№ 153
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Е. Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502960 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 89/01.08.2022 г. по гр.д. № 230/2021 г. на СОС е осъдено ЗК „Лев
Инс“ АД да заплати на Е. Г. А., на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата 60 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
09.05.2021 г. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност по полица №
BG/22/120002917959, ведно със законната лихва върху главницата от 09.11.2021 г. до
окончателното й плащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер и за
остатъка до пълния период на иска за лихва, като неоснователен.
Със същото решение е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Е. Г. А., на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата 637.40 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, разходи за лечение и възстановяване от ПТП, настъпило на
09.05.2021 г. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност по полица №
BG/22/120002917959, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 16.11.2021 г. до окончателното й плащане.
Въззивни жалби са подали и двете страни.
Ищцата Е. Г. А. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен искът й за неимуществени вреди за разликата от
60 000 лева до 80 000 лева. Поддържа, че съдът при определяне размера на
обезщетението изобщо не се занимал с последиците от травмата в личния и социалния
живот на ищцата. Не били взети предвид и белезите от травмата и свързаните с тях
неудобства, ограничения и дискомфорт. Не били взети предвид продължаващите болки
при различни движения и невъзможността да кляка и изкачва стълби.
Несъобразяването на посочените водещи до ограничения, болка и дискомфорт
обстоятелства, направило определеното обезщетение несправедливо по размер.
1
Жалбоподателката моли да бъде отменено решението в обжалваната част и
предявеният иск да бъде изцяло уважени.
ЗК „Лев Инс“ АД не е депозирало отговор на въззивната жалба на ищцата, но е
депозирало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която
искът за неимуществени вреди е уважен за сума над 30 000 лева до присъдените 60 000
лева. Излагат се доводи, че съдът неправилно приложил нормата на чл. 52 ЗЗД, като
определил завишен размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди,
несъобразен с обема, продължителността и интензитета на претърпените вреди. Моли
да бъде отменено решението в обжалваната част и определеното обезщетение да бъде
намалено на не повече от 30 000 лева.
Ищцата е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за
нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Е. Г. А. е твърдяла в исковата си молба, че пострадала при ПТП,
настъпило на 09.05.2021г., около 15.50 ч., в района на километър 22.050 от
автомагистрала „Хемус“, в землището на с.Чурек, област Софийска. Тя пътувала в
товарен автомобил „Ивеко Дейли 35Ц 14“, с рег. № ******** със закачено за него
товарно ремарке с рег. № ********, управляван от Л. М. Н., който именно предизвикал
ПТП с виновното си противоправно поведение. Относно товарен автомобил, „Ивеко
Дейли 35Ц 14“, с рег. № ********, бил налице сключен и действащ договор за
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" - полица № GO
84700022/86508706/88907863/********* по описа на ответника, със срок на действие:
от 16.10.2020 г. до 16.10.2021 г. Ответникът „ЗК Лев Инс“ АД бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие с писмена застрахователна претенция, връчена
му на 09.08.2021 г. Въпреки това ответникът не изплатил никакво застрахователно
обезщетение.
В резултат на ПТП ищцата претърпяла имуществени и неимуществени вреди.
Вследствие удара между двете МПС ищцата била заклещена между таблото и
седалката на т.а. „Ивеко Дейли 35Ц 14“, не можела да движи тялото си и дишането й
било силно затруднено. Десният й крак бил силно деформиран, по тялото и лицето и
имало кръв.След като я извадили с големи усилия и най-лекото движение й
причинявало ужасна болка, от която й причернявало. Била откарана в УМБАЛ „Ц.“
ЕАД около 19.00ч. Там промили лявата й ръка, която била порязана. Откарали я до
болничната стая, където наместили счупения десен крак /счупване на бедрената кост
на три места/, като пробили костта и я издърпали, за да се изправи до операцията, като
през цялата процедура изпитвала неописуема болка. Левият й крак също бил сканиран,
за да се увери лекуващият лекар, че не е счупен, като скенерът показал, че е бил
изкълчен. На 10.05.2021г. била направена операция, при която бил поставен платинен
2
пирон в бедрената кост. От 11.05.2021г., денят следващ операцията, започнало
раздвижване на счупения крак, като рехабилитатор идвал 1-2 пъти дневно в
болничната стая и раздвижвал крака. Често при раздвижването й ставало лошо от
болката. Всяка сутрин изпитвала силна болка в крака от обездвижването през нощта.
До изписването от болницата можела да се придвижва единствено с проходилка, на не
повече от пет метра разстояние. На 19.05.2021г. била изписана и откарана в гр. Видин.
