№ 178
гр. Кубрат, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Е.
при участието на секретаря Павлина П. И.
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Е. Гражданско дело №
20253320100333 по описа за 2025 година
и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя
гр.дело № 333 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал.1, предл. второ, във вр. с чл. 439 ГПК, във вр. с чл. 110 ЗЗД .
Ищците – М. Й. В., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в **, и Р. И. Е., ЕГН **, като
заявяват възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД
както по отношение на претендираната главница, така й по отношение на претендираните
обезщетения за забавено изпълнение, относно вземания на „Банка ДСК“ – ЕАД, заменена от
„ОТП Факторинг България“ – ЕАД, ЕИК *********, а в последствие от „ЕОС Матрикс” –
ЕООД, ЕИК ********* – като купувачи на същите, последното взискател, срещу първата от
тях в изпълнително производство, образувано в изп. дело № 20257610400157 по описа на
ЧСИ Г. С., рег. № 761, с район на действие съдебния район на ОС – Разград, производството
по което не е приключило, по издаден Изпълнител лист от 15.02.2011 г., въз основа на
влязла в законна сила срещу двете ищци Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 44/ 15.02.2011 г. по ч.гр.дело № 39/ 2011 г.на РС – Кубрат, за сумите: 6 497.61
лева – просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно с законната
лихва върху нея считано от 31.01.2011 г. до окончателното изпълнение; 653.81 лева – законна
лихва за периода от 20.08.2010 г. – 30.01.2011 г.; 143.03 лева – държ.такса и 354.54 лева –
юрисконсултско възнаграждение, с изтичането на 5 годишен срок, считано от последното
предприето действие по отношение на първата от тях с налагането на запор на трудовото й
възнаграждение на 23.11.2016 г., до 31.01.2022 г., а в условията на евентуалност от
23.11.2018 г. – когато е настъпило прекратяване на образуваното преди това въз основа на
цитирания изпълнителен лист изп. дело № 201176104000089 по описа на ЧСИ Г. С., рег. №
761, с район на действие съдебния район на ОС – Разград, до 31.01.2024 г., молят съда да
постанови решение, с което да приеме същото за установено между страните на основание
чл. 124, ал.1, предл. второ, във вр. с чл. 439 ГПК, във вр. с чл. 110 ЗЗД ГПК. Заявяват искане
за присъждане срещу ответника на направените от тях разноски по делото на основание
1
чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът „ЕОС Матрикс” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София-1766, район „Младост“, ** на който е редовно връчено съобщение
на 12.05.2025 г., изпраща писмен отговор в срока за това, постъпил в съда с вх. № 2106/
13.06.2025 г., изпратен по куриер на 12.06.2025 г., с който заявява становище, както следва:
1/ възражение за неподсъдност на делото в полза на РС – Кубрат, тъй като ищците не
твърдят, че предявяват исковата претенция в качеството на потребители, поради което и по
правилото на чл. 108 ГПК делото следва да се разгледа от съда, в чийто район се намира
седалището на ответното дружество – СРС.;
2/ възражение за недопустимост на предявения от Р. И. Е. отрицателен установителен иск,
тъй като същата не е конституирана като длъжник в производството по изп. дело №
20257610400157 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 761, с район на действие съдебния район на
ОС – Разград;
3/ възражение по същество за неоснователност на исковата претенция.
Като твърди, че между страните преди твърдяното изп. дело № 20257610400157 по описа на
ЧСИ Г. С., рег. № 761, с район на действие съдебния район на ОС – Разград, за
принудителното събиране на задълженията на ищцата по издадена в полза на дружеството
цеден Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 44/ 15.02.2011 г. по
ч.гр.дело № 39/ 2011 г.на РС – Кубрат и Изпълнителен лист от 15.02.2011 г., е било
образувано по същия изп. дело № 201176104000089 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 761, с
район на действие съдебния район на ОС – Разград, в производството по което вземането не
е било събрано, но на ищцата М. В. е връчена покана за доброволно изпълнение и в хода на
изпълнителното дело по отношения на нея последно през 2020 г. са извършени
изпълнителни действия, прекъсващи погасителната вземането давност, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 116, б. „в” ЗЗД, и считано от същата дата е
започнала да тече нова давност, моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира в
тежест на ищцата да бъдат поставени направените от дружеството разноски по делото.
