Решение по дело №44158/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4067
Дата: 21 ноември 2021 г.
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20201110144158
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4067
гр. София, 21.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20201110144158 по описа за 2020 година
Предявени са осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Р. Б. с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за осъждане на ответника М. Р. Б. да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 498,23 лв., главница,
представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
аб. № 169286 за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 14.09.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 66,99 лв. за периода от 30.09.2017 г. до 02.09.2020 г., сумата
от 24,49 лв., главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 14.09.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 4,70 лв. за периода 30.09.2017г.-02.09.2020г. Претендира
разноски.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ж.к.
„Сухата река“, бл. 23А, вх. А, ет.8, ап. 22, с аб. № 169286, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил
паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Ответникът М. Р. Б. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, чрез
назначения по делото особен представител – адв. Бозаджиев. Оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ответника,
1
както и не е известно кога и при какви обстоятелства са правени замервания. Прави
възражение за давност. Моли исковете да се отхвърлят.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД,
конституирано по делото с определение от 01.08.2021 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.Следователно, тази законова уредба сочи за
купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В
настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35 от 06.11.2012 г., том
VII, рег. № 221718, дело № 1069 от 2012 г.при нотариус Иван Дахтеров вписан в НК под №
039, с който Ваня Лалева Б. и Радослав Николов Богоев са дарили на М. Р. Б. апартамент №
22, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Константин Фотинов“, бл. № 23А,
вх. А. Настъпилото по силата на договора за дарение правоприемство, имащо за свой
резултат промяна на титуляря на правото на собственост върху недвижим имот, идентичен с
процесния, не е оспорено от страна на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с
чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към
този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното
право. Съдът не може да се произнася по липсващи в отговора на исковата молба
възражения по факти, за установяването на които не е дал указания по смисъла на чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК. Поради изложеното съдът намира за установено по делото, че процесният
недвижим имот е бил собственост на ответника М. Р. Б. в рамките на заявения от ищеца
период. Оттук следва, че ответникът има качество на битов клиент на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
2
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД и М. Р. Б., възникнало по силата на индивидуалния договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период
радиаторите са били затапени, но по делото не са представени формуляри за отчет, от които
да се установява, че в процесния имот няма работещи радиатори. В банята имало щранг-
лира, без техническа възможност за монтаж на уред, поради което в рамките на процесния
период има служебно изчисление на база инсталирана мощност, умножена по максимален
специфичен разход на сградата. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база
пълна отопляема кубатура – 227 куб. м., но от ТР София представили акт за разпределение
на кубатура на вещото лице с посочена отопляема кубатура за процесния имот в размер на
220 куб. м. Сградата не е захранена с топлоенергия за БГВ. Топломерите монтирани в
абонатната станция през процесния период са преминали метрологична проверка през 2
годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
Относно отопляемата кубатура, доколкото вещото лице по СТЕ е посочило, че
Топлофикация София ЕАД не е представило документ за кубатура 227 куб. м., а от ТР
София са представили акт за разпределение на кубатура с посочена отопляема кубатура на
процесния имот 220 куб. м., то съдът възприема варианта, даден от вещото лице У.,
съгласно който изчисленията са направени при отопляема кубатура 220 куб. м.
Относно сградната инсталация, следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 153, ал.
6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната инсталация е обща част по своето
предназначение съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, изградена по
3
предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия
в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която в случая не
е налице. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за
изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се
обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на
потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна. В допълнение, с
Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 Съдът на
Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики.
Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят
индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално
на отопляемия обем на неговия апартамент. Следва да бъде отбелязано, че в заключението
по СТЕ вещото лице изрично е посочило, че за процесния период няма изчислена топлинна
енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбищната клетка са
демонтирани на 07.11.2001 г.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Същата не е оспорена, не противоречи на останалите
доказателства по делото. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на
заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта,
т.е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 01.11.2021 г. не е оспорена
СТЕ при приемането ѝ.
Оттук и от изчисленията на СТЕ при отопляема кубатура 220 куб. м. се установява, че
за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г. за процесния имот при отчитане на изравнителните
сметки е ползвана топлинна енергия на стойност 487.60 лв.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с депозиране на исковата молба в съда на 14.09.2020 г. Ето защо вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 14.09.2017 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
4
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите
условия, влезли в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден, т. е. за вземането за м.
07.2017 г. – от 15.09.2017 г., за вземането за м. 08.2017 г. – от 16.10.2017 г. и т. н.
Процесният период касае вземания от м.07.2017 г., т. е. първото вземане е станало
изискуемо едва на 15.09.2017 г., а давностният срок за него изтича на 15.09.2020 г. Липсват
вземания, които да са станали изискуеми преди 14.09.2017 г., поради което възражението за
настъпила погасителна давност за вземанията за топлинна енергия е неоснователно.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 487.60 лв. за
периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 498.23
лв. претенцията ще се отхвърли. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 14.09.2020 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от представените от
ищеца документи, а именно – 24.49 лв. за периода 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г., което се
установява от приложените писмени доказателства. Претенцията на ищеца за главница за
такса за дялово разпределение за м.08.2017 г. в размер на 1.14 лв. следва да се отхвърли като
погасена по давност - давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Давността за вземането за дялово разпределение по
фактура за м. 09.2017 г. е започнала да тече от 01.10.2017 г. и е прекъсната с подаването на
исковата молба, т. е. не е изтекла.
Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна за
сумата от 23.35 лв., представляваща услуга дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. –
30.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 24.49 лв. и за м.08.2017 г.
претенцията следва да се отхвърли.
Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 14.09.2020 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
5
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период – 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г. „Топлофикация София“
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
По издадената обща фактура от 31.07.2018 г. се дължи обезщетение за забава върху
уважената главница, поради което и на основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на
дължимото обезщетение за забава в размер на 39.92 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
02.09.2020 г.
По вземанията по издадената обща фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за
забава върху уважената главница за периода 15.09.2019 г . – 02.09.2020 г., което съдът на
основание чл. 162 ГПК определи в размер на 25.96 лв.
Оттук и предявеният иск следва да бъде уважен за сумата в размер на 65.88 лв. и за
периода 15.09.2018 г . – 02.09.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 66.99 лв.
и за периода 30.09.2017 г. – 14.09.2018 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 4.70 лв. за
периода 30.09.2017 г. – 02.09.2020 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 572.55 лв. за държавна такса, депозит за експертиза, депозит за
назначаване на особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство /по съразмерност от юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в общ размер на 100 лв./.
Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото такива не са поискани, не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 23А,
вх. А, ет. 8, ап. 22, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата 487.60 лв.. – главница, представляваща
доставената топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г., за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 23А, вх. А, ет.8, ап. 22, с аб. № 169286, сумата 23.35 лв.
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 14.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 65.88
лв. – обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г . – 02.09.2020 г. върху вземането за
топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 498.23 лв., иска за главницата за услуга
дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 24.49
лв. и за м.08.2017 г. и иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 66.99 лв. за периода
30.09.2017 г. – 14.09.2018 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 4.70 лв.
за периода 30.09.2017 г. – 02.09.2020 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 23А,
вх. А, ет. 8, ап. 22, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство в размер на 572.55 лв. по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
********* като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7