След изписването от болница у дома се придвижвала само с проходилка първите две
седмици след изписването, а след това започнала да използва две патерици. Когато
излизала навън, трябвало да е с инвалидна количка, защото придвижването ми по друг
начин извън дома било невъзможно. Впоследствие, макар и с много трудности,
започнала да излизам с две патерици. Част от домашното лечение било през първия
месец от изписването да се поставя ежедневно инжекция за разреждане на кръвта.
Първите четири седмици след изписването вкъщи я посещавал частен рехабилитатор.
През м. юли 2021 г. изкарала и курс по рехабилитация в медицински център „Б.“ в
гр.Видин по направление от личния лекар. Вследствие на ПТП претърпяла физически и
морални болки и страдания, изразяващи се в силна болка при счупването на десния ми
крак и последвалите медицински и хирургични интервенции върху него, изкълчването
на левия й крак, порязване на лявата ми ръка, както и други охлузвания по лицето и
тялото, получени при катастрофата. В хода на възстановяването трябвало да разчита
изцяло на левия си крак за опора, който обаче също бил пострадал след катастрофата.
Левият крак се възстановил достатъчно, за да го използва за опора, около месец след
изписването от болницата. От края на месец юли 2021 г. движението се осъществявало
с една патерица, но преди това се придвижвала единствено с две помощни средства.
Вследствие горното изпитвала сериозни затруднения в ежедневието си в продължение
на няколко месеца. Невъзможно било да се обслужва сама. През първия месец след
изписването това разчитала изцяло на помощта на майка й, в същия период изпитвала
сериозни затруднения самостоятелно да ходи до тоалетната, да се облича, както и да се
къпе. Не могла сама да приготвя храна, нито да участва пълноценно в останалите
домакински задължения (пазаруване, чистене, пране, простиране, гладене и др.), като
всичко това се извършвало от майка й. След операцията около един месец изпитвала
силни болки вечер, което се отрази негативно на съня й, довеждайки до това да спи
едва два-три часа на нощ. Болката в десния крак продължавала и до днес, като се
активирала при всяко по- рязко движение на крака, особено осезаема била при
навеждане, при обръщане на тялото и лягане на дясната страна, при продължително
стоене права, ходене и продължително седене, все още не е способна да коленичи
върху твърда повърхност, не може да изкачва стълби, освен с левия крак напред,
изтегляйки бавно нагоре десния. Немислимо е да тича, не може да танцува, никакъв
спорт не е постижим, не може да отиде на разходка в планината. Походката е нарушена
- има накуцване и това се забелязва от околните. Често през периода на възстановяване
след ПТП - от шока, предизвикан от инцидента, болките, затруднения сън и
принудителната изолация, получавала паник атаки. Неспособността да се обслужва
самостоятелно в битов план и липсата на социални контакти я изнервяли и
депресирали. Нанесената травма вследствие на описаното ПТП затруднило
образователния й процес като студентка в първи курс по специалност „Икономика,
общество и човешки ресурси“ в УНСС. На лятната сесия успяла да се яви и да вземе
само един от седемте насрочени изпита, не успяла да се яви и на редовната
поправителна сесия /лятна поправителна сесия/. Пет от невзетите изпити успяла да
премине едва на извънредната поправителна сесия /годишна поправителна сесия/, а
един изпит не могла да вземе и поради това била записана условно за учебната
2021/2022г. На 04.10.2021г. започнала работа като „младши служител, гише за
регистрация на пътници и багажи-чек-ин-гейт“ на летище София, но на непълно
3
работно време от 4 часа дневно заради травмата, която не й позволява да седи
продължително време на едно място. Бидейки на 21 години, преди инцидента водела
активен начин на живот, като всеки ден общувала с приятели, ходела по заведения,
посещавала кина и други места за развлечение. Отделно спортувала, обичала много да
танцува, често през уикендите излизала на разходки в природата. След катастрофата е
принудена да стои предимно вкъщи, ограничила силно комуникацията с познати и не
може да посещава повечето от местата, където ходела редовно допреди инцидента.
