Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. Враца, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при секретаря Валя Апостолова, като разгледа гр.д. № 755 по описа на ВРС за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК, във вр. с чл. 49 СК
Производството е образувано по постъпила искова молба
от Т.Р.С. против Х.К. за
допускане на развод по реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански
брак на 08.12.2017 г., за който е съставен акт за граждански брак № ****/***.**.***
г. и от който нямат родени деца. Посочва, че не е приела фамилното име на
ответника, като е запазила своето. Поддържа, че по време на брака страните не
са придобили имущество в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че от
самото начало на съпружеския им живот ответникът не полагал каквито и да било
усилия за изграждане на семейните отношения и пренебрегвал съпругата си.
Установил извънбрачна връзка, която предопределила тяхната фактическа раздяла.
Посочва, че от края на 2018 г. страните не поддържат каквито и да било
отношения, като тя живее в гр. Криводол, а ответникът – в Германия. Поддържа,
че брачните отношения са дълбоко и непоправимо разстроени, бракът е формално
съществуващ, като запазването му би било вредно, както за тях, така и за
обществото. Моли съда да допусне прекратяване на брака между страните, като не
се произнася по въпроса за вината.
В срочно подаден отговор, ответникът, чрез назначения
му по делото особен представител – адв. Н.И., счита, че предявеният иск е
допустим и основателен в случай че ищцата докаже фактическите си твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Моли да бъде постановено
решение в съответствие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че
разноските по делото следва да останат, така, както са направени от страните.
След
преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № ****
от **.**.**/* г., съставен в гр. Враца, Х.К. и Т.Р.С. са
сключили граждански брак, като след брака съпругата не е приела фамилното име
на съпруга.
От показанията на свидетелката Г. И. М. – майка на ищцата, се установява,
че дъщеря й живяла в Германия през 2017 г. за около седем-осем месеца, където
се запознала с ответника. След това ищцата се прибрала в България, където
сключила брак с него. Ищцата жевеела в гр. К., а ответникът имал квартира в гр.
Враца, където се виждали. Те нямали брачен живот, като ответникът не идвал в
гр. Криводол. Свидетелката не го познавала лично, а за сключения брак между
дъщеря й и ответника разбрала от снимка, която дъщеря й й изпратила. Свидетелката
посочва, че съпрузите поддържали връзка известно време – около месец след
сключването на брака, като след това ответникът изчезнал. Първоначална дъщеря й
нямала никаква връзка с него, той не вдигал телефона си, когато му звъняла, но
впоследствие го открила в социалните мрежи и започнала кореспонденция с него,
тъй като искала бракът им да бъде прекратен с развод. От приятелка на ищцата,
която живеела в Германия и чийто мъж бил приятел на ответника, разбрали, че той
живее с друга жена на семейни начала.
Като основания за разстройството на брака се навеждат трайната фактическа
раздяла между съпрузите и липсата на контакт между тях.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
обективно нетипично състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно
отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между
съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на поддържаното от
ищеца и на събраните по делото доказателства, съдът намира, че между съпрузите
е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с
продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка е изпразнена от съдържание, което
налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени и са прекъснати връзките
помежду им.
Всеки от
съпрузите е започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва
взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е лишена
от съдържание, тъй като съпрузите никога не са живели заедно и липсва желание
от тяхна страна за промяна на това обстоятелство. При това състояние на
брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното
дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, което налага неговото прекратяване.
Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брачната
връзка не е направено, поради което съдът не дължи разглеждането на този
въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните нямат общи малолетни
или непълнолетни деца, поради което съдът не следва да се произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на
децата. Страните не претендират издръжка един от друг и нямат общо семейно жилище, доколкото
всеки от тях живее на различно място, поради
което тези въпроси също не следва да се разглеждат с решението
по делото.
На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът
задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Видно
от приетите по делото доказателства е, че ищцата не е променила фамилното си
име при сключването на брака, поради което тя следва да продължи да носи
предбрачното си такова.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават
в тежест на всеки от тях, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК съдът определя държавна
такса в размер на 50,00 лв. за решаване на делото, вносими поравно от страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на
основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Т.Р.С., ЕГН: ********** и Х.К., роден на
*** г., с последен известен адрес в гр. Х., Република Германия, сключили
граждански брак на 08.12.2017 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за граждански
брак № *** от **.***.***
г., като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и
чл. 329, ал. 1 ГПК Т.Р.С., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и
чл. 329, ал. 1 ГПК Х.К., роден на *** г., с последен известен адрес в
гр. Х., Република Германия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Враца сумата от 25,00
лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: