О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /02.10.2020 г.,
гр. ****
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IІI
състав, на 02.10.2020 г., в закрито заседание в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д.
№ 363/2020 г. по описа на РС - ****, взе предвид следното:
Делото е
образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 2515/08.06.2020
г.,подадена от Й.В.Й., ЕГН **********, адрес: *** против В.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: ***
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба
с инкорпорирана в същия насрещна искова молба. На основание чл. 140 от ГПК
съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства,
да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В исковата молбата са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права:
Страните са живели
на съпружески начала повече от 15 години, като от тази връзка имали родени две
деца: Й.Й.Й., ЕГН ********** и В. Й.Й., ЕГН **********. От месец декември 2019
г. отношенията между ищцата и ответника се променили, тъй като, според
твърденията на ищеца, В.В. имала любовник, а от началото на 2020 г. не живеели заедно. Ищецът живеел в собственото
си жилище, находящо се в с. ****, заедно с децата, а ответникът В. живеела сама
в общия им апартамент, находящ се гр. ****, ул. „Зюмбюл“ 12, ап. 54.
В началото
връзката им били щастлива, докато не започнали конфликтите от страна на В.В., които
прераствали в скандали. Упреквала ищеца, че той е виновен за лошите им
отношения и го заплашвала, че ще направи всички възможио да го остави на
улицата, да не стъпи в жилището, находящо се в гр. ****, ул. „Зюмбюл“ 12, ап.
54, което единствено и само той
изплащал. Въпросният апартамент бил купен с изтеглен кредит, като ежемесечно
единствено и само ищецът плащал кредита в размер на 1 200 лв. Твърди, че за да
може В. да остане необезпокоявано в него, подала молба по ЗЗДН в PC – ****, по която било образувано гр. д. №
2066/2020 г. като към датата на подаване на исковата молба производството било
насрочено за разглеждане в о.с.з на 15.05.2020 г.
Твърди, че от
края на март 2020 г. единствено и само той полагал грижи за собствените им
деца. В. не се интересувала как са децата, имат ли нужда от нещо, не плащала
издръжка. Звъняла непрекъснато на ищеца, за да го заплашва, че ако продължава
да не плаща ипотечния им кредит за апартамента, в който тя живее, ще вземе
децата с полиция и повече той нямало да ги види. Децата били изключително
стресирани и уплашени от отношението на тяхната майка. Не искали да живеят с
нея, като се твърди, че са споделили на своя баща, че майка им е обиждала
детето Й.Й. с думите: „ Лайно, махай се от тук, отивай при баща си!“, „Събирай
си багажа! Не искам да те виждам.“, като е последвало и хвърляне на учебници по
детето. Излага, че в дома, в който са живеели цялото семейство и в който
продължавала да живее В., изчезнало семейното огнище, изчезнала добротата,
грижата за децата, за да се чувстват щастливи.
Твърди, че домът
му, в който отглежда децата си е добре обзаведен, уютен, за децата имало
отделна стая, в която те се чувстват щастливи. Стараел се да не ги лишава от
нищо, като децата получавали всичко, което пожелаят, и се стремял да задоволи
всичките им нужди спорел своите възможности. Работел като шофьор в „Краси Транс
83” ЕООД. Доходите, които получавал покривали нуждите на семейството, за да не
липсва нищо на децата. Правел всичко възможно да се грижи за своите деца, за да
се чувстват обгрижвани и щастливи. Откакто били при него, усмивката се е
върнала на лицата им и те били спокойни. Счита, че условията, които може да
предостави на собствените си деца са по - добри от тези, в които ответникът В. би
ги отглеждала; че той е човекът, който може да се грижи за децата пълноценно. Разпределил
е работното и свободното си време, за да може да се грижи пълноценно за децата,
а имал и помощта на родителите си за това. Счита, че децата ще се чувстват
най-сигурни, когато са със своят баща, тъй като в негово лице усещали по-голяма
упора, на която могат да разчитат, а и приемали жилището, в което живеят с баща
си за свой дом. Счита, че майката няма нужните условия за гледане на децата.
Липсвало изградено доверие между майката и децата, налице била отчужденост.
