РЕШЕНИЕ
№ 20344
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110164738 по описа за 2022 година
Ищецът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е
предявил срещу ответника Столична община обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ за сумата от 1 189.08 лв.,
представляваща изплатеното по застраховка „Каско“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 22.03.2018 г. от виновно
противоправно поведение, изразяващо се в неподдържането и неизправността
на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от 28.11.2022 г. до пълното изплащане на сумата,
както и иск и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 362.37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.11.2019 г. до
28.11.2022 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ по полица №
********** е настъпило застрахователно събитие – застрахованото МПС с
марка „Ланд Роувър“, модел „Рейдж Роувър“ с регистрационен № *** във
връзка с което е образувана щета № 10018030107975. Сочи, че на 22.03.2018 г.
застрахованото МПС попада в необозначено и необезопасено препятсвие на
пътното платно - дупка на територията на гр. София, при движение по ул.
„Захари Зограф“ около кръстовище с ул. „Свети Горазд“, в резултат на което
понася имуществени вреди – увреждания на предна лява и задна лява гума.
Поради невъзможност МПС да се движи на собствен ход, автомобилът бива
репатриран.
Ищецът твърди, че в изпълнение на договорните си задължения по
1
сключената имуществена застраховка, на 28.05.208 г. е заплатил по сметка на
официалния сервиз на марката, отстранил щетите върху процесното МПС,
сума в 1114.08 лева. Покрил е разходите за репатриране на автомобила, като е
превел по сметка на пътна помощ сумата от 65 лева. За извършените в хода на
застрахователната дейност ликвидационни разноски е направил обичайни
разходи в размер на 10 лева. Общият размер на извършените от застрахователя
плащания във връзка с заведената щета възлиза на сумата от 1189.08 лева.
Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените
вреди, тъй като има задължение да поддържа общинската пътна мрежа, с
което твърдение обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящите искове.
Сочи, че е отправил регресна покана до ответника с искане да заплати
дължимите суми, но към настоящия момент последният не е извършил
плащане.
Моли съдът да уважи предявените осъдителни искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Столична община подава отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения главен иск по основание и
размер като неоснователен и недоказан. Оспорва вида и размера на вредите,
както и причинната им връзка с твърдяното противоправно деяние. Прави
възражение за съпричиняване.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение
В отговора на исковата молба е направено искане по чл. 219, ал.1 от
ГПК за привличане на трето – лице помагач на страната на ответника на
„Трейс Груп Холд“ АД , като правния интерес от искането е обосновано с
обстоятелството, че с договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015 г. сключен между
Столична община и „Трейс груп холд“ АД, на „Трейс груп холд“ АД е
възложено извършването на дейности по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община –
Зона I.
Искането е уважено, като с определение от 14.02.2024 г. „Трейс груп
холд“ АД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника
по делоот.
В срока по 131 ГПК Столична община предявява, при условията на
евентуалност, обратен иск срещу „Трейс груп холд“ АД с правно чл. 82, вр.
с чл. 79 ЗЗД за сумите, за които е уважена първоначалната претенция на ищеца
за застрахователно обезщетение и мораторна лихва.
Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване на описаната в исковата молба фактическа
обстановка, пред Софийски районен съд са събрани писмени и гласни
доказателствени средства, изготвена е съдебна автотехническа експертиза и
2
съдебно-счетотодна експертиза.
За доказване на наличието на правоотношение е представен подписан
екземпляр на застрахователна полица № ********** за застрахованото МПС
с марка „Ланд Роувър“, модел „Рейдж Роувър“ с регистрационен № ***, дата
на първа регистрация 25.07.2017 г., с период на действие 26.07.2017 г. –
25.07.2018 г., Общи условия, подписан Добавък към застрахователната
полица.
Представени са и квитанции за заплатени застрахователни премии,
уговорени разсрочено /чието плащане се потвърждава от изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, кредитирана от съда/
Видно от подадената декларация на водач на застраховано МПС /л. 27/
и уведомление-декларация по застраховка „Каско на МПС‘ /л. 42/, се
установява, че на 22.03.2018 г., около 21:00 часа, водачът на автомобил с рег.
№ *** с марка „Ланд Роувър“, модел „Рейдж Роувър“ с регистрационен №
***, при движение по ул. „Захари Зограф“ около кръстовището с ул. „Свети
Горазд“, попада в дупка на пътното платно, в резултат на което понася
имуществени вреди – увреждания на предна лява и задна лява гума. За ПТП е
подаден сигнал на тел. 112 и е получил рег. № 93201.
Във връзка с така декларираното ПТП застрахователят е образувал
щета № 10018030107975, изготвени са опис, снимков материал на увредените
детайли, експертна оценка на щетите.
