение) до датата на
предявяваме на исковете.
Ищецът твърди, че между него и ответника
е бил сключен договор по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ със
застрахователна полица № 4704180230000108/20.03.2018 г. с предмет - автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******, рама № *****(Автомобила).
Твърди се, че между 20:00 часа на 19.10.2018 г. и 10:00 часа на 20.10.2018 г.
Автомобилът е откраднат, като е бил паркиран в гр. София, ж.к. „****“, пред
ресторант „***“.
Твърди, че е депозирал искане до
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение като е образувана
ликвидационна преписка № 470418181856058, като са представени и всички
необходими документи.
Твърди, че на 13.12.2019 г. ответникът е
отказал да заплати застрахователно обезщетение на основание дадените от ищеца
писмени обяснения в рамките на ДП 2151/2018 г. по описа на СРП, пр.пр.
44398/2018 г.
Твърди, че е изпълнил точно задълженията
си, произтичащи от договора с ответника, като намира отказа за необоснован.
Разглежа да хипотезите, в които застрахователя отказва да заплати
застрахователно обезщетение, като счита, че не е налице никоя от тях.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок.
Намира предявените искове за неоснователни. В защитната си теза по същество
оспорва настъпване на застрахователно събитие по покрит риск. Позовава се на
Постановление за прекратяване на наказателно производство по на ДП 2151/2018 г.
по описа на СРП, пр.пр. 44398/2018 г., поради което счита, че не е настъпил покрит
риск „кражба“. Аргументира отказа си с чл. 7.1 от Общите условия към
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, приемайки, че са налице различия между
действителната и декларираната от ищеца фактическа обстановка.
Оспорва активната материална легитимация
на ишеца, тъй като е възможно да не е собственик на Автомобила.
Оспорва действителната стойност на
автомобила, като счита исковата претенция за завишена- арг. чл. 203, ал. 2 КЗ.
Оспорва претенцията за заплащане на
законна лихва, тъй като не са представени доказателства за дерегистрация на
Автомобила, позовавайки се на чл. 497 и чл. 498, ал. КЗ. Оспорва размера на
тази претенция, считайки го за произволно определен.
Оспорва представеното към исковата молба
Удостоверение от 06.11.2018 г. като такова , издадено по твърдения на ищеца.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се
представляват като поддържат вече изложените тези.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с главен осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за реално изпълнение на задължението
за заплащане на застрахователно обезщетение. Съобразно релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
юридически факти: 1) накърняване на имуществено право, което е застраховано при
застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2)
съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено
застраховане на погиналата вещ и 3) за ищеца да е възникнало право да получи
претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за
имуществено застраховане, като да не са налице отрицателните материални
предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да
откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
От приложеното по делото Свидетелство за
регистрация – Част Iсе установява, че ищецът е собственик на лек автомобил,
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ******, рама № **
По делото не е спорно, а от
представените доказателства се установява съществуването в релевантния период
между страните на застрахователно правоотношение, по силата на договор за
имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ със застрахователна полица №
4704180230000108/20.03.2018 г., по което ищецът е застрахован, а ответникът е
застраховател. Договорът е сключен със срок на действие една година, като със
същия е уговорена клауза „Булстрад Каско Стандарт“, при застрахователна сума 9900,00
лева. Не е налице спор относно заплащането на застрахователната премия.
Спорен по делото е обуславящият правен
въпрос относно наличието на непокрит риск, както този за стойността на
застрахованото имущество.
Ищецът твърди, че Автомобилът е
противозаконно отнет. В тази връзка по делото са ангажирани редица
доказателства. На 20.10.2018 г. ищецът е депозирал сигнал пред 07 РУ – СДВР,
гр. София, че автомобилът е откраднат описвайки фактическа обстановка. В
рамките на разследването е установено несъответствие в показанията на ищеца,
поради което същият е разпитван отново. В приобщеното по делото като писмено
доказателство ДП 3382 ЗМ К 2151/2018 г.на 07 РУ – СДВР, гр. София, пр. №
44398/18 г. на СРП са приложени докладна записка от протокол от разпит на
свидетел – К.А.Ч.. Същият е заявил, че в качеството си на разследващ орган е
възприел изявление на ищеца, че Автомобилът е предаден на неизвестни за него
лица, тъй като е бил в лошо техническо състояние и трудно продаваем. Ищецът е
поканен на очна ставка със св. Ч., но е отказал, след което досъдебното
производство е прекратено с постановление на прокурор към СРП.