Липсвали ѝ познания за това какво обичат децата, кое не им харесва, какви
са техните амбиции и мечти. Твърди, че децата не желаят да живеят със своята
майка. Навежда още, че децата са момчета в подрастваща възраст, когато най -
вече се нуждаят от бащини грижи; че ще се чувстват най - сигурни, когато са с
баща си, тъй като го усещали като голяма упора; че детето Й.Й. било на 12
навършени години, която възраст индикирала потребността от интензивно
присъствие на бащата в живота на момчетата, предвид зараждащия се процес се
полово отъждествяване. С оглед най - добрия интерес на децата, счита че те биха
се чувствали най - щастливи при баща си. Твърди, че е полагал грижи от
раждането им до ден днешен и че е в състояние да полага и занапред необходимите
грижи за доброто отглеждане и възпитание на децата. Освен това притежавал
по-добри родителски качества при подпомагане в подготовката за придобиване на
знания, изграждане на хигиенни, хранителни и всякакви други навици и не на
последно място битови условия, които били отлични. Разполагал с необходимия
капацитет да задоволи емоционалните, биологични и жилищни нужди на децата.
Налице била и силна взаимна привързаност между бащата и децата, което било
важна предпоставка както за съвместното им живеене, така и за самото
упражняване на родителските права.
Предвид горното, моли съда
да се постанови решение, с което да бъде определено местоживеенето на децата Й.Й.Й.
и В. Й.Й. при техния баща - Й.В.Й., в дома му, находящ
се в ******; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата; да бъде определен режим на лични отношения на майката с децата,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от
09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; да бъде осъдена
майката В.Ж.В. да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата, чрез техния
баща и законен представител Й.В.Й., в размер по 152.50 лева, са падеж – първо
число на месеца, до настъпване на законни основания за изменението или
прекратяването на издръжката, считано от датата на предявяване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който изразява становище за
допустимост на предявените искове, но оспорва същите като неоснователни.
Оспорва всички
факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, като от своя страна твърди следното:
Според
ответника влошените отношения между страните се дължат изцяло на агресивното
поведение на ищеца спрямо нея. Сочи, че двамата са живели тринадесет години на
семейни начала, но в последната една година той се променил коренно, станал
много агресивен, без причина вдигал скандали и ѝ посягал в присъствието
на децата. Единият път големият им син се намесил, започнал да го дърпа и да
вика: „Стига тате, стига тате“. Дълго време не се престрашавала да се оплача в
полицията, дори на лекар не била ходила за нараняванията си, защото страхувала
какво още можел да ѝ направи, като разбере, че е отишла в полицията. След
поредния скандал, в края на 2019 г., взела решение, че така повече не може да
продължава, защото освен че тя живеела под постоянен страх за здравето и живота
си, децата ѝ ставали свидетели на неговото насилие и психически тормоз
над нея, и това им се отразявало неблагоприятно. Поради това му казала, че не
иска повече да живеят заедно, но той не приел това сериозно. Няколко пъти му
обяснила, че не може да продължава да живее така - непрекъснати скандали, страх
от побой и притеснения за децата, защото стават свидетели на всички караници и
посягания върху нея. Това била причината да се разделят. Отрича твърденията на
ищеца, че има любовник. Посочва, че на 18.02.2020г. PC - **** е издал
Заповед за незабавна защита № 39/18.02.2020 г. С нея Й.Й. бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, както и да я приближава
на по-малко от 100 метра и жилището което обитава. С решение, постановено по
гр. д. № 2066/2020 г. по описа на РС - ****, Й.Й. бил задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо нея и му било забранено да я приближава
на по-малко от 100 метра и жилището, което обитава за срок от пет месеца.
Твърди, че след раздялата им и до настоящия момент, той не спирал да ѝ се
обажда по телефона и да я заплашва, че ще я изгони от апартамента, че ще ѝ
отнеме децата и т.н. Всичките им разговори представлявали скандали, придружени
със заплахи от негова страна към нея. Постоянно ѝ създавал проблеми да
вижда децата и ги настройвал срещу нея. Когато синовете им били с нея, ищецът
им се обаждал по няколко пъти на час, за да ги уговаря да си тръгват и да
отиват при него. Децата се чувствали много добре с нея. Тя от самото им раждане
полагала непрекъснати грижи за тях. Когато са с нея те били спокойни и
обгрижвани, помежду им съществувала изградена емоционална връзка.