Видно от представените писмени документи, в това число – фактури и
платежни нареждания, щетите върху автомобила са отстранени в официален
сервиз на марката, като застрахователят е заплатил по негова сметка сумата от
1114.08 лева.
От представените по делото платежни документи се /л. 43-46/ се
установява, че за застрахователят е заплатил по сметка пътна помощ сумата от
65 лева с ДДС за репатриране на процесния автомобил.
По делото е представена регресна покана, адресирана до Столична
община / На л. 23/, от която се установява, че ответникът Столична община е
получил документи под опис, в това число регресна претенция за сумата от
1189.08 лева по щета 10018030107975, изпратени от ищеца по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля О. К. - водач на процесното МПС, които съдът кредитира като
обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени. От същите се
установява, че автомобилът се е движил в собствената лента за движение, в
тъмната част на денонощието при лоши атмосферни условия – обилен валеж.
Не помни името на улицата, която се е движил, но сочи, че е била в кв.
Драгалевци. Разказва, че попаднал в дупката с двете си леви гуми, като поради
проливния дъжд не могъл да я види и избегне. Сочи, че препятствието на
платното не било сигнализирано по никакъв начин. Потвърждава, че
положените подписи върху декларациите до застрахователя са негови, макар и
текстът /изписан на български език/ да не е изписан лично от него.
Пред първоинстанционния съд е приета неоспорена от страните
3
автотехническа експертиза, от която се установява, че вредите, обезщетени от
ищеца, и тези, описани в протокола за ПТП, са идентични и се намират в
причинна връзка с ПТП-то, като стойността им по цени на официалния сервиз
/които съдът намира за релевантни като стойност в процесния случай/
отговаря на заплатената от застрахователя.
По делото не се установява, а и не се твърди, ответната страна по
спора да е извършила плащане в отговор на получената регресна покана от
застрахователя.
За доказване основанието на предявения от ответника в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД, по делото
е представен договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015 г. сключен между
Столична община и „Трейс груп холд“ АД, на „Трейс груп холд“ АД е
възложено извършването на дейности по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община –
Зона I.
Срокът на действие на договора е 48 месеца, т.е. същият е обвързвал
страните към датата на процесното ПТП.
Не е спорно между страните, че процесната улица попада в приложение
11 към договора, като по отношение на нея изпълнителят по договора е поел
задължения за текуща поддръжка.
Видно от приетите по делото констативни протоколи от 15.02.2018 г.,
15.03.2018 г. и 15.04.2018 г., както и фактури за извършени плащания от март,
април и май, възложителя е приел извършената от изпълнителя работа по
поддръжка на процесната улица без забележки и е заплатил на изпълнителя
договореното възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в
отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване
на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето
договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва
в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на
вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното
изпълнението.
В случая по делото не се спори, че улиците, на които е реализирано
произшествието, се намират в населено място и не са част от републиканската
пътна мрежа, а представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и
като такъв са публична собственост на Столична община. На това основание
именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането
му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите
4
пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, както и
да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл.
167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези дейности
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по
смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност на движението.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Възникването на предявеното от застрахователя регресно право се
обуславя от пораждането в обективната действителност на следните
предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка; 2) наличие
на настъпило събитие - пътнотранспортното произшествие (ПТП), за което
застрахователят носи риска; 3) ПТП да е настъпило вследствие на виновно и
противоправно поведение (действие или бездействие) на лица, за които
ответникът отговаря, изразяващо в конкретния случай се в необезопасяване и
несигнализиране на неравност на пътното платно; 4) в причинно-следствена
връзка с поведението на деликвента да са настъпили вреди; 5) заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер,
съответстващ на размера на вредите.
От представените по делото документи се установява, че по
отношение на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден
застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско”.
Неоснователни се явяват направените от ответната страна
оспорвания, касаещи действителността на застрахователната полица.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т.
2а на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г.,
ОСТК на ВКС, приложими и по отношение на имуществените застраховки,
липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за
нищожност, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от
страните, поради което и правните последици на този вид недействителност
не могат да настъпят. По характер застрахователният договор представлява
абсолютна търговска сделка, като разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават
5
основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може да се позове на
нищожност поради неспазване на формата на договора, ако от поведението
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От
събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по
застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане
на застрахователната премия на вноски, за уведомяване при настъпило
застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно
обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността
на застрахователния договор. При зачитане на договорната връзка от страните
по нея, не може да се приеме, че трето лице за нея разполага с право да
оспорва валидността на обвързващото й действие. Ето защо съдът приема, че
към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно отношение между ищеца и собственика на автомобила.
