РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Бургас, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120201665 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. /I.... V............../, ЛНЧ .........., срещу Наказателно
постановление № 22-0001574/27.03.2024 г., издадено от началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Бургас към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение
по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.
А...М..., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.03.2024 г., около 15:00 ч., в гр. Бургас, на входа на пристанище Запад,
жалбоподателят И. В. управлявал съчленено ППС - влекач „Ф.........“ с рег. № А ............. НК,
с две оси, със свързано към него полуремарке „В..........3“ с рег. № А .............. с три оси,
собственост на „С..............“ ООД. Жалбоподателят превозвал пшеница при максимално
допустимо натоварване на една тройна ос на полуремаркето (с разстояние между осите над
1.30 м) от 24 000 кг., а в действителност било 28 405 кг., т.е. имало претоварване с 4 405 кг.
повече от допустимото.
Свидетелят П. Д., в качеството на инспектор в ООАА - Бургас, съставил на
жалбоподателя акт за нарушение по чл. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“
от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, а на 27.03.2024 г. било издадено и обжалваното НП, където била приета идентична
1
фактическа обстановка и на жалбоподателя била наложена глоба от 500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
В конкретния случай, съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган и в срока
по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е
индивидуализирано достатъчно ясно и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, който гласи, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност
за участниците в движението. Разпоредбата е бланкетна, като конкретните норми са
установени и допустимото натоварване е нормативно регулирано в Наредба № 11/03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В чл. 7, ал. 1, т. 3,
б. "б" от Наредбата е предвидено, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е
за над 1,3 m - 24 t. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят е имал качеството на
водач и е управлявал въпросното ППС с натоварване на една тройна ос на полуремаркето с
28 405 кг, т.е. претоварването е било с над 4 тона. Поради това, съдът приема, че за
извършеното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Подобно претоварване несъмнено създава опасност при движението на ППС по
пътищата, което обстоятелство изключва възможността случаят да се счете за маловажен.
За констатираното нарушение чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, предвижда, че се наказва с
глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. За извършеното
нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в минимален размер от 500 лв. Съдът
намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от
ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на АНО. Относно размера на
разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, предвиждат, че в полза на
2
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лв. Съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 80
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0001574/27.03.2024 г., издадено
от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Бургас към Главна
дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на жалбоподателя И. В. /I.... V......, ЛНЧ .........., е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА И. В. /I.... V......, ЛНЧ .........., да заплати на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3