Твърди, че с цел
по-лесно да манипулира децата, ищецът създавал опасност за живота и здравето им,
като излага, че в началото на месец юни тази година,
получила на телефона си клип, на който се виждало как големият им син управлявал
колата на баща си, а малкият е седнал отзад, и в колата нямало възрастен.
Безотговорното поведение на ищеца я притеснявало, защото можело да се стигне до
инцидент с децата. Имайки предвид това, счита, че бащата представлява заплаха
за правилното възпитание и развитие на синовете им, както и за живота и
здравето им, и че не притежава нужния родителски капацитет, за да се грижи за
тях.
Навежда, че двете
деца учат в III Основно училище „Ангел Кънчев“ в гр. ****, в което ще продължат
да учат и през следващата учебна година, че двамата са изградили приятелска
среда сред съучениците си и една промяна на местожителството им в друго
населено място ще бъде стрес за тях, ще трябва да прекъснат приятелските си
отношения в гр. **** и да започнат да градят нови. Отделно от това, големият
град им давал много по-големи възможности за обучение и развитие отколкото, ако
бъдат принудени да живеят с баща си на село. Твърди, че желанието на децата е
да живеят в гр. ****.
Сочи, че след
обявяване на извънредното положение в страната и въвеждането на онлайн обучение
за децата, ги завела при майка си в с. ****, защото ходела на работа през
цялото време, тъй като работи като пласьор на хранителни стоки и дори се налагало
да работи извънредно, а нямало как те да стоят сами, затова ѝ ги поверила,
за да им помага на тях и да помогне и на нея в гледането, като твърди, че ходела
винаги в почивните дни. Към края на месец март, ищецът се върнал от **** и след
изтичането на 14 дневната карантина ги взел при себе си, като им обяснявал, че тя
била лош родител и не можела да се грижи за тях, а и му било забранено да
посещава жилището им, но без да им обясни защо се е стигнало до тази забрана.
По време на процеса по заведеното от нея дело за защита от домашно насилие, той
през цялото време ѝ звънял по телефона, за да я убеждава да оттегли
молбата за защита и да заживеят заедно. Тя не била съгласна да направи това и
му повтаряла, че докато той не промени лошото си и агресивно поведение към нея,
не е възможно да живеят отново заедно. След отказите ѝ, той започнал да
ограничава срещите ѝ с децата. Дори
и сега, когато имало определени привременни мерки от съда, ищецът продължавал
да затруднява и ограничава срещите ѝ с тях. Настройвал
децата срещу нея, поради което те били изплашени и не искали да говорят за това
какво се случва между родителите им и къде искат да живеят. Те се притеснявали
и за нея, защото знаели, че баща им може отново да ѝ посегне, ако се
скарат. Ищецът бил толкова обзет от мисълта да я принуди да живеят заедно, че
използвал децата, защото знаел, че те са всичко за нея и тя никога нямало да се
откаже от тях, но не съзнавал тези му действия какво им причиняват.
Жилището, в
което са живели било закупено с ипотечен кредит, като страните се били разбрали
ищецът да плаща вноската по него, а тя да заплащам битовите разходи и
потребителския кредит. След раздялата им ищецът спрял да плаща вноските, като ѝ
казал, че ще започне да го прави, когато заживеят отново заедно. Твърди, че тя
никога не е искала да се разделят, но предприела това действие заради децата -
да не стават свидетели на побои над нея от баща им и за да запази себе си
здрава физически и психически, да може да се грижи пълноценно за синовете си и
те да растат в нормална среда, а не сред крясъци и удари.
Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявените искове.
