Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 324 /29.05.
Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На 14 май Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Божура Антонова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00484 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №24***
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на П.Я.Д. с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от П.Д., с която моли за отмяната му, оспорвайки
материално-правната и процесуално-правната му законосъобразност, като поддържа,
че отговорността му за описаното нарушение е ангажирана незаконосъобразно, в
нарушение на закона..
В съдебно заседание, жалбоподателят
– редовно призован, не е участвал лично.
Процесуалният му представител -
адв. К. С. поддържа тезите в жалбата, излага конкретни доводи в тяхна подкрепа
и пледира за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 27.11.2018 г., в 14.14 часа, в
гр. Перник, кв. „Бела вода“, по път I-6, в посока гр. София, се движело МПС - л.а. “БМВ
Х5Х Драйв 40Д“, с рег. №***. В същия район до бензиностанция „Дилас“,
км.74+600, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег. №***, се извършвало
измерване на скоростта на приближаващите пътни превозни средства в стационарен
режим чрез заснемане. Мястото на контрол попадало в рамките на населеното място
– гр. Перник, /началото му било сигнализирано с ПЗ Д11 на км.74+150 в същата
посока/, а максимално допустимата скорост на движение била 50 км/ч., валидна за
населено място, съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП. В 14.14 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол,
полицейският служител попълнил протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36
от 19.05.2015 г./.
Впоследствие,
при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната
зоната е измерена скорост на движение от
70 км/ч., което превишавало със 20 км/ч. разрешената за населено място скорост
от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. След съответно приспадане на
допустимата грешка при измерването, превишението на скоростта било редуцирано до 17 км/ч..
След справка в ЦБД
КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено
нарушението е собственост на ФЛ – П. Я.Д.
Затова и оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден
електронен фиш, серия К №24*** на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, му била наложена глоба 50
лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След връчване на
електронния фиш, жалбоподателят не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства справка от
централна база данни – КАТ, разписки, снимков материал от АТСС TFR1-М 632, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-8426/11.12.2018г.,
протокол № 2-29-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М от 22.11.2018 г. на
Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника, протокол №17-ФМИ/28.01.2013
г. на БИМ за първоначална проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, №632/2013г., писмо, рег. №115800-4485
от 02.04.2019 на началник ОП при ОД МВР – Перник, както и писмо, изх. №
11-00-25/08.05.2019г. на Директор ОПУ – Перник, ведно с извадки от ГИС на АПИ и
схема на организацията на движението на път I-6.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не
констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 632, с каквито съгласно чл.189, ал.4
/изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към
служебен полицейски автомобил и е обслужвано от полицейски служител, поставящ
начало и край на работния процес.
Приетите по делото протокол №17-ФМИ/28.01.2013г. на Български институт по метрология, както и протокол №2-29-18/2017 г. на лаборатория за проверка на СИ
в Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно доказват, че средство за измерване
– мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №632 е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, а при
извършените първоначална и последваща проверка е установено съответствие с
одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално
допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим
по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от
обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното
място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока
на задействане, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС,
началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис /л.8 от делото/.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от
записа, извършен с мобилното АТСС /клип №4030/, както и информацията,
предоставена от А“ПИ“, ОПУ – Перник с писмо изх. №11-00-25/08.05.2019г. доказват, че нарушението е
установено в границите на населено място /гр. Перник, кв. „Бела вода“ на път I-6, км. 74+600, до бензиностанция „Дилас“/, при допустима скорост от 50
км./ч. валидна за населено място, съгласно
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът не
приема доводите на пълномощника на жалбоподателя за незаконосъобразност на
издадения ЕФ, основавани на констатиращото се от събраните в съдебното следствие
доказателства разминаване от 23.8 метра
между км. 74+600, посочен при означаване
на мястото на нарушението в ЕФ, и GPS
координатите, отразени в статичното изображение с №4030, на което е заснет процесния автомобил. Аргументира се с това,
че ако нарушение е извършено на посочения
в електронния фиш километър на път I-6
/посока София/, намиращ се след точката по GPS координатите, на което място се намирал полицейският патрул, то автомобилът
на нарушителя евентуално е можело да бъде заснет при режим отдалечаване, а не
както е отразено в протокола за използване на АТСС – при приближаване. Въз основа
на това се застъпва тезата, че извършване на нарушение не е доказано по
несъмнен начин.
Действително,
от приетите писмени доказателства -
писмо изх. №11-00-25/08.05.2019г. на ОПУ – Перник при А
„ПИ“ и приложените към него схема на
организация на движението на път I-6 Кюстендил – София и извадка от
ГИС на АПИ, се установява разминаване от 23.8 метра в местоположението на км.
74+ 600 на път I-6 Кюстендил
– София и географските координати, означени в снимковия материал: EL22.97995 и NL 42.59344. В действителност обаче, точката, в която се пресичат координатите не
е мястото, на което е бил разположен патрулният автомобил, каквато е тезата на
пълномощника, а е мястото, където се е
намирал лекият автомобил при заснемането му на клип № 4030. На километър 74+600
е бил позициониран автомобилът на МВР и монтираното в него АТСС с радар №632,
което безспорно се установява от посоченото в протокола за използването му
точно негово местоположение - „кв. Бела
вода“ път I-6, км.74+600,
гр. Перник, до бензиностанция
„Дилас“. Видно е от посочените писмени доказателства, че в посоката на движение на заснетия автомобил
– към град София, километър 74+600 се намира след точката по GPS координатите, т.е., камерата на АТСС е била насочена срещу
движението му, при режим приближаване, както е отразено в снимковия материал и
съставения протокол №1158р-8426/2018г.
Несъмнено, установената разлика
между двете точки от 23.8 метра дава основание да се приеме, че мястото на нарушението
в електронния фиш не е отразено с абсолютна
точност, поради това, че е посочен съответният километър, на който е осъществяван
контролът чрез АТСС, а не точката, в която се е намирал автомобилът на нарушителя
в момента на заснемането. Логично, между двете точки винаги ще има разлика,
доколкото камерата на АТСС заснема
автомобилите в определен обсег, а в зависимост от допълнителните фактори
- особености на пътя /завои, наклон/, момента, в който скоростта надхвърля
разрешената, то автомобилът ще бъде
заснет на определено отстояние от АТСС, в обсега му на действие.
Установената в случая разлика, особено предвид конкретното й изражение /23.8
метра/, не може да има за последица
незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради неозначаване мястото на нарушението, а още
по-малко - поради недоказаност на
извършването му по несъмнен начин, каквато е
тезата на жалбоподателя. Мястото на
нарушението е индивидуализирано повече от изчерпателно, а за абсолютна точност
в посочване точката в пространството, в която се е намирало превозното
средство, движещо се с превишена скорост, е било необходимо вместо съответния
километър, на който е бил позициониран патрулния автомобил с АТСС, осъществяващо
контрол на скоростта, в ЕФ да се посочат съответните GPS координати. Предвид естеството на нарушението,
извършено и установено в момент на движение на превозно средство, а и с оглед конкретната разлика от 23.8 метра, горната
непрецизност не се приема за съществена и не обуславя отмяна поради
недоказаност на нарушението. Това е така, защото същите обсъдени писмени
доказателства доказват категорично, че всяка от двете географски точки – на
км.74+600 и на координатите EL22.97995 и NL 42.59344,
се намира в границите на населеното място, след ПЗ Д11 /начало на град Перник/, разположен на км. 74+150, че помежду им няма
друго въведено ограничение на скоростта
с пътен знак В 26, който да установява скоростен режим, различен от действащия
за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и че попадат в обхвата на
действие на мобилната система за видеоконтрол
TFR
1-М с радар №632, надхвърлящ
няколко пъти разликата от около 24 м.
Предвид горното,
съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
структура и скоростен режим съответстват на действителното положение,
интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния
закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените
факти и е извършено законосъобразно.
На
кадрите от снимковия материал, снет от записания клип №4030, автомобила визиран
в електронния фиш се наблюдава без до него да има други движещи се попътно
такива в полето отразено с “Т=0s”,
отразяващо времето на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, т.е.,
момента на самото измерване. При това положение, всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено, тъй като видно от данните на снимковия материал и от протокола /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/2015г. на МВР/, заснемането
е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят като собственик на превозното средство, с което
е извършено нарушението, е негов субект /чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП/.
При тези обстоятелства и предвид неупражняване на
възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано, при всестранна и обективна оценка на доказателствената
съвкупност, именно отговорността на П.Я.Д. е ангажирана
за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният
електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011
г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към
формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими
по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването
на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени..
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място П.Д. е управлявал описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – мобилна
система за измерване на скорост – “ТFR1 – М”, №632,
поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189,
ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
Възражението на жалбоподателя, че е получил единствено
електронния фиш, не и доказателства /в
частност снимков материал/ в подкрепа на описаното в него нарушение, не сочи на
нарушение на процесуални правила, тъй като
в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е разписано задължение единствено за
изпращане на електронния фиш на лицето по чл.188, ал.1 или 2 от с.з. На
това лице са предоставени съответни законови гаранции за осъществяване на защита, както по
реда на чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, така и в хода на съдебното производство в
т.ч. да се запознае с всички материали съдържащи се в преписката, с
доказателствата, събрани в подкрепа на
обжалвания електронен фиш и да направи съответни възражения и искания.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е
определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 17 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.2 от визираната разпоредба. Последната предвижда
за превишаване в населено място на
разрешената максимална скорост от 11 до 20 км/ч. точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на П.Д. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №24*** на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1,
т.2 от ЗДвП на П.Я.Д. с постоянен адрес ***,
с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/„
Вярно с оригинала
ИЗ