Решение по дело №1041/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1712
Дата: 8 август 2018 г. (в сила от 7 декември 2018 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20182120101041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1712/ 08.08.2018 год., град Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                           

Бургаският районен съд                                           ХXXVІІ – ми граждански състав

На десети юли                                                     две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание, в състав                                                        

                                                                                       Районен съдия: Асен Радев

 

                                при секретаря Н.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1041 по описа за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

                                Делото е образувано по искова молба на В.Г.З. и В.М.З., за осъждане на Н.Я.М. да им заплати сумата от 3000 лв. - обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), изразяващи се в невъзможност да отдават под наем и събират наемната цена на собствения им самостоятелен обект с идентификатор ************** по КК и КР на гр.Бургас, за периода от 11.08.2016 год. до 12.07.2017 год., причинени от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в неподдържане в изправност на самостоятелен обект с идентификатор ********** по КК и КР на гр.Бургас.

                                Искът е с правно основание в ч чл.45 вр. с чл.51 от ЗЗД и се поддържа от пълномощника на ищците, който ангажира доказателства и моли за тяхното уважаване, както и присъждане на разноските по делото.

                                Ответникът, чрез своя процесуален представител, оспорва исковете, моли за отхвърлянето им. Също претендира деловодни разноски.

                                След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

                      Страните не спорят, че З. са собственици на самостоятелен обект с идентификатор ******, а М. - на самостоятелен обект с идентификатор *********, находящ се непосредствено над този на ищците, както и че поради теч в имота на ответника, на 11.08.2016 год. са им причинени имуществени вреди - разрушаване на мазилката, влага и мухъл, остойностени на 1296 лв. и репарирани напълно на 12.07.2017 год.

                      В тази връзка са и представените договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ, схема от АГКК за процесния самостоятелен обект, както и определение по гр.д. № 1451/2017 год. на БРС, с което е утвърдена постигнатата между страните съдебна спогодба.

                      Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, средният размер на пазарния наем за жилището на ищците, за периода от 11.08.2016 год. до 12.07.2017 год., възлиза на 295 лв.

                      Въз основа на така установените факти, съдът намира предявения иск за неоснователен.

                      Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. не само за претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Но за да е пряка и непосредствена последица от увреждането, пропуснатата полза следва да е реална, т.е. да е неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което със сигурност би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на деликвента.

                      От горното се налага заключението, че обезщетение за пропуснати ползи може да се присъди само ако се докаже в процеса, че за посочения период ищците със сигурност щяха да реализират имуществената облага - да получат наемната цена, възлизаща на исковата сума, от която са лишени, поради незаконосъобразното поведение на ответника.

                      Такова доказване не бе проведено, въпреки изначално възложената на ищците доказателствена тежест, съобразно чл.154 от ГПК. Липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно, че към датата на деликта ищците са били в наемно правоотношение с трето за спора лице, досежно процесния апартамент, респ. да установяват обозримата възможност (а не хипотетично, както е в случая) да го отдадат под наем, ако не се бе осъществил деликтът.

                      Ето защо претенцията на З. е недоказана, а оттам - неоснователна и следва да се отхвърли, като на М., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски в размер на 440 лв. - адвокатски хонорар.                

                      Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:    

                     

                                ОТХВЪРЛЯ иска на В.Г.З., ЕГН - ********** и В.М.З., ЕГН - **********,***, предявен против Н.Я.М. ***, ЕГН - **********, за осъждането на ответника, на основание чл.45 вр. с чл.51 от ЗЗД, да им заплати сумата от 3000 лв. - обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), изразяващи се в невъзможност да отдават под наем и събират наемната цена на собствения им самостоятелен обект с идентификатор ******* по КК и КР на гр.Бургас, за периода от 11.08.2016 год. до 12.07.2017 год., причинени от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в неподдържане в изправност на самостоятелен обект с идентификатор ********* по КК и КР на гр.Бургас.

                                ОСЪЖДА В.Г.З. и В.М.З. да заплатят на Н.Я.М. деловодни разноски в размер на 440 лв.

                      Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                                                      Съдия:........./п/................

Вярно с оригинала:

СА