Притеснява се, че никога няма да се възстанови напълно и до края на живота си ще
изпитва дискомфорт в десния крак, което несъмнено ще повлияе негативно върху
качеството й на живот. От лекар получила предупреждение, че е възможно травмата да
създаде трудности по време на бременност, както и да се наложи да ражда с цезарово
сечение. Оперираният крак, освен че е със затруднени движения, имал дълбоки и
видими белези от операцията, които вероятно ще останат завинаги. Като млада жена
това силно я смущава, принуждава я през летния сезон да избягва посещения на плаж и
басейн, принудена съм да се обличам по начин да прикрива белезите. В заключение,
описаната физическа травма, получена от процесното ПТП, й причинило силна болка
за дълъг период от време, ограничения в движението, затруднения в битов план,
възпрепятства образователния й процес и довело до продължителна и трудно
приемлива за нея социална изолация. Сега продължава да изпитва болки и неудобства,
които ведно с накуцването и белезите въздействат негативно на самочувствието и
настроението й. Няма възможност на този етап да работи на пълно работно време дори
работа, която не е свързана с физически труд. Лишена е от твърде много лични и
социални активности, присъщи ми до момента на ПТП, което я разстройва и огорчава.
Страхува се, че няма да се възстанови напълно и че животът й и занапред ще бъде в
чувствителна степен подчинен на претърпяното увреждане. Претърпяла и
имуществени вреди – медицински разходи за сет за колянна става и сет за тазобедрена
кост, както и за медикаменти за лечението, възлизащи на обща стойност от 237,40 лв.
За рехабилитация в първите четири седмици след изписването от болница заплатила
общо 400 лв.
Ищцата е искала да бъде осъден ответника ЗК „Лев Инс“ АД да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер
на 80 000 лева, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 637.40 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорвал исковете. Оспорвал е вината на сочения за делинквент водач Л. М. Н.,
противоправността на неговите действия, описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП. Оспорвал е размера на предявените искове и причинно -
следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените телесни увреждания, както
и описаните в исковата молба негативни последици за ищцата. Оспорвал е
дължимостта на законната лихва, претендирана от 30.08.2021 г. по аргумент на чл. 497,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса за застраховането. Не е оспорвал валидността на
застрахователна полица № ВG/22/120002917959 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по отношение на посоченото
МПС, към датата на ПТП. Правил е възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която пътувала в процесното МПС без поставен обезопасителен колан, в
нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за движението по пътищата.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
4
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на водача на товарен
автомобил „Ивеко Дейли 35Ц“ с рег. № ******** с прикачено товарно ремарке с рег.
№ ******** – Л. М. Н., наличието на негова валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП и увредите на ищцата са
установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорен е
въпросът за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Застрахователят не поддържа пред настоящата инстанция
оплаквания във връзка с твърдяното от него съпричиняване от страна на ищцата.
Относно размера на дължимото се обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с ПТП, настоящият състав намира следното:
По делото се събрани писмени доказателства - медицински документи
(Епикриза, амбулаторни листове и др.) и е изслушано заключение по СМЕ, изготвено
от вещото лице д-р Б. Б., което не е оспорено от страните. Изслушани са и свидетелски
показания.
От писмените доказателства се установява, че ищцата Е. А. е откарана на
09.05.2021 г. в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД и е приета по спешност след
претърпяно ПТП. При направените изследвания е установено, че има фрактура на
дясно бедро и е приета в отделение по ортопедия и травматология, където е оперирана
на 10.05.2021 г. Извършена е открита репозиция с имплантиране на пирон. Изписана е
на 19.05.2021 г. с първично зарастнала рана и при движение с две помощни средства.
Дадени са указания да не стъпва на оперирания крайник в течение на 2 месеца.
Препоръчани са физиотерапия и рехабилитация.
На 05.07.2021 г. след установена оточност и болезненост на дясно коляно са
предписани физиотерапевтични процедури.
При преглед от д-р К. от УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД на 27.09.2021 г.
е установено, че след ПТП, освен извършената операция на дясна бедрена кост, е бил
установен хематом в областта на дясна подбедрица, както и контузия на ляв глезен без
данни за фрактура в тази област. Също е установено изтръпване на трети до пети
пръсти на ляво ходило. Все още се оплаква от това изтръпване и от болка в дясно
коляно и проксималната трета на дясно бедро. Установена е походка без помощни
средства, но с анталгично накуцване. Парестезии по дорзо-латералната повърхност на
ляво ходило и от 3 до 5 пръст на същото. Спонтанна и палпаторна болка в областта на
латералния връзков комплекс на ляв глезен.
