РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Бургас, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120106088 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на А. Е. Р. с ЕГН
********** от гр. В., кв. Т., ***, със съдебен адрес гр. В.,2 ул. *** – адвокат
Н. Б., против Л. М. Л. с ЕГН ********** от гр.Бургас, ж.к. ***, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат Д. П..
Ищецът претендира да бъде установено съществуването на паричното
задължение, за което е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 2635/ 2023г. по описа на Районен съд – Бургас - сумата от 7000
лв. – дължима по договор за заем, сключен на 19.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 31.03.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :
Ищецът твърди, че сумата е предоставена в заем на ответника чрез
направен от ищеца превод по сметка на „Енерджи сейф“ ЕООД за погасяване
на задължение на ответника за авансово плащане по договор № 54 за
изготвяне на проектно предложение по процедура „Насърчаване на
предприемачеството“. Ответникът поел задължение да му върне сумата при
одобряване на проекта, но не по-късно от една година. Въпреки отправените
покани, ответникът не изпълнил задължението си за връщане на сумата.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва да е сключен соченият от
1
ищеца договор за заем. Признава превеждането на сумата от 7000 лв. от
ищеца на „Енерджи сейф“ ЕООД, но сочи, че от преводното нареждане не се
установява за чий проект е направено плащането. Оспорва верността на
издадената по това плащане фактура № 2/ 15.02.2018г. относно вписаното
основание. Твърди, че сумата за извършения превод била получена от ищеца
на 19.02.2018г. в заем от трето лице – ****, който ищецът не върнал в
договорения едногодишен срок. По заявление на трето лице била издадена на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. След подадено възражение от страна
на ищеца, третото лице предявил установителен иск, по който било
образувано гр.д. № 11469/ 2019г. по описа на Районен съд – В.. Ответникът се
позовава на твърдения на настоящия ищец в това производство по чл.422 от
ГПК, съгласно които последният също е имал договор с „Енерджи сейф“
ЕООД, също бил и подставено лице при сключването на друг договор с
„Енерджи сейф“ ЕООД /на ***/, а заемодателят му **** бил подставено лице
на ответника Л. Л..
Страните претендират и присъждане на направените по делото
разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Исковете са с правно основание чл.422 във връзка чл.124, ал.1 от ГПК
и с чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.240 ал.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/.
За предявеното в настоящото производство парично вземане по
заявление на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2054/ 13.07.2023г. по ч.гр.д. № 2635/
2023 г. по описа на РС - Бургас. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е
подал писмено възражение срещу заповедта. С разпореждане № 8321/
09.08.2023г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви срещу
длъжника иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е връчено на
заявителя на 07.09.2023г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.1
от ГПК вр. чл.60, ал.6 вр. чл.62, ал.2 от ГПК.
Поради изложеното предявеният установителен иск е процесуално
допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен по следните
съображения:
Въз основа на въведените от страните твърдения по спора по делото са
приети за безспорни договорните отношения на ответника Л. Л. с „Енерджи
сейф“ ЕООД в началото на 2018г. относно изготвяне на проектно
предложение по процедура „Насърчаване на предприемачеството“. Не е
спорен и фактът на направен от ищеца А. Р. превод на сумата от 7000 лв. в
полза на „Енерджи сейф“ ЕООД.
Въпреки това, по делото не е проведено успешно пълно главно
доказване на въведеното от ищеца основание на предявения осъдителен иск –
сключен между страните договор за заем на посочената парична сума.
Съгласно дадената в нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД дефиниция с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се
задължава да върне заетата сума. Допуснатите по делото доказателства не
2
установяват наличието на елементите от съдържанието на този реален
договор – липсват доказателства за постигнато между страните по спора
съгласие за даване/ получаване на посочената сума пари в заем, респективно
за поемане на задължение за връщането й. Поради това съдът приема за
недоказано въведеното от ищеца основание на иска, което налага
отхвърлянето му като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените по делото съдебни разноски, които съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. С
оглед на въведената от ищеца фактическа сложност на реалните отношения
между страните, съдът приема за неоснователно възражението му за
прекомерност на така заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение,
още повече че същото е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Е. Р. с ЕГН ********** против Л. М. Л. с ЕГН
********** да бъде установено съществуването на паричното задължение, за
което е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
2635/ 2023г. по описа на Районен съд – Бургас : сумата от 7000 лв. – дължима
по договор за заем, сключен на 19.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 31.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. Е. Р. с ЕГН ********** от гр. В., кв. Т., ***, със съдебен
адрес гр. В.,2 ул. *** – адвокат Н. Б., да заплати на Л. М. Л. с ЕГН
********** от гр.Бургас, ж.к. ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** –
адвокат Д. П., направените по делото разноски в размер на 1000 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3