Съдът намира заявеното възражения за неподсъдност на делото на РС – Кубрат за
неоснователно, тъй като в процесния случай се оспорват вземания, предявени за изпълнение
срещу първата ищца от договор за потребителски кредит, сключен между нея и „Банка
ДСК“ – ЕАД – София, като качество на страната „потребител“, по см. на чл. 113 ГПК, е
служебно известно на съда и обосновава местната компетентност на РС – Кубрат, в чийто
район са регистрирани наст.адреси на ищците.
Съдът намира заявеното възражение за недопустимост на предявения от втората ищца –
Р. И. Е., поради липса на интерес от търсената защита, за неоснователно, тъй като между
страните не се спори, че Р. И. Е., ЕГН ********** е посочена като солидарно задължен
длъжник, в качеството си на поръчител, в издаден в полза на „Банка ДСК“ – ЕАД – София
Изпълнителен лист 15.02.2011 г., издаден въз основа на влязла в законна сила срещу двете
ищци Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 44/ 15.02.2011 г. по
ч.гр.дело № 39/ 2011 г.на РС – Кубрат, и несъмнено има интерес от претендираното
отрицателно установяване дължимостта на вземанията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приложените заверени копия на
документи, съставляващи изп. дела №№ 201176104000089 и 20257610400157 по описа на
ЧСИ Г. С., рег. № 761, с район на действие съдебния район на ОС – Разград, водени срещу
М. Й. В. – като длъжник, и Р. И. Е. – като поръчител, по искане на взискател „Банка ДСК“ –
ЕАД, заменена от „ОТП Факторинг България“ – ЕАД, ЕИК *********, а в последствие от
2
„ЕОС Матрикс” – ЕООД, ЕИК ********* – като взискател, се установява, че
производствата и по двете цитирани изп. дела са образувани въз основа на влязла в законна
сила на 21.04.2011 г. срещу двете ищци Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК № 44/ 15.02.2011 г. по ч.гр.дело № 39/ 2011 г.на РС – Кубрат, за сумите: 6 497.61
лева – просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно с законната
лихва върху нея считано от 31.01.2011 г. до окончателното изпълнение; 653.81 лева – законна
лихва за периода от 20.08.2010 г. – 30.01.2011 г.; 143.03 лева – държ.такса и 354.54 лева –
юрисконсултско възнаграждение, връчена ЗИ на 21.03.2011 г., видно от приложените
разписки на изпратени им съобщения – л. 58 от делото, част от изп. дело №
201176104000089 на ЧСИ Г. С..
След образуването на 16.03.2011 г. на изп. дело № 201176104000089 на ЧСИ Г. С., са
предприети следните изпълнителни действия: 1/ връчване на ПДИ и ЗИ на всяка една от
длъжниците на 21.03.2011 г.; 2/ налагане на запор на трудовото възнаграждение на Р. Е. на
28.06.2011 г., с запорно съобщение, връчено на работодател на 30.06.2011 г. – л. 66 от
делото; 3/ на 22.07.2011 г. по разплащателната сметка на ЧСИ е постъпила преведена на
същата дата от длъжн. М. В. сума в размер на 90.00 лева; 4/ на 31.08.2011 г. по
разплащателната сметка на ЧСИ е постъпила преведена на същата дата от длъжн. М. В. сума
в размер на 90.00 лева; 5/ изпратено на 17.01.2013 г. напомнително съобщение за наложен,
но останал неизпълнен, запор на трудовото възнаграждение на Р. Е., връчено на работодател
на 18.01.2013 г. – л. 76 от делото; 5/ по подадена от взискателя на 16.01.2014 г. молба за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на Р. Е. на същата дата ЧСИ разпорежда,
цитирам: „До минималната за страната работна заплата.“ – л. 89, стр.втора, от делото, макар
и да се твърди не се установява в изпълнение на същото да е изпратено, респ връчено на
работодател същото, както и да постъпвали суми в изпълнение на наложени запори или
доброволни плащания от страна на длъжниците.