В изслушаното заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Б. Б. е
посочено, че вследствие на ПТП ищцата е получила счупване на тялото на дясната
бедрена кост, разкъсно-контузни рани по предната повърхност д долната трета на
дясно бедро, по предно-вътрешната повърхност на ляво бедро и по предната
повърхност в средна трета на лява подбедрица. Към момента на заключението е
установено срастване на счупването, но в процеса на срастване се е получило
скъсяване на дясното бедро с 1-1.5 см., което води и до общо скъсяване на единия
долен крайник. Това скъсяване може да се отстрани само с допълнителна
5
реконструктивна операция. Травматичните и оперативни рани са зараснали с белези. Те
не могат да бъдат заличени по естествен път. Вещото лице е посочил още, че
скъсяването на десния долен крайник води до накуцваща походка, ако не се
компенсира с ортопедични средства. Ако накуцването продължи, то би могло да доведе
до деформация на таза и нагоре по гръбначния стълб, болки и намалена
опороспособност.
Като свидетел е разпитана Г. К. Г. – майка на ищцата. Същата е посочила, че
видяла дъщеря си в болницата, когато вече бил наместен кракът й и тя плачела. Имала
и други наранявания - левият й крак също бил пострадал, имала охлузвания и
одрасквания по цялото лице. Операция имало само на счупения десен крак. Не бил
гипсиран кракът, Дъщеря й останала десет дни в болницата. След изписването й се
прибрали във Видин. Първите дни били много болезнени за нея, не можела да спи, не
можела да се обслужва сама, всичко свидетелката правила, дори и личната й хигиена.
Не можела да се обръща, а за ходене и дума да не става, самочувствието й драстично
спаднало, частен рехабилитатор идвал вкъщи, поставяли й инжекции за разреждане на
кръвта. Имала и паник-атаки, защото се притеснявала дали ще се възстанови, ще може
ли да ходи нормално. Първоначално била с проходилка, след това минала на патерици,
излизала навън много рядко с инвалидна количка, било й трудно да стъпва и на левия
крак, защото той бил също изкълчен. После им казали новината, че има скъсяване на
крака, до живот ще продължи с накуцваща походка. Преди това тя била първа година
студентка в УНСС, изключително социален човек, обичала да излиза с приятели, на
почивка, да се забавлява, съответно това драстично секнало. Тя след катастрофата
успяла само един изпит да вземе, след това записала условно втора година, имала
изпити, на които трябвало да бъде присъствено, но това нямало как да се случи. Когато
се прибрала вкъщи от болницата още първите дни почнали да правят усилия да ходи,
но на нея й прилошавало, устните й дори губели цвят само като се надигнела от
леглото, може би месец и нещо й трябвало, за да може да ходи. От ПТП-то до момента,
в който тя можело да напусне дома и да излиза навън минали около три седмици, с
инвалидна количка приятелят й я извеждал пред блока, а сама не можела, минали
около 30-40 дни, доста време отнело. Първите дни след болницата идвал
рехабилитатор, след това й било насрочено да посещава рехабилитация в лечебно
заведение в града. Сега й е трудно изкачва стъпала, рязко обръщане, навеждане, при
свободен ход леко накуцва, но изпитва болки при резки движения, както и при
промяна на времето изпитва силен дискомфорт, болки. Дъщеря й й казала, че е търпяла
болки при придвижването й от мястото на ПТП до болница, а по-късно при
наместването е пищяла от болка. Казали, че травмата ще й се отрази при бременност.
При продължително стоене права и при продължително седене изпитва болки, тя
тогава работела на летището на четири часа, това включвало продължително стоене, и
изпитвала болки и дискомфорт. Дъщеря й не може сега да спортува, да танцува, да
ходи в планината. Има белези след операцията на десния крак. Има белези - един на
бедрото горе, друг на коляното, те й се отразяват на самочувствието, тя е млад човек,
притеснява се, носела дълги дрехи и дълги панталони, това й влияело много на
самочувствието й.“
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
6
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
В случая от събраните доказателства се установява, че в причинна връзка с ПТП
ищцата е получила счупване на тялото на дясната бедрена кост, разкъсно-контузни
рани по предната повърхност д долната трета на дясно бедро, по предно-вътрешната
повърхност на ляво бедро и по предната повърхност в средна трета на лява
подбедрица. Също е имала изкълчване на левия глезен. Извършена й е операция за
наместване с поставяне на остеосинтеза - пирон. При ПТП и при наместване на
счупения крак е изпитвала изключително силни болки, които постепенно след
операцията са намалявали. Най-малко месец е имала нужда от чужда помощ в
ежедневието си, включително за хигиенни нужди, обличане и домакинство. Сънят й е
бил нарушен, имала е паник атаки. Не е можела да излиза сама поне месец, а по-късно
е можела да излиза с две помощни средства. Провеждала е физиотерапия и
рехабилитация. Възстановяването й е продължило поне три месеца, като и след
четвъртия месец се установява, че е продължавала да има болки в десните бедро и
коляно, както и парестезии и болки в ляв глезен. Има трайно скъсяване на десен крак с
