Р Е Ш Е Н И Е
№ 238 / 31.03.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Е.С. при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №33 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР - Хасково против Решение №333 от 17.11.2022 г., постановено по АНД №981 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при неправилно прилагане на закона, което е довело до неговото нарушаване. Сочи се, че съдът стига до неправилни изводи, които водят до отмяна на електронен фиш серия К №*******на ОДМВР – Хасково. Навеждат се доводи, че предвид предоставена справка за нарушител по делото, която е разгледана, съдът достига до неправилен извод, че едногодишният срок по параграф 6, т.33 от ЗДвП е изтекъл, тъй като ЕФ серия К №*******е влязъл в законна сила на 14.04.2021г. Твърди се, че видно и от самата справка, в същата е посочена дата на връчване на горепосочения фиш, която е 14.04.2021г., а не датата на влизането му в сила. Тази дата, предвид законовите разпоредби, настъпва след 14 дни от връчването на фиша. Сочи се, че на база изложеното в решението на районния съд, както и на основание приложените доказателства по делото, този извод на Районен съд – Хасково е неправилен и необоснован. Твърди се, че в конкретния случай неправилно е достигнато до извод за неправилност при квалифициране на извършеното деяние и следваща незаконосъобразност на издадения електронен фиш. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло електронния фиш. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е основателна. Намира, че решението на Районен съд – Хасково се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково отменя Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №*******на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 15.04.2022г. нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, на М.Ю.С. е била наложена „Глоба” в размер на 200.00 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че жалбоподателят М.С. е нарушил задължението си по чл.21 ал.2 от ЗДвП, но в случая липсвала повторност, както приел административнонаказващият орган. Съдът е посочил, че от С. е било извършено предишно нарушение на 06.01.2021г., за което бил издаден Електронен фиш Серия К №4351151, като този електронен фиш е влязъл в сила на 14.04.2021г. (съгласно справка за нарушител/водач), съответно едногодишния срок по §6 т.33 от ЗДвП е изтекъл на 14.04.2022г. Съдът е посочил, че настоящото нарушение е извършено на 15.04.2022г., т.е. един ден след изтичане на едногодишния срок по §6 т.33 от ЗДвП, с оглед на което е направил извод, че няма повторност. В тази връзка е приел, че административнонаказващият орган неправилно е определил нарушението като повторно, неправилно го е квалифицирал и неправилно е наложил наказание за повторно нарушение, съответно е посочил, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Настоящата
инстанция намира атакуваното решение за правилно като краен резултат, но по
следните мотиви:
В случая не е изпълнено изискването за прецизно правно квалифициране на деянието, както и за съответствието му с нарушението, описано в обжалвания електронен фиш. В ЕФ нарушението е квалифицирано като такова по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП и за него е наложено наказание по чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП установява условията и предпоставките, при които може да се издаде електронен фиш, а именно: при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, както и данните, които следва да се съдържат в него, и изискванията, на които електронният фиш следва да отговаря. Нормата на чл.182 ал.4 от ЗДвП, от своя страна, предвижда увеличаване на наказанието и евентуално прилагане на ПАМ в зависимост от това дали констатираното нарушение е повторно, като от съществено значение е правната му квалификация и именно тя е определящият критерий. Това е така, защото според чл.182 ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3 т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В контекста на горното, за да се приеме че е налице надлежна правна квалификация следва в електронния фиш освен нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП да бъде посочена и конкретната разпоредба на чл.182, ал.1, ал.2 и или ал.3 от ЗДвП, която водачът на процесното п.п.с. е нарушил. В случая това не е направено, тъй като не е ясно дали нарушението е по чл.182 ал.1 т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 от ЗДвП и ако евентуално е сред някое от посочените – кое точно и какъв е предвиденият за него размер на наказанието.
За прецизност, по отношение доводите на касационния жалбоподател по отношение наличието на повторност е необходимо да се отбележи следното:
Съгласно §6 т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно е от разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
За да се докаже, че деянието е осъществено при условията на повторност, т.е. че процесното деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш, с който на жалбоподателя е била наложена „глоба“ отново за нарушение на чл.21 от ЗДвП е било необходимо бъдат представени надлежни писмени доказателства, годни да удостоверят този факт. Според касатора тези факти са видни от приложената към АНП справка за нарушител. Характерно за писмените доказателства(документи) е че представляват конкретно изрично писмено изявление, направено от определено лице, което закрепва трайно информация за съществуването на определени факти с правно значение. В случая, в представената справка не фигурира подпис, поради което за съда не съществува яснота кое е лицето, което я е изготвило, а още по-малко че това е служител на ОДМВР-Хасково, разполагащ с предоставени му от закона правомощия да удостоверява определени факти с правно значение. Справката установява единствено факта на вписването на определени факти в информационната система. Фактите посочени в същата справка е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателствени средства. Съответно, за да се установи по несъмнен начин наложено ли е на жалбоподателя наказание „Глоба“ за нарушение по чл.21 от ЗДвП, с какъв акт, кога е връчен и на коя дата е влязъл в сила санкционния акт, е било необходимо по делото да бъде представен и приет като писмено доказателство електронния фиш, пораждащ повторността, в които да е отразена датата на влизането му в сила, респ. да се представят други надлежни документи удостоверяващи тези факти. Липсата на отразяване в ЕФ сер. К № *******на датата на влизането му в сила, респ. липсата на други представени от касатора удостоверителни документи от които да е видно, че този санкционен акт е връчен и респ. е влязъл в сила и от които да се направи извода, че към 15.04.2022г. не е изтекъл едногодишният срок по §6 т.33 от ДР на ЗДвП, не са представени. Вписвания в информационната система на органа не могат да заместят надлежното удостоверяване за датата на влизане в сила. Необходимо е да се посочи също, че в цитираната от касационния ответник справка, датата на влизане в сила на ЕФ сер. К № *******не е посочена, респективно и не би могла да се извърши съпоставка с датата на нарушението.
С оглед изложеното, според настоящата инстанция административнонаказващият орган не е доказал, че М.Ю.С. е извършил процесното нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП при условията на „повторност“ по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП.
По изложените съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Решението на районния съд е правилно като краен резултат и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 333 от 17.11.2022г., постановено по АНД №981/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.