Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на двадесет и първи април
през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Йорданка Петрова
И
прокурора сложи за разглеждане
в.гр.д.№ 14368 по описа за 2020
г.
Докладвано
от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от И.Р.Р., ищец в
производството пред СРС, срещу
решение № 20207310/ 25.09.2020 г. по гр. д. № 3439/ 2020 г. на СРС, Второ гр.
отделение, 177 състав, с което решение са отхвърлени предявените от
въззивника, ищец пред СРС, искове по чл.
344 ал. 1, т. 1 до т. 3 КТ и в тежест на ищеца са възложени разноските по
делото.
Излагат се доводи за неправилност
на така постановеното решение, включително при превратна преценка на събраните
по делото доказателства, особено гласните такива.
Иска се да бъде отменено първоинстанционното
решение и да бъде постановено друго, с което исковете по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ да бъдат уважени. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил
отговор от ответника пред СРС- „М.С.“ ЕООД, в който се излага становище за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че не са
допуснати сочените от въззивника нарушения при преценка на събраните по делото
доказателства.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил
уведомен на 07.10.2020 г.
Въззивната жалба е подадена на 21.10.2020, следователно въззивната жалба е в срок.
Тъй като въззивникът е ищец в производството пред СРС и предявените от него искове по чл.344, ал.1, т.1-т.3 КТса отхвърлени като
неоснователни, то въззивната жалба се явява допустима.
По основателността на въззивната
жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Решението на първоинстанционния съд е
постановено в допустим процес и е валидно.
По
доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че от изслушаните по делото свидетелски
показания се установява наличието на предпоставките на чл.328, ал.1,т.5 КТ за
прекратяване на ТПО с ищеца Р.. В случая заповедта за прекратяване на ТПО била
достатъчно мотивирана като работодателят бил посочил качествата, които липсват
на работника – способност за работа в екип, желание за решаване на проблеми от
ежедневния трудов процес, умение за работа в екип. Посочени били и конкретните
действия на ищеца –негативно отношение към останалите служители, създаване на
напрежение на работното място. Разпитаните свидетели-служители при ответника
посочили в показанията си, че през времето на работата си, ищецът проявявал
негативно отношение към колегите си, не се съобразявал с наложения ритъм на
работа и с работния процес, създавал пречки в него, повдигал пререкания и
скандали, които се отличавали по интензитет спрямо стандартните търкания и
несъгласия, съществуващи във всеки колектив. По този начин се създавало
твърдяното от свидетелите Н. и Ч. напрежение сред колектива, което
възпрепятствало ползотворната работа в сервиза. Действително, длъжностната
характеристика била изключена от материалите по делото, но това не водело до
незаконосъобразност на прекратяването на ТПО, в този смисъл била и съдебната
практика на ВКС.
При това положение искът по
чл.344, ал.1,т.1 КТ бил неоснователен. Исковете по чл.344, ал.1,т.т.2 и 3 КТ
като обусловени от него-също.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя мотивите в обжалваното решение и
по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящия
съдебен акт.
С оглед доводите на страните пред двете
съдебни инстанции спорно по делото е
налице ли са предпоставките на чл. 328, ал.1, т. 5 от
КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.
В заповедта за прекратяване на
ТПО, № 18 от 03.12.2019 г. като основание за това, работодателят е посочил
разпоредбата на чл.328, ал.1,т.5 КТ. Посочени са и конкретните качества,
необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, които работникът не
притежава – неспособност и нежелания за решаване на текущи проблеми от
ежедневния трудов процес, неумение за работа в екип, прояви на негативно
отношение към останалите работници и служители, водещо до създаване на
напрежение на работното място, неспособност за създаване на добър микроклимат
на работното място.
Работодателят е упражнил
правото си да прекрати трудовия договор на безвиновно основание - поради липса
на качества у служителя за ефективно изпълнение на работата, а уволненият
служител не е въвел твърдения, че е извършил пропуските и грешките умишлено.
При това положение преценката на съда за
законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ
се свежда до проверка дали констатациите на работодателя за липса на качества
за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти. В този
смисъл решение № 420 от 08.01.2013 г. по гр. д. № 1014/2011 г. ІV г.о. ВКС. В последното е
прието, че в случаите, когато
неизпълнението не се дължи на виновно поведение на работника, а на недостатъчни
професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физически дадености, то се касае за обективно трайно
състояние, несвързано с виновно поведение на работника или служителя и
трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работодателя по реда на чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ.
Качествата на работника
може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да
бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на
работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е
безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното
им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на
задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.
В трайно установената си практика
Върховният
касационен съд намира, че в тежест на работодателя е да докаже липсата на
претендираните качества. Доказването на отрицателните факти "липса на
качества" се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат
отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и
способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е
дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени
задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения,
немарливост, неспособност за работа в
екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното
наличие на всички, на някои или само на една от тях, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 165 ОТ 06.07.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1611/2009
Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, постановено по аналогичен
случай.