С исковата молба се твърди, но не се установява от документите, съставляващи изп.
дело№ 201176104000089 на ЧСИ Г. С., на 04.11.2015 г. ЧСИ да е наложил запори на
трудовото възнаграждение на М. В. и на Р. Е.; на 23.11.2016 г. ЧСИ да е наложил запор на
трудовото възнаграждение на М. В..
Не се установяват от документите по изп. дело твърденията на ищците, че на
25.03.2019 г. е подадена молба с вх. № 4141 от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* за
конституиране като взискател по изпълнителното дело на мястото на "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, тъй като вземането е било цедирано с договор от 28.09.2018 г. и
разпределение на суми, както и че с резолюция на ЧСИ върху молбата е посочено, че
последното изпълнително действие по делото е на 23.11.2016 г., а с Постановление № 1721/
14.02.2022 г. на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е
прекратено, тъй като взискателят не е поискал изпълнителни действия в продължение на две
години.
Между страните не се спори, че Изпълнителният лист е върнат на „ЕОС МАТРИКС
ЕООД на 06.02.2025 г., както и че въз основа на него по молба на ответното дружество на
07.02.2025 г. е образувано изпълнително дело № 20257610400157 на ЧСИ Гюнеш С., per. №
76.1 и район на действие-Разград по молба на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД само срещу М. Й. В..
С покана за доброволно изпълнение изх. № 2992/04.03.2025 г., връчена на 18.03.2025 г. е
съобщено за наложен запор на банкови сметки в „Банка ДСК" АД.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното:
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
Първото изпълнително дело за процесното вземане е образувано на 16.03.2011 г. от
ЧСИ Г. С. под № 201176104000089.
3
Изпълнителното производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
когато в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия.
Прекратяването настъпва по силата за закона, поради което акта на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство има декларативно, а не конститутивно
действие.
В настоящия случай последните изпълнителни действия са извършени на 16.01.2014
г., когато по молба на взискателя за налагане на запор на трудовото възнаграждение на Р. Е.
на същата дата ЧСИ разпорежда, цитирам: „До минималната за страната работна заплата.“ –
л. 89, стр.втора 29.04.2013 г..
От този момент в продължение на две години не са извършвани други изпълнителни
действия по изпълнителното дело, поради което то се е прекратило на 16.01.2016 г., по
силата на закона.
Макар и да се твърди, че ЧСИ с Постановление № 1721/ 14.02.2022 г., на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратил изпълнителното дело, тъй като взискателят не е
поискал изпълнителни действия в продължение на две години, считано от 2016 г., такова
постановление не съставлява част от изп. дело, но дори и да съставляваше постановен акт,
то той само би прогласил настъпилата перемпция.
В Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е указано, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес и новата погасителна
давност за вземането започва да тече от дата на прекратяване на изпълнителното
производство.
Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, разрешенията на
постановлението се прилагат до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено, че ППВС № 3/80 г. е
изгубило сила.
Изпълнително дело № 201176104000089 е прекратено на 16.01.2016 г., при действието
на посоченото по - горе постановление, поради което в настоящия казус приложение следва
да намерят постановките дадени в него и да се приеме, че новата погасителна давност е
започнала да тече с прекратяване на изпълнителното производство.