Моли да бъде приет за съвместно разглеждане
в настоящото производство насрещен иск срещу Й.В.Й., ЕГН **********, с
решението по който да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата Й.Й.Й. и В. Й.Й.; да бъде определено
местоживеенето на децата при нея, тяхната майка - В.Ж.В., на адрес: ***; да бъде
определен подходящ режим на лични контакти с бащата, съобразен с неговите
личностни характеристики и родителски капацитет, както и с възрастта на децата
и потребностите им; да бъде осъден бащата Й.В.Й. да заплаща в полза на всяко от
децата, чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер по
160 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, дължима се от датата на влизане в сила на
решението, с което е присъдена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника на насрещната искова молба, с който оспорва в цялост
исковата претенция.
Оспорва
твърденията в насрещния иск, че е агресивен и поради тази причина ищецът по
насрещния иск е завела дело по ЗЗДН. Оспорва твърденията в насрещния иск, че се
е променил много и без причина вдигал скандали. Твърди, че в началото на
връзката им били щастливи, докато не започнали конфликтите от страна на В.В.,
прерастващи в скандали. С всеки изминал ден тя ставала все по - агресивна и
взаимоотношенията им се влошавали. Не минавало и ден, в който тя не е ядосана
за нещо, винаги намирала повод да се заяде, да го упреква и да му насажда вина
за лошите отношения помежду им. Твърди, че децата били силно привързани към
своя баща.
Оспорва
твърденията на В.В., че ежедневно ѝ звъни и я притеснява по телефона със
заплахи. Твърди, че няма новия телефонен номер на В.. Същата комуникирала
единствено и само с децата, като при всеки разговор с тях вместо да ги чуе как
са, започвала да им вика, да обижда баща им и да го заплашва чрез тях. След
постановяване на определението на съда децата били подложени на постоянен
психически тормоз лично и по телефона. Непрекъснато В.В. ги безпокояла по
телефона, крещяла им, викала им, обиждала баща им с цинични епитети, като
децата вече били толкова психически натоварени, че отказвали да отговарят
на обажданията ѝ. При осъществяване на режима на лични отношения децата
споделили на баща си, че майка им единственото, което прави е да го обижда,
нарежда и да твърди, че ще види как ще го осъди да им плаща издръжка, а пък
после да ги взима да ги гледа.
Оспорва
твърденията на ищеца В., че той ги отдалечавал от тяхната майка. Децата били видимо
тъжни и споделили пред баща си, че не искат да общуват с майка си, защото тя ги
натоварва, че не искат да слушат обидите ѝ по телефона и да са подложени на
непрекъснат стрес. Твърди, че поради тази причина е подал сигнал в Отдел „Закрила
на детето” – ****, за да бъдат предприети мерки спрямо ищеца по насрещния иск,
за да престане този психически тормоз над децата.
Оспорва
твърденията в отговора и в насрещния иск, че той манипулира децата и създава
опасност за живота и здравето им. Посочените твърдения били клевета и не са
доказани.
Оспорва твърденията
на В.В., че децата са излъгани, че няма да учат във **** и че баща им ще ти
остави да учат на село. Твърди, че е осигурил всичко необходимо децата да
продължат да се обучават в училището, в което са учили досега. Има готовност да
наеме апартамент в гр. ****, близо до училището им, където да живеят от понеделник до петък заедно с него, за да могат да
посещават училище, а събота и неделя да са в дома им в с. ****. Бащата е
разпределил времето си, че да може да съчетава своята работа с учебната
ангажираност на децата. Сочи, че В. не знаела за тези обстоятелства, тъй като
нито е присъствала на завършването на децата, нито се интересувала за
подготовката им за първия учебен ден.
Заявява
изрично, че до настоящия момент децата не са получавали издръжка от своята
майка, поради което е образувал изп. дело и е подал жалба до РП – **** за
престъпление по чл. 183 от НК. Твърди също, че майката неоснователно получавала
детските надбавки на децата, без да има право, тъй като децата не живеели с
нея. За това обстоятелство е подал жалба до ДСП - **** и АСП.
Оспорва
твърденията на ищеца В., че бащата не плаща вноските по ипотечния кредит и щял
ла започне, ако се съберат. Това не отговаряло на обективната действителност. Твърди,
че не желае да се събира с В., нито да живеят заедно. Не можело да се очаква от
ответника да заплаща сумите по кредита, като същия нито живее там, нито децата
му са там. Още повече, че сам издържал децата си, без помощта на майка им. По
изложените съображения моли да бъдат отхвърлени насрещните искове и да бъдат
уважени предявените от него искове.