1.5 см., което води до трайно накуцваща походка, което ще доведе до изкривяване в
таза и гръбнака, а от там до болки и лоша опороспособност. Има белези от травмите и
операцията, които не могат да бъдат заличени по естествен път. ПТП рязко е
променило ежедневието на ищцата като млад човек, който обича да общува и да се
забавлява. Тя вече не може да тича и да танцува. Нарушен е бил и процеса й на
обучение като студент, пропускала е изпити. Не е могла да работи повече от четири
часа, поради необходимостта от дълго стоене права, което за нея е било трудно.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищеца при ПТП – 21 г. – възраст, която се характеризира с изключително
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищцата е
било рязко променено; обстоятелството, че лечението е било както консервативно,
така и оперативно; необходимостта от физиотерапия и рехабилитация;
продължителността на основния лечебен и възстановителен период – около три
месеца; обстоятелството, че ищцата не се е възстановила напълно към момента, има
няколко белега от травмите и операцията, има трайно скъсяване на десен долен
крайник, формиращо постоянно накуцване, което ще доведе до изкривяване на таза и
гръбначния стълб, а от там и до постоянни болки на практика през целия живот на
младата жена; обстоятелството, че посоченото скъсяване и последиците от него все пак
могат да бъдат отстранени чрез последваща реконструктивна операция;
7
обстоятелството, че и психически е била засегната от претърпяното ПТП, като не е
могла да спи и е получавала паник атаки; не е могла да вземе своевременно всичките
си студентски изпити; като се съобразят лимитите на застрахователните обезщетения и
икономическите условия в страната към 2021 г. и принципа на справедливост, залегнал
в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП е 70 000 лева. Предвид
посоченото оплакването на ищцата, че определеното й обезщетение е занижено и не
отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД е основателно, като е
неоснователно оплакването на застрахователя, че справедливото обезщетение е едва 30
000 лева.
Поради достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение различен от този, до който е достигнал първоинстанционният съд,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният
иск е отхвърлен за сума над 60 000 лева до 70 000 лева и на ищцата следва да бъдат
присъдени още 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2021 г. В
останалата обжалвана част, в която искът е отхвърлен за сума над 70 000 лева до
80 000 лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство имат и двете страни съобразно защитения материален интерес.
Ищцата е освободена от държавна такса. Тя е била представляван безплатно от
адв. Е. И., на която следва да бъде определено адвокатско възнаграждение съобразно
чл. 38, ал. 2 ЗА. Предвид защитения материален интерес (40 000 лева – 10 000 лева по
нейната жалба и 30 000 лева по жалбата на застрахователя) от общо защитавани 50 000
лева, това възнаграждение според Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 1624 лева.
На въззиваемия не се дължи никаква част от платената държавна такса, тъй като
неговата въззивна жалба е изцяло неоснователна.
На адв. И. следва да бъдат присъдени за първата инстанция още 214.63 лева –
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА..
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на
застрахователя са присъдени разноски над 37.50 лева до присъдените 74.40 лева.
Застрахователят следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да
заплати по сметка на СОС още 400 лева, а по сметка на САС – 200 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 89/01.08.2022 г. по гр.д. № 230/2021 г. на СОС В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска по чл. 432 КЗ предявен от Е. Г. А. против ЗК „Лев
Инс“ АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
09.05.2021 г., за сума над 60 000 лева до 70 000 лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на Е. Г. А. , ЕГН
**********, адрес гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, допълнително сумата
10 000 (десет хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 09.05.2021 г., ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до окончателното
8
изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ решение № 89/01.08.2022 г. по гр.д. № 230/2021 г. на СОС В
ЧАСТТА, в която на ЗК „Лев Инс“ АД са присъдени разноски пред СОС за сума над
37.50 лева до присъдените 74.40 лева
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89/01.08.2022 г. по гр.д. № 230/2021 г. на СОС в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на адв. Е. Х. И., гр. ***,
ул. „***“ № *, ет. *, ап. ** сумата 1624 лева (хиляда шестстотин двадесет и четири
лева) – разноски пред САС и още 214.63 лева (двеста и четиринадесет лева и
шестдесет и три стотинки) – допълнително разноски пред СОС.
ОСЪЖДА ЗАД ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати в бюджета на съдебната
власт по сметка на СОС – още 400 лева и по сметка на САС – 200 лева – държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9