Изпълнително дело № 201176104000089 е прекратено на 16.01.2016 г., от която дата,
на основание чл. 117 от ЗЗД, за процесното вземане е започнала да тече нова 5 – годишна
давност. Докато е текла давността по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП е била спряна за период
от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. / 68 дни/, следователно
давностният срок за процесното вземане е изтекъл на 23.03.2021 г.
Не съществува спор в съдебната практика и доктрината, че прекъсването на
погасителната давност може да настъпи само когато тя е започнала да тече, но не е изтекла.
В този смисъл виж ст. 668 от Гражданско право – обща част на М. П., издателство Софи-Р
2002 г., Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК и Решение № 49 от 04.04.2017 г. по т. д. № 50236/2016 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Безспорно установено и не е спорно между страните, че по искане на „ЕОС
МАТРИКС“ -ЕООД е образувано въз основа на върнатия на дружеството издаден в полза на
праводателя му ИЛ изп. дело № 20257610400157 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 761, с район
на действие съдебния район на ОС – Разград, водено единствено срещу М. Й. В. – като
длъжник, на 07.02.2025 г., след като погасителната давност за процесното вземане е изтекла
на 23.03.2021 г., а както беше отбелязано по – горе, не е възможно да се прекъсне давностен
срок, който вече е изтекъл.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна се явяват недоказани и
неоснователни заявените от ответното дружество възражения, че в хода на прекратеното
4
изпълнителното дело № 201176104000089 по отношения на М. Й. последно през 2020 г. са
извършени изпълнителни действия, прекъсващи погасителната вземането давност, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 116, б. „в” ЗЗД, и считано от същата дата е
започнала да тече нова давност. Такива валидни изпълнителни действия по отношение на
посочения длъжник – ищцата М. Й., не се установяват от документи, съставляващи
цитираното изп. дело.
С оглед изложеното в настоящите мотиви процесното вземане е погасено по давност
на основание чл. 110 от ЗЗД, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този резултат единствено ищците имат право на деловодни разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 1 750.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, като съдът
намира за неоснователно заявеното от ответното дружество възражение за прекомерност на
същото, тъй като делото съставлява фактическа и правна сложност, положението на ищците
като длъжници в изп. производство е различно, което налага индивидуалната им защита,
макар и тя да е осъществявана от един адвокат, както и 259.91 лева – за платена държ.такса в
исковото производство.
Искането на ответното дружество за присъждане в тежест на ищците на направените от
тях разноски по делото е неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс” – ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София-1766, район „Младост“, ** че
М. Й. В., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в **, и Р. И. Е., ЕГН **, не дължат на „ЕОС
Матрикс” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, сумите
по Изпълнителен лист от 15.02.2011 г., издаден въз основа на влязла в законна сила срещу
М. Й. В., ЕГН **********, и солидарно задължената с нея Р. И. Е., ЕГН **********, Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 44/ 15.02.2011 г. постановена по
ч.гр.дело № 39/ 2011 г.на РС – Кубрат, за: 6 497.61 лева – просрочена главница по договор за
кредит за текущо потребление, ведно с законната лихва върху нея считано от 31.01.2011 г. до
окончателното изпълнение; 653.81 лева – законна лихва за периода от 20.08.2010 г. –
30.01.2011 г.; 143.03 лева – държ.такса и 354.54 лева – юрисконсултско възнаграждение,
поради погасяване на вземането по давност, въз основа на който е образувано изпълнително
дело изп. дело № 20257610400157 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 761, с район на действие
съдебния район на ОС – Разград, на основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК и чл. 110 от ЗЗД .
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София-1766, район „Младост“, ** да плати на М. Й. В., ЕГН ********** с
пост./наст. адрес в **, и Р. И. Е., ЕГН **, на основание чл.78, ал.1 ГПК, за деловодни
разноски сумата: 1 750.00 (хиляда седемстотин и петдесет) лева – платено адвокатско
възнаграждение, и 259.91 (двеста петдесет и девет лева, деветдесет и една ст. ) лева -
платена държ.такса в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5