По
доказателствените искания на ищеца по насрещните искове - възразява да бъде
изискано и приложено по делото гр. д. № 2066/2020 г. по описа на ВPC като неотносимо към настоящия спор. Не
възразява по изготвянето на експертизата, а напротив – счита, че тя ще покаже
конкретните проявления на двамата родители, емоционалната връзка на децата с
родителите и поведението им.
Правна квалификация на предявените главни и насрещни искове:
Предявени
са обективно съединени главни искове с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 от СК – за предоставяне на родителските права спрямо децата Й.Й.Й. и В. Й.Й.; определяне на местоживеенето на децата при
техния баща, определяне на режим на лични отношения на майката с децата,
по чл. 143 СК - за осъждане на ответника да заплаща на децата чрез техния баща
и законен представител месечна издръжка в размер по 152.50 лева на всяко от тях,
считано от подаване на исковата молба;
Предявени
са обективно съединени насрещни искове с правна квалификация по чл. 127, ал. 2
от СК - за предоставяне на родителските права спрямо децата Й.Й.Й. и В. Й.Й.; определяне на местоживеенето на децата при
тяхната майка, определяне на режим на лични отношения на бащата с
децата, по чл. 143 СК - за осъждане на ищеца да заплаща на децата чрез тяхната
майка и законен представител месечна издръжка в размер по 160.00 лева на всяко
от тях, считано от влизане в сила на решението, с което е присъдена.
При разпределение на
доказателствената тежест по исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 от СК:
Ищецът
по главните/насрещните искове следва да установи всички обстоятелства, от които
черпи правата си – обстоятелството, че страните имат общи деца – Й.Й.Й. и В. Й.Й.; че са разделени; всеки от ищците
следва да установи родителския си капацитет, качества, възможности,
относими към искането за предоставяне упражняването на родителските права върху
децата, наличието на жилище, където да живеят децата; ищецът Й. следва да установи,
че лично и с помощта на своите родители отглежда и полага грижи за децата от
края на март 2020 г.; твърдяното родителско отчуждение; по иска по чл. 143 от СК в тежест
на всеки от ищците е да установи по пътя на
пълното и главно доказване нуждата от издръжка в претендираните размери; доходите,
които реализират двамата родители, както и материалната възможност на ответника
да заплаща месечна издръжка в търсения размер.
Всеки ответник следва
да проведе насрещно доказване по предявените искове, като следва да установи
наведените от него възражения.
Съдът, на основание
чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца Й., че не сочи доказателства в
подкрепа на твърдението за наличие на родителско отчуждение.
Съдът, на основание
чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ответника В., че не сочи доказателства в
подкрепа на твърденията, че бащата създава пречки и ограничава срещите ѝ
с децата, както и такива за доходите си.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане
на доказателствата.
Следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба,
насрещната искова молба и отговорите писмени документи, като допустими и
относими към предмета на спора.
Следва да бъде
уважено искането на ищеца Й. за задължаване на ответника В. да представи
доказателства за доходите си.
Искането на ответника
В. да бъде изискано и приложено г. д. № 2066/2020 г. по описа на РС – ****
следва да бъде оставено без уважение, доколкото към отговора и насрещната
искова молба са приложени копия от заповед за незабавна защита и решение,
постановени по същото дело. Копията обаче не са заверени, а решението не
съдържа отбелязване за датата, на която същото е влязло в сила, за което на
представилата ги страна ще бъдат дадени указания.
Исканията на страните
за допускане на гласни доказателствени средства за установяване на посочените
от тях обстоятелства следва да бъдат уважени, като им бъдат допуснати по един
свидетел при режим на довеждане, различен от водените в производството по
привременните мерки.
