Определение по дело №412/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260049
Дата: 4 февруари 2021 г.
Съдия: Светла Василева Даскалова Василева
Дело: 20203000600412
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260049/04.02.2021 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ НА НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 02.02.2021 г., в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                                  СВЕТЛА ДАСКАЛОВА              

като изслуша докладваното от съдия Даскалова

ВНОХД412 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 260008/18.09.2020 г. по НОХД № 1367/2018 г. на Окръжен съд, гр.Варна, с която подс. Т.И.Д. е признат за виновен в това, че през периода 04.07.2014 г. - 03.10.2014 г. в гр. Провадия, обл. Варна и в гр. Варна, извършил престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, ал.1, вр.26, ал.2 от НК. С присъдата на подс.Д. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години при първоначален строг режим.

        На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подс. Д. в частта на обвинението за разликата от 2 497 709 лв  до 2 353 985 лв.

С присъдата подс.И. е осъден да заплати на :

-       Й.Д.С. сумата от 7 524 лв.;

-       П.Я.П., сумата от 16 596 лв;.

-       П. А. Т., представляващ ЕТ „Д.“, сумата от 224 112 лв. ;

-       „О.“ ЕООД, представлявано от управителя Ж.И.Ж., сумата от 373 788 лв. ;

-       Кооперация „И.“, гр. Шабла, представлявана от В.Л.М., сумата от 1 668 438 лв. и

-       Професионална гимназия по селско стопанство „З.“, гр. П., представлявана от директора В.С., сумата от 42 077 лв.

представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на деянието по чл. чл.203, ал.1, вр. чл.201, ал.1, вр.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането – 03.10.2014 г., до окончателното изплащане на вяка една от посочените суми.

 

С присъдата са били отхвърлени частично исковете на:

- П.Я.П. за разликата от 16 596 лв до 16 920 лв.;

- Кооперация „И.“ – гр. Шабла, представлявана от В.Л.М., за разликата от 1 668 438 лв. до 1 802 082 лв.и

- Професионална гимназия по селско стопанство „Земя“, гр. Провадия, представлявана от директора В.С., за разликата от 42 077 лв до 47 923 лв.

С присъдата съдът се е произнесъл по съдбата на ВД по делото.  Присъдени са и сторените разноски и държавна такса върху уважените размери на гр.искове, като в тежест на подсъдимия са възложени и сторените от гр.ищец Кооперация „И., гр. Ш., разноски за процесуално представителство.

Във въззивния протест, подаден от прокурор при ВОП са наведени оплаквания за незаконосъобразност на присъдата в частта, в която подс.Д. е оправдан по предявеното му обвинение относно част от стойността на предмета на престъплението, като се иска отмяна на присъдата в тази й част и признаване на подсъдимия за виновен . Наведено е и оплакване за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 8 години и се иска изменение на присъдата и увеличаване размера на това наказание, както и налагане на наказанието конфискация и лишаване от право да заема обществена длъжност – управител на ЮЛ и лишаване от право да извършва търговска дейност. Във въз.протест не са направени искания по доказателствата.

Във въззивната жалба на адв.С., защитник на подс.Д. се навеждат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на присъдата. Твърди се, че присъдата е постановена при особено грубо нарушение – лишаване от право на защита, както и, че наложеното наказание е несправедливо. Искането е за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия, както и отхвърляне изцяло на предявените срещу него гр.искове. В допълнителното изложение към въззивната жалба е направено искане за допускане на гласни доказателства, без обаче да са конкретизирани кои са лицата, които защитата желае да бъдат разпитани и за какви обстоятелства. Предвид липсата на конкретизация, съдът не намира искането за основателно, поради което  и следва да го остави без уважение.

Във въззивната жалба от  Й.Д.С., П.Я.П. и П. А. Т., са наведени оплаквания за незаконосъобразност на присъдата в частта, в която подс.Д. е оправдан по предявеното му обвинение относно част от стойността на предмета на престъплението, като се иска отмяна на присъдата в тази й част и признаване на подсъдимия за виновен. Наведено е и оплакване за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 8 години и се иска изменение на присъдата и увеличаване размера на това наказание, както и налагане на наказанието конфискация на цялото имущество на подсъдимия и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. Във въз.жалба не са направени искания по доказателствата.

П.Я.П. атакува присъдата и в гражданската й част, по отношение отхвърлителния диспозитив относно размера на предявения от нея гр.иск

Настоящата инстанция счита, че не се налага събирането на други доказателства.

За датата на съдебно заседание да се призоват подс.Д., адв.С.,  гр.ищец и частен обвинител Й.Д.С., гр.ищец и частен обвинител П.Я.П., гр.ищец и частен обвинител П.А. Т., представляващ ЕТ „Д. – П. А.“, гр.ищец „О.“ ЕООД, представлявано от управителя Ж.И.Ж., гр.ищец Кооперация „И.“, гр. Ш., представлявана от В.Л.М., гр.ищец Професионална гимназия по селско стопанство „З.“, гр. П., представлявана от директора В.С., техните повереници, както и АП – Варна.

Във въззивния протест прокурорът при ВОП е направил искане по чл.270 от НПК за изменение на взетата спрямо подс.Д. мярка за неотклонение от “гаранция в пари“ в размер на 20000 лв в „задържане под стража“, като твърди, че съществува опасност същият да се укрие и да осуети привеждането в изпълнение на наказанието предвид неговия размер. Алтернативно е направил искане за налагане на мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р България“ на основание чл.68 от НПК.

Съдът намира, че не следва да се произнася по тези искания, тъй като не са направени от компетентния /съответния/ прокурор – прокурор при ВАпП.

 

  По изложените съображения, съдът

 

                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

НАСРОЧВА производството по ВНОХД № 412/2020 г. по описа на ВАпС в публично съдебно заседание на 25.02.2021 г. от 9.30 ч.

 

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за с.з.: подс.Д., адв.С.,  гр.ищец и частен обвинител Й.Д.С., гр.ищец и частен обвинител П.Я.П., гр.ищец и частен обвинител П. А. Т., представляващ ЕТ „Д. – П. А.“, гр.ищец „О.“ ЕООД, представлявано от управителя Ж.И.Ж., гр.ищец Кооперация „И.“, гр. Ш., представлявана от В.Л.М., гр.ищец Професионална гимназия по селско стопанство „З.“, гр. П., представлявана от директора В.С., техните повереници, както и АП – Варна.

Указва на подсъдимия, че присъствието му в съдебно заседание до приключване на делото във виззивната инстанция е задължително, с оглед характера на обвинението срещу него.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.С. за допускане на гласни доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията на прокурор при ВОП с прави основание чл.270 от НПК и чл.68 от НПК.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 

 

 

 

 

 

Делото да се докладва на Председателя на Апелативен съд – Варна за даване разрешение за насрочването му в срока по чл.317 вр. чл.247а, ал.2, т.1 НПК, поради обективната невъзможност да бъде разгледано преди това.

 

 

                                     РАЗРЕШАВАМ:

 

                                             /Председател на АС-Варна  В. Аракелян/