Според приложимата клауза “пълно каско" застрахователят покрива
пълна загуба (тотал щета) или частично увреждане на застрахованото МПС,
причинени при настъпване на ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
(документите, съдържащи се в застрахователна преписка по заведената щета,
събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля, както и
от заключението на САТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК), съдът намира, че се установява по безспорен начин механизма на
настъпване на увреждането и причинно-следствената връзка между
преминаването на застрахованото МПС през препятствие по пътя и
настъпилите вреди – увреждане на предна и задна лява гума, както и техният
размер.
Механизмът съвпада с описания от свидетеля - водач в увредения лек
автомобил. Посочените гласни доказателствени средства кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал и за настоящата
инстанция не възниква съмнение, че показанията са обективно,
безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което им се доверява за
установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.
Не могат да се споделят изложените в писмената защита на ответника
съображения за неустановеност на механизма на ПТП, доколкото цитирания
от свидетеля магазин „Фантастико“ се намирал на друг булевард. Във връзка с
това твърдение, съдът намира, на първо място, че от датата на ПТП до
депозиране на показанията е минал значителен период – 6 години и половина.
Независимо от това, свидетелят пази спомен за случилото се, като, макар и да
не помни конкретното наименование на улицата, описва ясно конкретната
пътна обстановка. Изводът за доказаност на точното място на ПТП не се
разколебава от посочването в показанията на свидетеля на цитирания
хранителен магазин, доколкото, след справка в онлайн карта на град София,
6
съдът установи, че магазин от същата верига съществува и на ул. Момина
сълза 14А, до която се стига именно с движение по процесната ул. „Захари
Зограф“, подминавайки ул. „Свети Горазд“.
На последно място, съдът, при оценка на заключението по чл. 202
ГПК намира, че следва да кредитира последното, тъй като същото е изготвено
компетентно, обективно и обосновано, по поставените задачи, с отговорите на
които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен.
Събраните доказателства формират достатъчно стабилна
доказателствена маса, позволяваща еднозначни изводи за правно релевантните
факти, поради което съдът намира за доказани твърденията на ищеца за
настъпило застрахователно събитие поради попадането на застрахования лек
автомобил в дупка на пътното платно.
Относно размера на регресната претенция за заплатено
застрахователното обезщетение:
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът приема, че КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. От заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява,
че възстановителната стойност на щетите по цени на официалния сервиз на
марката /доколкото МПС е възстановен именно в такъв предвид
обстоятелството, че се е намирал в период на гаранция – датата на първа
регистрация на автомобила е на 25.07.2017 г./ е равна на определената от
застрахователя стойност.
Безспорно се установяват по делото, а и не се оспорват, сторените
разходи за репатриране на автомобила в размер на 65 лева, попадащи в
определените от вещото лице средни цени на тези услуги.
Не се оспорва и се доказва с помощта на САТЕ и размерът на приетите
от застрахователя ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно с ликвидационните разноски, за сумата от 1189.08 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответната страна не твърди, а и не се установява по делото да е
погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради
което предявеният осъдителен иск се явява изцяло основателен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
7
Видно от изложените мотиви, съдът формира правни изводи за
наличието на главен дълг.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно, за
поставяне на ответника в забава е необходима покана.
В случая по делото е представена регресна покана до ответника с
поставен входящ печат от 28.08.2018 г., а в исковата молба претенцията за
мораторно обезщетение е заявена с по-късна дата - от 28.11.2019 г.
С оглед доказаността на иска по основание, съдът, съгласно чл. 162
ГПК, изчисли размера, до който претенцията е основателна с помощта на
онлайн калкулатор, като приема, че същата е основателна за пълния
претендиран размер, а именно 362.37 лева, макар и за по-кратък от заявения
период, а именно от 28.11.2019 г. до 27.11.2022 г. /доколкото от 28.11.2022 г. –
датата на депозиране на исковата молба в съда, се дължи законна лихва върху
главницата/
С оглед на това, предявеният иск за признаване дължимостта на
мораторното обезщетение се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение на заявеното от ответника възражение за
съпричиняване:
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение
за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на застрахованото при ищеца МПС.
От събраните по делото доказателства не е установено чрез
провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на увреденото МПС с
поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в т. ч. при
навлизане в насрещното платно /в който смисъл доводи за изложените от
ответника за пръв път в представената по делото писмена защита/.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е
управлявал с превишена скорост. Липсват доказателства, които да сочат, че
водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост или под
въздействието на алкохол.
Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за последния да избира скоростта, така че да може
да спре.
8
По предявения в условията на евентуалност обратен иск:
С оглед уважаването на предявените главни искове, съдът следва да се
произнесе по предявения в условията на евентуалност обратен иск на
ответника срещу третото лице-помагач.
