Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260213 /13.05. Година 2021 Град Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На тринадесети април Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00283 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-005619/03.12.2020г.,
изд. от Началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на Б.В.С. с ЕГН **********,
с адрес ***, е наложено административно наказание глоба 100 /сто/ лв., на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за
това, че на 01.11.2020 г., в 06.55 часа, в гр. Перник, на ул. Св. Св. Кирил и
Методий, движейки се в посока от магазин
Била към ПВ Хумни дол, като водач
на МПС – л.а. Тойота Корола с рег. №***, на кръстовище Пашов преминава на червен
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Б.С., с която оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление като твърди, че
фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно от контролните
органи, както и че отговорността й е ангажирана за нарушение, което не е
извършила. Отрича да е извършила
вмененото й нарушение с мотив, че в същия момент светофарната уредба не
е работела при нормален режим, а метеорологичните условия /мъгла/ и местоположението на служебния автомобил на
служителите на МВР спрямо нейния в
момента на преминаването й през кръстовището, не са давали обективна възможност за точна преценка. Релевира
и възражения за допуснати при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление съществени процесуални нарушения. Моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебното производство жалбоподателката
не е участвала лично.
Пълномощникът – адв. Д.М. поддържа
тезите в жалбата, допълва доводите в тяхна
подкрепа и пледира за отмяна на
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира
и присъждане на направените разноски от жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от НПК, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество е и основателна.
От фактическа страна:
На 01.11.2020 г., сутринта, свидетелите К.Д.Н. и С.С.С. – полицаи в група „ООР“ при Първо РУ
към ОДВР - Перник изпълнявали служебните си задължения на територията на град
Перник. Около 06.55 часа се намирали в района на кръстовището от ул. Св. Св. Кирил и Методий и ул.
Юрий Гагарин. Възприели лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. №***, движещ се в посока от магазин Била към ПВ Хумни дол, който навлязъл и
преминал кръстовището. Полицейските служители констатирали несъобразяване на
водача на превозното средство със светлинните сигнали на светофарната уредба,
подадени в същия момент, поради което спрели
водача за извършване на проверката. Установили самоличността му – Б. В.С., и я уведомили, че за извършеното
нарушение ще бъде съставен АУАН.
За
констатираното нарушение на място срещу нея било образувано административнонаказателно
производство с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №339558/01.11.2020г., като актосъставителят – свид. К.Н.
приел, че б.С. виновно е нарушила
разпоредбата на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП. При съставяне на акта било
отразено, че С. няма възражения относно вмененото й нарушение.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
На 03.12.2020г.,
въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на Б.С. за нарушението по-горе.
В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите К.Д.Н. и С.С.С., съставеният
АУАН серия GA, №339558/01.11.2020г., заверено копие на заповед № 8121з – 515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, писмо, изх. № 21/слу-2643-1/08.04.2021г.
на Кмета на Община Перник.
От правна страна, съдът намира
следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът не констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателката административнонаказателно
производство.
Съдът не констатира нарушение и на императивните изисквания в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства
относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение,
описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което правото на
защита на жалбоподателя не е ограничено.
Не е нарушено и изискването в чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Вярно е, че задължението
на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си със
светлинните сигнали е регламентирано общо в чл.6, т.1, пр.2-ро от ЗДвП, сочена
като нарушена в случая. Конкретизация на това задължение се съдържа в
разпоредбите на чл.12 от ЗДвП и Глава осма от Правилника за прилагане на ЗДвП,
които регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на
светлинните сигнали, както и в НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001
г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, издадена на основание чл.14, ал.1
от ЗДвП.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП,
която самостоятелно установява състав на административно нарушение и същевременно определя санкцията, която
следва да се наложи за него. Фактическото описание на
нарушението в акта и постановлението
изпълва елементите от състава на визираната
административнонаказателна норма, поради което императивното изискване
за посочване на нарушената законова
разпоредба е изпълнено и правото на защита на жалбоподателката не е засегнато. Същата е правоспособен водач на МПС, поради което
видовете светлинни сигнали и тяхното значение са й известни.
По същество :
Именно в тази насока са същинските възражения на Б.С. която оспорва при
изложените обстоятелства да е преминала
кръстовището, а именно на червен сигнал на светофарната уредба, забраняващ преминаването,
а оттук да е извършила нарушение на светлинната сигнализация. Твърди, че фактическите
обстоятелства по случая са неправилно установени, тъй като в същия момент
светофарната уредба не е работела
нормално /светела е червена мигаща светлина/, което е довело до
достигане до необосновани фактически и правни изводи относно наличието на извършено
нарушение.
Изводът си, че жалбоподателката е извършила нарушението, наказващият орган
е формирал единствено въз основа констатациите в акта за установяване на
нарушението. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО,
като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ.,
че не е действал виновно, нито е
допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал
възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо
основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя подлежат на доказване в
съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с
правилата и принципите в кодекса, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл.16
от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с оглед чл.84
от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства не установяват
обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. Разпитаните в съдебното следствие
свидетели – актосъставителят К.Д.Н. и С.С.С., по никакъв начин не допринасят в тази посока, тъй като заявяват, че
изобщо не помнят случая, включително и след предявяване на съдържанието на
съставения АУАН. След като никой от двамата очевидци на извършването на
нарушението не предоставя сведения относно възприетите факти, то наличието на
съставен акт, записите в който формално потвърждават, не е достатъчно, за да се
приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и
точно и съответстват на действителността. Липсата на спомен за случая не дава
възможност да се проверят и твърденията на жалбоподателката относно обстоятелствата, при които нарушението е
констатирано от служителите на МВР – по време на движение и при неблагоприятни от гледна точка видимост
метеорологични условия. Други доказателства АНО не е ангажирал в процеса.
Поради това възраженията на Б.С. - че не е извършила нарушението, не могат да
бъдат игнорирани като недостоверни и защитни.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че извършването на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП не е доказано
по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на
категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението са
установени точно и че законосъобразно жалбоподателката е била привлечена към
административнонаказателна отговорност.
С оглед презумпцията за невиновност
в чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното
производство, изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателката Б. |С. е
направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискала
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 19.03.2021г., сключен
между нея и адв. Д.М., се установява, че
страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство
по настоящото а.н. дело в размер 300 лв., като е отразено заплащането му в брой
при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателката възнаграждение
на адвокат, следва да й бъде възстановено от бюджета на
органа, издал отмененото наказателно постановление – ОД МВР – Перник, в чиято
структура е сектор ПП. Възнаграждението е в минималния размер предвиден в
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН няма възможност за намаляването му.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-005619/03.12.2020г.,
изд. от Началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, с което на Б. В.С. с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
100 /сто/ лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД
МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати на Б. В.С. с ЕГН **********, с адрес ***, сума от
300 /триста/ лева, представляваща направени от нея разноски в производството за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