В настоящото производство са събрани
доказателства чрез разпит на свидетеля К.А.Ч.. Същият разпознава ищеца лично като
лице, което е подало сигнал за кражба на автомобил и с което е беседвал.
Категорично заявява, че той пред него е признал обстоятелството, че автомобила
е предаден доброволно от него на трето неизвестно за него лице, като не желае
тези му показания да бъдат записвани и подписвани от него тъй като се страхува
за своята сигурност. Причината за това била, че колата е доста изгнила и същият
не е успял да я продаде. Потвърждава изложеното от него в рамките на досъдебното
производство след предявяване на протокола от разпита му в качеството на
свидетел и изготвената от него докладна записка.
Съдът кредитира изцяло тези показания,
тъй като същите са логични, последователни и във връзка с приетите по делото
писмени доказателства. Същите съдът намира за обективни и относими към факта на
доказване в производството. От тях се установяват конкретните действия,
извършени от ищеца по доброволно предаване на Автомобила на трето лице, както и
мотивите му за това, като същевременно не са представени доказателства за
оборване на тези показания.
Съгласно приетите по делото писмени
доказателства и приложимите между страните – Общи условия по застраховка „Каско
стандарт“, в чл. 1.17 от раздел X
– „общи изключения“, част от „Общи положения“ – застрахователят не покрива щети
в резултат на обсебване на МПС, което го държи на правно основание, каквото в
случая се доказа – заем за послужване след като с показанията на свидетеля се
установи, че ищецът доброволно е предал автомобила.
В същия смисъл е и разпоредбата, на
която и ответникът се е позовал - чл. 7.1 от Общите условия към застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ – застрахователят не изплаща застрахователно
обезщетение в случай, че се установят различие между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства.
При тези данни по делото и приложимото
право, съдът намира че предявения главен иск е неоснователен тъй като е налице изключение
от покритите от застраховката рискове. Такъв е този за присъждане на
обезщетение за забава предвид акцесорния му характер, поради което предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Защитното възражение на ответника остава недоказано.
Проследявайки линията му на защита съдът констатира, че тя търпи изменение.
Първоначално, пред разследващите органи е поддържал, че автомобилът му е
противозаконно отнет, а впоследствие, че е предаден на неизвестно за него лице,
нежелаейки да потвърди и писмено казаното. В съдебно заседание отрича да е
правил такова изявление пред св. Ч. и обяснява първоначално възникналите
противоречия в рамките на П 3382 ЗМ К 2151/2018 г.на 07 РУ – СДВР, гр. София,
пр. № 44398/18 г. на СРП с обстоятелството, че въпросната вечер е имал среща с
жена и не е искал това да стане достояние на всички. Тази защитена теза остава
недоказана, тъй като на ищеца е дадена възможност да представи доказателства,
но той не е сторил това, а и същата е застъпена едва след приключване на
съдебното дирене.
Съдът цени поведението на ищеца и
нежеланието да съдейства на разследващите органи (същият е отказал да се яви на
очна ставка със св. Ч. в рамките на досъдебното производство), като опит да се
осуети установяването на обективната истина.
Изявлението му, че е бил готов да се
подложи на детектор на лъжата, но не е получил съдействие за това от разследващите
органи е ирелевантно, доколкото събраната по този ред информация не се ползва с
доказателствена стойност, тъй като не е предвиден такъв ред за събиране на
доказателства както в НПК, така и в ГПК.
След като по делото бе установено едно
от правопогасяващите възражения на ответника, безпредметно е обсъждането на
останалите юридически факти, за които са събирани доказателства (експертизи),
както и другите правопогасяващи възражения.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника е да заплати сторените от ищцовото
дружество разноски съобразно изхода от спора. Такива са заявени, съгласно
представения списък на разноските в общ размер на 500,00 лева (50,00 лева депозит
за свидетел и 450,00 лева възнаграждение за процесуално представителство,
осъществено от юрисконсулт).
Съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл.
37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител
на ответника, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото определя
такова в размер на 150,00 лева, поради което на ответника, следва да бъдат
присъдени 200,00 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВРЛЯ
изцяло предявените от С.Й.Г.,
ЕГН **********,*** срещу „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС Груп“ ЗАД, ЕИК *********, гр. София, пл. „Поитано“ № 5 искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 9300,00 лева, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ № 4704180230000108/20.03.2018 г., както и сума в размер на 1010,08
лева – законна лихва върху сумата от 9300,00 лева в периода от 14.12.2019 г.
(датата следваща отказа на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение) до датата на предявяваме на исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Й.Г. да
заплати на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС Груп“ ЗАД, сума в размер на 200,00 лева разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М. Я.