Липсата на качествата, описани в заповедта за прекратяване на ТПО с въззивника, ищец пред СРС,
се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, негови колеги: така например
свидетелката Н. /склададжия в сервиза/ сочи, че „ищецът идваше с агресия на
работа. На него всичко му пречеше, самото му идване, пътя, колите на
паркинга/ако някой е паркирал на неговото място/“. От същите показания се
установява, че ищеца я е обвинявал в некомпетентност и в това, че не си разбира
от работата. Самата свидетелка се е разплакала при един от случаите. Не искал
да се храни с тях, нито да пие кафе; избягвал е контактни с колегите си. Ищецът
си е позволявал да влиза в склада и да си взема материали без да я уведомява.
Към по-младите си колеги Р. също е проявявал негативно отношение. Свидетелката
сочи: „Просто не знам някой да не е имал някакъв конфликт с него“. Вследствие
на тези пререкания на Р. с колегите до такава степен се вдигал шум, че
свидетелката си затваряла вратата, защото се прибирала с главоболие вкъщи.
Свидетелката също така сочи, че след като Р. пожелал да му направят отделна
клетка за демонтажа на скоростните кутии, тъй като /по негови думи/ другите
служители му пречели и му пипали нещата, това било сторено. Съпругът на
свидетелката също работел в сервиза като механик, но той нямал самостоятелно
помещение. Свидетелят Ч. сочи, че според него напрежението идва от това, че Р.
не е искал да споделя опита си /по неясни за него причини/ с останалите си
колеги. „Случвало се е да го моля за съвет или професионално мнение и той ми е
отказвал да ми даде такива“. Свидетелят Ч. също сочи, че Р. е изразявал
съмнения в компетентността му, което станало причина Р. да престане да
комуникира с него. Този свидетел, също като свидетелката Н., сочи „Р.
коментираше компетентността и на други колеги, и на началника на сервиза.
Редовно имаше скандали е между тях.“. Действително, имало е спорове за ползване
на инструменти и оборудване на сервиза, но не и до създаване на напрежение
между колеги, различни от колегата им Р.. Случващите се пререкания между други
колеги никога не били толкова интензивни, колкото тези с Р.. След претърпяната
операция на крака на Р., никой от колегите му не отказвал да му помогне, но
самият Р. странял от тях и искал да се справя сам.
Действително,
свидетелите, чийто показания коментирахме по-горе, са служители на ответното
дружество, но показанията им са логични и последователни, както и съвпадащи в
частта относно отношението на Р. към колегите му, вкл. и тези, които не са
разпитани по делото.
Що се
касае до показанията на свидетелите на страната на ищеца И.К.и К. Р.,
действително, там не се сочи за конфликтни ситуации между ищеца Р. и останалите
му колеги и служители в сервиза. Следва да отбележим, че свидетеля К. е клиент
на сервиза и едва ли Р. би се карал с колегите си пред него. Самият свидетел
сочи: „Аз няма как за имам вътрешни впечатления, за това как протича процеса на
работа в самия колектив и какви са отношенията“.
Свидетелят
Р. е брат на ищеца Р., а също и бивш служител на сервиза. От показанията му
личи явното негативно отношение към самият сервиз.
Обстоятелството,
че предходното ТПО с ищеца е било прекратено и процесното се явява ново такова,
не означава, че е оборена „липсата на качества“. Всяко едно от ТПО се изследва
само за себе си и предходното не е въпрос на обсъждане в настоящето
производство. Освен това в случая се касае до лични качества, които
възпрепятстват ефективното изпълнение на работата на ищеца. С течение на
времето характерът на човек може да бъде променен в положителна или негативна
светлина. От съвкупната преценка на показанията на свидетелите се установява,
че в случая за ефективното изпълнение на работата е важно отделните работници
да могат да работят в екип. Един работник може да е отличен професионалист в
това, което прави, но при екипната работа това не е достатъчно.
На основание гореизложеното
настоящата инстанция приема, че решението на СРС в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.344,
ал.1,т.1 КТ е правилно, поради което ще следва да бъде потвърдено; въззивната
жалба в тази й част е неоснователна.
Относно
искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Отхвърлянето на иска с правно
основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ, обуславя неоснователност на иска по чл.344,
ал.1,т.2 КТ.
На основание гореизложеното
настоящата инстанция приема, че решението на СРС в частта, в която е отхвърлен
иска с правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ е правилно, поради което ще следва
да бъде потвърдено; въззивната жалба в тази й част е неоснователна.
Относно
искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ:
При отхвърляне на исковете по чл.344,
ал.1,т.т.1 и 2 КТ, искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ правилно не е бил уважен.
По
разноските:
Пред първата съдебна
инстанция:
При този изход на спора решението
е правилно и в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
Въззивникът е направил искане за
присъждане на разноски, но с оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция такива не се присъждат.
Въззиваемият претендира разноски в
размер на 700 лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство и такива
са сторени поради което се присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20207310/ 25.09.2020 г.
по гр. д. № 3439/ 2020 г. на СРС, Второ гр. отделение, 177 състав, изцяло.
ОСЪЖДА И.Р.Р., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адв. М., да заплати на „М.с.“ ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:*** Е, съдебен адрес:***-адв. Н., сумата в размер на 700 лв.- разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: