ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43
гр. Смолян, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско
дело № 20225400500023 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
С разпореждане № 1562/29.10.2020 г. по ч.гр.дело №
1126/2021 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ заявлението по чл.410
ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ПРОТИВ АНН. АТ. М. в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумите: 300 лв.,
представляваща възнаграждение за услуга Фаст; 480 лв., представляваща
възнаграждение за услуга Флекси, двете по договор за потребителски кредит
№ 40000363654/23.06.2020 г.; 30 лв. такса за събиране на вземането; както и
за разликата над уважения размер на юрисконсултското възнаграждение от 50
лв. до пълния претендиран размер от 180 лв. и за разликата над присъдената
държавна такса от 31,55 лв. до пълния претендиран размер от 47,75 лв.
Срещу това разпореждане е подадена допустима частна
жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-гр.София, чрез
пълномощника юр.Р. Ил., с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато
на РС-Смолян за издаване на заповед за изпълнение и за тези суми.
На АНН. АТ. М. не е връчван препис от частната жалба
съобразно ал.2 на чл.413 ГПК.
Съдът установява следното:
1
Разпореждането е правилно и следва да се потвърди.
По оплакванията в жалбата и с оглед разрешението по ТР №
6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г., ОСГТК , настоящият
състав съобразява следното:
Клаузите за т.нар. услуги „Фаст“ и „Флекси“ са
неравноправни клаузи в договора от 23.06.2020 г., сключен с потребител по
смисъла на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, поради което правилно за сумите,
произтичащи от тях, и съответно – за обусловените от тях такси и разноски в
заповедното производство, е отказано издаването на заповед за изпълнение.
Тези клаузи са уговорки във вреда на потребителя, които не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, съгласно чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП.
Това е така, защото на клаузите е придаден вид, че уреждат възнаграждения
за допълнителни уж незадължителни услуги, а всъщност регламентират
заплащането от потребителя на много висока възнаградителна лихва,
маскирана като възнаграждение за възможност да ползва услугите, което сочи
и че клаузите не са ясни и разбираеми по смисъла на ал.2 на чл.145 ЗЗП. Това
означава и че записаният в договора размер на възнаградителната лихва не е
действителният, същото се отнася и до записания в договора размер на
годишния процент на разходите /ГПР/, което от своя страна пък е нарушение
на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10, както и на чл.19, ал.4 ЗПК.
Основание за този извод дават няколко обстоятелства:
Естеството на т.наречените услуги е следното: По чл.15.1 от
ОУ, „Фаст“ е приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане
на потребителски кредит преди кредитоискатели, които не са закупили такава
допълнителна услуга, и в рамките на 1 час, считано от постъпването на
искането за отпускане на потребителски кредит в системата на дружеството-
заявител. „Флекси“ е право на клиента да променя едностранно погасителния
си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в
чл.15.2.1, 15.2.2. и 15.2.3. За промяна на погасителния план страните
подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочен в
анекса. Тези специфични изисквания са множество условия, които трябва да
2
са в комбинации, и за които трябва да се представят редица доказателства –
напр.лекарски заключения, заповеди за уволнение, смъртен акт и уд-е за
наследници и др.под. Въведени са и редица срокове и ограничения.
При взети в заем от М. 1 000 лв., не може да се приеме, че,
без да е задължително за нея, би се нагърбила да плати още 300 лв./ цената на
услугата „Фаст“/ плюс още 480 лв./ цената на услугата „Флекси“/, или общо
780 лв. допълнително/цели 78 % от главницата/, само за да ползва приоритет
от 1 час или да отговори на множеството комплицирани условия, за да получи
евентуално промяна на погасителния план, ако такава някога изобщо и се
наложи.
В тази връзка съдът счита, че, без заявяване на тези т.нар.
допълнителни незадължителни услуги, договорът за кредит въобще не би бил
сключен с М.; т.е., тези допълнителни услуги всъщност са задължително
условие за получаване на кредита, обратно на записаното в договора и ОУ.
В договора още е предвидено, че възнаграждението за
поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуема
с подписването на договора, но се разсрочва за срока му на равни месечни
вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.
Уговорено е и, че, ако кредитополучателят поиска да погаси изцяло или
частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената
допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата
падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако е закупена и услугата „Фаст“
- дължи пълния размер на възнаграждението за същата. Тези уговорки
подкрепят извода, че цената за услугите представлява прикрита
възнаградителна лихва за кредитодателя и че, без такива услуги, кредитът не
би бил даден.
Общото задължение на М. по този договор с двете т.нар.
услуги е 2 135,33 лв., а месечната и вноска възлиза на 118,63 лв. В този раздел
на договора няма посочен ГПР. От друга страна, в раздел VІ, като параметри
на договора е записано, че сумата на кредита е 1 000 лв., срокът му е 18
месеца, вноската е 75,29 лв., ГПР е 47,92 %, а годишният лихвен процент е 41
%, дължима сума по кредита – 1 355, 33 лв.
След като плаща за горните задължителни услуги, като
погасителната вноска е 118,63 лв. и предвид повелителната разпоредба на
3
чл.19, ал.1 ЗПК във вр. с §1, т.1 на същия закон, ГПР следва да се определи,
като се отчетат и възнагражденията на допълнителните услуги. При
направено от съда изчисление посредством Калкулатор.бг се вижда, че при
това положение ГПР всъщност възлиза на 199,6161 %, а възнаградителната
лихва – на 114,91 %. Както се каза по-горе, след като в договора не са
записани действителните стойности на ГПР и на възнаградителната лихва,
договорът не съдържа задължителните реквизити по чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, а и ГПР е в пъти над максимума по чл.19, ал.4 ЗПК.
Посочените в частната жалба актове на съдилища въобще не
са задължителни за настоящия съд.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1562/29.10.2020 г. по
ч.гр.дело № 1126/2021 г. на Смолянския районен съд
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4