За основателността на предявения обратен иск с правно основание чл.
82, вр. с чл. 79 ЗЗД, ищецът следва, в условията на пълно и главно доказване,
да установи наличието на валидна договорна връзка между него и ответника
по иска, както и договорно неизпълнение от страна на последния на конкретно
съществуващо задължение, в резултат на което неизпълнение, за ищеца за
възникнали твърдените вреди.
В конкретния случай, не е спорно между страните, че същите са
обвързани от валиден договор за възлагане на текущо поддържане и ремонт от
2015 г. за срок от 48 месеца – т.е. действащ към датата на процесното ПТП от
2018 г.
По силата на този договор изпълнителят се е задължил да извършва
текущо поддържане на пътната настилка в границите на определено от
възложителя ниво „В“.
От страните не са ангажирани конкретни доказателства, от които да
бъдат установени всички параметри на постигнатите договореност, но видно
от представеното Приложение № 6, поетите от изпълнителя задължения
включват осигуряването на ниво на поддръжка на конкретната улица в
процент, по-нисък от 100%
Така сключения между страните по спора договор разкрива
характеристиките на договор за изработка.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу
възнаграждение. Предмет на договора може да бъде, както някаква телесна
или нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния
резултат се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат,
както на физически, така и на интелектуални усилия.
При изработката изпълнителят винаги предава изработената вещ или
предоставя извършваната услуга на възложителя.
От своя страна, възложителят е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
Веднъж приел, той прави признание за съответствие. Възражения
срещу изпълнението предвид уговореното, с оглед на неговата цел, добрата
търговска практиката и добросъвестността, се преклудират, с изключение на
възраженията срещу скрити недостатъци.
Съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД правните последици от приемането,
веднъж настъпили, не могат вече да бъдат ревизирани от страните.
9
От това следва, че възложителят, щом е приел изрично или чрез
конклудентни действия работата, впоследствие не може да иска поправяне на
работата; заплащане на разходите, необходими за поправката; намаление на
възнаграждението; разваляне на договора; обезщетение за вреди, породени от
пълното или неточно изпълнение.
В конкретния случай, видно от представените по делото констативни
протоколи, възложителят Столична община изрично е одобрил и приел
извършената от изпълнителя работа без възражения, като по този начин е
признал, че свършената работа отговаря на поставените от него задания.
Не е налице и твърдяното от ищеца изключение, във връзка с
наличието на скрит недостатък – неравностите върху пътното платно са лесно
установими при извършването на обикновен оглед, без необходимост от
използването на специална техника и изискване за специалния знания /с
каквито всъщност представителите на възложителя, от гледна точно
инженерното им образование, разполагат/.
Предвид изложеното, предявеният обратен иск до размера на сумата,
за която са уважени исковете срещу Столична община, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът “Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД.
В производството пред Софийски районен съд ответникът е доказал
извършването на разноски в размер на 100 лева – държавна такса, 300 лева –
депозит за САТЕ, 250 лева – депозит за ССчЕ, 200 лева – депозит за преводач,
както и 100 лева – депозити за призоваване на свидетели /50 лева от които
подлежат на възстановяване при поискване, а другите 50 лева – възстановени
съгласно протоколно определение от 24.10.2024 г./.
Претендирал и разноски за юрисконсултство възнаграждение, които
съдът определя на сумата от 150 лева, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. с чл. 25 НЗПП.
Предвид изложеното, след приспадане на сумата от 100 лева –
неизползвани депозити за призоваване на свидетели, в тежест на ищеца по
спора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1000 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
“Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, на
10
основание чл. 410 КЗ, сумата от 1189.08 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по щета №
10018030107975, ведно с ликвидационни разноски, за настъпило на 22.03.2018
г. застрахователно събитие с участието на МПС с рег. № *****, в резултат на
виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
неподдържане изправността на пътен участък на ул. „Захари Зограф“, около
кръстовището с ул. „Свети Горазд“, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от 28.11.2022 г. до пълното изплащане на сумата, както
и, на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 362.37 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от
28.11.2019 г. до 27.11.2022 г., като отхвърля иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода
28.11.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Столична община,
БУЛСТАТ 00069637, против “Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК *********,
обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 82, вр. с чл.
79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за договорно неизпълнение в размер
1551.45 лв., равняващо се на сбора от сумите за главница за застрахователно
обезщетение в размер на 1189.08 лева и мораторна лихва в размер на 362.37
лева, които Столична община е осъдена да заплати на “Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ 00069637, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на “Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД, ЕИК *********, сумата от 1000 лева – сторени разноски за
заплатена държавна такса, депозити за експертизи, депозит за преводач и
определено от съда юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника Столична община - “Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11