Следва да бъде
допусната съдебно – психологична експертиза по искане на ответника и ищец по
насрещните искове В., вещите лица по която,
след запознаване с материалите по делото, изслушване на свидетелските показания,
при разпита на които следва да присъстват, с
оглед възможността същите да задават въпроси на свидетелите за целите на
експертизата, и след извършване на нужните беседи с бащата, майката и децата, да се отговорят на въпросите, посочени в отговора
и насрещната искова молба, като съдът счита, че вещите
лица следва да отговорят и на следните служебно поставени от съда въпроси:
налице ли е родителско отчуждение при децата спрямо майката или риск от такова;
как би се отразило за в бъдеще върху психичното и емоционалното състояние на децата
евентуалното запазване на настоящото им съжителстване с бащата или една
евентуална промяна.
Съдът, на основание чл. 59, ал. 6 от ГПК, следва да укаже на родителите
да се явят в съдебно заседание за лично изслушване по въпросите за родителската
отговорност и издръжката на децата.
Предвид засягането в
настоящото производство на права и законни интереси на малолетни деца, следва
на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето ДСП – **** и ДСП - ****
да изготвят подробни социални доклади по
случая, като социален работник посети на място домовете и на двамата родители.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2020 год. от 10:30 часа, за които дата
и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца Й., че не сочи
доказателства в подкрепа на твърдението за наличие на
родителско отчуждение.
УКАЗВА на ответника В., че не сочи
доказателства в подкрепа на твърденията, че бащата
създава пречки и ограничава контактите ѝ с децата.
ЗАДЪЛЖАВА ответника В. в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи
доказателства за доходите си.
ДОПУСКА за
приемане като писмени доказателства приложените към исковата молба, насрещната
искова молба и отговорите писмени документи, с изключение на представените от
ответника В. незаверени копия от заповед за незабавна защита и решение,
постановени по г. д. № 2066/2020 г. по описа на РС - ****.
УКАЗВА на
ответника В. в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да
представи заверени копия от заповед за незабавна защита и решение, постановени
по г. д. № 2066/2020 г. по описа на РС – ****, като в решението бъде отбелязана
и датата на влизането му в сила, като ѝ указва, че в противен случай
приложените към отговора незаверени копия, ще бъдат изключени от доказателствата
по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника В. да бъде изискано и приложено г. д. №
2066/2020 г. по описа на РС – ****.
ДОПУСКА на страните
по един свидетел при режим на довеждане, различен от водените в производството
по привременни мерки, за установяване на обстоятелствата посочени в исковата
молба, отговора и насрещната искова молба.
ДОПУСКА по искане на ответника
и ищец по насрещните искове комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза, вещите лица по
която, след запознаване с материалите по делото, изслушване на свидетелските
показания, при разпита на които следва да присъстват, с
оглед възможността същите да задават въпроси на свидетелите за целите на
експертизата, и след извършване на нужните беседи с бащата, майката и децата,
да се отговорят на въпросите, посочените в отговора и насрещната искова молба, както и
на служебно поставените от съда въпроси, формулирани в мотивната част на
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА вещо лице Татяна Колева Аврамова –
специалист психиатрия и съдебна психиатрия, вписана в списъка на вещите лица
при ОС – **** под № 41 и вещо лице Александър Милчев Цолчовски – клиничен
психолог, вписан в списъка на вещите лица при ОС – **** под № 45, които следва
да изготвят допуснатата КСППЕ при първоначален депозит от 300 лева за всяко
вещо лице, вносим от ищеца В. в тридневен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА ДСП
– **** и ДСП - **** да изготвят подробни социални доклади по случая, като
социален работник посети на място домовете и на двамата родители. Социалните
доклади следва да бъдат представени по делото в срок до 3 дни преди насроченото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА, на основание чл. 59, ал. 6 от ГПК, на
родителите да се явят в съдебно заседание за лично изслушване по въпросите за
родителската отговорност и издръжката на децата.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154,
ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ
на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане
на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба,като им
разяснява, че сключването на спогодба едоброволен способ за уреждане на спора и
има преимущество пред спорното производство по реда на основание чл.140 от ГПК.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – ****, адрес гр. ****, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
Да се изпрати на страните
копие от определението, а на ищеца по насрещните искове В. – и от отговора с
приложенията, депозиран от Й.Й..
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: